"Изкупувайте благовремието, защото дните са лоши" /Ефесяни 5:16/
Юли, 2012
Юни, 2012

Духовният свят 9) 

Книга за напреднали - от брой в брой

За първи път на български език

 

П-р Питър ТАН

Продължение от миналия брой

 

ГЛАВА ТРЕТА
СВОБОДНАТА ВОЛЯ НА ЧОВЕКА

Почти всички неща, които се случват в човешкия живот, стават чрез прилагане на свободната воля, без значение колко външни причини и течения са имали място в средата, в която хората са родени. Не всичко неизбежно е причинено обаче от действието на свободната воля, една мисъл също може да бъде причина. Не непреминно чувството за носеща се мисъл, която се удря в ума на човека, но по-скоро мисъл, която е приета от него и става част от душевния му живот, става мисловен модел на индивида.

Предопределение и свободна воля

Всички действия имат причина и следствие /сеитба и жетва/ за човека, който ги извършва (освен въздействието на живота на околните). Всички мисли, които са приети в нечий мисловен образец и характер привличат сили, които контролират обстоятелствата около индивидуалния живот. Тъмните мисли привличат тъмните сили, а ярките мисли привличат добрите сили. Така реалната битка в живота е, да се изберат едновременно правилни действия и правилни, добри мисли (2 Коринтяни 10:3-6). И действията, и мислите имат причина и следствие в този и в следващия живот/след физическата смърт/.

Духовните сили на Бога не могат да ни помогнат, ако ние отказваме да поемем отговорност и да направим най-доброто, което можем в нашите обстоятелства. Хора, които мислят, че не трябва да правят нищо, но разчитат единствено на Бога и ангелска помощ, не получават от Духовния свят помощта, от която се нуждаят. Те очакват цялата работа да бъде извършена за тях. Ангелите се дистанцират от такива индивиди, докато не разберат, че те са отговорни да упражняват свободната си воля и да положат всички усилия, които имат, преди да е дадена помощ от Духовния свят.

Когато индивидът направи най-доброто, на което е способен, имайки малката сила и знание, с които Бог го е снабдил, тогава ангелската помощ идва, за да му помогне по-нататък. Святият Дух беше изпратен като наш Помощник, а не като наш слуга (Йоан 14:16). Ангелите са изпратени да ни служат, когато сме положили нашите най-добри усилия с чисто сърце на упование в Бога (Марк 1:13; Лука 22:43).

Човек трябва да поддържа упражняването на силата на своята свободна воля да върши Божията воля, дори когато има съдба, която да изпълни. Движението напред на планетата земя предизвиква центробежна сила, а гравитационното притегляне на слънцето причинява центростремителна сила. Двете сили работят в хармония, за да произведат стабилна орбита на земята около слънцето. Свободната воля на човека упражнява центробежна сила, докато предопределението – центростремителна сила върху човешкия живот. Ако няма центробежна сила, земята ще падне върху слънцето; подобно, ако човек не упражнява своята свободна воля, предопределението не е от полза в неговия живот. Ако няма центростремителна сила, земята би била хвърлена в тъмнината на космоса; подобно, без ходене в пътеката на своето предопределение, човешкия живот би бил запратен в тъмнината.

Предвиждане и предчувствие

Духовният свят е способен да види крайния резултат на всяко действие и мисъл. Най-нисшата сфера на светлината е способна да вижда по-малко в бъдещето, отколкото духовните същества от по-висшите сфери. Накрая, само Бог, който е над всичко, вижда всичко и знае всички неща в миналото, настоящето и бъдещето. Духове от по-висшите сфери могат да видят някоя от възможните кулминации на действия и мисли върху земята и са направлявани от Бога да водят и повлияват света към верния път, без да нарушават свободната воля на човека.

Служещите на Бога ангели и духове са предварително направлявани от Него, чрез предузнанието Му за случването на събития в различни места и позиции. Това става месеци или години преди съответното събитие да се случи, за да се подготви и направлява човешкия живот към неговата съдба, против бедствия или неблагоприятни обстоятелства. Понякога тези събития са разкрити на хората на земята чрез видения, сънища или откровение в техните духове.

