Духовният свят 4)
За първи път на български език
П-р Питър ТАН
(Продължение от предишния брой)
Сферите на тъмнината
В областта под земята има различни сфери, в които се намират духовете на хора в най-гротескни форми. Те са почти неразличими от демоните. Когато хората във физическата област се предадат на нечисти желания и мисли, те привличат влиянията на зли духове, някои от които се издигат от най-дълбоката тъмнина в Хадес и започват да царуват в техния живот (Яков 3:6). Тези зли духове не могат да останат в земната сфера и да доминират хората, ако нямат тяхното съгласие, инсперирано от свободния им избор.
Когато определено общество се предаде на зло, в света на духовете това изглежда като вулканично изригване. Тогава тъмни огньове и лава от Хадес се издигат към повърхността на земята, подчинявайки човешката общност. Това продължава докато духовната светлина бъде отново възстановена, чрез човешки съдове, които се предават на божествената светлина на Христос. Едва тогава злите духове се оттеглят в своята тъмна бездна.
По-надолу от междинната област започват сферите на тъмнината и стигат право в недрата на земята. По-външните области на сферите на тъмнината са подобни на здрач, но след като прогресират по-надълбоко те стават и прогресивно по-тъмни в дълбочините на Хадес. В тази област е секцията на външната тъмнина, за която Исус каза, че има плач и скърцане на зъби (Матей 8:12).
Междинната сфера
Голямо число християни от най-ниската категория (1 Коринтяни 3:15) след физическата си смърт попадат в тази област. Много от тях, които са живели светски, материалистичен, несвят и себичен живот остават в най-ниската от земните сфери. Любовта на Отец не е напълно развита в техния живот (1 Йоан 2:15). Те са били изненадани от неясността на светлината, която ги е приветствала. Когато духът напусне земното тяло при смъртта, той остава на същото духовно ниво, на каквото е бил преди да умре. Не съществува моментален, супердуховен растеж. Характера, който духът е имал, докато е бил във физическото тяло, остава същият и когато той напусне тялото.
Мярката на истинския духовен растеж е христоподобие, а не само знание за Христос или за Неговото изкупление. Умственото знание не трансформира личността. Това което променя човека да бъде като Христос, е откровението и истинското сърдечно знание за Него. Християни, които мислят, че изкупителната благодат на Христос на кръста им позволява да продължават да грешат, нарушава самата цел, за която Христос дойде за тях. А именно, да ги усъвършенства по Своя собствен образ, да бъдат свободни от грях и да носят плод на святост и вечен живот (Римляни 8:29, 6:15, 22).
Междинната сфера, на първо място, е населена от духове, в които има отсенък от светлината на изкуплението, основана на светлината на тяхната съвест (Римляни 2:11-16). Има много различни нива в тази област, състоящи се от сухи или пресъхнали пейзажи до такива, които наподобяват рай, когато се отива по-нагоре. Хиляди различни секции съществуват в тази сфера, всяка от които е напълно различна от останалите. Всяка обаче е снабдена с разнообразие от духовни училища и обучения, все още необходими за духове, които имат изкуплението, но откровението за Христос е само частично, чрез тяхната съвест (Римляни 2).
Откровението за Христос е дадено на духовете в различна степен, в съгласие с тяхното духовно развитие. Духовете в земната сфера не са способни да видят пълната слава на Христос от най-висшите небеса. Мярка от светлината на Христос е дадена неясно на това ниво. Някои от хората, които имат ОИТ (опитности извън тялото) и ОБС (опитности близо до смърт) са виждали тази област, без да виждат светлината на Христос. Други са виждали тази област, разпознавайки светлината на Христос. Мнозина имат истинска опитност в света на духовете, но не са я интерпретирели коректно. Защото в тази област има хиляди изкупени души, които действат като служебни духове, назначени за хората с OИТ и ОБС. На тях им е дадено само частично знание за света на духовете. Погрешно е за тях да приемат, че частичното им знание е цялото знание на Духовния свят.
По тази причина някои от знанията, придобити от OИТ и ОБС изглеждат противоречиви едно на друго. Защото, дори в Духовния свят, свободната воля е уважавана и изкупените духове прогресират от едно ниво на знание до друго, от слава към слава (2 Коринтяни 3:18). Никое откровение не е получено насилствено от изкупения дух, но всеки, прогресирайки, трябва да придобие и да познае пълното откровение на Христос и на Бога.
Всеки човек, който физически умре, влиза първо в този регион, след което духовете се отделят - съответно за сферите на тъмнината или на светлината (Езекиил 26:20). Принципно духовете не трябва да бъдат в тази сфера за дълго, но мнозина, които са живели без подготовка за духовната вечност, прекарват в тази област повече време, отколкото би трябвало.
Има голямо число училища и много светове, подобни на земните (но по-съвършени) в тази област. Те функционират така, че духовете да не се чувстват дискомфортно от необятните реалности на Духовния свят. Мнозина от онези, които са умрели без подготовка за живота в духовната област все още мислят, че са в своите тела или сънуват. Светлината на Христос е много, много неясна в тази област. Някои духове, особено извършилите самоубийство или преживелите внезапна смърт, са все още привързани към земния си живот и мисли, като преживяват отново болката от тях.
