"Изкупувайте благовремието, защото дните са лоши" /Ефесяни 5:16/
Ноември, 2017
Октомври, 2011

Бащата на модерните мисии

250 години от рождението на Уйлям Кери (1761 - 1834)

 

 

"Характерът на нашето време е за незабавно удоволствие и краткосрочно посвещение – бързи отговори на молитви и бързи резултати с минимално усилие и липса на дискомфорт. Но няма такова нещо като лесно и тутакси ученичество. Някой може да се реши да стане ученик внезапно, но първата стъпка води към ученичество за цял живот.“

Тези думи са записани от Осуалд Сандерс за Уйлям Кери. Ако някой е имал такова ходене с Бог, като за цял живот, то това е бил Уйлям Кери, бащата на модерните мисии. Написани са над 50 биографии за него от смъртта му до сега, които ни разказват за влиянието, което този мъничък, плешив обущар е имал върху целия свят.

Уйлям Кери е роден на 17 август 1761 в отдалеченото селце Поулспъри, Нортхямптъншир, Англия. По време на неговото раждане Джон и Чарлз Уесли са на върха на влиянието си, а Джордж Уайтфийлд се готви за шестото си пътуване до Америка. Уайтфийлд и Уесли са били образовани в престижния Оксфорд, но Кери не е имал никакво подобно обучение. Вместо това голяма част от познанията му са дошли по метода „опит - грешка“, сърцето му е горяло за изгубените народи в далечни земи, а докторската му степен по страдание е била за Царството на Христа.

Както Бънян и Спърджан, Кери израснал в селска ферма. Родителите му били обикновени хора, които принадлежали към англиканската църква (най-популярна по онова време). На седем години младият Уйлям развил кожна болест, която се влошавала при излагане на слънчева светлина. Поради това му състояние родителите му решили, че най-добре ще е за момчето, ако научи занаят, който да е на закрито. Така на 14 години той станал чирак-обущар при Кларк Николс. Джон Уор, също чирак и дисидент е великия неизвестен, който довел Кери до Христос. Чрез внимателно сеене на семето Джон повел Кери към разбиране за греховността му и нуждата му от Спасител. Скоро той повярвал и поискал да се кръсти. Сега Кери трябвало да прибави към ниското си обществено положение и това, че станал баптист.

Скоро след обръщението си, Кери започнал да проповядва в различни баптистки дисидентски църкви (по онова време в Англия официалната църква била ангкликанската и баптистите не били никак добре приемани). Не след дълго получил и призвание да стане пастор на такава църква. Ако за бъдещия успех на Кери се съдело по неговото ранно проповядване, то това бъдеще би било много безнадеждно. Никога не са го смятали за добър говорител. Кери бил слаб физически, преждевременно оплешивял и говоренето му било недодялано.

Първата му година в Олни била толкова незначителна, че църквата отказала да го ръкоположи. Един слушател коментирал проповядването му като „слабо и необработено“. Кери често казвал за себе си, че най-силната му страна била упоритостта. Нямал големи дарби, но имал учудваща издръжливост. Така че, младият проповедник продължил упорито и накрая бил ръкоположен. В първите десет години служил на половин щат, а по-късно и на пълно време като пастор. През 1781 Кери се оженил за Дороти Плакет. Той бил на 19, а тя на 25 години. Въпреки, че живели заедно 26 години те били трудни и краят бил печален.

Още като младо момче Уйлям развил желание и усет на изследовател, толкова много, че приятелите му го нарекли Колумб. Тази любов към приключенията се превърнала в приключения за Исус, като възрастен.

Когато бил пастор, Кери също работил и като учител. Направил карта на света от кожа и по нея преподавал на учениците география. Казвало се, че докато преподавал в час често се взирал в картата на света. Скоро Кери щял да плаче, викайки: ?А те са езичници, езичници!“

Много млади християни са били мотивирани към служение, четейки историята на Кери, неговата кожена карта на света и голямата му страст за достигане на недостигнатите. Като изучавал Библията и се молил, Кери виждал В Христос съвършения пример на мисионер. Той пише: "Ако Христос е можел да отиде толкова далеч, за да посети нашия греховен свят и да се изпълни със състрадание към най-недостойния и виновен, към най-грешния и извратен...по какъв по-добър начин ние можем да покажем, че сме съработници с Него и благодатта Му, ако не да имитираме примера Му и да работим за занасянето на Евангелието до най-незначителните и безпомощните от човеците?“

Чрез своята организация и тази на Андрю Фулър, Кери започнал да формулира ясен призив за мисии. Този призив скоро станал товар и на други, които успели да видят нуждата от мисионери в далечните земи. Тъжно е, но Кери срещнал голяма опозиция. Когато се обърнал към събраните служители от „Нортхямптън баптист асосиейшън” през 1787 относно мисиите, Джон Риланд отвърнал: „Сядай младежо. Ентусиазиран си! Когато Бог пожелае да обърне езичниците, Той ще Го направи без да пита теб или мен.“

