Духовният свят

 Книга за напреднали - от брой в брой

 За първи път - на български език

 

П-р ПитърТАН

ВИДЕНИЯ НА ДУХОВНИЯ СВЯТ

Въведение

Не е възможно да се опише славата на Духовния свят в неговите различни области, без, употребата на човешкия език да внесе процент на неточност. Нито може някой, който се е сблъсквал с видения от Духовния свят, да претендира, че е посетил всеки аспект на неговата слава. Духовният свят притежава много повече различни аспекти, отколкото всичките нации, култури и цивилизации на земята, от всяка известна и неизвестна епоха, взети заедно. Всички те, ако и да имат размерите на цялата известна ни вселена, представляват нещо много по-малко от един атом или от капка вода в океан.

Съществуват безброй създания на Бога в различни измерения и вселени, за чието изследване е необходима вечност. По тази причина много от хората, които са имали истински духовни опитности от Духовния свят, независимо дали за кратко време или чрез пространни срещи, разкриват само един микроскопичен поглед върху духовната област на живота след смъртта. Поради това би било грешка, за всеки с подобни опитности, да мисли, че неговата среща е всичко, което Духовния свят съставлява и на тази база може да изгражда доктрини и догми за същността на Духовния свят.

Изяснявайки тези неща, аз се опитах да събера в тази книга аспектите на Духовния свят, преживяни основно чрез различни духовни опитности през март 2006 година. Те започнаха по време на частичния ми 40-дневен пост през февруари същата година. Тези 40-дневни духовни пости аз съм правил ежегодно в продължение на 30 години. Постът от февруари 2006 год. бе моят тридесети ежегоден 40-дневен пост и продължи почти ежедневно дори след завършването на поста. Тъй като бях постил много пъти преди, аз се посветих на радостта от търсенето на Бога, без да очаквам да се случи нещо драматично. Единствено желаех да служа на Господа, както винаги в ежегоден 40-дневен пост, посвещавайки отново моя живот в служба на Бога.

Целта на написването на тази книга е да ни подготви за Духовния свят, в който всеки един от нас ще живее, когато един ден напусне тази земя. Възможностите за духовен прогрес, докато сме още в нашите земни тела, са далеч по-големи, от тези, които ще имаме, когато физически умрем и влезем в Духовния свят. За тези, които ходят с Бога, възможностите за прогрес в следващия свят ще са също така големи, ако не и по-мащабни. В смисъл, че това може да доведе до растеж в най-пълното измерение на Бога, тъй като няма да сме възпрепятствани от физическото тяло.

Тази книга е написана също за онези, които имат частичен опит в Духовния свят, да не би да развият погрешно учение за същността му, базиращо се на тяхната кратка опитност. Моля забележете, че не е възможно да се изложи всичко, което е преживяно, в една книга. Важно е също да се отбележи, че това е само моя лична, субективна перспектива, придобита чрез опитности в Духовния свят. След тях аз изследвах някои от показаните ми области /духовни и научни/ и съм споменал някои от авторите, чиито книги съм прочел /особено научните/.

Също така прегледах отново Библията, в светлината на онези опитности, и прецених критично моя собствен опит чрез Писанията. Бях запитан от някои, кой още е видял Духовния свят, подобно на това, което аз видях. Аз съм сигурен, че има много други, но един, когото зная, е Садху Сундар Сингх, описал своите опитности в книгата си “Духовният свят”. Важно е да се прегледа цялото откровение, чрез писаното Слово на Бога, но е утешително да се знае, че човек не е сам в тези откровения на Духовния свят.

Моля също да забележите, че самото прочитане на тази книга не означава, че можете да схванете пълния смисъл и разбиране на това, което се опитвам да предам. Един от законите на Духа е, че човек може да приема само на нивото, на което е той в духовното си развитие; затова има някои неща, които може да сте пропуснали, приемайки духовно разбиране, докато препрочитате тази книга, след като сте получили някои духовни опитности.

На някои места съм се борил с часове да съставя едно единствено описателно изречение за Духовния свят, докато на други - цели параграфи се лееха свободно. Бих искал да подбудя читателя да чете тази книга внимателно и с молитва. Моите молитви са, читателите на тази книга да бъдат способни да прогресират в своето духовно развитие, както във физическия, така и в Духовния свят.

