"Изкупувайте благовремието, защото дните са лоши" /Ефесяни 5:16/
Юли, 2012
Април, 2012

Духовният свят 6)

За първи път на български език

 

П-р Питър ТАН

(Продължение от миналия брой)

 

 

Важните неща в Духовния Свят

От духовна перспектива важните неща в земния живот – успех в реализацията, придобиване на позиция, купуване на нов имот и т.н. – не струват много. Важното нещо по-скоро е отношението на хората към другите, как им помагат и служат. Растежът в Духовния свят се измерва с начина, по който човек служи на другите. Най-велик в Духовния свят е този, който е слуга на всички (Марк 10:44).

Настоящият физически свят се фокусира върху умствените придобивки и външните резултати. В Духовния свят фокусът е върху източника и вътрешната причина на резултатите. Защото това е духовен закон - когато личността е вътрешно променена, чрез приемане на Божия живот и светлина, резултатите ще бъдат автоматически осигурени. Така Духовният свят се фокусира на личностите, приемащи истината на Бога чрез своята субстанция, а не единствено като умствено познание на истината.

Когато вътрешната промяна не е пълна, е необходимо време за да може това вътрешно приемане и предаване на истината да получи външна изява. Макар понякога личностите да мислят (умствено) и да се самоубеждават, че вече имат тази промяна в своето истинско Аз, те не са я приели напълно, докато тя не стане автоматичен, подсъзнателен и обичаен навик в техния ежедневен живот. Когато човек приема истината, той не я притежава, докато тя не влязе в неговото подсъзнание и действия, и не стане част от неговия всекидневен, обичаен живот.

Не е достатъчно да практикуваме истината, която притежаваме, когато това е плод на нашето мислене и вяра. Когато не мислим за тези неща, а те вече са формирали част от нашата субстанция на животосъзнание, това означава, че вече сме ги абсорбирали в себе си. В духовния живот цялата истина е едновременно и познание, и субстанция на живот, а не само чисто знание (Йоан 14:6).

„Никой, който пребъдва в Него, не съгрешава; никой, който съгрешава, не Го е видял, нито Го е познал.” (1 Йоан 3:6)

„Никой, който е роден от Бога, не съгрешава, защото Божието семе остава в него (пребъдва като част от субстанцията на живота и принципа на личното, а не обикновеното умствено знание) и не може да греши, защото е роден от Бога.” (1 Йоан 3:9)

Не само вярвайте в любовта; практикувайте любов, докато тя стане част от вашия живот, докато самата ви натура стане любящата натура на Бога.

Духовният свят се фокусира на растежа (знаейки, че растежът ще произведе автоматично прогрес), но естественият, физически свят се фокусира на усилието. Този фокус напряга и претоварва голям брой хора и по този начин те се изтощават духовно. Духовната им сила изчезва и те са духовно празни. Вместо да презаредят своята духовна енергия, те продължават да живеят чрез физическата си сила и са като зомбирани в своите кухи физически черупки. Ако някои решат да израстват, те ще установят, че животът прилича на течащ жизнен поток от енергия. Той е носен от силата, с която е снабдено тяхното духовно естество и те “естествено” и “автоматично” ще изпълнят това, което е тяхна съдба.

Има минимално усилие, което свободният избор и личната воля все още изискват, но то се прави в състояние на почивка, а не в състояние на напрегнато действие. Защото този, който е влязъл в Неговата почивка е приключил със своите дела (Евреи 4:10). Ние трябва да ходим в делата, които Бог предварително е приготвил за нас (вече завършени в духовната област и вътрешно предадени на нашия дух), а не „да бягаме”, да се „напрягаме” или „стресираме” за да ги изпълним (Ефесяни 2:10).

Това би приличало на живота на Адам и Ева в Едемската градина, която Бог беше приготвил за тях. Те можеха да подчиняват и да имат господство. Когато ние вървим (покорявайки и господствайки) в делата, които Бог ни е приготвил, това е дар от Бога, а не плод на нашите собствени усилия (Ефесяни 2:8). По-скоро това е резултата от Божието майсторство в нас (Ефесяни 2:10). Това “майсторство” е вътрешната работа, трансформацията, която се случва в духа ни. То не е плод на нашето усилие, а на енергията на Божията благодат, работеща в нас и чрез нас (1 Коринтяни 15:10).

Пребъдвайте в Христос и нека Христос пребъдва във вас и вие ще носите много плод (Йоан 15:5).
Защото без Него не можем да направим нищо – всичките ни усилия са напразни и произвеждат нулеви резултати в духовната област.

 

Най-голяма е любовта (1 Коринтяни 13:13)

В Духовния свят прогресирането на личността става чрез служение и любов. Мнозина, които четат това ще схванат, че изискването в Духовния свят е за прогрес до най-висшата област. Те могат да поискат да бъдат твърде ревностни, за да се изтласкат към най-висшата сфера. Това не е възможно, понеже всичко в Духовния свят прогресира чрез растеж, а не само с натрупване на знание и усилия. През по-голямата част от времето ние придобиваме умствено знание и разбиране, без обаче съответното възрастяване да има практическото време, необходимо за да стане част от нашата същност. Ние поставяме усвоеното на “умствената полица” и се задвижваме към друга област, мислейки, че щом умствено го разбираме, значи го притежаваме.

Дори в естествения свят обаче не очакваме да развием мускули или да придобием професионални умения за една нощ. Само защото сме прочели книга за футбола не означава, че можем да бъдем експерти по футболната игра. Една прочетена книга за градинарството не ни прави градинари. Отнема практика и време да се придобият професионални умения и това ги прави част от нашия живот. Трябва време за да допуснем нова духовна истина да стане част от нашата духовна същност.

