Духовният свят 3)

Март, 2012

Книга за напреднали - от брой в брой

За първи път на български език

П-р Питър ТАН

(Продължение от предишния брой)

Емоции и зли желания

Емоциите се виждат като огън в Духовния свят. Погрешните емоции на омраза, похот и гняв подбуждат и привличат зли духове така, както мръсотията привлича мухите /Ефесяни 4:26, 27; Матей 5:22/. Страстната агапе любов е като ярка светлина в духовния човек, която свети в тъмнината и привлича служещите духове в помощ на личността. Ангелът на Господа се настанява около онези, които имат страх от Него /Псалм 34:7/. Човек трябва да внимава да не допуска доминирането на негативни емоции в живота си. Само плодът на любовта, радостта, мира, дълготърпението, нежността, добротата, верността, кротостта, въздържаността трябва да останат в нашия характер /Галатяни 5:22, 23/. В Духовния свят е ясно видимо кой какъв е - дали е студен, хладък или горещ и дали има първата любов към Господ Исус /Откровение 2:4; 3:16/.

Хората не съзнават, че са използвани от зли духове, когато изпадат в пристъпи на гняв или някоя друга силна, негативна емоция. Те невинно стават преки инструменти на злото, без да разберат това. Демоните буквално имат успешен ден, предизвиквайки унищожение на земята чрез физическите им тела. Те ги използват също за да повлияят на други невинни хора да вършат зло. Онези, чийто живот се движи перманентно от негативни емоции, стават постоянни обиталища на демони, които привличат все повече от този вид и доминират над все повече невинни хора. Трябва да бъдем внимателни, защото лесно може да се престъпи линията между нормални емоции и неконтролируеми такива, което ще допусне зли духове да работят в нас /Ефесяни 4:26, 27/.

Свирепо и отвратително изглеждащи демони излизат от подземията, от дълбините на тъмнината, магнетично привлечени от злонамерените емоции и желания на хората. При нормални обстоятелства тези духове не могат да обитават на повърхността на земята, обаче тъмнината, заобикаляща афектираните от зли емоции и желания хора, ги привлича и тяхната доминантна сила предизвиква хаос и унищожение. Те не могат да останат дълго на повърхността - когато тъмната емоция или желание отслабнат, силата която ги привлича намалява и те слизат отново в дълбокия мрак под земята.

Съществуват много примери през времената, касаещи цели общности, градове или народи, които са попадали в капана на тъмни, емоционални изблици, чувства на омраза, гняв и най-различни бушуващи, зли намерения. Тогава сякаш вратите на ада се отварят и всякакъв вид зле изглеждащи духове излизат от дълбоката тъмнина из подземията на земята, за да доминират цялата общност или народ. Те подбуждат хората, които притежават, зомбирайки ги да изпълняват заповедите им, като унищожават всичко по пътя си. Това понякога става, когато обществото е преживяло дълбока опресия и неправда за дълго време. Скритата тенденция на насъбрано възмущение и гняв избликва като вулкан и привлича най-лошия вид зли духове на повърхността на земята. Анархията взема връх, хората започват да действат ирационално и да извършват всякакъв вид престъпления и нечестивост.

Както в обществото, така и в личния живот, простителността е единствения ключ за освобождаване работата на Бога и на ангелите. Жаждата за отмъщение не идва от Бога, тя е атрибут на дявола. Нужно е не само да се молим и да искаме Бог да прости греховните ни действия, но също да ни прости нечестивите мисли, емоции и желания.

Необходимо е да култивираме позитивни емоции паралелно с плода на Духа, бидейки пламенни за духовните неща. Много хора мислят, че да се предават на Божия Дух е само пасивен въпрос и не трябва да правят нищо. Святият Дух няма да работи без съдействие от страна на свободната ни воля. Ние трябва да желаем Божиите духовни неща. Когато това желание стане непреодолимо и е над всички останали стремежи, когато страстта и любовта ни към Бога са неразделени, възниква духовен съюз. Той се осъществява чрез връзката на Духа с нашия дух, така че енергията на Святия Дух и цялата мощ на Божиите ангели да водят нашето съществувание и съдба. Мощен поток на изобилен живот и енергия ни носи през земните ни дни и ни дава способността да изпълняваме неща с голямо въздействие върху Духовния свят, докато сме още в нашите физически тела.

