"Изкупувайте благовремието, защото дните са лоши" /Ефесяни 5:16/
Октомври, 2016
Юли, 2012

 Духовният свят 10)

Книга за напреднали - от брой в брой

За първи път на бългапски език

 

П-р Питър ТАН

Продължение от миналия брой

 

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

МИСТЕРИИ НА ДУХОВНИЯ СВЯТ

В 10-та глава на книгата си “Дъгата и червеят: Физика на организма”, Мае-Уан Хо проследява взаимодействието между светлината и веществото. Тя дори описва метод за фотографиране на биофотони. Нейната математика, използвайки квантовата физика, приложена към организмите, показва едновременно съществувание (или съзнание) в две измерения, което тя нарича квантова последователност или “единство на съзнателното”.

Известното уравнение на Айщайн E = mc2 свързва цялата маса с енергията. Битие 1:3 свързва цялата креативна енергия със светлината ( не естествената светлина, която беше формирана в Битие 1:14). Цялата енергия произлиза от Бога (Йоан 1:1-5). Разбирането на апостол Павел за тази творческа духовна енергия (гръцката дума “енергео”) е свързано със Святия Дух и основната енергия, която е причина за дарбите и делата на Бога чрез нас (1 Коринтяни 12:11; Галатяни 2:8).

Цялото страдание и болка на тази земя са причинени от свободната воля на човека, упражнявана от него от създаването му до днес. Тъмнината е резултантна величина от действията на хора, отклонили се от Истината и Светлината на Бога. Тъмнината не съществува от само себе си, защото тя е просто отсъствие на светлина. Негативната енергия е реална и е резултат от узурприрането на оригиналната енергия, освободена върху Божието творение (и хората), чрез злоупотреба с неговата сила и творчески възможности (за разрушителни цели и подчиняване на свободната воля на другите). Ето някои мои наблюдения за действието върху тази креативна духовна енергия в духовната област:

Целият живот приема и излъчва тази енергия.
Тази енергия може да бъде обърната от хората в негативна.

Духовните същества (ангели или демони) не могат да действат върху физическата земя без някаква форма на енергия, емитирана от хора. Те се нуждаят от някакъв вид еманация на енергия от нас, за да работят в нашата физическа област. По този начин всяко човешко същество е отговорно за своята собствена съдба, чрез свободния избор на мисъл, емоция и воля. Чрез избор постоянно да излъчва негативна енергия, лошите неща и обстоятелства са привлечени към личността (общност или нация с аналогична насоченост) подобно на магнит. Акумулацията на зли мисли и негативна енергия привлича и събира общността и веднъж достигне ли определена точка на привличане, физически катастрофи и човешки нещастия избухват във физическото измерение.

Обратно, акумулацията на позитивни, креативни енергии върши същата работа, като носи проявления на физически благословения, както в човешкото измерение, така и в природата.

Най-добрият начин да победим злото е като се фокусираме върху доброто, а не - върху побеждаващото зло. За да елиминираме лошите мисли, трябва да култивираме добри, вместо да се фокусираме в смъмряне на лошите.

Цялото зло, което среща някой индивид или нация е най-напред „създадено” от него или респективно от нацията. Злото не може да съществува във физическото измерение от само себе си, ако то не е “привлечено в съществувание” от свободния избор на хората. Най-големият неприятел на злото е силата на любовта. В обкръжениено на съвършена любов тъмнината и злото не могат да съществуват (1 Йоан4:18).

Тайната на победата

Всяко човешко същество има слабости, с които трябва да се бори в земния си живот. Тайната на победата над тях (дори когато има много провали и последици) е:

Чрез свободния избор да признае персоналната си отговорност, евентуалното ниво на душевно или физическо наследяване (от свои предшественици) или липсата на грижи при отглеждането. Отказът да се приеме, че лошите резултати на живота ни имат връзка с нашия свободен избор и присъща природа, ни осъжда да повтаряме това до смърт.

