"Изкупувайте благовремието, защото дните са лоши" /Ефесяни 5:16/
Септември, 2017
Януари, 2017

Божията или човешката воля

 

 

Марк. Р. РЪШДУНИ

По-голямата част от образованието си съм получил в арминиански, защитаващи свободната воля училища. Благодарен съм за влиянието, което са ми оказали и за искрения, любящ християнски дух, който са имали преподавателите. Въпреки че съм (както бях и тогава) в силно несъгласие с тяхното богословие, това не означава, че поставям под въпрос тяхната искреност и посвещение. Малко хора са напълно последователни в мисленето си. Още по-малко пък са способни да видят последствията от мисленето си. Някой ден, в подножието на престола, всички ще бъдем последователни и изчерпателни. Дотогава трябва да се предизвикваме един друг, особено онези, които мислим, че са убедени в нещо погрешно.

Една област, в която съвременната църква трябва да бъде предизвикана е областта на сотериологията (доктрина за спасение). Либерализма или модернизма могат да бъдат разпознати лесно, понеже той отрича свръхестествения произход на вярата. Това е натуралистична философия, която отрича трансцедентността на Бога и Исус Христос, и полага увереността в човешкото добро и неговото прогресивно развитие. Религията, която вижда индивида и обществото като център на организираната религия, е хуманистична. „Либералния възглед за Бог и човека зависят от либералния възглед за авторитета и религията“ (Корнилиъс Ван Тил, The Case for Calvinism, 1968, xii). Този „либерален възглед за авторитета и религията“ е изграден върху много човешки Исус Христос, Който е съблечен от свърхестественото и по прищявка на невярващи „учени“ дори от собствените Си думи в евангелията.„Историческият Христос“ е изфабрикуван в говорител на натуралистичната вяра на модернизма. Той става символ на тяхната идеология, вместо спасител на душите им.

Църквата през XX век е безсилна да спре нарастването на модернизма заради предишното си приемане на Арминианството, който възвишава волята и разума на човека да „призове Божията справедливост на съдебната скамейка на разума; те се осмеляват уверено да нагазят в дълбокия океан на небесните тайни…“ (Кристофър Нес, An Antidote Against Arminianism (1700), Still Waters Revival Books, 1988, 1). Ако волята и разума на човека могат да съдят Божието Слово (което цялото е история на изкуплението) и могат свободно да избират между Христос и бунт на основата на действието на тези воля и разум, тогава какво може да попречи на човешката воля и разум да отсъждат и свободно да избират валидността на Писанието или приложението му?

Арминианите не са стигнали задължително толкова далеч, въпреки че много от църквите им са приели идеята за свободна воля и тичат с нея напред към модернизма. Поради тази причина фундаменталистите намират съответно за нужно да наблягат на основните доктрини на вярата. Така те избягват натурализма и включващият се в него хуманизъм в полза на Христовата божественост, наблягайки на Христовото изкупително дело и непогрешимостта на Словото. Но устоят на фундаменталистите е като пръст сложен на пропукана язовирна стена, за чието напукване са помогнали те самите чрез приемането на свободната вола за библейска доктрина. Модернистите разширяват свободната воля и разума, докато фундаменталистите го ограничават до спасението на човека. Странно, в тяхното противопоставяне срещу либерализма, фундаменталистите стъпват върху Божия суверенитет относно откровението и съхранението на Писанието, но не и по отношение на спасението.

История на конфликта

Арминианството и Калвинизма започват много по-рано от появата на тези имена в шестнадесети и началото на седемнадесети век. Въпросът е бил стар дори когато Пелагии и Августин се сблъскват в пети век. Пелагий, взимайки назаем от езичеството, твърди, че човек няма грешно естество и следователно има воля, която е напълно свободна да се подчини на Божия закон и да вярва. Августин отговаря с твърдението, че първородния грях е извратил естеството на човека толкова много, че той е неспособен да откликне на Божия закон и благовестие. Благодатта е нужна за тези, които са предопределени от Божия избор, за да може човек да упражнява вяра, която, казва Августин, идва от Божията благодат, не от човешката воля. (Това е критична точка. Най-прозрачно неточната критика към Калвинизма е обвинението, че той отрича ролята на човешката воля във вярата. Той не отрича волята на човека повече, отколкото Арминианизма отрича Божията воля. Отговорът, на който всяка система отговаря по различен начин е: „Чия воля е определяща в спасението – Божията или човешката?“) Пелагианството е цялостно дискредитирано като езическа ерес чрез влиянието на Августин.

Скоро ново учение се опитва да застане между Пелагий и Августин. Касиян разпространява система, която се нарича Полу-пелагианство. Тя заключава, че първородният грях е извратил човека, но твърди има универсална благодат, която е на разположение на всеки, и която прави използването на свободната воля възможно. Дори в това, те дават преднина на волята вместо на благодатта. Те твърдят че „моя е волята да вярвам, а ролята на Божията благодат е да съдейства“ (Стиил и Томас, The Five Points of Calvinism, 1976, Presbyterian and Reformed Publishing, 20).