Предсъществуване на нашите духове

В Ефесяни 1:4 апостол Павел говори за това, че Бог ни е избрал преди основаването на света. Съществуват две възможни крайни интерпретации без противоречие с Библията: че ние сме съществували в ума на Бога, преди де сме били сътворени при зачатието, чрез съюз на спермата с яйцеклетката или, че сме имали някакъв вид съзнателно съществуване, преди нашето земно съществуване. Би могло да има и други обяснения, стоящи между тези две, базирани на различие във времето на нашето сътворяване.

Псалм 139:6 означава, че ние сме имали някаква форма на “субстанция”, преди да сме имали земна “форма”. Бог казва на Еремия, че преди да е бил формиран в утробата, Той го е познавал (Еремия 1:5). Традиционното разбиране винаги ни е давало “идеята”, че сме били създадени при зачатието, но Писанията изглежда сочат към тип на предсъществуване, преди ние да сме били оформени в утробата. Качеството или типа на съществувание, което сме имали преди нашето формирование в утробата, е отворен за теологична дискусия – без противоречие с Библията. Не би било погрешно, ако то се интерпретира като пълноценно съществуване като духове в Духовната вселена на Бога.

За онези, които приемат предсъществуването на нашите духове преди идването на тази земя, има интересни линии на мисли, които да се следват. Една от тях е, че преди да дойдем на тази земя сме имали някакво знание или избор, че идвайки на тази земя сме получили чувствителност за нашата мисия и задачи тук. Бог, разбира се, пръв би ни разкрил Своята съвършена воля, съдба и план за нашия живот (Ефесяни 1:4; Римляни 8:29-30). Тогава, в границите на нашата съдба ние бихме имали свободен избор да планираме персоналните си действия и пътища, под водителството на Бога и Неговите ангели.

Целта е двойна: едната е да приемем да живеем този живот с всички негови изпитания и предизвикателства и да подпомагаме нашия духовен растеж в Духовната вселена на Бога. Втората е да приемем нашата мисия да помагаме да се изпълни Волята на Бога за хората, които срещаме – давайки позитивен принос към човечеството и обществото.

При идването на тази земя цялото знание за нашето предсъществуване е било премахнато, с изключение на някои събития, които сме видели предварително, че ще се състоят и носят чувство на “разпознаване” (déjà vu) – като че ли сме били там преди. (Това не е единствения случай на déjà vu, има много други случаи; например, улавяне на мислите на друг дух или личност от различно време или измерение, и т.н.). Тези разпознавани събития са затворени в нашия дух и идват на повърхността на съзнанието, когато събитията се случат, подобно на километрични камъни, показвайки ни,че сме на пътя.

Независимо колко тежки изглеждат времената или колко труден - пътя, нуждаем се да си спомним, че ние сме го избрали за нашия собствен духовен растеж. И Бог е снабдил достатъчно сила и благодат за всяка планина, която ни конфронтира (1 Коринтяни 10:13). Не завиждайте на други, чийто живот ви изглежда по-лесен – те може да са избрали по-лек път, с по-малки ползи за духовен растеж, отколкото вас. Също помнете, че Бог ви е водил във вашия избор и никога няма да допусне или позволи вие да изберете това, което Той знае, че не сте способни да изпълните. Ако вие потърсите навътре в духа си, винаги ще намерите благодат и сила, която Бог ви дава за да победите всяка планина. Причината, която ви прави несигурни дали получавате помощ, е наличието на твърде много шум в сърцевината на душата ви. Размишлявайте и бъдете тихи във вътрешността си. Нека мирът на Бога ви изпълва и вие ще приемете ясно във вашия дух (не непременно в думи или мисли) силата и благодатта да продължите нататък.

