Гонения в името на търпимостта
 

Дякон Андрей КУРАЕВ
 

По мерките на “новото мислене” християнинът не трябва да отговаря на критиките срещу християнството и не трябва да има никаква сърдечна привързаност към символите и светините на своята традиция. Нещо повече – по същество той няма право да бъде християнин. “Гледайте на нещата по-широко! Не се обвързвайте с една определена позиция по този и този въпрос”. Плурализмът от обществото трябва да се пресели във всяка отделна глава – всеки човек трябва да бъде накаран да вярва едновременно в няколко бога. Някакъв “плуротеизъм”. Журналист от “Огоньок”, описвайки нравите на канибалите от Нова Гвинея, също смята за нужно да извърши жетвоприношение на “духа на търпимостта”. Разказвайки как и с какви мотиви едно канибалско племе изяжда през 1961 г. сина на губернатора на Ню Йорк Майкъл Рокфелер (както през 1770 г. изяли 20-те моряци на капитан Кук, акостирали на брега в търсене на вода), журналистът завършва така своя очерк: “Асматите. Мъжествени, безстрашни воини, горди хора, които не се покоряват на завоевателите. Да, от гледна точка на белия човек те са коварни, вероломни и кръвожадни; те не признават нашия морал и нашия живот. И все пак би било жалко, ако цивилизацията един ден унищожи тяхната самобитност”. Ако читателят споделя мъката на автора от това, че канибализмът може да изчезне, а като резултат нашият свят може да стане малко по-малко плуралистичен, значи и той е готов да принася реални човешки жертви на модната идея, на идола на “плурализма”. Неговото богословско кредо “не е ли все едно кой как вярва” всъщност предполага, че няма значение какво присъства в менюто на обитателите на нашата планета – човешко или говеждо месо. Ама разбира се – неприлично е да се гледа в чуждата чиния.

Религиозна всеядност

Точно така неприлично ще бъде да се обсъждат разликите между религиите и да се защитава християнството в света на антихриста. За природата на лъжехристиянския призрак предупреждава още в миналия век Хомяков: “Светът загуби вярата и не иска да има някаква определена религия; той иска религия изобщо!”.

За отминалите оттогава сто години ситуацията се е променила – чувството за безотговорност, нежеланието да се мисли и да се избира сериозно, само са се усилили. Но религиозната жажда като такава в хората се е увеличила. Това, с което госпожичките от миналия век само флиртуваха, напълно сериозно се превръща в смисъл на съществуването на съвременния човек. В продължение на много десетилетия всички най-модерни идеологии говореха за това, че никакво “аз” и никаква душа не съществува; човекът – това е “съвкупност от обществени отношения”, “място, където езикът сам себе си обговаря”, “епифеномен на подсъзнателното”... Човекът се затъжи сам за себе си и именно затова с такава готовност откликва на посланието на религиите, че той съществува. Човекът не иска да бъде по-малък от това, което е, и в отговор на дехуманизацията на училищната и вестникарска идеология той търси трансцендетната основа на битието си – онази Другост, която е отвъд социалността. И ето, че му казват: Другото съществува. Но на човека главата се замайва от непривичната височина, започва кислороден глад, обикновените думи и навици на мисленето умират. И веднага му предлагат екзотични думички като карма, чакри, астрал и нирвана… и му се приисква всичко наведжъж. Всичко му се струва годно за ядене и готово за бърза консумация.
Такава религия на вътрешния плурализъм, религиозна всеядност и духовна безвкусица ще стане общозадължителната религия на бъдещето. В демократичното общество, както е известно, две мнения по въпроса за плурализма не може да има.

Да се живее без убеждения (според диагнозата на К. Г. Юнг именно такъв начин на живот води до шизофрения) започва да се превръща в норма. Човек, който има своите религиозни убеждения и не е готов да ги сменя с всеки следващ брой на вестника или след всеки нов събеседник, се разглежда като заплаха за обществения ред. Скоро обществото ще започне да възприема като здраво и нормално състояние единствено всеверието, докато верността към Евангелието ще се диагностицира като фиксация върху “свръхценна идея”. Разбира се, такъв “обладан” от Евангелието човек ще се разглежда като източник на агресия. Е, опитът ни от 20-ти век ни позволява да предвидим как ще свърши това. “Средновековните отживелици” ще се търпят, само ако не претендират за изключителност и за истинност. Разбира се, всеки ще има право да се моли и да вярва както иска. Но няма да е възможно публично да се изказва несъгласие с ясно изразения от обществото сремеж към религиозно всеединство. Вярвай както искаш, но не влизай в полемика с другите вери. По-точно, ще бъде дори възможно да се води и полемика, но само от позициите на плурализма. Ако някоя религиозна група не демонстрира ентусиазъм спрямо провеждащия се общорелигиозен “синтез”, държавата ще намери начини да демонстрира своето недоволство от тази група. Религиозните движения, които продължават да проповядват собствената си национална или религиозна изключителност, ще бъдат принудени да приемат една по-демократична и по-мека позиция. Мирът между хората е висша ценност и за да не се допуснат конфликти, ще се наложи да се подхване такава борба за междуконфесионален мир, че от някои конфесии камък върху камък няма да остане…