Реформацията отхвърля Пелагианството и Полу-пелагианството. Божият суверенитет, човешката тотална поквара и неспособност, и безусловното избиране се изповядват не само от Калвин, но също от Лутер, Цвингли, Булингер, Буцер, а Меланхтон по-късно приема Полу-пелагианството. Сотериологията на реформацията не е единствено относно оправданието чрез вяра без дела; тя споделя Библейския възглед на Августин относно човешката неспособност и Божията благодат. По тази причина Калвинизма често правилно е наричан Реформирано богословие.

Яков Арминии съживява Полу-пелагианството. През 1610, една година след смъртта му, неговите последователи публикуват протест към холандското правителство. Той съдържа пет точки и настоява Белгийската изповед на вярата и Хайделбергския катехизис да бъдат променени в съответствие с това „Арминианско“ мислене. Дортският синод от 1918 отхвърля Арминианското богословие и искания. Взима се решение да се отговори на Арминианството като се дадат пет противоположни точки, които днес са познати като „петте точки на Калвинизма“. Те са:

I. Всеобща поквареност

II. Безусловен избор

III. Ограничено изкупление

IV. Непреодолима благодат

V. Устояване на светиите

Големият контраст

Разликата между Калвинизма и Арминианството са основни, защото те се различават относно естеството на Бога и човека. Калвинизма проповядва Бог, Който лично спасява грешници, докато те са мъртви в греховете си; Арминианството проповядва Бог, Който прави спасението възможно. Калвинизма учи, че Божият избор, изкупление и призив са за конкретни хора; Арминианството трябва да направи разграничение между Божия избор като отнасящ се за всички, които откликват, Неговото изкупление като отнасящо се до цялото човечество, и Неговият призив като отправен до всички, които чуват. Калвинизма учи, че Божият избор, изкупление и призив спасяват хора, на които е даден дарът на вяра, за да се изяви у тях определящото обновление на Святия Дух. Арминианството учи, че Божието дело подготвя пътя за определящата воля на индивида. Калвинизма вижда вярата като дар; Арминианството вижда вярата като част от свободната и осъзната воля на човека. Калвинизма твърди, че единствено Божията благодат спасява човека; Арминианството твърди, че Божията благодат предоставя мехазнима (Христовото изкупление) за спасението. Според арминианеца, Бог от вечността очаква решението на суверенната воля на грешника. Според калвиниста, Бог постановява, изкупва, установява, призовава, оправдава, освещава, опазва и защотава Своите Си; човекът е пасивен освен когато Бог го раздвижи да откликне чрез Святия Си Дух.

Арминианската вяра е фокусирана върху човека; поради това Арминианската религия е фокусирана върху човека. Следователно благовестието е обобщение на делата на църквата. Не е случайно, че диспенсационализма и резултатното му отхвърляне на голяма част от Писанието бързо спечелват приемственост в Арминианските църкви. Ако избора на човека е първостепенен, трябва да има безкрайна мания да се проповядва на „волята“, вместо да се проповядва от Словото. Призванието на християните бива принизено до проповядване на „благовестието на свободната воля“. Святостта и праведността биват принизени до субективността на пиетизма, където, отново, волята и разума на човека (въпреки уж направлявани от Святия Дух) избират своя собствен път на покорство под Бога. Волята и разума, първо коронясани на Арминианския спасителен път, продължават да управляват Арминанското освещение. Субективния пиетизъм е склонен да управлява в Арминианските църкви, освен ако харизматичен или диктаторски настроен лидер не предостави изкуствен авторитет.

Тъй като човешката воля е издигната от Арминианството, Писанието (или това, което е останало след опустошението на диспенсационализма) е омаловажено. „Така казва Господ“ посреща арогантния отговор „Но аз мисля…“. „Основите“ на вярата са в постояннно отстъпление пред яростната атака на човешкото настояване за увеличаване на автономията на неговите воля и разум. Натурализма на модернизма постоянно показва главата си, а искрените армининани не могат да разберат защо. Църковните битки стават отбранителни дори когато са вътрешни. Отвън изглеждат незначителни. Не произвежда никакви велики обществени прояви на християнската мисъл и действие. Без богоцентрична перспектива напредъкът и победата изглеждат безнадеждни. Вижда себе си като обществено незначителна и за да се оправдае избира да приеме пораженческа есхатология. Сотериологията, която започва с човешката свободна воля затъва в безкрайни призиви към нея. Тя не вижда място за други християнски дейности и очаква своето спасение и награда във вечността. Реформираната сотериология, която започва със суверенните постановления на Бога дава на изкупения човек перспектива, предназначение, насока и власт, под която той да работи за своя Бог и Спасител. Проповядването на благовестието (на благодатта, не на свободната воля, защото това са различни благовестия) е съществена част от неговата работа, но не е всичко.

За щастие не всички армининани са напълно последователни, въпреки че последствията от тяхното богословие са ясно видими в модерното християнство, а техните постижения са които споменах са очевидни. Изоставянето на пълната сотериология на реформацията е осакатило съвременната Арминианска църква и я е направило уязвима към модернизма, субективния пиетизъм и пораженческата есхатология. Дори подобаващото за възхищение настояване на оправдание чрез вяра е компроментирано заради приравняването на вярата със свободната воля. Мнозинството западни църкви и индивиди, които искрено изповядват вяра в Христовото изкупление са арминиани. Това, чрез Божията благодат, трябва да се промени ако те искат да избегнат подхлъзване към модернизъм и субективизъм.

Източник: www.sanitybits.com