Обвиняването на другите и Бога (без значение дали има естествени и социални причини) не работи, тъй като това е просто отричане на отговорността. Няма значение каква е вашата вродена природа или социалните влияния, които са ви подхранвали, всеки трябва да прояви персонална отговорност за последиците от собствените си слабости.

За да признаем, че злото в нашия живот е проекция от вътрешния ни живот, трябва да погледнем на слабостите си, подобно на играчи от футболен отбор, които трябва да бъде тренирани (а не да ги гледаме така, сякаш дяволът в тях трябва да бъде изгонен).

Всяка сила е слабост и всяка слабост е сила. Например, мускулите, които плувецът развива за сила във водата в същото време го правят несръчен на сушата. Способността за мускулна скорост на бегача на 100 метра и способността за мускулна издръжливост на маратонеца са две различни способности, което би било опасност, ако техните роли бъдат разменени. Не гледайте на вашите слабости като на неприятели, но по-скоро гледайте на тях като на различни членове на вашия отбор за напредък и растеж в живота ви.

Отнасяйте се към тях, както бихте се отнесли към недисциплинирано дете, отколкото към неприятел. Всеки път, когато се спъне, насърчавайте правилното поведение, както бихте насърчили дете, което върви неуверено.

Баланс между дух, душа и тяло. Вие не можете да живеете само в едно от тези измерения. Допускайте всяка една от тези области да се разширява и расте. Физически упражнения, както душевни и социални дейности не трябва да се пренебрегват в преследването на духовни дейности.

Имайте благодарно сърце. Благодарете за всичко (да, дори за слабостите). Бъдете изпълнен с признателност във вашия живот. Благодарността и любовта са мощни комбинации, които носят позитивно привличане около нас. Аз ви предизвиквам да бъдете благодарна и изпълнена с любов личност всеки ден, към самия себе си и към всеки около вас (плюс всичко в природата и творението) за година, и вижте дали няма добри неща да започнат да циркулират и се случват около вас.

Никога не съдете или осъждайте друга личност, понеже правейки това, вие осъждате себе си. Вместо това благодарете за всеки, включително и за себе си. В най-лошия сценарий благодарете, че можете да намерите любов в сърцето си за личност или обстоятелства, които ви причиняват тъга. Никога, никога не допускайте вещо друго да тече в сърцето ви освен доброжелателност, любов и благодарност. Хора или обстоятелства могат да бъдат неприятни, но никога не допускайте това да пропълзява във вашето собствено сърце.

Това е важен ключ, ако вие не приемате това, моля не продължавайте напред. Размишлявайте, докато напълно разберете и абсорбирате този аспект.

В духовния свят най-ярката светлина, идваща от хората, е от онези, чиито сърца са изпълнени с благодарност и любов. Тъмнината бяга от такива.

Анализирайте времето и случая, когато тъмнината започна да пропълзява във вашето сърце и вашият живот започна да върви надолу. Това е, когато вие загубихте способността да бъдете благодарни и любящи. Моля, вземете отново това, което сте загубили и вие ще бъдете победител.

Недостатъци в организираната църква

Църквата трябва да бъде без петно и бръчка за Христовото идване (Ефесяни 5:27). Има големи дефекти, в настоящата модерна църква, които е нужно да бъдат коригирани. Ще се спра на някои от тях.

Ударението върху физическото и материалното богатство. Вместо Вечното, приоритет в организираната църква е станало Временното. Виждаме църковни членове, които не са заинтересовани да посещават служби или духовни инициативи, ако не виждат някакви физически или финансови ползи. Това се отразява на техния собствен живот. Обширното множество от проповеди и книги са предназначени за “добре чувстващото се и физически успешното християнство”. Всички тези неща преминават. Не си поставяйте съкровища на земята, където молец и ръжда ги разрушават и крадци разбиват и крадат, но по-скоро си поставяйте съкровища на небето, защото където е вашето съкровище, там ще бъде и сърцето ви (Матей 6:19-21; 1 Йоан 2:15).

Не можете да служите на Бога и на Парите. Не можете да служите на двама господари. Срамният фокус върху парите, успеха и богатството e упадък на християнството, случващ се пред собствените ни очи, а ние сме твърде слепи да го допуснем или видим.