Подмяна

Но и днес все повече стават хората, които търсят “духовност” и не знаят към какво ги водят проповедниците на окултното. А те ги водят към едно бъдеще, което вече е било. Древната езическа империя била готова да включи Христа в официалния си пантеон, заедно с боговете и богчетата на другите племена (и статуята на Христа наистина се появява в края на 3-ти век за известно време в римския пантеон). Тези гонения съвсем не приличали на съветските. Рим е бил готов да търпи християнството, ако получи в замяна знаците на външната лоялност. Рим не е имал нищо против вярата в Христа, само е искал да прибави към нея суеверието.

Комунистическата идеология пък не желаеше компромис, тя искаше да унищожи именно вярата в Бога и в Христа. Но в Рим не е било така; тази империя се отнасяла към себе си с религиозна сериозност. И християните в древността не можели да си позволят компромис по въпросите на вярата. Те се отказали от участие в региозните държавни церемонии и в частност от отдаване на божествени почести на императора. Отказът от религиозен “плурализъм” се оказал наказуем и Империята започнала тристагодишна борба с Църквата.

Християнството победило. Но минали векове. И незабелязано всичко се променило. Години и столетия трудът на много “субекти на историческия процес” приближавал момента, когато в историята на християнското човечество ще се случи решаваща подмяна, и ще се случи по такъв начин, че дори няма да забележим… Можем ли да се надяваме, че бъдещото общество, подобно на римските хуманисти няма да предложи решителни мерки срещу проповедниците на “расова, религиозна и национална изключителност”? А ако свещеникът каже, че християнинът не трябва да ходи на уроци по тантризъм и на сеанси за събуждане на “кундалините”, той, разбира се, трябва да бъде арестуван на място. Исканията да се вземат мерки срещу дейността на сектите трудно се връзва с убеждението, че живеем в пред-антихристови времена. Работата е там, че ако времената наистина са пред-антихристови, трябва да се готвим за гонения срещу нас самите, а не да провокираме гонения срещу другите. Време е да се замислим няма ли да се обърнат “мерките”, за които настояваме срещу сектите, срещу нас самите.

Например, православната преса поддържа идеята за забрана на дейността на “Свидетели на Йехова”. Законно основание за това съществува: според чл. 14.2 религиозна организация може да бъде прекратена в случай, че тя “подбужда към отказ от медицинска помощ по религиозни съображения”. Свидетелите на Йехова забраняват кръвопреливането и на съвестта им по тази причина наистина има много смъртни случаи. Но при всичките си спорове с йеховистите вече би трябвало с крайчеца на окото си да не изпускаме от внимание въпроса: няма ли да се обърнат нашите доводи срещу нас самите? Ами ако държавата започне репресивни мерки срещу християните заради отказ от определени видове лечение? Виждаме, че медицината става все по-окултна. Екстрасенсите получават държавни лицензи. И ако някога участъковият лекар изпрати християнина на преглед при “биоенергетика”, а той не пожелае да се остави на магьосника в бял халат, няма ли христинянинът и неговата Църква да бъдат привлечени под съдебна отговорност? Вече съществуват разпоредби в различни закони и кодекси, позволяващи да се преследват религиозните организации за “нарушаване на обществената безопасност” и “раздухване на религиозна нетърпимост”.

Настойчивостта в исканията за “примирение на религиите” е наистина удивителна.
Днес около нас е пълно с такива посланици на бъдещето – хора, които живеят с онова съзнание, което ще стане масово и господстващо в бъдещия век на антихриста...

Срокове и печати

И така, днес “плашило” се оказва религиозната сериозност и верността към духовната традиция. Ленивият релативизъм, напротив, се смята за норма на поведението и мисленето. И в дните, когато човекът старателно се опитва да не поглежда отвъд границите на земното си битие, всески сериозен опит да се заговори за “срокове”, за “последни времена” и за окончателната трагедия на света се оказват, разбира се, фанатизъм.

Впрочем, фактът че вече съществуват съответните членове и алинеи не означава, че те незабавно ще започнат да бъдат прилагани срещу християните. Има такъв театрален закон, че ако в първо действие на сцената има пушка, в трето тя задължително ще гръмне. И все пак – в трето, а не задължително в края на първо действие. Така е и с историята на християнството. Ако “новият световен ред” вече е факт и вече е обявил война на «религиозната нетърпимост» – рано или късно ще започнат арестите.