Този укор само послужил за пришпорване на Кери в усърдието му за мисиите. През 1792 той написал Запитване за задълженията на християните да използват средства за обръщането на езичниците. Това станало като Магна Харта за модерните мисии. През същата година той проповядвал прочутата проповед „Очаквай велики неща от Бог. Предприемай велики неща за Бог.“ Преди да свърши този ден „Нортхямптън баптист асосиейшън” взела решение, записано от Андрю Фулър по следния начин: "Решение за план за подготовка, до следващото събиране на служителите в Кетиринг, за формиране на Баптиско общество за прогласяване на Евангелието сред езичниците.“

С проповедтта на Кери и решението, записано от Фулър било родено съвременното мисионерско движение. Век по-късно, известният Южен баптист Б.Х. Карол писал за проповедта на Кери: "Уйлям Кери проповядвал известната си проповед „Очаквай велики неща от Бог. Предприемай велики неща за Бог”. Никоя друга проповед е нямала такова значение освен проповедта на Ап. Петър в деня на Петдесятница.“

Не след дълго Уйлям Кери бил избран от новото мисионерско общество да замине за Индия с Евангелието. Дороти, жената на Кери не била готова да остави Англия и чак след дълго убеждаване тя се съгласила да тръгне. Времето щяло да покаже, че сърцето й никога не било съгласно с това пътуване.

Живота на мисионерите по онова време бил съвсем различен от живота на днешните мисионери. Днес мисионерите се грижат добре да се подготвят за страната, която са избрали. Отиват след като са минали езикова подготовка и имат завършено мисионерско образование. Не така е било през 1800 година, когато първите мисионери последвали Кери - той бил в непознати води, когато отишъл в Индия. Нямало от кого да се учи. Нямал мисионерска книга, която да носи. Нямало опитни мисионери, които да показват пътя.

През първите години Кери бил без мисионерска ориентация. Нямало кой да го води, без литература по въпроса и само неколцина мисионери, с които да обменя информация. Работата на Кери била на опити и грешки, докато след няколко години вече имал мисионерската стратегия, която комбинирал с мисионерската теология, развита от него в Англия.
Заедно със семейството си и със сподвижника си доктор Томас, Уйлям Кери пристигнал в Калкута през 1793. Това било град с над 200 хиляди души население от различни части на света.

Поради влиянието на британците, Калкута бил град с различни нюанси. Изобилствало с всичко – от индийски просяци до английски аристократи. Изглежда това било перфектното място за развиване на мисии. Перфектно, разбира се, ако не се има предвид по-великият Божий план.

От начало всичко почнало да се разпада. Доктор Томас бил лош мениджър на парите и Кери и семейството му били принудени да живеят на 48 км. от града, в провинцията. Почти веднага след това Томас си спечелил проблеми с кредиторите, нещо което го съпътствало през целия му живот. Скоро той изстискал повечето от парите на Мисията, оставяйки Кери и семейството му почти без нищо. Тогава Кери писал: „Сега нямам никакви приятели, но само Един. Радвам се обаче, защото Той е вседостатъчен и може да задоволи всичките ми нужди - духовни и временни.“ Можем много да научим от човек, желаещ да разкрие съмненията си и страховете си заедно с радостта му от верността на Бог.

Не всичко обаче изглеждало мрачно. Изобличен от това, което направил, доктор Томас се върнал при Кери и скоро намерили работа в плантация за индиго. Любовта на Кери към градинарството и фермерството се оказала съществена за снабдяване на нуждите им в Индия. Тази страна била страховита среда за тези британци. В джунглите й било пълно с тигри-човекоядци, свирепи слонове, змии, малария и смъртта с хилядите й лица.

През 1796 год. смъртта отнесла със себе си пет годишният син на Кери-Питър, болен от треска. Дороти не могла да го понесе и обвинявала Кери за това. Тя се разболяла психически и била в невъзможност да се справи с живота до края на дните си. Чувствайки загубата и отчуждеността на съпругата си, Кери писал в дневника си: "Това е наистина долината на мрачната сянка. О, какво бих дал за един приятел, който да ми съчувства, и на когото да излея сърцето си! Но аз се радвам, че съм тук и не се противя се; и Бог е тук, който е не само състрадателен, но и способен да спасява винаги.“

Трудностите винаги предхождат триумфите, както нощта - деня. През 1799 год. пристигнали повече мисионери и най-накрая работата била установена. Кери прекарал 7 години в Индия без нито един повярвал, но идвало и друго време. Най-после през декември 1800 год. Кери кръстил и първия повярвал хиндуист, а до края на 1821год. мисионерите кръстили над 1400 нови християни.