Религиозност без любов. Църковни лидери и членове са бързи да укоряват и осъждат в себеправедност. Тяхното отношение е подобно на фарисеите и определено не на Исус. Осъди ли Исус жената при кладенеца? Осъди ли жената, хваната в прелюбодейство? Осъди ли Исус Закхей? Исус даде на всичките шанс. Как може някой да каже: три стачки и ти си вън, когато Исус казва да прощаваме седемдесет пъти по седем? Апостол Павел не би имал шанс в модерната църква, понеже е убивал много църковни хора. Нужно е да разберем, че САМО Бог вижда сърцето.

Давид извърши прелюбодейство и убийство, но той все още беше човек по Божието сърце. Авраам излъга и постави жена си в опасност и все пак беше Божи човек. Петър се отрече от Исус три пъти, но неговата съдба като лидер на църквата никога не беше променена, понеже с цялото си сърце той още обичаше Исус. Кой сред организираната църква не е съгрешил със слово, мисъл или дело? А на онези, които са приели изобилна милост и са посланици на любовта на Бога, ние сме показали толкова малко милост и толкова малко безусловна любов. В тези последни дни религиозност без любов ще води по пътя на саморазрушението и тъмнината. Истинската Църква може да излезе извън стените на организираната църква, ако това отношение продължи.

Липса на интерес и глад за духовното. Отворете очите си и вижте. Докато съвременната църква и нейните служители са ангажирани с нещата от този свят, милионите духовно гладни и нецърковни хора гледат да стоят далеч от суетата на живота и търсят по-съдържателно, духовно съществувание.

Има плъхове в църквата, които тичат в надпреварата на плъховете, докато извън църквата има агнета, които търсят да бъдат хранени. Ние сме заменили Живота на Бога с нашите доктрини, Агнето на Бога с нашите ритуали и заповедите на Бога с нашите правила.

Блажени са нищите по дух. Блажени са кротките. Блажени са, които гладуват и жадуват за правдата. Блажени са милостивите (Матей 5:3-7). Вместо да сме бедни по дух, ние сме горди по дух. Вместо да сме кротки, ние сме хитри, лукави и по светски мъдри. Вместо да сме гладни и жадни за духовната правда, ние сме гладни и жадни за светски успех. Вместо да сме милостиви, ние сме майстори на осъждането и порицанието. Не е учудващо, че не наследяваме истинското царство на Бога, нито наследяваме земята; нито приемаме пробуждането на духовната праведност, нито придобиваме милостите на Бога. Ние трябва да плачем от срам за духовния глад извън църквата, който контрастира с физическата, светска суета на църквата.

Гонение на църквата от църквата. Някой разумно би очаквал, че предупреждението на Исус за скръбта ще се случи извън църквата. Той ясно заявява, че това ще бъде извън църквата (Йоан 15:18-21). Представете си болката и агонията на Христос да види, че голямото мнозинство на гонени християни е от други християни (лидери и миряни).

Как така станахме злокачествено образувание и започнахме да убиваме сами себе си? Защо не можем да обичаме всеки, който е роден от Бога (1 Йоан 5:1)? Ако казваме, че обичаме, тогава защо са проклятията и осъждението – понякога едновременно с жестоки думи и дела – още произлизащи от онези, които претендират за правото да бъдат арбитри на правосъдието в църквата? Забравихме ли историята за Инквизицията, когато много невинни умряха в ръцете на “религиозните праведници”?

По време на Инквизицията клир и миряни прекарваха своето време, изобретявайки нови методи на мъчение.

В нашите модерни времена новото мъчение е чрез упражняване на правото никога да не прощаваме и забравяме, правото да изкопаваме греховете на другите, изкарвайки на показ мръсното бельо и унижавайки се един друг. Вижте извън вашата църква около улиците и търговските центрове на вашия град. Вие ще намерите много наранени агнета и обезкуражени овце, лежащи в болка – ритани от църквата, но хранени от нецърковни самаряни. О, ще бъде ли някога изпълнена молитвата на Исус от Йоан 17? Кога църквата ще бъде църква?

