Другият Израел - не този, който сме насъсквани да мразим

 

На19 септември, на сесия на ООН, ще се гласува предложението за едностранно обявяване на Палестинска държава

 

Ангел АНГЕЛОВ

Един от моите най-големи приятели е български евреин. От неговите уста веднъж чух нещо, което ме потресе из основи. С почервеняло от болка и гняв лице, той ми сподели своята, може би, най-срамна тайна от младостта си. Случило му се в казармата, по времето на соца. Разбрали, че е “мръсен чифутин”, войниците от взвода му си спретнали с него юмручно забавление, в което с настървение се включили и долните им крайници. Старшината изглежда нямал нищо против, понеже циничната обида я чули първо от него и няма как тя да не е подействала като клечка кибрит в тоя барутен милитаристичен погреб от наслагван с десетилетия от комунистите антисемитизъм. И всичко това се повторило... после потретило... И така – повече от десет пъти!

Помня много добре това време. Съветският блок се вживяваше в ролята на Джак-Изкормвача на съвременната западна цивилизация, формирана до голяма степен от юдео-християнството. Ислямистките режими бяха поканени на кървавата му сватба, където щедро бяха отрупвани с оръжия вместо с подаръци, а вечно препасалият пищов на кръста си Ясер Арафат и неговата ООП им бяха нещо като сватове. САЩ им беше големият кръвен враг, а неговият “сателит” Израел – не по-малък.

Сега нещата не са се променили особено. Може би разликата е само тази, че източният лагер беше допълнен от вероотстъпническия Запад, най-вече в лицето на ЕС, който в още по-значителна степен се самоизтръгна от християнските си корени и пристана на либерализма и неосоциализма – отново първи побратими на исляма.

И отново Европа, родила двата световни антисемитски мита за еврейското кръвопийство през средновековието и за световния еврейски заговор (чрез фабрикуването на “Протоколите на Ционските мъдреци”, дело на руско-съветския фалшификатор Матвей Головински (най-четената и издавана книга в арабския свят след Корана), Европа на кръстоносните походи и на гоненията и погромите срещу евреите, Европа на Холокоста, трови масовото съзнание на поданиците си, като продължава да нарича Израел “окупатор”, “агресор” и дори “държавен терорист”.

Зомбирани от либералните медии, милиони хора се предават на юдоомразата, имаща хилядолетни корени в света. Те вярват, че Израел трябва да върне “окупираните територии” на палестинците, за да имат и те своя държава. Вярват, че евреите подмолно и престъпно са завладели тези земи, понеже само те са способни на такава мерзост – да отнемат от бедните араби земята, имота и препитанието им, за да ги превърнат в бежанци в собствената им родина.

Знаете ли по чия вина се провалят постоянно мирните преговори в Близкия изток? Естествено, че по вина на “алчните и хитри евреи”. Затова, ето: ООН е взело вече мерки и е започнало подготовката за едностранно обявяване на палестинската държава. Арабската лига е внесла такова искане и настоява столицата на новата държава да бъде Източен Ерусалим, включващ стария свещен град!! Очаква се събитието да се случи през септември.

Какво мислим ние по въпроса? Повечето от нас живеят в сянката на монополизма на масмедиите и сигурно ще пропуснем това покрай ушите си, като най-естественото нещо на света. Предполагам, масовата реакция ще се изрази в множество въздишки и усмивки, пуснати наоколо в името на тържеството на справедливостта.
“Еххх!... Най-сетне!”

Има обаче и алтернативна гледна точка, която ще се опитам да споделя с вас. Ще се опитам да обобщя някои библейски основания и факти от историята, които е полезно да се прочетат, ако, по една или друга причина, досега са били пропуснати.

На 14-ти май 1948-ма година, след като контролът върху Светите земи е предаден от Турция (загубила го след края на Първата св. война) на Англия, е основана Държавата Израел. Върху територия, която е била изконно еврейска още преди хилядолетия – първо, обещана на Авраам от Бог, после -наследена от неговите потомци. Процъфтяващото царство на Давид е било там, а после и управлението по времето на Втория храм. И дори когато евреите не са имали независима държава, те винаги са се стремели да живеят в тези земи – освен в случаите, когато масово са били избивани или насилствено превръщани в бежанци.

Около 19 века е продължило тяхното скиталчество. Без дом, без храм, мразени навсякъде и почти навсякъде гонени като чумави. Многовековна трагедия, написана донякъде и от тях самите, понеже те поискаха кръвта на Месията да бъде върху техните глави и върху главите на чадата им. Отхвърлили своя Цар, те прегърнаха Проклятието. Не познали времето, когато бяха посетени...

“И ще бъдете откарани в плен по всичките народи. И Йерусалим ще бъде тъпкан от народите, докле се изпълнят времената на езичниците.” (Лука 21:24)

Не виждаме ли ясно в думите на Исус, че изгнаничеството няма да трае вечно?

Това е потвърждение на пророческите слова от Стария завет, където е написано: “И Аз ще върна от плен людете си Израиля. Те ще съградят запустелите градове и ще ги населят... И няма вече да се изтръгнат от земята, която им дадох.” (Амос 9:14-15; Езекил 36:33-38; 37:21; Исая 49:22)

Както и ап. Павел споделя по-късно, наказанието върху израилтяните не отменя Божият вечен завет към тях, даден на техния патриарх Авраам лично от самия Бог на небето и земята (Римляни 11).

Историята е документирала, че условия за реставриране на еврейската държава е имало още през 1918-та г., когато Англия позволява масова емиграция на евреи от цял свят в собствената им прародина. Постепенно пророчествата започват да се изпълняват и пустинята да се превръща в градина.