Потокът от мисли

Беше ми дадено да разбера, че ВСИЧКИ наши мисли са повлияни от Духовния свят през ЦЯЛОТО време. Това е било повлияно или от властите на тъмнината, или от силите на светлината. Това е духовната война, за която Павел говори (2 Коринтяни 10:4-5). Когато имаме вдъхновяващи мисли, които ни издигат, ние дължим кредита на Бога и Неговите служещи духове, предаващи духовна енергия в нашия живот. От друга страна, когато негативни и зли мисли напират в нашите умове, ние сме попаднали на “погрешния поток от мисли”. Нуждаем се да се научим да се предаваме на потока на мисли, разкриващи ни ума на Христос (1 Коринтяни 2:16).

Мислите се приемат и преминават в нашата душа, а не във физическия ни мозък. Мозъкът е само контролен център на физическата област, чрез който нашата душа изразява себе си. Хора, които са изпаднали в мозъчна смърт (нямат мозъчна електрическа активност) и са върнати обратно към живот, могат понякога да си спомнят всички дейности от времето на своята “клинична смърт” - когато техният дух и душа са ИТ (извън тялото), наблюдавайки различните дейности около тях. Макар да няма физическа мозъчна активност, това показва, че “спомени” са събрани в невидимата област на душата. Душата, обратно, е само център, приемащ и обработващ мисли. По същия начин, физическото око е център, приемащ и преработващ физическата светлина. Нашето разбиране понякога е сравнявано с “очи” именно поради тази причина; например, очите на нашето разбиране (Ефесяни 1:17-18).

Източникът на всички мисли е в света на духовете, с който нашият дух е в контакт. Има божествен поток на енергия и мъдрост, която протича от Бога и ни е предадена чрез Святия Дух и служещите духове. Този поток не е изразен на “познат човешки език”, който душата е придобила, но есенцията на мисълта е като духовна светлина – Духът на мъдрост и откровение произвежда “светлина” в разбирането (Ефесяни 1:17-18). Душата превръща този мисловен поток в човешки език в нашия ум и ние преживяваме мисловен процес.

Мисловният поток от Бога е пълен с любов и мир. Ние сме стимулирани да мислим позитивни, вдъхновяващи мисли и идеи, които ни помагат в нашия ежедневен живот. Злите духове се опитват да стимулират и да ни внушат, чрез своя мисловен поток към нас, грешни и неправилни мисли. Секретът за мирния и радостен християнски живот е да се научим да бъдем постоянно настроени към божествения поток на мисли от Бога. Аз видях божествения поток светлина, който постоянно се лее от Бога надолу към земята, чрез Неговите ангели и служещи духове. Те носят дарове и идеи, които могат да бъдат голямо благословение за получателя им и човечеството изобщо. Това са изобретения, идеи и мощни концепции, които са предназначени за хората, жадни за тях и отворени да ги приемат. Всичко, което личността трябва да направи, е да има воля и решение в своето сърце да се отвори за помощта от невидимата духовна област.

Практикуване присъствието на Бога

Бог е Дух и всеки се нуждае от духовна съзнателност, с цел да бъде чувствителен за присъствието на Бога (Йоан 4:24). Същността на размишлението е да бъдем способни да придвижим нашето състояние на съзнание от душевно-телесната област към духовната област, контактувайки с Духовния свят. Основите на християнството, включващи молитва в Духа, поклонение, размишление върху Словото и т.н. ни помагат да дойдем в това състояние на духовно съзнание. Важна е не само способността ни да постигнем духовно съзнание, но е съществено и да го поддържаме. Възможно е да бъдем духовно съзнателни за присъствието на Бога двадесет и четири часа всеки ден (1 Солунци 5:16-18; Галатяни 6:18; 1 Коринтяни 13:14; Йоан 4:14; 14:16-18; 15:11; 16:22).