Има тъмен облак и сянка, опитващи се да влязат в църквата в тези последни дни. Това няма общо с Бога, по-скоро акумулирането на негативна енергия в църквата е възможно да доведе до нейното собствено саморазрушение (и надеждно очистване).

Разбира се, съществуват и други, които истински ходят в Христовата любов и Дух, както в църквата, така и извън нея. Те ще бъдат обгърнати в ръцете на Божията светлина и сила и ще преминат през всеки катаклизъм, преживявайки добрината на Божията милост и благосклонност във време и без време.

Добрите вести са, че злото ще бъде изтласкано и ще се саморазруши. Ключът е да се стои в търпението, мира и любовта на Бога. Не е нужно да вдигнете пръста си, за да победите злото; просто продължете активно да ходите в любов. Злото вече е било победено в Христос. Вие сте повече от победители в Христос, ако пазите силна любовта на Бога в сърцето си, през всяка една скръб и неуспех във вашия живот (Римляни 8:37). Никоя зла персона не може да царува завинаги. Запечатано е в самата тъкан на творението, че всичко, което е в дисхармония, ще се саморазруши и ще се изтрие сот лицето на тази планета. Никога не допускайте диханието на злото да ограбва вашето право на избор, да ходите в любов, мир и благодарност. Слънцето на любовта и правдата премахва всяко петно и зловоние на тъмнината.

На вас, които се опитват да воюват по плът със злото ще кажа, че ви е заповядано да не воювате с плът и кръв (Ефесяни 6:12). Чрез слизането ви на плътско ниво, злото вече ви е победило и изсмуква енергия от вас. Просто изберете да обичате! Просто изберете да благодарите! Защото сте седнали в небесни места в Христос. Само когато наистина разберете, че сте седнали в небесни места в Христос (Ефесяни 3), вие можете да стоите и да воювате в добрата битка на вярата (Ефесяни 6).

Цветовете на ума

Нужно е да изучим изкуството на размишлението и съзерцанието, за да впрегнем енергията на Святия Дух. Както духът трябва да тече през душата, преди да достигне физическото измерение, така умът ни е нужно да бъде обновен, за да стане подходящ съд. Ние се нуждаем да разберем, че умственото съзнание не е само “мисловния” аспект на ума. Има други негови части, освен “мисленето”, които могат да бъдат “в съзнание”. Гръцкият Нов Завет съдържа седем главни думи, които са били преведени като “ум” в английските версии.
мислене - ноус, ноема
знаене - гноме
виждане - дианойа
желание, намерение - фронео, фронема, еннойа
чувстване - псухе

Те всички се отнасят до различни съзнателни чувства на нашето самосъзнание. Процесът на духовно размишление е научаване, как да утихнат всички външни шумове, идващи от нашите пет сетива и усещани от нашето чувство на:
1. Вътрешни мисли и умствени процеси (ноус)
2 .Вътрешно чувство на възприемане и приемане (гноме)
3. Вътрешно зрение и образи (дианойа)
4. Надигащи се вътрешни желания (фронео, еннойа)
5. Вътрешни чувства, които имаме (псухе)

През най-голямата част от времето, когато хората не са тренирани да размишляват, всичко, което те усещат, е тяхната вътрешна мисъл и умствен процес. Западното образование насърчава това и така думата “ум” в англо-саксонската философия изразява единствено умствени процеси. Този “пренатрениран” умствен мускул на нашият ум е подобен на това, да имаме само единия си крак упражняван редовно – тогава никога няма да имаме балансиран вървеж с един супер мускулест крак и един напълно неразвит.

Всичките други пет вътрешни части или цветове на нашия ум се нуждаят да бъдат тренирани и развивани. Част от размишлението представлява фокусиране върху усещането на другите вътрешни части или цветове на нашия ум. Намерете спокойствие и тишина и почувствайте какви са желанията, емоциите и образите, протичащи отвътре на вашето естество. Ако не сте духовно развит, можете да се намерите конфронтиран от собствените си негативни енергии, чувства, желания или емоции, раздвижвани във вашата вътрешност. Това е добре и те се появяват, за да ги разпознаете и да се справите с всяко едно, малко по малко. Тези негативни енергии са произведени от неща вътре във вас, които приемате като негативни, скрити силни тенденции във вашия ежедневен живот. Ако не се справите с тях, те ще продължат да привличат всичките негативни неща в живот ви.

