Времената, в които живеем

Каквото посее човек, това ще и да пожъне

 

Проф. п-р Йосиф ДИМИТРОВ

Едва ли мога да намеря по-подходящ текст за една такава тема от ІІ Тимотей 3- та глава: “А това да знаеш, че в последните дни ще настанат усилни времена. Защото човеците ще бъдат себелюбиви, сребролюбиви, надменни, горделиви, хулители, непокорни на родителите си, неблагодарни, нечестиви, без семейна обич, непримирими, клеветници, невъздържани, свирепи, неприятели на доброто, предатели, буйни, надути, повече сластолюбиви, а не боголюбиви, имащи вид на благочестие, но отречени от силата му...”

Този текст съдържа в себе си по един риторичен начин едно пророчество. С едно изречение текстът иска да каже – нещата ще вървят от зле към по-зле. Усилни времена, извратени хора, покварени обстоятелства. Неща които нямат даже и логически смисъл, когато се взрем по-внимателно в тях. Подобни текстове намираме и в посланията от други апостоли, в Новия Завет. Ап. Петър казва почти същото във ІІ Петрово 3:3: “В последните дни ще дойдат подиграватели, които с подигравките си ще ходят по своите страсти.” Юда също казва подобно нещо в 18- ти стих: “В последно време ще има присмивачи, които ще ходят по своите нечестиви страсти.” Ап. Йоан с много простички думи казва същото: “Дечица, последно време е … и сега има много антихристи…” (І Йоана 2:18) Тоест, нещата ще стават все по-тежки и все по-зле. Никой не трябва да очаква по-добри времена. Това е Библейската истина.

Нека се размислим върху тези неща, които прочетохме и да видим как те засягат Божия човек, човека, който е изкупен от Господа.

 

Хората определят времената

Първото нещо, което намирам в тази глава, е че хората са тези, които определят какви ще бъдат времената. Нека да подкрепя тази истина с 1- ви и 2- ри стих: “А това да знаеш, че в последните дни ще настанат усилни времена. Защото хората ще бъдат…”  Не е промяната на климата, който определя какви ще бъдат времената. Знаете че много се говори за затоплянето на климата. Непрекъснато се показва по телевизията как се топят ледовете в Антарктида,  колко много неща стават поради това, че се затопля климата. Но не е това мнението на ап. Павел, не е това мнението и на другите апостоли – Йоан, Петър и Юда. Хората са тези, които определят времената, не климата. Не са наводненията, не са земетресенията, не са ураганите, които определят какви ще бъдат времената. Това не са факторите, които ще определят в какво време живеем. Всички тези неща много често определят какъв ще бъде живота на хората. Ако премине ураган например...

Неотдавна, когато бях в Америка, в щата Мисури, една сутрин много рано в хотела чух как сирените в целия град започнаха да вият. За мен това беше чудно, защото в Европа нямаме такова нещо. Събудих се от този вой и  веднага отидох да попитам какво означава това. Казаха ми, че тези сирени известяват идването на торнадо. И наистина този ден това торнадо нанесе големи поражения – събори къщи, няколко човека бяха убити, много други неща се случиха. Разбира се такива събития променят живота на хората, но те не са главното, което определя какви ще бъдат времената. Когато Библията иска да каже нещо относно годините и времената, обикновено тя ги свързва с хората. Познати са тези стихове. Исус искаше да каже на хората какво се случваше по времето на Ной. Или, какви бяха времената тогава. Какво казва Исус в Матея 24:37-39? - “И както бяха Ноевите дни, така ще бъде пришествието на Човешкия Син. Защото, както и в ония дни преди потопа, ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха, до деня до когато Ной влезе в ковчега, и не усетиха, до като дойде потопът и завлече всички, така ще бъде и пришествието на Човешкия Син.”

