"Изкупувайте благовремието, защото дните са лоши" /Ефесяни 5:16/
Ноември, 2018
Август, 2009

Архитектурни особености на синагогата

След разрушаването през 586 год.пр. Хр. на най-известния еврейски храм, построен в Ерусалим от цар Соломон, евреите са прославяли Бога в синагоги, в хиляди градове по света. През тези две и половина хилядолетия, молитвения дом на евреите никога не се е съобразявал с някаква стандартна форма. Тъй като има само няколко религиозни изисквания, архитектурата на синагогите се е съобразявала със стиловите пространства на своето време и среда.

Сферата на възможностите в архитектурата на синагогата е директен резултат от впечатляващо малкото изисквания за молитвено пространство на евреите. Независимо къде се провежда, формите и пространството на еврейското хваление са били определяни по-скоро от предназначението, отколкото от последователността спрямо определени стилове, идентифицирани като еврейски.
Синагогата има три предназначения: място за всеобщо хваление, място за учене и място за събрания на общността.

Няма дори едно нещо, което да е необходимо за външния дизайн или форма на синагогата. Единственият външен белег, че това е еврейски хвалебствен дом е mezzuzah - надпис с Shem'a (или молитвата "Чуй, о Израел") над вратата вдясно от входа. Този белег е толкова малък, че е видим само за този, който премине през входа. Вътре, само три белега могат да се нарекат необходими. Главният компонент на сградата, с който е съобразен вътрешния план е bimah - мястото, където са поставени свитъците от Тората. Освен светлинния фокус върху него, истински необходима за bimah e масата. Тя е обикновено дървена и е обрамчена с ограда. Bimah обикновено стои в централната ос на интериора, но може да бъде поставен и в ъгъла.
Вторият по важност компонент в интериора на синагогата е сандъкът (aron ha-kodesh). Докато bimah е фокусът на конструкцията, то сандъкът е най-святото място в синагогата. Той е хранилище на свитъците на Тора. Първоначално е представлявал преносимо ковчеже, което е можело да се съхранява извън мястото за хваление.
Третото изискване за синагога днес е вечната светлина. Тя няма специфична форма, нито специфично място. Въпреки, че вечна светлина е имало в светия храм, тя се превръща в стандарт за архитектура на синагога през 17век.
Разбира се, има и други компоненти, общи за много синагоги, но не и задължителни. Например, индикатор за Ерусалим често може да се види на съответната стена на синагога - източната за Европа, западната - за Азия.
Когато еврейският народ е бил разпръснат, синагогата е служила като социален, образователен и културен център за еврейското общество и поради това почти във всяка синагога има класна стая. Кухня, зала за социални контакти, малък параклис и офис са често част от комплекса на синагогата. Понякога към него има и апартаменти за посетители и духовни водачи.