Както не сте способни правилно да сресвате косата си и да се разкрасите без огледало, така не сте способни вътрешно да се разкрасите, ако откажете да размишлявате. Размишлението е подобно на оглеждане във вътрешното ви огледало, отразено чрез петте усещания на вашия ум. Чрез слушане на “музика” (позитивно) или “шум” (негативно), произведени от вашия собствен вътрешен дух или душа (затваряйки всичките физически външни влияния), вие можете наистина да познаете себе си и да разберете областите на растеж във вашия живот, с които трябва да се справите.

Когато разпознаете всички ваши вътрешни области, които се нуждаят от помощ или “настройка”, вие можете честно да се молите на Бога за помощ и това е начин, по който вие духовно ще растете и ще бъдете променян. Това има място и за този живот, и за следващия (Духовния свят). В Духовния свят много от духовете не могат да прогресират, понеже това, което те мислят, че са, не е същото, което те наистина са. Отказвайки да допуснат своите собствени дисхармонии, те предотвратяват възможността по-висшите духове да им помогнат. Този процес на размишление не е моментален, но постепенен процес на растеж и промяна.

Размишление и съзерцание

Има различни нива на размишление и съзерцание.

Ниво 1: даман (означаващ “да спра или да бъда тих”). Размишлявайте в сърцето си на леглото си и бъдете тихи (Иврит – даман) - (Псалм 4:4). Това е началото, когато шума от мислите на ума и емоционалните шумове, свързани с нещата, към които сме привързани, са смълчани и утихнали.

Ниво 2: рафа (означаващ “нека си върви”)
Бъди тих (Иврит – рафа) и знай, че аз съм Бог – (Псалм 46:10). Това е ниво, където вие започвате да си вървите. Това е движение в “духовно съзнание”, както е в Диаграма 6 на Глава трета на тази книга. Става въпрос за движение от душевно съзнание към духовно съзнание.

Ниво 3: демама (означаващ “спокойствие, тишина”). И след земетресението – огън, но Господ не беше в огъня; и след огъня – тих (Иврит – демама) и тънък глас –( 3 Царе 19:12). Това е нивото, когато човек започва да чува тихия и тънък глас на Бога в своето сърце и дух.

Ниво 4: кава (означаващ “свързан заедно с Господа”). Но онези, които чакат (Иврит – кава) Господа ще обновят своята сила: те ще се издигат с крила като орлите – (Исая 40:31).

Същата еврейска дума е използвана в Битие 1:9, където Бог прави водата да “бъде събрана заедно” (Иврит – кава) или по-акуратно преведено “свързана заедно”.

На този етап има съюз с Господа (Йоан 15:5). Господ пребъдва в нас и ние – в Господа. Това е страхотно чувство да бъдеш едно с Господа – Бог в нас и ние – в Него.

Ниво 5: кака – ниво на ревностна, очакваща, агапе любов за дълбоките неща на Бога. „Защото от началото на света хората не са чули, нито са доловили с ухо, нито око е видяло друг Бог освен Теб, който действа за онзи, който го чака” (Иврит –кака) – (Исая 64:4).

Павел повтаря това слово и говори от своето разбиране какво този стих означава, замествайки думата “чака” с думата “любов” (1 Коринтяни 2:9).

На това ниво човек започва да вижда тайните и дълбоките неща на Бога. Неща, които око не е виждало и ухо не е чувало, нито е идвало в сърцето на хората.