Исус определи времената на Ной  чрез хората - какви бяха те, какви бяха техните дейности. Същото каза Исус и за дните на Лот в Лука 17:28: “Както стана в Лотовите дни; ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха и градяха, а в деня, когато Лот излезе от Содом, огън и сяра наваляха от небето и ги погубиха всички.”

Библията е единодушна във всичките пасажи, където съответният библейски автор иска да покаже какви ще бъдат времената, в които хората живеят. Навсякъде в тези текстове се говори за хората и техните характеристики.

Човекът определя живота си

Второто нещо, за което ап. Павел говори в ІІ Тимотей 3- та глава е, че отделният индивид е този, който решава какъв ще бъде неговия характер и какво ще бъде неговото поведение.

В стихове 10- ти и 14- ти  ап. Павел описва какви са хората, колко е неприятно  положението и казва: “Но ти (Тимотей) си последвал моето учение, ти си последвал моето поведение, прицелната точка на вярата ми... постоянствай в това, в което си се научил и за което си бил убеден.”

Не са хората тези, които ще определят какво ще бъде моето поведение. Те могат да определят какви ще бъдат времената, но аз съм този, който решавам как ще живея. И ако хората са надути, надменни, сребролюбиви, забравили благочестието, втурнали се да следват злото, те определят времената в които живеят, обаче всеки сам решава как да определя живота си.

Ще дам един пример. Успешен християнски бизнесмен наближавал пенсионна възраст и решил, че много скоро ще трябва да си избере заместник. Той направил нещо много нестандартно. Поканил всички млади изпълнителни директори в своята фирма и им казал, че е време да се оттегли и да избере новия президент на компанията.  Раздал им по едно пакетче, което съдържало семена и им казал всеки да посади своето семе, да се грижи за посятото и след една година да донесе онова, което е отгледал. От всички растения, казал той, ще избера едно. Този, на когото то принадлежи, ще бъде моят заместник -  следващият президент на компанията.

Един от младите директори, който се казвал Джим, също получил пакетче със семена. Той се прибрал у дома и с вълнение разказал на жена си решението на президента на компанията. Тя му помогнала да намерят подходяща саксия, да купят специална тор и посяли вътре семето. Всеки ден Джим го поливал, грижел се за температурата, непрекъснато го наблюдавал, но нищо не израствало. Минало време, някои от другите му колеги, започнали да се хвалят с първите излезли стъбълца. Джим продължил да следи своята саксия, но тя си оставала все така празна. Джим решил, че се е провалил, но продължавал да полива семената, въпреки че нямало резултат. Когато годината отминала и бил определен дългоочаквания ден, Джим дори не искал да отиде, толкова се срамувал от неуспеха си, но накрая се решил и занесъл празната саксия. Неговите колеги донесли прекрасни растения и започнали да поглеждат към Джим със скрита насмешка и съжаление.

Боже мой, какви дръвчета сте отгледали, възхищавал се президентът, като обикалял от саксия на саксия. Изведнъж той забелязал оклюмалия Джим и празната му саксия и го повикал  напред. Какъв срам, помислил си Джим, но решил най-чистосърдечно да разкаже историята си.  

След като го изслушал, президентът казал: „Точно преди една година аз дадох на всеки от вас семе, което да отгледа. Но тези семена предварително ги бях попарил в кипяща вода. Така че те бяха мъртви и от тях нищо не можеше да израсте. Когато всеки един от вас е разбрал, че семето няма да поникне, е решил да го замени с друго. Джим е единственият, който набра кураж и бе честен да ми донесе саксия, в която е моето семе, а не някое друго. Ето защо днес той е достоен да бъде вашия нов президент.”

Семето на Бога

Колко много този пример отговаря на трета глава от ІІ Тимотея – хората със своите характеристики определят времената.