Работейки без реално някой да го подкрепя, Уйлям Кери очаквал велики неща и предприемал велики неща. Бог благословил посвещението му. По това време Дороти починала. Скоро след това Кери се оженил за Шарлот, което било повод за приказки между другите мисионери. Те обаче бързо осъзнали нуждата на Кери от помощник и майка на четирите му деца. Кери и Шарлот били женени 13 години, които били най-щастливите от живота му. През 1821 год. Кери погребал и втората си съпруга в земята на Индия. През 1822 той се оженил за третата си жена Грейс, с която и доживял дните си.

Уйлям Кери не бил просто образован човек. Нямал това обучение, както някой с пари би имал. И все пак, въпреки не високото му образование, Кери се доказал като блестящ лингвист. След седем и половина години работа бил готов първият Нов Завет на бенгалски език. Това станало през 1801 год. Старият Завет бил привършен на части през 1809 год.

Преводаческата дейност на Кери била изумителна. До 1837год. той и неговите помощници превели Писанието или части от него на над 40 езика. Първото училище за индийци било отворено през 1798 год. и през следващите 20 години още 102 такива били създадени с почти 7 хиляди ученици. Перлата в короната бил колежа в Серампур, който и досега функционира.

На 9 юни 1834 Уйлям Кери напуснал тази земя на 73 годишна възраст. След като напуснал Англия, той никога повече не се върнал в родината си. Преди да почине, той помолил на надгробната му плоча да сложат стих от Исаак Уатс: „Жалък, беден и безпомощен червей, в Твоите ръце се оставям.“ Млад мисионер, който присъствал на погребението писал:
"И какво ще правим? Бог взе нашият Илия на небето... Но ние не трябва да се обезкуражаваме. С водача ни, който ни напусна всичко е наред. Той свърши работата си блестящо. Но сега ние трябва да продължим.“

Както повечето велики мъже Кери бил комплицирана личност. Той имал много победи, но и много поражения. Живота му и служението му били ковани в горещата пещ на опити и разочарования. Без съмнение психичната болест на Дороти била най-мрачната част от живота му. Тя никога не се приспособила към живота в джунглата. След смъртта на Питър, Дороти бавно полудяла. Представете си Уйлям Кери да се опитва да учи и да превежда до късно посред нощ, слушайки от съседната стая крясъците и клетвите на съпругата си. Най-накрая, след 12 години на голяма подтиснатост, Дороти починала на 8 декември 1807. Трябваше ли Кери да заведе нежелаещата си жена в тази отдалечена земя? Бог е съдия на това.

Другият проблем на Кери бил разцеплението между мисионерската организация, която той помогнал да се създаде в Англия и мисионерите в Индия. В наше време бързите комуникации помагат за разрешаване на проблеми, каквито те са имали. Но в онези дни, когато писмата са пътували толкова дълго, без начин за потвърждаване на информацията, слуховете са ставали факт, преди още обвинения да може да се защити. Някои са обвинявали Кери, че станал богат. Нищо не е по-далеч от истината, колкото това твърдение. Всичко, което печелил го давал за Мисията. След смъртта на Андрю Фулър нямало никой в Британия, който да говори разумно на младите „всезнаещи”. Така се получило, че организацията, която създал 40 години преди това и той самият си разделили пътищата.

Великите мъже хвърлят дълга сянка. Влиянието на Кери засегнало целия свят. То бързо отишло в Америка. Мисионери, заминаващи за Индия често най-напред прекосявали Америка. Техният стремеж към мисиите се предавал и на американците. Кери повлиявал на мисионерите дори преди да се срещне с тях. Когато Адонирам и Ан Джадсън тръгнали от Щатите като конгрешани, те знаели, че скоро ще срещнат Кери баптиста. В подготовката сем. Джадсън прочело всичко от Новия Завет на гръцки относно кръщението, мислейки да опровергаят Кери за кръщението във вода. Вместо това, те самите станали баптисти и се кръстили, след като пристигнали в Индия.

Влиянието на Кери върху Индия също се почувствало остро. Поради пледирането му, правителството в Калкута забранило със закон хвърлянето на бебета на хиндуистите в река Ганг на крокодилите. Практикуването на сати (вдовиците на починалите хиндуисти да се изгарят живи, редом с телата на мъжете им) особено ужасявало Кери. Поради смелата му позиция, заедно с други мисионери, тази практика била забранена през 1829 год.

Най-важното, Кери бил мисионер-теолог. Бил привърженик на доктрината на благодатта, но също бил посветен на Великото поръчение. Уйлям Кери веднъж се нарекъл „упорит за Христа“. Той просто вършел това, към което бил призован и бил упорит в това, Царството да се разширява със сигурни и премерени стъпки.

Дано да имаме повече като него!