Триединството на Бога

В християнството има два противоположни възгледа за Троицата: Единият приема, че Бог е три личности в една Троица, а другият - че Бог е една личност в три проявления. И двата възгледа са неточни. Първият е неточен, понеже три личности правят трима богове. Вторият е неточен, защото три проявления на една личност редуцира величието на Бога. (Когато се опитвам да обясня тази област с ограниченията на човешкия език, моля да разберете, че то ще бъде ограничено точно поради липсата на човешки думи и речник да се опише това.)

Най-добрата картина на Триединството е подобна на тази на Слънцето. То може да представя Бог Отец, светлината му да представя Исус Христос и топлината (радиацията) му – да представя Святия Дух. Бог Отец представлява Източника на Троицата, Господ Исус Христос представлява формата и видимостта на Троицата и Святият Дух представлява енергийните еманации на Троицата.

Така Бог е в действителност една Бог-личност, имаща три Бог-атрибути: Първият атрибут - Бог Отец, като източник на Бога извън времето, пространството и измерението, вторият атрибут -Господ Исус Христос, като форма на Бога, разкрит на цялото творение и трети атрибут - Святият Дух, като енергията, еманацията на Бога преминаваща през цялото творение. (Помнейки, че Бог, бидейки една личност, може да бъде всеприсъстващ едновременно в различни форми, излъчвайки през цялото пространство и време. Това на хората им изглежда като мултиперсонален Бог, но в действителност това е само един Бог, който е една личност). „Този, който е видял Исус Христос, е видял Отец” (Йоан 14:8-9). В Христос обитава телесно цялата пълнота на Троицата (Колосяни 2:8-10).

В едно максимално грубо сравнение (и потенциално най-неточно, което във висша степен ограничава Божеството), е, че Бог-личност е сравним с духа, душата и тялото на човека (направен по образа на Бога): Бог Отец, бидейки духовното естество на Бога, Святият Дух, бидейки душевното естество на Бога и Господ Исус Христос, бидейки телесната форма на Бога. Както казах, това е екстремално грубо и неточно в рамките на 99%, когато говорим за нашия велик, всемогъщ Бог, но това помага да получим някакво разбиране, предвид ограничения човешки ум.

Друг начин за разбиране на личността на Триединството е следното: (това описание вероятно е по-точно до 30% ) Представете си, че е възможно да се изобрети машина на времето и аз я използвам, за да доведа Питър Тан от 1997 до настоящата 2007 година; и също да доведа Питър от 2017 до настоящата година. Внезапно пред вас ще застанат трима Питър: един Питър 1997, друг Питър 2007 и трети Питър 2017. В този момент аз ви задавам въпрос: Това три различни личности ли са или е само една личност - Питър от три времеви измерения: минало, настояще и бъдеще?
Последният отговор би бил по-близо до истината.

Сега представете си, че има три измерения на Бога (поради липса на по-добра дума) - една личност на Бога, разпростряна в тези три измерения на Бога, с оглед на отношението към нас: Бог Отец измерение, Бог Слово измерение и Бог Дух измерение, но всички са същинската личност на Бога. Не един Бог в три лица, но един Бог в три измерения.

Важно е да се разбере, че Бог е един и е личност. Той не е, както някои вярват, невидима сила или енергия, която прониква във Вселената. Който вярва по този начин, не може да види Бога. В Духовния свят, подобни фалшиви вярвания за Бога, пречат на вашия духовен прогрес и възможност да взаимодействате с Истината. Личност, която не вярва, че Бог има форма и смята, че Духовният свят се състои само от невидими енергии без форма, е в тъмнина, поради своето собствено, некоректно, недоразвито разбиране. За него Бог остава невидим.

Ние имаме подобна ситуация в малък мащаб в човешките срещи с ангели. Понякога във видения, сънища или когато човешкият дух напусне физическото тяло и навлезе в Духовния свят, ангелите изглеждат като проблясващи топки или образи от светлина, за човешкия дух. Това е причинено от неговото недоразвито духовно зрение. Ако то е развито правилно, той би видял ангели, имащи форми, подобни на човешките, идващи в негова помощ.