 Тъй като сме трисъставни създания (дух, душа и тяло), ние имаме способността да бъдем съзнателни в три области (1 Солунци 5:23). Първото и най-нисше съзнание е нашите мисли да бъдат изпълнени постоянно с животинските страсти на плътта – телесно съзнание. Хората, които живеят по този начин, когато напуснат своите тела са привлечени към духовните сфери на тъмнината. Както е показано на диаграма 6 по-горе, мислите са постоянно привлечени надолу от гравитационните сили на сетивността и животинското.

Вторият тип съзнание е душевното, при което мислите постоянно се въртят около нещата от този живот. Тревога, безпокойство и всякакви други мисли, които се отнасят до Себе-то в този временен живот, се пораждат от душата. Исус ни казва да не живеем по този начин (Матей 6:25-34; Филипяни 4:6-7). Личността с душевно съзнание е себична и мисли единствено за себе си. Целият неин свят се върти около себичния й живот. Когато напуснат физическите си тела, тези хора също свършват в тъмните сфери на Духовния свят. Понякога хората могат да бъдат и “духовно себични” за своя собствен живот или позиции в служението. Това не е истинска духовност, но е душевно съзнание, опаковано като псевдо-духовност. Те свършват в хладните, тъмни сфери на Духовния свят.

Тайната да се радваме постоянно в присъствието на Бога е да бъдем духовно съзнателни. Да бъдеш духовно съзнателен не е някаква лекомислена концепция, нито е строгост, която принадлежи на аскетите и мистиците. Всеки може да бъде духовно съзнателен и да източва от потока на Божието присъствие, който тече от Неговия трон, през цялото Негово творение.

От време на време хората проникват за кратко в тази област без да разберат това. Например, когато посещавате място, което има естествена живописна красота и вие сте възхитен от това. Или когато съзерцавате слънчевия залез, или изгрев и сте моментално запленен от красотата на сцената. Или когато се разхождате по пътека (с вашето домашно куче) и внезапно мислите ви се отклонят встрани от ежедневието ви и вие се радвате на природата или на домашния си любимец. Същината на това е да имате мисли, извън обхвата на собственото ви битие - така за кратък момент вие “не мислите”, а по-скоро се радвате на “потока от красиви вдъхновяващи мисли.”

Както е показано на диаграма 6, вие сте погледнали извън себе си и сте черпили от потока на Божието присъствие и мисли. За момент вие сте станали чувствителни към птичето пеене, красивите цветове на творението, звуците на течащия поток и т.н. Цялото творение е било създадено да ни води към Бога. Този ”кратък момент” може да стане вашето постоянно съзнание, дори когато от вас се изисква да изпълнявате задълженията си в този временен свят. Това е само началната фаза и има дълбочини на духовен екстаз, който може да бъде придобит, когато някой ходи в пълнотата на Божията любов.

Понякога, когато чувствате състрадание и съпричастност към другите около вас, и то до степен на сълзи или на дълбоко чувство на чиста, несебична любов, възможно е да преживявате момент на духовно съзнание. (Душата има своята собствена съпричастност, но винаги съществува тежест и себичност, която се изразява в скрити чувства, нямащи общо с чистата любов – гняв, ревност, възмущение, себеправедност и т.н.). Моментът на чиста духовна съпричастност е пълен с лекота и чувство на съюз и мир, с чиста и свята любов, която произлиза от Бога, Който е любов (1 Йоан 4:8).

В изцелителните служби на Кетрин Кулман много хора са били изцелени, когато са спрели да мислят за своите собствени нужди и са започнали да се молят за други, по-зле от тях. Те са черпели от силата на Духа, приет чрез техните духове. Кетрин Кулман е описала своето собствено духовно съзнание (да бъде съд за Божия дух, чрез който да протича), когато е изпитала чувство на любов, виждайки болно дете в ръцете на своите родители, очаквайки докосването на изцелението. Тя е описала, как в този момент, ако е можела, би дала собствения си живот за това дете.