Други, чийто живот и натура преминава в тъмнина, почти веднага се потапят в сферите на мрака, привлечени и измъчвани от духове, подобни на тях. Онези, които живеят в светлина, докато са на земята, почти веднага се изкачват към сферите на светлината. Духове в Междинната сфера понякога скитат на физическата земя, като изгубени души (някои още мислейки, че са физически живи), преди да бъдат отделени, съответно за сферите на тъмнината или светлината (Матей 12:43).
Много е важно да се употреби време на подготовка за живота в Духовния свят, докато сме още във физическото си битие. Голям брой хора живеят физическия си живот без всякаква мисъл и подготовка за духовното си съществувание. Тунелът от светлина, който много хора виждат при смъртта, e само пътя към Междинната сфера и към сферите на светлината, който минава през сферите на тъмнината, ограждащи земята.
Диаграма 1
Фалшиво откровение от Духовния Свят
Когато човек търси да придобие знание от Духовния Свят, воден от плътско желание или от любопитство, при най-лошия сценарий той ще бъде погрешно воден от зли духове, които ще му дадат изопачена картина за Духовния свят. В най-добрия случай, чрез допустимата воля на Бога, човекът ще приеме инструкции от дух от Междинната сфера, която е само частично отражение на Духовния свят.
Трите теста за чистотата на знанието, което идва от Духовния свят са:
1. Библейска последователност (2 Тимотей 3:16). Ако то противоречи на Библията, стой настрана от него.
2. Исус е Словото и Словото е Бог (Йоан1:1). Ако то понижава Исус от Неговата позиция в Троицата, стой настрана от него.
3. Кръвта и изкуплението на Исус (Откровение 5:8-10; Йоан 14:6). Изкуплението не е чрез добри дела, но чрез кръвта на Божието Агне. (Откровение 5:12; Евреи 9:14; 10:10, 19).
В земния си живот човек трябва да търси и приеме чрез вяра изкуплението на Христос. Той трябва да допусне Святият Дух да влезе в сърцето му и да го трансформира в Христовия образ – ходейки в съвършена любов и святост. Ако Бог допусне някой да преживее Духовния свят, той трябва да бъде благодарен за това, но никога да не го търси от плътско желание. Ако продължавате да ходите вярно с Бога в това, което вече имате, Той ще ви даде повече, съгласно волята Си.
„Защото очи не са видели, нито ухо е чуло, нито са влезли в сърцата на хората нещата, които Бог е приготвил за онези, които го обичат.” (1 Коринтяни 2:9)
Чистото желание да се движим в Духовния свят и да растем, за да бъдем с любовта си в служба на другите, отваря вратата за служещите духове, които да работят в нашия живот.
„Блажени са чистите по сърце, защото те ще видят Бога.” (Матей 5:8)
Прогрес в Духовния Свят
Човек продължава да расте и прогресира, дори в съвършенството на Духовния свят. Прогресът е чрез любов и служба на другите. Личният интерес е пречка за духовния прогрес. Това се отнася, както за егоцентричността в личните стремежи и себеопазването, така и за личните духовни стремежи. Съществува духовна себичност, при която човек търси духовния прогрес единствено само за себе си. Тъжно е, но това от само себе си възпрепятства растежа. Истинският прогрес идва, когато, в стремежа да бъдем подобни на Бога, се изпълваме с чиста любов и доброжелателност към другите.
В Духовния свят духовете прогресират чрез помагане на другите. Когато не мислим за собствената си духовност, мотивацията за любов и грижа към другите трансформира духа ни вътрешно в по-висше състояние на слава.
„Този, който търси своя живот, ще го загуби, но онзи, който загуби своя живот, ще го намери.” (Лука 17:33)
Няма място за себецентричност в Духовния свят. Тя е източник на грях, нечестие и тъмнина.
Хората са така свикнали със себичния си интерес и себеопазване, че не разбират колко противоположно е това по природа на вътрешното им Аз и на реалносттите на Духовния свят. Истинските моменти на слава, сияеща в човешките събития е, когато Себе-то е забравено в акт на чиста любов. Има форма на саможертва, в която присъства някаква себичност (1 Коринтяни 13:3), но съществува друг вид чиста саможертва, която е родена от силата на Божията любов в нас (Йоан 3:16; 1 Йоан 3:16).
Най-доброто духовно състояние на нашето естество и ум е да бъдем напълно погълнати и в съюз с присъствието на Божията любов. Да живеем живота си чрез двигателната сила и енергия на любовта, която ни изгаря и ни кара да обичаме и се грижим за другите. Трансформацията на слава е най-голяма в това състояние. Така беше при Моисей, който ставаше напълно нечувствителен за въздействащата му слава, когато говореше на Бога и служеше на хората, под Неговата отговорност (Изход 34:29, 30). Апостол Павел също говореше за славата на Бога, която се променя от слава в слава и това ни напомня за любовта на Бога, която го движеше и принуждаваше да върши всичко онова, за което ние четем в Бибилията. (2 Коринтяни 3:18; 4:16-18; 5:14).
Превод от английски: Живко РАЙНОВ
Редактор: Румяна АТАНАСОВА
Следва продължение