Славата на Бога

В Библията славата на Бога често е виждана като облак (Изход 40:34; 2 Летописи 5:14). Във физическия свят облаците са само кондензирана водна пара. С цел да кондензират и да формират облаци, водните молекули се нуждаят от някои частици, например, прах, полени, сол и т.н. В алегоричен смисъл, както ние сме заобиколени непрекъснато от невидими водни пари във въздуха (влага), така присъствието на Бога е около нас през цялото време. Както нашето тяло чувства нивата на влажност, нашият дух чувства плътността на Божието присъствие. И както водните молекули изискват частици, за да образуват облаци, Бог изисква човешки елемент, за да прояви по-видимо присъствие на Своята слава (Духът ще пада върху всяка плът – Деяния 2:17). Посветен живот, посветени ум и сърце, посветено тяло - тези са изискванията за проявление на славата на Бога на този свят.

Дъгата в Библията е символ на завета на Бога с човечеството (Битие 9:13). Научно това е пречупване на физическата светлина във водните капчици на въздуха, която създава видима дъга. Когато използвате маркуч, за да създадете воден душ във въздуха, вие създавате дъга в собствената си градина. Обаче, за да бъде дъгата видима за вас, нужно е да стоите в определена позиция спрямо слънцето. В духовен смисъл, способността да видим дъгата на Божията слава и завет в нашия живот става реална тогава, когато имаме достатъчно “капчици” на молитва. Това зависи от духовната ни позиция спрямо Бога, което определя дали ще можем да видим завета на Бога, активиран в живота ни.

През всички времена от вашето битие, във височини или низини, в сухота или освежаване, Божията специфична и персонална любов към вас, подобно на изгрева и залеза над океана (което винаги формира директна линия между вас и слънцето), е достъпна през цялото време. Когато размишлявате, погледнете на океаните във вашия дух и ще видите духовната светлина, която е насочена специално и персонално към вас.

Сила за изцеление и чудеса

Има три начина, по които изцеление протича от Духовния свят. Всички, разбира се, включват Святия Дух. Единият е чрез човешкия дух. Вторият - чрез ангелите и служещите духове. И третият е чрез директната работа на Бога в Христос. Независимо, че цялото изцеление протича от Бога и се нуждае от инструмента на човешкия дух, в термините на духовната “работна класификация”, има три начина това да се случи. Така всички хора със силен дух имат мярка на изцелителна способност.

Някои човешки индивиди са развили своя дух повече, отколкото други и изглежда, че притежават тази изцелителна сила (Притчи 18:14; Римляни 1:9; 1 Коринтяни 5:4; Яков 2:26). Изцелението, което протича от втората категория е по-силно и по-мощно, понеже то включва едновременно работата на човешкия дух плюс духовното присъствие на ангели и служещи духове, които се специализират в тази област (Изход 3:2; 14:19; 23:20, 23; 32:34; 33:2; 4 Царе 1:3, 15; 6:17; Деяния 5: 19-20; 8:26). Понякога проявлението на изцеляващия Христос идва върху събранието, групата или общността и тогава се осъществяват най-мощните изцеления (Деяния 5:12-16).

От втората категория, ангели и духове от по-висшите духовни сфери са упълномощени и изпратени от Бога да се свържат с хора, чиито духове са отворени за Него. В човешките очи изглежда, че физическите хора са способни да манифестират голяма власт и сила в изцелението, но за онези, чиито духовни очи са отворени, работата на тези ангели и духове може да бъде видяна зад човешките съдове. Има редки случаи, когато хора ходят в такава близост със Самия Бог, че Господ директно направлява Своята изцелителна сила чрез тях. Тези изцелителни събития са максимално мощни и са наблюдавани отблизо от всички в Духовния свят, като същевременно оказват влияние върху него.