Обаче някои правителства се притесняват там да не се обособи втора социалистическа държава, понеже мнозина от завърналите се били бедни и заквасени от идеологията на комунизма, а пък Англия, за да укрепи империята си, е трябвало да флиртува с многомилионния арабски свят.

Така, вместо да изградят домовете си в земята, завещана им от техните деди, шест милиона евреи завършват в пещите на лагерите на смъртта по време на Холокоста. А от тях – милион и половина деца. След като научава за тия ужаси след войната, обществената съвест е потресена. И това способства Общото събрание на ООН да приеме резолюция №181 за основаване на еврейска държава в Палестина с площ от 14 000 кв.км.

“Родила ли би се една земя в един ден? Или родил ли би се един народ отведнъж?”

Невероятното пророчество на Исая отпреди хилядолетия се сбъдва.

А думите на първия министър-председател на страната Давид Бен-Гурион са като знамение за света: “Вярвате или не, но нашият народ се завръща тук, за да подготви идването на Месията”.

И се започва... Армиите на шест арабски държави нахлуват в Израел, за да унищожат младенеца. И то още на следващия ден след неговото раждане!...

Тук е добре да се добави, че още година преди обявяването на старата-нова държава еврейското население в Палестина подкрепя плана на ООН за разделянето на земята на еврейска и арабска част, като Ерусалим, където то е било мнозинство, е бил предложен да бъде под международен контрол. Арабите, естествено, категорично отхвърлят предложението и започват нападения срещу еврейските общности, които впоследствие прерастват в периодични, но печални за тях войни. Тяхното намерение винаги е било и ще бъде (тук визирам ислямизираните араби, надъхани от Корана и шариата) да изтрият Израел от картата на земята. Тая омраза те засукват още с майчиното си мляко, както сте имали повод да се убедите може би и сами (ето, с тоя линк ви давам само един от стотиците примери: “Тригодишно мюсюлманско момиченце жадува да убива неверници” - http://www.youtube.com/watch?v=ZjbJnZUJTYU&feature=player_embedded ).

Поразрових се малко и ето какво открих. Още през 1957-ма г. арабската конференция на бежанците в гр. Холм, Сирия, приема следната резолюция: “Всяко обсъждане на въпроса за решение на палестинския проблем, което не гарантира правото на бежанците да изтребят Израел, ще бъде възприето като светотатство срещу арабските народи и срещу исляма”.

“Това ще бъде една война на унищожение и значимо клане – като монголските кланета”, заплашва Азим Паша, генерален секретар на Арабската лига. “За нас мирът означава унищожаването на Израел и нищо друго”, кръвожаден е на свой ред лидерът на ООП Ясер Арафат.

И въпреки това, той е приет през 1974 г. от ООН, където сто и петте нейни членки аплодират неговото изказване. Години след това той ще се превърне дори в Нобелов лауреат за мир, а неговата ООП ще се сдобие със статута на “наблюдател” в обществото на народите.

Какво, не е ли само една буква разликата в абревиатурите?
Чудно ли е тогава, че през 1974 г. в негово лице тероризмът е лигитимиран на международно ниво? Което го превръща от локален, в международен тероризъм, чиито трупове едва смогваме да преброим сега.

След смъртта на Арафат неговото място заема Махмуд Абас, осигурил финансирането на Мюнхенския атентат през 1972-ра срещу отбора на Израел и настоящ президент на Палестинската автономия. Според неговите убеждения, унищожаването на Израел трябва да се извършва на етапи, като създаването на Палестинската държава е един от тях. С тая цел враждуващите фракции “Фатах” и “Хамас” по-рано тази година сключиха примирие.

“Елате да ги изтребим, за да не са народ и да не се споменава вече името на Израиля!” (Псалом 83:4)

Разбирате ли сега защо фанатиците на Аллах не искат да решат проблема с палестинците, въпреки че те не са милиони и прекрасно се вписват в пейзажа им с техния език, вярвания и култура? Защото те ги държат като зейнало дуло на постоянно нарастваща смъртна заплаха и угроза срещу Израел. Използват ги като терористична общност и държавата, която някои политически кръгове сега се опитват да създадат, ще бъде 100% терористична държава. С една-едничка безмилостна цел – завземането на Ерусалим, а впоследствие – пълното унищожение на Израел.

Точно според пророчеството на цар Давид от Псалом 83-ти.
Но това, което те и много други хора не разбират, е че този народ не е свой си и че тази свята земя дори не е на Израел.
“Защото земята е Моя”, казва Сам Господ. (Левит 25:23)
И който докача нейните настойници, докача зеницата на окото Му!... (Захарий 2:8)

Правото на езичниците да тъпчат свещения град, Святата земя и Божия народ приключи на 8-ми юни 1967-ма г., когато по време на знаменателната “шестдневна война” Ерусалим премина под юрисдикцията на Бога. Тяхното време да се поругават със светините там  мина и оттук насетне ги очаква единствено Божия Съд.

“Защото, ето, в ония дни и в онова време, когато върна юдовите и йерусалимските пленници, ще събера всички народи, та ще ги сведа в Йосафатовата долина. И там ще се съдя с тях поради людете Си и наследството Си Израиля, когото разпръснаха между народите. Те си разделиха земята Ми...” (Йоил 3:1-2)

Така че, участваме не в политически, а във вселенски духовен конфликт, в който всеки един жител на планетата трябва да вземе страна.

Ще се молим ли за мира на Ерусалим, или ще оставим съюзът на либералните политици и бесните терористи отново да го взривят?

П.П. Ако искате да се включите в световната молитвена инициатива за запазването на обединен Йерусалим под еврейски суверенитет, можете да се запишете електронно на следния интернет-адрес:

http://www.keepjerusalemunited.org/