"Изкупувайте благовремието, защото дните са лоши" /Ефесяни 5:16/
Септември, 2018
Юли, 2010

Готов или внезапно изненадан

Вярата поддържа курса

Дейвид АНДРЮ

Истината е, че вярата не може да функционира, ако очите не са широко отворени. Обратно на масовото твърдение, вярата никога не изскача в тъмното, тя се движи в светлина и стои твърда в тъмнина. Както ап. Павел казва - любовта е по-велика от вярата и надеждата, но любовта и надеждата са импотентни без вяра. Точно поради тази причина Царят на любовта се оглежда и пита дали ще намери вяра на земята, когато се върне. Оттогава това е така - вярата трябва да бъде ключ на нашата подготовка за Неговото завръщане. Каква е тази вяра?

Исус казва съвсем открито: “имайте вяра в Бога”, но оригиналът всъщност казва: “имайте вярата на Бога”. Когато Бог каза “да бъде светлина”, Той не беше загрижен дори и за момент, че няма да се получи, защото Неговото слово не притежава достатъчно сила, или Той Самият няма достатъчно авторитет да направи това. Така че Исусовите думи “имайте вярата на Бога” всъщност ни казват - бъдете като Отец, имайте Неговото убеждение. В Библията виждаме, че мнозина се удивиха, когато смокинята изсъхна, но може би удивлението им беше най-вече поради това, което Той им каза. Всъщност Исус ги насърчи да дръзнат да мислят извън общоприетите рамки, да мислят за по-големи и различни неща, така както Той го правеше, и да очакват същите резултати. Той ги насърчаваше, че Святият Дух ще им помага и ще им дава сила (Йоан 14:12).
Преди да продължим нататък нека погледнем Словото от Йоан 5:19, където се казва: “Не може Синът да върши от само Себе Си нищо, освен това, което вижда да върши Отец.”

Сигурното нещо

Спомням си в края на 20-ти век една голяма буря, която опустоши и изкорени безчет вековни дървета в Южна Англия. За съжаление обаче трябва да кажа, че много повече са опустошените хора, които, практикувайки своята нова вяра, без изобщо да я разбират, си нанасят проклятие и по този начин се ощетяват. Има една огромна бездна, поставена между “вярата” и ”предположението”, която не бива да пресичаме. Понеже вярата ни е от Бога, това означава, че Той трябва да командва, а не ние. Всяка една демонстрация на вяра би трябвало да бъде в подчинение на Неговата воля и това, което знаем за нея. Има огромно откровение и сила в текстовете относно разглежданата тема. От една страна е ясно, че истинската вяра може да бъде практикувана, само ако имаме общение и връзка с този Бог, Който каза: “Да бъде светлина!”. От друга страна модела на вяра, който ни представя Сина, е също израз на послушание и подчинение и говори за откровение. Сега разбираме ли, че такава вяра не може да се практикува на тъмно, а само на светло?

В тъмнината вярата се проявява различно. Тя не е хазарт, та човек да се чуди на какво да заложи и да чака дали ще спечели. В нашия християнски живот често минаваме през мрачни времена, където биваме изпитвани. Единственото сигурно нещо в такива времена е характера и Словото на Бога. Исая, както и другите пророци минаваха през един такъв отрязък от време, което, образно казано, беше “тъмната нощ на душата”. И от мрака се носеха думите му: “Кой измежду вас се бои от Господа и слуша гласа на Неговия служител, но ходи в тъмнина и няма светлина? Такъв нека уповава на името Господне и нека се обляга на своя Бог.” (Исая 50:10)

Тъмнината се струпва по цялата земя, галопирайки и предизвиквайки отделяне от Бога. Тъмнината винаги създава инстинкт за търсене на светлина. Трагедията е, че, ако сме се отделили от Бога, ще търсим просветление все на погрешните места. Отново Исая казва: “И когато ви рекат: Допитвайте се до запитвачите на зли духове и до врачовете, които шепнат и мърморят, отговорете - Не трябва ли един народ да се допита до своя Бог? Защо да се питат мъртвите, вместо живите? Нека прибягнат до закона и до свидетелството. Ако не говорят според това слово наистина няма зазоряване за тях” (Исая 8:19,20).