Силата на Святия Дух

Най-висшите ангели в Духовния свят са толкова мощни, че един техен поглед може да причини земетресение в по-ниските духовни области или на земята. Начинът, по който Духовният свят вижда, е различен от този на физическия. Физическото виждане представлява способността да се приема физическата светлина и да се преработи в нашия мозък. Духовното зрение има мисловна форма (нашите мисли и въображение приличат на друга форма на виждане в духовната област), която комбинира едновременно видение, разбиране, мисли, любов и истина (която се свързва с Духа на Истината – Святият Дух). Духовната светлина на Господ Исус протича през целия Духовен свят, но повече чрез онези, които са високо развити в Духовния свят. Всяко духовно същество носи тази светлина, която протича през погледа. По тази причина живеещите в тъмнината на духовната област, са винаги открити пред погледа на по-висшите същества. Когато силата на волята е прибавена към погледа на тези по-висши духовни същества, протича мощна енергия, която разтърсва всичко пред тях, подобно на земетресение.

Тази сила е достъпна за всички духовни същества, които са в съюз със славата на Бога, но в много по-малка степен. За мнозина във физически тела, тази сила е освободена чрез изговорени от тях думи (Марк 11:22-24 – вяра и желание дават силата на волята, която е в съюз с Бога. Тази сила на Святия Дух може да бъде развита в индивида до такава степен, че дори самото присъствие на личността може да донесе чудеса, знамения и удивление (Деяния 5:15).

Да обичаме Бога и нашия ближен

Тези са двете заповеди, които определят нашият духовен прогрес и позиции в Духовния свят. Техните антиподи са себелюбието и любовта към света. Много хора намират рационално обяснение в своите умове, че обичат Бога и ближния, но тестът е в техните “центрове на удоволствие”. Съществува естествен и духовен център на удоволствие. Онези, които обичат себе си и света се радват и приемат удоволствията в живота и в материалните неща на този свят. Онези, които безрезервно обичат Бога и своя ближен намират истинските удоволствия в този живот, като прекарват време с Бога и също в служба и помощ на своите приятели, хората. Тяхното най-голямо удоволствие е изпълнението на тези две заповеди. Те са отворени за духовното си чувство на удоволствие и това измества естествените удоволствия, които този свят може да предложи.

Когато духовният център на удоволствие е отворен, капацитетът на чувствителност към всички злини и страдания в обществото също нараства пропорционално. Мнозина, които са духовно чувствителни, търсят изолация и живеят встрани от социалния човешки контакт. Те не прогресират духовно и след време, когато напуснат своите физически тела и влязат в Духовния свят, изпадат в позиция на изолираност от духовната общност на хора, подобни на тях (които не контактуват с другите). Ключът е да бъдеш способен “да направиш нещо” относно злините и болката, които усещаме в човешкото общество, чрез действия на внимание, милост и любов. Човек не може да прогресира духовно като претендира, че обича Бога, без да проявява активна, пропорционална любов към хората. Потърсете в себе си, какво ви носи радост в живота. Ако е нещо, извън радостта да обичате Бога и хората, любовта към себе-то и към света още присъства.

Резюме на главата

Има много повече мистерии на Духовния свят, като време, пространство и различни измерения, разгледани от перспективата на духовната област. Като например, как някой се движи чрез трансформация, вместо чрез преодоляване на разстояние; как физическото време е само малка подгрупа на видимите промени, отразяващи фази и периоди от духовната област. Много са примерите, но може би трябва да бъдат казани в друго време и в друга книга. Едно от ограниченията на физическата област и нашият ум, с използвания от него човешки език, е, че някой може да приеме десетки, хиляди неща на духовен език, докато е в Духа, но когато се върне в естественото, се чувства като “изгубен”, поради неспособността на ограничения си ум да го преведе на човешки език. Отнема време и изисква размишления, за да се намерят правилните думи и да се изразят нещата от Духовния свят. В Божието перфектно време, когато този свят стане “по-духовен” или в по-добър съюз с Божията любов, Бог ще допусне по-дълбоко разбиране, относно хармониите между Духовния и физическия свят. Това е и последната воля на Бога - тази физическа планета да бъде в съвършена хармония с духовната област. За сега, учете изкуството да бъдете в съюз с Бога, чрез любовта на Христос и живейте всеки ден чрез духовната област.

Римляни 8:29-30: „Защото, които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя; а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави.”

Превод от английски: Живко РАЙНОВ

Редактор: Румяна АТАНАСОВА

Следва продължение