Пушката за разправа с “християнските фанатици” е почти готова. В кое действие живеем? Не зная. Може би в в първото, а може и в началото на третото. В края на краищата, дори сглобената и окачената на сцената пушка не е задължително да гръмне дори и в третото действие – може пък пиесата да е написана в пет действия?

Още през 1900 г. Соловьов казва: “Усещам близостта на времената, когато християните отново ще се събират за молитва в катакомбите, защото вярата ще бъде гонена – може би не така грубо, както в дните на Нерон, но по много по-изтънчен и жесток начин: с лъжа, насмешка, фалшификации и какво ли не! “И тогава ще се яви лъжецът на света, подобие на Сина Божи”. Той няма да се бори открито срещу Христа, няма открито да Го хули. Той ще изпраща юдини целувки по Негов адрес: “Велик Учител”, “моят славен предшественик” и дори “аз в предишното си превъплъщение”…

Главната разлика между Христа и Неговият антипод от богословска гледна точка е в това, че пътят на Христа е път на кеносиса, смаляването. Той принизи Себе Си и “се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците” (Филипяни 2:7). Но в системата “Ню Ейдж” (нова епоха) “Спасителят” се разглежда като продукт от възходящото развитие на самия човек. Той ще обяви, че носи спасение, които произлиза не от Бога, а от света. В началото той ще прави реверанси на почит към християнството, но в края на краищата, сам ще хвърли маската и ще се яви като човек, “който така се противи и се превъзнася над всеки, който се нарича Бог, или на когото се отдава поклонение, щото той седи [както Бог] в Божия храм и представя себе си за Бог” (2 Солунци 2:4). Той ще се представя като връх на човешката еволюция, като световен гений, който дължи всичко единствено на себе си, на своя труд и усилия.

Той ще поиска абсолютно сериозно отношение към своята религиозна мисия. “И му се поклониха всички жители на земята” (Откровение 13:8). Ако някой не приема неговия начин на мислене (“печатът на челото”) и предлагания от него начин на живот (“печатът на десницата”), в името на мира и съгласието “ще бъдат убити ония, които не биха се поклонили на зверовия образ” (Откровение 13:15).
Нямам намерение да се занимавам тук с тайната на числото 666. Струва ми се всъщност, че такава тайна няма. Антихристът ще постави върху своята дейност този знак именно защото така е написано Откровението. Дори и само от цинизъм. Защото това число е престанало да всява страх. Употребата му по-скоро свидетелства за “широта на възгледите” на един или друг деятел; за това че се е издигнал над “предразсъдъците”. Нима интересуващият ни персонаж няма да е по-свободен от всеки друг по отношение на “предразсъдъците”?

Очевиден е фактът, че окултната литература постепенно приучава хората, че символите, които в християнството са еднозначно отрицателни, могат да се опаковат в лъскава цветна хартия. Когато стане ясно, че времето е дошло, “президентът на земното кълбо” ще намери начин да демонстрира трите заветни цифри. В края на краищата, апостол Йоан ни дава знак, за да можем да познаем антихриста, а не за да го скрие по-добре. И ако именно по тези цифри ще бъде възможно да се определи антихриста, това трябва да може да направи всеки християнин, дори несведущия в тайнописа.

Мотиви

Във всеки случай е очевидно, че “новият свят” ще контролира възгледите на хората, отклонявайки ги от християнството.

Създава се една като че ли парадоксална ситуация: ясно е, че “обществото на потреблението” се обявява срещу християнството. Но защо пък му е потрябвало да насажда езически религии? Мотивите могат да бъдат най-малко два. Първият: хората, които в пред-антихристовите години ще контролират хода на историята, ще имат лични сметки за разчистване с християнството. Ще имат свои, лични поводи за особена ненавист именно към Евангелието и, съответно ще се опитват да го заменят с всичко друго. Това са хората, които са “дяволски обидени” на християнството, независимо от цялата си привидна светскост.

Вторият мотив може да бъде екологичен. Сегашното ниво на потребление и отравянето на природните ресурси на Земята не може да продължи до безкрайност. Даже ако западното общество изолира от себе си по-голямата част от човечеството, не позволявайки му да достигне до потребителските стандарти на западния свят, все пак, рано или късно ще се наложи да се въведат ограничения на потреблението. В литературата се обсъждат възможностите за т. нар. “екофашизъм” – заради решаването на определени глобални екологични задачи някакви транснационални органи на властта ще изземат под свой контрол дейността на националните правителства (безсилни да се справят с глобалните екологични проблеми); това могат да бъдат корпорации или дори частни лица. Става въпрос за принудителен аскетизъм. За да се понижи нивото на потреблението ще трябва да се понижи нивото на очакванията. Но човек не може дълго да се ограничава в настоящето заради благото на бъдещите поколения. Комунистическият аскетизъм, който беше построен именно върху тази мотивация, не просъществува дълго. Взимайки се нещо от човека, трябва нещо и да му се даде. Ако на хората се отнемат телесните радости, трябва да им се предоставят радости от друг порядък, психологически. За да се ограничат материалните желания на хората, е най-добре да им се даде евтин и ефективен способ за самоудовлетворение. Тук отново може да послужи стареца Маркс със своето разбиране за религията като “опиум за народа”.