Питър Тан
8 март 2007

ГЛАВА ПЪРВА

СБЛЪСКВАНЕ С ДУХОВНИЯ СВЯТ

Възраст и характеристики

Духовното тяло е с младежка външност. Не съществува старческа възраст. Децата, влизащи в света на духовете, растат до зряла възраст, но за далеч по-кратък период в сравнение с времето на земята. Духовната зрялост може да бъде забелязана по изражението на лицето и светлината, която излъчва духовното тяло. Духовното тяло може също да се разширява и свива, но не в същия смисъл, както това става във физическия свят. Максималният размер, обаче, е ограничен от нивото на напредък в духовните сфери.

Не е необходимо духовното тяло да е със същата височина, каквато е имал някой във физическия свят. Има безброй различни аспекти на духовен растеж в духовната област, всяка от които произвежда различно сияние, предизвикващо увеличение на размера на духовното тяло. Някой, бидейки с по-голям размер /височината е пропорционална на мъдростта/ може да вземе форма или образ на обитателите от по-ниските сфери, за да бъде разпознаваем и видим за тях. Съществува прозрачност на духовното тяло, но тя е израз на солидността и блясъка на духовната субстанция. Духовното тяло излъчва светлина.

Облекло

Всички духове в духовната област имат облекло, което ги покрива. Тези от по-долните и тъмни сфери изглеждат така, като че ли са в своето голо духовно тяло, а онези, които са по-ниско и от тях, имат голи духовни тела, толкова променени, че са грозни и не приличат дори на човешки. Духовете от най-високите области имат най-бляскавите облекла. Аурата или светлината на тези одежди се излъчва от ума на всяко духовно същество. Тя представлява формата на духовното облекло, излъчвана от тялото на съответния дух.

При настъпването на физическата смърт духовете са все още доминирани от земните влияния на ума и така произвеждат различните земни видове духовни облекла, които покриват техните духовни тела. Когато духът съзрее и се научи да контролира ума си и духовната сила, с която разполага, той придобива по-голям контрол върху своето духовно облекло. Интензитета или сияещата светлост на облеклото му е все още управлявана от неговия растеж към по-висшите сфери. В духовния свят има повече цветове, отколкото можем да видим във физическата област – не само седемте цвята на дъгата и техните производни, но хиляди различни гами и цветове. Характера, силата или слабостта в развитието на духовното същество са отразени в цвета и блясъка на неговите дрехи. В света на духовете, всеки един манифестира в пълен вид всички свои духовни качества и точното ниво на своя духовен живот, чрез облеклото на своето духовно тяло.

Дори на земята, хората, чиито духове са чисти, имат бляскава светлина, която сияе около тях като облекло. Тя е невидима за тях, но е видима в Духовния Свят. Тези, чиито сърца са зли, имат тъмна мъгла около себе си. Колкото е по-голяма чистотата на сърцето и живота, толкова по-блестяща е светлината; колкото по-голямо е злото в сърцето, толкова по-голяма е тъмнината, която заобикаля човека. Облеклото, което съществува в духовната сфера, е съставено от тъкани и цветове, придобити от качеството на духовното състояние на неговия носител. Всяка сфера притежава своя уникална цветна тоналност, съобразно заниманието, интересите, насоките на ума, надареността или мъдростта и знанието.

Език

Комуникацията се извършва чрез мисли и духовни впечатления. В духовната област всеки може да разбира перфектно всичките говорими езици на земята. Това разбиране не е директно, чрез знание на езика, а по-скоро значението и мислите на говорителя са комуникирани директно и телепатично. Бог не говори на човешки език, дори когато ни се струва, че чуваме Бога на езика, който познаваме в земния си живот. Няма език, достатъчно добър или достатъчно велик за Бога, чрез който Той да изрази Себе Си. Всеки човешки език, създаден от хората, е недостатъчен за Създателя на живота.

Когато чуваме Бог да говори на човешки език, това е защото нашият дух го разбира по начин извън езика и тогава го предава на душата на език, който сме придобили през земния си живот. Комуникацията между дух и дух е извън езика. Това е подобно на „бездна, призоваваща бездна” /1 Коринтяни 2:10, 11; Римляни 8:26, 27/. Това е подобно на предаване на опит и знание или предаване на данни от един компютър на друг. С изключение на това, че на тази компютърна илюстрация липсва трансфера на пълния опит и смисъл, включен в даден въпрос. Едно мигновено “зная” е израз на комуникираната информация /думата “зная” е ограничена тук на земята, защото това включва също времевия процес на действително преживяване на знанието/. Колкото повече се прогресира духовно, толкова по-малка е нуждата от мисли, изразени чрез земен език за комуникация; тогава биха изчезнали последните късчета от лимитирания земен навик на човешкия език.