Това желание да използваме енергията на Святия Дух и на ангелите, която да работи мощно чрез нас, не означава отхвърляне на всички обективности във физическия живот. По-скоро, като разпознаваме нещата, които единствено са в хармония с областта на Духа, можем наистина да преживеем изобилно всичко, което вършим в земния си живот. Исус каза, че Той дойде, за да имаме живот, и да го имаме изобилно /Йоан 10:10/.

Тук не става въпрос само за материално изобилие, а по-скоро за изобилието на духовна енергия, която ще движи житейската ни съдба. Нуждаем се да бъдем съзнателни за духовното, докато вървим през физическия си живот. По този начин царството на Бога, което е духовно царство, е в господство над физическия свят, чрез нашето покорство спрямо духовната област. Нужно е да се научим да поставяме нашият ум и съзнание, страсти, желания и привързаност, върху нещата горе, докато сме на земята долу /Колосяни 3:2/. Следвайте любовта, мира и радостта, защото всичко извън това е извън границите на Божието царство.

Непростителност

В Духовния свят непростителността се проявява по следния начин – тя свързва с духовно въже двата индивида, като този, който не иска да прости бива дърпан надолу от другия, който го е наранил. Аз видях в Духовния свят как тези, които живеят в непростителност са влачени надолу към най-ниското духовно ниво на онези, които са съгрешили спрямо тях. Няма значение, колко силно те се опитват да прогресират нагоре. Сякаш гравитационна сила ги дърпа надолу към онези, на които те не са простили.

В Господната молитва сме учени да се молим да ни бъде простено, както ние прощаваме на онези, които съгрешават против нас /Матей 6:12/. Това не значи, че нашият небесен Отец няма да ни прости, както и ние не прощаваме на другите, защото Той е любящ и милостив, прощавайки ни чрез изкуплението на Христос. По-скоро, ако ние не простим, няма как да се освободим от гравитационното въздействие на греха на съгрешилия против нас.

Ударението в Господната молитва е върху “прости ни, както ние прощаваме на другите”. Акцентът е върху връзката между нашата способност да простим и да приемем прошка, а не на способността на Отец да ни прости. В някакъв смисъл Бог е блокиран да ни благослови със Своята простителност от нашата собствена свободна воля. По този начин намерението, желанието, способността и силата на Небесния Отец никога не могат да бъдат оспорени; по-скоро нашият свободен избор блокира способността ни да приемем Неговата простителност.

„По подобен начин нито смърт или живот, нито настояще или бъдеще, нито височина, нито дълбочина, нито някое създание може да ни раздели от любовта на Бога.” /Римляни 8:38, 39/

Чрез свободната си воля ние можем да изберем да отхвърлим Божията любов. В такава ситуация на отхвърляне, човешката ни възможност за свободен избор блокира достигането на Божията любов до нас. В момента, в който простим на съгрешилите против нас, робството на този грях е разчупено и ние сме освободени духовно от това дърпане надолу.

В Духовния свят хората не само са влачени надолу от своите грехове, но онези, които не прощават греха им имат същата съдба. Грехът ощетява характера и духовното тяло на човека, който го извършва. Ощетени са и хората, които не могат да простят на другите същия грях. Това предотвратява духовния прогрес и възпрепятства любовта. Исус прости на тези, които Го разпънаха; ние също трябва да бъдем способни, чрез Божията любов, да простим на онези, които съгрешават против нас. Човек не е изцелен вътрешно, докато не прости. Да не искаме отмъщение за нашите неприятели е само половината от непростителността; ние се нуждаем да израстем до точката, когато ще имаме желание само за доброто на враговете ни. Голямо е въздействието на любовта и омразата в живота ни. Прогрес в Духовния свят не е възможен, докато цялата омраза в нас, не се обърне в чиста любов и благосклонност.