И ето че на пазара на религиозните услуги ще се забележи, че християнството не е в състояние да се конкурира с новите технологични религиозни имитации. Пътят, който предлага то за достигане на духовна радост, е дълъг, труден и нетехнологичен. В него няма инструкции за това как да видим духовната светлина в рамките на едноседмични упражнения. А в неоезичеството такива инструкции има. Някоя си Урсула Лоренц, проповядваща “новата епоха”, обяснява така разликата на рекламирания от нея продукт от традиционните религии: в традицията “пътят към върховете на духа и физическата хармония е свързан с отричане от всичко, което представлява животът на съвременния човек. Ню Ейдж предлага такава система от тренировка и работа над себе си, която позволява да се достигне същата степен на съвършенство, без да се налага никакъв отказ от обикновения живот.” Накратко, бързоразтворима нирвана и карма-кола в една опаковка. Системите на “новата епоха”, курсовете по различни видове медитации и йогистки упражнения позволяват да се приобщиш към “духовното” в най-кратки срокове (тъй като сериозно покайно прекрояване на вътрешния свят не се налага, просто се научаваш да дишаш и да се концентрираш).

Нов прочит на Библията

И ако някога центровете на властта, пред заплахата от екологичен срив, решат да съкратят производството, ще им се наложи да проведат това съкращаване по начин, който да не предизвика бунта на населението в резултат от срутването на потребителския материален пазар. За да няма бунт, хората трябва да бъдат увлечени от нещо друго. Християнството, на първо място, не е достатъчно симпатично на самите властимащи, а на второ – то не може да даде бърз и масов ефект. Е, какво пък – имаме в запас вече стотици отработени технологии за промиване на мозъци и “окончателно просветление”.

Всичко това не е нищо повече от хипотеза. Но все пак някои неща можем да предвидим с по-голяма степен на увереност. Почти точно можем да предскажем как ще се случи решаващото отпадане от християнство към магия. Ще долетят “извънземните” и ще обявят, че Христос е бил един от тях (даже и не най-добрият и способният). Духовете могат да се обличат в плътна материя. За тях не е трудно да се явят в облика на дракон или на прекрасна девойка. Защо тогава да не приемат образа на мирни, забележителни, мъдри “зелени човечета”? И защо при това да не обявят, че именно те са онези “космически йерарси”, които отвреме-навреме са учили човечеството на ум и разум?

Откриването на НЛО и извънземни “цивилизации” безспорно ще дискредитира Откровението в съзнанието на много хора. Но ако залогът е толкова висок, то търсенето на “извънземни”, тоест на нечовешки форми на разум неизбежно ще се увенчаят с успех. Защото в космоса, както знаем, има много врагове на Христа. И въздухът е тяхната стихия.

Те с радост ще поправят Библията и ще ни дадат нови начини за нейния прочит.

Ще ни посочат нови “махатми”, които ще вразумяват със своя “Цар на Мира”. И ще започне състезанието с Евангелието. Христос наситил пет хиляди с хляб? – Аз пък ще нахраня сто хиляди! Христос ходил по водата? – Аз пък ще полетя във въздуха! Христос възкресил три хиляди мъртви? – Аз ще ви устроя сеанс по масово опустошаване на гробища! Галилеянинът твърдил, че Царството Му не е от този свят? – Е, и моето царство не е от земята, но аз ще приема земната власт и няма да я насилвам. Христос възкръсна? – Аз пък нямам намерение да умирам! И – както Библията обещава – Творецът няма да изтърпи това поругание.

Спасителят е проповядвал три години и половина. Неговото огледално отражение, антихристът, ще управлява открито три години и половина (1260 дни, Откровение 11:3). И сред християните ще настане велико разделение – тези, които ще приемат печата на Звяра и тези, които ще спасят душата си, с цената на изгнание и скръб.

В началото на тези последни времена на земята ще се възцари всеобщ мир, мир, за който Христос не се е молил. Мир за сметка на Самия Христос. В предверието на тези дни ще си спомним думите на протойерей Авакум: “Видим убо, яко зима хощет бити, сердце озябло, и ноги задрожали…”

 Превод от руски: Пламен СИВОВ

В следващия брой четете пета, последна част: "Есхатологична етика"