Времевият период на растеж включва ежедневно упражняване и практикуване на тази истина, докато тя стане част от нашето съзнание и навик, който не изисква усилие. Частта на “изпълнението” е също така важна, както частта на “знаенето”. Защото да чуеш и да знаеш е подобно на това, човек да строи своята къща на пясък. Само този, който ежедневно, търпеливо, постоянно и настойчиво практикува истините на Христос ще стане човек, който гради къщата си на канара (Матей 7:24). Има много християни, които нямат духовна основа, понеже, в християнския си живот, асимилират истината чрез елементарно знание и разбиране.

За да се расте духовно, трябва да се живее в доброжелателна, агапе любов един към друг. Тази способност идва от любовта на Бог Отец, Всемогъщият Създател и Управител на всички вселени, която всеки индивид приема чрез Исус. Духовете в Духовния свят помагат на другите, а не на себе си. Всеки насочен нагоре прогрес е основан на службата и посвещението на онези, малките. Няма място за себичност и гордост в духовната област, защото всички духовни същества разбират, че най-голямата радост и чувство на благополучие идват чрез помощ и служение един на друг.

Важно е, че прогресирането минава през всяка сфера на слава, чрез служба. Този процес на растеж не може да бъде ускорен, защото многообразната пълнота на всяко ниво на развитие трябва да бъде достигнато. В противен случай липсата ще стане очевидна в сферата на по-високото ниво. Способен да прогресира е този, който забравя за себе си, но е всеотдаен за радостта и любовта в служба на другите. По-висшият прогресира духовно и става като Бога в чистата доброжелателност и любов към всички. Бог е любов и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога и Бог в него (1 Йоан 4:16).

Граници на откровението, творението и мистериите на Духовния Свят

Има граници на откровението за Духовния свят, които Бог е поставил във физическия живот. Способността ни да познаваме Бога, докато сме на тази земя, e строго ограничена от нашия материален свят и непълноценността на нашите възможности. Допуснато ни е да разбираме миналото си и да откриваме бъдещата си съдба. Всички други мистерии на Духовната вселена могат да бъдат зърнати само частично, но не и напълно разбрани, докато сме в земното си тяло.

Като имаме това наум ще се опитаме да разберем малко повече от тайните на Духовния свят. Трябва да помним обаче, че нашите описания и думи не са адекватни и всичко, което обрисуваме е единствено сянка на същинския Духовен свят.

Бог, който Винаги Е, създаде цялото време, пространство и енергия. Макар Той да не съществува в тези граници, ние не можем да си представим измерението на Бога (като Негово творение винаги мислим за съществуванието си в понятията на време, пространство и енергия). Онези, които се опитват да дефинират Бога в тези граници, Го описват от човешка гледна точка. Опитват се да си представят измерение, където не съществува времето, пространството и енергията, и същевременно съдържа цялото време, цялото пространство и цялата енергия. Духовната и физическа вселена, създадена от Бога с целия й живот и жители, съществува във време, пространство и енергия (макар субстанцията на духовното време, пространство и енергия да е отвъд физическите проявления на физическото линейно време, пространство и енергия).

Когато Бог за първи път създаде, Той проговори и духовна светлина дойде в съществувание (Битие 1:3). Тази светлина не беше точно естествена светлина (фотони), но духовна субстанция, която не може да бъде видяна и измерена във физическия свят. (Естествената светлина е само физически атрибут на формирането на звездите и слънцата). Тази оригинална духовна светлина съдържа субстанцията на време, пространство и енергия.

Има разлика между духовното време, пространство и енергия, и физическото време, пространство и енергия. Физическото време е линейно и е измеримо чрез вибрациите и движенията на атомите или ротацията на небесните тела. Физическото пространство също е линейно и се измерва чрез физическото разстояние. Физическата енергия, също като времето и пространството е линейна и е измерима чрез скоростта, честотите или вибрацията.

С оглед да разберем духовните концепции ние се нуждаем да знаем, че има и психологическо време, където събитията могат да изглеждат къси или дълги, въз основа на нашия интерес. Има също психологическо пространство, където разстоянието може да изглежда близко или далечно, основано на нашето усещане. Така също има и психологическо движение или скорост, при което на нас ни се струва, че се движим, макар обектът, който се движи назад или напред да е друг – (подобно на слънцето около земята – когато в действителност земята е тази, която се движи).

Духовната концепция за времето, пространството и енергията е подобна на психологическата концепция за тези три измерения. Духовният свят преживява времето чрез събитията, пространството - чрез мислите, а енергията - чрез духовния живот, вибрирайки и пулсирайки чрез сърцето на духа (което има своя източник на живот от Бога). Всички Духовни вселени още преживяват концепцията за времето, пространството и живота, но не по същия ограничен, земен начин.

Душевните области на човека: интелект, воля и емоции, са били създадени да преживеят цялата пълнота на измерението на времето, пространството и енергията. Ние не сме сътворени, за да бъдем ограничавани и подтискани от тези измерения, но по-скоро за да се научим да ги манипулираме и да доминираме над тях.

Когато бъдем освободени от нашето физическо тяло и станем духовни същества, придобиваме способността да израстваме и да се учим в прогресирането и овладяването на тези три измерения на Божието творение.

Дори сега ние имаме мярка от силите на бъдещия век (Евреи 6:5). Съзнанието прилича на аспекта на честотата, движението или енергията. Волята е като двигателна сила и има аспекта на пространството, а чувствата са аналогични с аспекта на времето.

 

Превод от английски: Живко РАЙНОВ

Редактор: Румяна АТАНАСОВА        

Следва продължение