Вярата не преговаря

не прави компромиси, не търси различни гледни точки. Точно поради тази причина критиците смятат, че е сляпа. Интересно е, че има толкова много инстанции по света, които разчитат на сляпа вяра. Трудно е да се облегнеш на вяра за Бог, Който никога не може да бъде познат и с Който не можеш да имаш лично общение. Отец изпрати Сина си, за да ни се открие като “наш Баща”. Той е един комуникиращ Бог. Той е личност и приема всички, които се доверяват на Неговия Син, давайки им Святия Дух, Който свидетелства за онова, което всъщност изглежда невероятно. Бог, Който може да бъде разпознат като “Баща”, има право да очаква от своите осиновени деца една безрезервна вяра, която не преговаря за различни гледни точки. Той не търси сляпа привързаност, но широко отворени очи и вяра в Неговото слово и характер.

В началото на моята кариера като журналист имах възможността да работя с наблюдаващи инженери, които имаха едно общо нещо помежду си - те вярваха в нещата, по които работеха. Може би това е накарало ап. Яков да каже “каква полза братя мои, ако някой каже, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси?” (Яков 2:14-18) Може би това прави ап. Яков пионер на християнските инженери. Вярата в Исус не изисква някакво интелектуално или математическо изявление. Вярването само по себе няма никакъв смисъл, ако не носи резултати за слава на Бога.

Вяра, която просто стои на едно интелектуално ниво, ни прави уязвими спрямо по-интелигентни хора, които боравят с голям брой аргументи, непълна информация и лъжливи факти и поставят всичко под съмнение. Обратно, вяра, която е изградена на основата на едно тясно и интимно отношение с Бога и познаване на Неговия характер, ще обори и победи много такива атакуващи ни твърдения и съмнения. Упоритите мисионери и великите мъченици биха били просто “велики хора”, ако вярата им беше само мозъчна функция. Обаче ако те могат да кажат, както ап. Павел,: “Аз знам в Кого съм повярвал”, тогава те стават обикновени хора, свързани до смъртта си с един необикновен и чудотворен Бог.

Много от нещата, които Исус казва, се оценят по достойнство и благородство от нехристияни, а от друга страна – са затворена страница за високо интелектуални хора. Исус каза веднъж на едни вярващи: “Ако пребъдвате в мене наистина сте мои ученици и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.” (Йоан 8:31, 32) Обърнете внимание, че тук има малко съмнение, малък въпрос, малка условност – думичката “АКО” пребъдвате в мен…Един друг превод казва: “Ако продължите в Моето Слово”. Вярата отива много по далече от обикновеното вярване. Вярата поддържа курса, здраво хванала посоката, без да я изпуска нито за миг. И кое е това”Слово”, в което ние трябва да продължим? Исус дава един изключителен отговор: “Учението, което слушате не е мое, а на Отца, Който ме е пратил.” (Йоан 14:24)
Накратко, всичко което Бог беше откривал и говорил в древни времена на Авраам, на Моисей или на пророците, се беше въплътило пред слушателите на Исус.

Да “продължим” в словото Му

е важно. Политиците на днешното време смятат, че земята Израел е тяхна и могат да я разпределят, както те намерят за добре. Това разкъсване на земята между евреи и араби носи политически облаги, но е в ущърб и на двата народа. Ако продължим в Неговото слово ще стигнем до заключението, че земята, онази обещана на Авраам от Бога земя, все още поражда завист и злоба в народите.

Да “продължим” в словото Му е важно. Днес, ако видим демократично избраните ни лидери как се надпреварват да задоволяват демократичните искания на Исляма за по-големи права и ако погледнем Исусовото слово, ще трябва да декларираме, че То не подлежи на преговори, ако и да ни обвинят в нетолерантност. Защото Исус е Сина на Бога, единствения Спасител и единствената връзка между Бога и хората.

Да “продължим” в словото Му е важно. Защото ще знаем, че не би трябвало да има място за дискусия и преговаряне относно въпроса за хомосексуализма. По Божия заповед ние обичаме грешниците, но мразим греха. Бог, чиято любов бе видяна и доказана на кръста няма да създаде хомосексуални хора и после да заповяда: “С мъж да не лягаш като с жена, това е гнусота.” (Левит 18:22) Ако заповедта му е против това, така е, защото това е въпрос на избор, а не на “ориентация” или “генетична заложеност”. А щом това е въпрос на избор, то тогава хората могат да изберат да не го правят и да бъдат свободни от нещо, което разрушава живота им.

Но ако “продължаваме” в Неговото слово ще се сблъскаме с такива, които оправдават греховете си, като отричат, че съществуват.

“Обичай враговете си” е най жилавото за предъвкане послание за нас. И ако “продължаваме” в Неговото слово, ще обичаме братята си, а няма да си правим врагове в Негово име!

Когато Исус се върне ще бъдем ли готови? Ще “продължаваме” ли в Неговото слово? Нека да държим курса!

Превод от английски Божидар Янев