Духовната вселена

Духовната Вселена се състои от различни сфери на светлина, излъчваща се от всички създадени от Бога светове и достигаща до небето на небесата - Трона на Бога. Тя е пълна с живота и активността на всички Божии творения в различните измерения, изпълняващи своята съдба. Цялата човешка дейност на земята, в настоящето поколение и в цялата история на човечеството, е само една малка точица от глобалната активност на Духовната вселена.

Между най-нисшите сфери на светлината и сферите на тъмнината, която се излъчва от земята, има една междинна сфера, която, поради липса на по-добър термин, ще наречем Земна сфера. Сферите на светлината, които са близо до земята, не са толкова различни от нея, с изключение на това, че там всичко е перфектно, за разлика от земята. Това е за да могат хората, които след смъртта си са готови за светлината на духовните сфери, да израстват и се развиват по-нататък в една среда, подобна на тяхната, докато прогресират до небесата на Бога. Всичко се движи, подобно на музика и хармония.

Цветовете и хармонията от цветове са далеч повече, отколкото можем да възприемем на тази земя. Всичко е по-бляскаво и пълно с радост. Има три категории сфери. Първите - Планетарните сфери, са съставени от духовен етер (материя от духовна светлина – „Бог каза да бъде светлина” – Битие 1:3) и са подобна на планетите или слънчевите системи, които обграждат. В тях, чрез особената им система, се осъществява растежа на Божиите създания.

Втората категория - Небесните сфери, имат душевно-духовен характер и служат за развитието на духа към пълнотата на Бога, Който е центъра на всички тези сфери. Небесните сфери са напречни на планетарните. Те са по-големи и обхващат всички планетарни сфери. Във всяка от тях има по-малки сфери на растеж, които са на нивото на сферата, в която се намират - подобно на колело в колело (Езекиил 1:15, 16). Третата категория – Божиите сфери, на които е даден само проблясък, са най-висшите. Те сияят от самия Трон на Бога и имат същност на чист дух. Всички Планетарни сфери се въртят около Небесните сфери, които от своя страна се въртят около Божиите сфери.

Има много “небеса”, където присъствието на Бога във всяка сфера е манифестирано в различна степен. Всички Планетарни сфери имат свое собствено небе и прогресират до небето на небесата, където Бог обитава. Славата на всяко небе има възходяща прогресия на величие. С най-малка слава е сферата, която е най-близка до земята, а с най-голяма слава е тази, която е най-близка до небето на небесата.

Макар да има неизброими небеса във всяко творение на Бога, всички те могат да бъдат класифицирани в три основни категории: Първото небе, съдържа Планетарните сфери, които принадлежат към особените слънчеви системи. Второто небе, съдържа Небесните сфери, които принадлежат към пространството между слънчевите системи, а Третото небе съдържа Божиите сфери, които излъчват сияние директно от Трона на Самия Бог.

Прогресията в духовния растеж не е единствено в славата, но също и в измерението. Духовният растеж прогресира, докато стигне измерението на Бога, където всички известни ни измерения, като време, пространство, всеприсъствие и т.н., изчезват. Защото Бог е извън измеренията, които е създал. За човешкият дух, който току що е напуснал мъртвото тяло, дори първата сфера на светлина би била като рай, сравнена с настоящия физически свят. Там няма смърт, разлагане или някое от земните несъвършенства, а само любов, мир и радост.

Бог е способен да Се проявява във всяка част от Духовната вселена, без да напуска Своя трон. Тази манифестация приема духовна форма, изпълнена с цялата слава на Бога и предназначена за специфичното мястото на слава, където откровението на Бога е разкрито. Ангели и духове в най-висшите сфери също притежават мярка от тази способност да прожектират своето присъствие в духовна форма, без да напускат мястото си на обитаване. Тази духовна форма притежава живота на духа и е отзивчива към всичките мисли, емоции и воля на съответния източник. Не съществува естествено сравнение с това. Времето, пространството и реалността в Духовния свят не са така строги, както техните физически аналози (на време, пространство и материя). Част от прогреса в Духовния свят се състои в освобождението на личността от постоянното мислене в познатите й три физически измерения.

Превод от английски: Живко РАЙНОВ

Редактор: Румяна АТАНАСОВА