Има чувство на знание, което е отвъд физическия свят. На небето, когато вземете цвете и желаете да го погледнете и анализирате, чувството е, като че ли ставате цвете и знаете всичко за него, понеже сте преживяли това да бъдете цвете. Когато вие срещнете друга личност и желаете да знаете всичко за нея, вие като че ставате тази личност и сте способен да знаете всичко за нея. Има ограничение за същества с чувствителен дух и свободна воля. Това специално свръхестествено “знание” е възможно само със съгласието на свободната воля един на друг.

Апостол Павел говори за тази област, когато казва, че ние ще знаем или познаваме така както сме били познати /1 Коринтяни 13:12/. Това чувство да бъдеш способен “да станеш, каквото би искал да знаеш” /без действително да станеш този обект/, е вливане на мигновено знание, което включва не само обективно знание, но цялото субективно и перспективно знание. По този начин всеки разбира другия перфектно. Говоримият език е още използван заради красотата и музиката в различията на комуникацията и за специални области на целеустремени създания, чрез работата на Святия Дух.

Светлина

В Духовния Свят единствената светлина, която осветява цялата вселена е светлината на Христос, която сияе от Неговия трон. Тази светлина не хвърля никакви сенки, но по-скоро се излъчва чрез всички живи създания в духовната област. Дори светлината на най-ярките ангели произхожда от светлината на Христос. Онези, които са в земните сфери, не виждат светлината на Христос през цялото време, защото в Духовния Свят вие се нуждаете от същия еквивалент на духовно ниво, за да виждате в това същото ниво на духовна светлина. От време на време светлината на Христос осиява според нуждите на личностите в земната сфера, но видимостта на тази славна светлина трябва да бъде намалена съгласно нивото на личността. Обаче присъствието на Христос е винаги там, независимо от индивидуалния дух, преживяващ това, който не е развит да вижда по-високата слава. Тази светлина е средството, чрез което целият живот във всяка сфера е поддържан и подхранван.

Светлината на Духовния свят е различна от физическата слънчева светлина, която материалната земя има. Тя прониква дълбоко и свети през физическата област. Затова, когато погледнем на човешкото същество през духовната област, ние в действителност не виждаме физическото тяло, то се явява като мъгла – макар това също да зависи от духовното развитие на духа; онези, които още са привързани към земята, виждат материалната област като солидна. Добре развитите духове от по-високата духовна област виждат право в духа и душата на хората.

Зрение

Духовният Свят има своя собствена субстанция. Той е невидим за нас. Нашият материален свят е повече или по-малко подобен на мъгла за духовете от Духовния Свят – с изключение на онези, от най-ниските сфери, чийто основен характер и ум са още много земно основани. Когато Духовният Свят гледа на тази материална земя, на първо място вижда само духовните аспекти на земята /духовете на хората и духовния живот, който поддържа материалния свят/. Материалният свят е почти невидим за духовната област, особено за онези от най-висшите сфери. Материалният свят е само временен и тази преходност се вижда като мъгла от обитателите на Духовния свят.

Светлината на Бога сияе чрез Христос, Който седи на трона в най-висшата област и осветява цялата вселена и духовните сфери около земята. Тези, които са висши в духовното развитие, виждат Христос в Неговата пълна слава; за онези с най-нисше развитие Неговата външност е като слънцето, сияещо върху тях. За разлика от слънцето, духовната светлина от Исус сияе чрез всички обекти и когато духовно същество излъчва светлина, това е защото светлината се пречупва през Него.

Цялата светлина на всичко в духовния свят идва от Христос на трона нависоко. Причината, духовете от най-нисшата област да не могат да възприемат или видят тази светлина, не е, защото нея я няма, но по-скоро тяхната духовна слепота ги възпрепятства да я видят. Подобно на слепец, роден без очи, техните духовни очи не са още развити да видят светлината на Христос, която винаги сияе през цялото Негово творение. По този начин за тях всичко е тъмнина, освен светлината на ангелската помощ, която получават. Светлината на Христос, който свети на всички и чрез всички, не хвърля сенки.

Превод от английски: Живко РАЙНОВ

Редактор: Румяна АТАНАСОВА

(Следва продължение)