Ботев - велик Христов служител

135 години от гибелта на гениалния поет и публицист
 

Димитър ДИМИТРОВ

В масовото съзнание Ботев е познат по-скоро като богохулник и атеист ("О, мой Боже, не ти, що си в небесата"). Но дали е така? И ако на богохулниците и атеистите им е изгодно да го приемат за такъв и да го възвеличават като герой, който няма нужда от небесния Бог, то ние, християните, "закоренени и основани в любовта, познали Христовата любов, която никое знание не може да обгърне" (Ефесяни 3:17-19) и познаващи Божието слово, а и словото на Ботев, какво можем да кажем?

Нека първо си спомним едно от блаженствата, което се отнася за тези, които са "гладували и жадували за правдата" (Матея 5:6), а Ботев несъмнено е сред тях. Сам Исус ни казва, че са "блажени, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят", както и "блажени гонените заради правдата, защото е тяхно небесното царство" (Матея 5:6,10). Апостол Йоан пише: "Който върши правда, праведен е, както и Христос е праведен" (І Йоан 3:7).

Целият живот и слово (а те са неделими и взаимно проникнати, както при всички истински личност) на Ботев са огнено негодувание срещу неправдата, пронизано от яростна омраза срещу всяко подтисничество, срещу всяка робия и гнет и страстен вопъл по правдата и свободата, по "славната свобода на Божиите чада" (Римляни 8:21), която Христос възвести. В това отношение той може да е пример за много християни, заспали под наркозата на греха, въобразявайки си, че са спасени. И за срам на много християни, които на теория са отличници, но на практика- пълен провал, Ботев, при все, че не изповядва вяра в жертвата на Христа, то той показва на дело онази жертвоготовност, за която говори Сам Спасителят: "Никой няма по- голяма любов от това, щото да даде живота си за приятелите си" (Йоан 15:13). И това го прави много по- истински последовател на Христа от мнозина християни, които имат изповед на вяра, но нямат дела от вяра. Ботев го доказа с кръвта си, както и светиите на Господа, които "не обичаха живота си дотолкоз, щото да бягат от смърт" (Откровение 12:11).

И все пак, в какво е вярвал Ботев, за да има такива велики дела? Ето част от символ-веруюто му: "Вярвам... в светия животворящ дух на разума, укрепляющ сърцата и душите на всички хора за сполуката и тържеството на комунизма... И в единното и неделимо отечество на всички хора и обща собственост върху всички имоти." Не ни ли напомня това за принципите на Божието царство и за първите християни: "а множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа, и ни един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко им беше общо." (Деяния 4:32)

А ето и някои малко известни моменти от негови статии.

Например от статията "Празнуването на Кирил и Методий": "И в историята на нашия потъпкан и поробен днес народ се срещат страници, в които българският гений е записал такива важни и знаменити събития, които ни дават право да се гордеем... Едно от тие събития, без съмнение, е кръщението на българския народ, т.е. приемането на онова хуманно човеческо учение..." (Знаме, г. І, брой 15 от 9 май 1875 г).

Несъмнено учението, на което дава такава висока оценка и, за което говори с такива симпатии е християнското. С будния си дух Ботев е съзрял чистото Христово учение и го е отграничил от онова жалко подобие на християнството, достигнало до неговото време. И именно това раболепно, лицемерно и страхливо християнство на "православните скотове" не приема той и го изобличава със сила, каквато няма подобна в българското публицистично слово. И днес звучат актуално думите му: "Един от най-главните врагове на прогреса и на свободата са били, а може би още дълго време ще бъдат, духовенството и религията. Ако тие и да са имали какво-годе значение за човечеството, то то е било в епохата на християнството, т.е. в ония ближни времена, когато учениците на Христа, заедно с чистото, но идеалното и неземното негово учение, са проповядвали някакъв си комунизъм в обществото. Но оттогава досега човечеството е преминало цели 19 века и в продължението на това време християнството е изгубило своята чистота... а духовенството е преминало в лагера на враговете на человеческия род." (Знаме, г. І, бр. 16 от 17 май 1875 г).

И така, нека не бъдем фанатици и както Ботев зад цялата мръсотия на християнството по негово време е видял "идеалното и неземно Негово учение", така и ние зад Ботевата неправилна представа за Бога като Творец съзрем правилната му представа за Божието сърце. Защото той е казал не само: "не ти що си в небесата" и "не ти, който си направил от кал мъжът и жената", но и:

"А ти, Боже на разумът,
защитниче на робите,
на когото щат празнуват
денят скоро народите!

Вдъхни всекиму, о, Боже!
любов жива за свобода-
да се бори кой как може
с душманите на народа.

Подкрепи и мен ръката,
та кога въстане робът,
в редовете на борбата
да си найда и аз гробът!"

Блажен е Ботев, защото молитвата му се изпълва - в редовете на борбата той намира гроба си! Колцина са християните, удостоени да им се изпълни подобна молитва?

Дай, Боже и нам такава молитва и такова блаженство!