Ти обаче бъди различен! Бъди такъв, какъвто Бог те е направил, какъвто Той те е научил да бъдеш. Много е лесно да бъдем днес като хората, да сме алчни, да се възгордеем, да станем непокорни, надути, да се повлечем покрай тях и да кажем – ами такива са времената и аз съм такъв. Това обаче не е библейската история. Ап. Павел казва, че ти си различен, ти не си като тях. Те определят какви ще бъдат времената, ти определяш своя характер, своето поведение. Господ очаква да му занесем саксия с неговите семена, не с нещо друго, което е продукт на хората около нас.

Сещам се за една мисъл, която гласи следното: “Ако посадиш честност, ще пожънеш доверие, ако посадиш доброта – ще пожънеш приятели; ако посадиш смирение – ще пожънеш величие; ако посадиш постоянство – ще пожънеш задоволство; ако посадиш размисъл – ще пожънеш перспектива; ако посадиш усърдие – ще пожънеш успех; ако посадиш прошка – ще пожънеш примирение; ако посадиш вяра в Христос – ще пожънеш жетва. И така внимавай какво засаждаш днес, това ще определи какво ще пожънеш утре.”

Преди 2000 години ап. Павел написа на църквата в Галатия почти същата история само с едно изречение. Той каза в Галатяни 6:7: “Каквото посее човек, това ще и да пожъне.”

Библията е пълна с герои на вярата, които решиха да бъдат други, да не бъдат повлечени от времената, в които живеят. Един такъв герой беше Исус Навиев. Той каза на своя народ – аз и моят дом ще служим на Господа. Вие изберете какво ще правите.

Това иска Господ от нас, това е Божието слово – хората определят времената, в които ще живеят. Вие и аз обаче определяме кои ще бъдем и как ще живеем своя живот пред Господа.

И накрая, на последно място в тази глава, виждаме, че Бог е Този,  Който решава и че познаването на Неговото Слово никога не се превръща в захабен инструмент в ръката на Божиите люде. Искам да ви обърна особено внимание на тази истина – да познаваме Словото Божие е един специален инструмент в нашия живот, който ни дава победи всеки ден.

Ние имаме всичко, което е необходимо, когато изпаднем в грях. Имаме всичко необходимо да бъдем окуражени, когато сме отчаяни, имаме всичко необходимо за да можем да бъдем едни истински воини в Христос.

Искам да подчертая – познаването на Божието Слово никога не може да се превърне в захабен инструмент в ръцете ни, когато трябва да воюваме с нашия неприятел. Ние винаги имаме един много ефективен инструмент, чрез който можем да побеждаваме.

Преди време прочетох следния цитат в едно реномирано християнско списание: “Технологията на съвременния век, век на чудесата, включва компактни дискове, компютри, микровълнови уреди, факсове, мобилни телефони, автомобили с аеродинамични форми, компютъризирана продажба на билети, сателитни комуникации, миниатюрни видео апарати, компактни филмови камери...

Толкова много средства за комуникация, а колко малко имаме да си кажем.”

Колко пъти ние се осланяме на технологията, която просто е навлязла в нашия живот. Бог е дал на човека да управлява света и той се развива. Но запомнете, всички тези технологии могат да ни дадат до известна степен информация, но те не могат да комуникират в най-важното – никой компактен диск или видео камера, или каквото и да е друго техническо средство не е двуостър меч, който може да пронизва и да достига до твоята душа, който може да направи онова, от което се нуждаеш, който може да те промени. Ето това е, което трябва да имаме.

Познаването на Божието Слово не може да се превърне в захабен инструмент! Господ казва - постави акцент върху познаването на Моето Слово. Някои хора непрекъснато искат нещо ново. Господ казва – дал съм ти всичко в пълнота. Чети го, изпълнявай го и ще живееш победоносен живот. Това иска Господ от нас! А когато решим да бъдем такива хора, които да живеят по Божието Слово и воля, тогава Господ прави така, щото да можем да влияем и на времената, в които живеем. Да можем да бъдем светлина в този свят. Да може хората да кажат – ето един град, който е поставен на хълм!