Понякога в момент на човешка трагедия или остра нужда, онези, които помагат, са толкова завладени от желанието и страстта да помогнат на другите, че придобиват “свръхчовешки” способности. Те несъзнателно приемат от потока на духовно съзнание и ангели или служещи духове им помагат да правят неща, които нормално те не могат. Духовното съзнание може също да бъде наречено “любовно съзнание” – под любов ние разбираме несебичната, самопожертвувателна любов на Бога.

В Духовния свят никой не мисли единствено за себе си, но е в постоянно съзнание за любовта на Бога, която присъства във всички Негови творения и за любовта, която чувства към другите. Има винаги чувство на единство с Бога и с цялото Негово творение в практикуването на присъствието на Бога. Когато научите опитността и разберете какво представлява това духовно съзнание, можете да го практикувате всеки ден, докато стане ежедневна част от вашия живот. Когато практикувате това и почувствате стрес или напрежение, спрете, починете си и започнете отначало. Душата е много ловка и се промъква отново. Помнете, че духовното съзнание е предаване, почивка, съюз с Бога, а душевното съзнание включва борба, напрежение и стрес. Чрез време и търпение това състояние на съзнание става ваш ежедневен живот, дали насън или в будно състояние, защото вашият дух не спи, но продължава в общение с Бога.

Този, който е влязъл в тази почивка, е преустановил своите собствени дела (Евреи 4:10). Постигането на тази почивка е, когато духът е свободен от душата и тялото (дори когато е физически жив) и влиза в божествения поток на логоса (словото) на Бога, което произлиза от Него с енергия, даваща живот (Евреи 4:12). С избиране на духовно съзнание, всичките намерения и мисли на нашето сърце стават едно и са в съюз с потока на живот и мисли от Бога.

През целия наш физически живот ние сме учени да бъдем себесъзнателни (душевно съзнателни) и телесно съзнателни; в Духовния свят е вярно обратното. Спри да мислиш за себе си и започни да мислиш за другите. Присъствието на Бога не е състояние на себесъзнание. То е състояние на човек, загубен от любов към другите – чувствата може да са там, но и може да ги няма. Много хора претендират да имат някакъв вид емоционална любов към Бога. Това емоционално състояние е често пъти чисто душевно, особено когато тяхната така наречена “любов към Бога” не ги води да обичат другите (1 Йоан 3:14; 4:7-8, 12, 16, 20-21).

Възможно е някой да изпитва емоционално състояние на състрадание и съпричастност, като обича Бога и другите, но това да е само “страничен ефект” върху неговата душа, а не фокусиране върху тях. Благодарим на Бога за нашата способност да чувстваме, но чистият дух и чистата любов са отвъд душевното чувство; това е в областта на духа – чувство на съюз с Бога. В Духовния свят ние сме учени да обичаме другите и да бъдем съзнателни за нуждите им. Когато прогресираме в това, да ги обичаме, ние прогресираме в духовните сфери.

За да помогнем на онези, които желаят да развиват това духовно съзнание по-дълбоко, включваме някои водещи принципи в изкуството на дълбокото размишление:

1.Бъдете възприемчиви към откровението на Бога чрез Неговото творение (Римляни 1:20).

2. Бъдете възприемчиви към красотата на творението и красотата на святостта (1 Летописи 16:29; 2 Летописи 20:21; Псалми 29:2; 96:9).

3. Движете се в небесна музика, звук и песни (2 Летописи 5:13-14; 2 Царе 23:1-2; Псалм 150:1-6; Ефесяни 5:18-20).

4. Бъдете спокойни и тихи във вашата вътрешност (Псалми 4:4; 46:10).

5. Бъдете в почивка – отделяне на духа от душата (Евреи 4:9-12).

6. Предайте се на енергията на Божията любов (Галатяни 5:6; Римляни 5:5; Йоан 15:10; Ефесяни 3:17-19; 1 Йоан 2:5; 4:17-19).
Съюз с естеството на Бога – Божията любов, живот и светлина чрез Христос (Йоан 17:21-24; 1 Коринтяни 1:17; 1 Йоан 5:7-8; Йоан 14:20).

Отделете време всеки ден, веднага след събуждане (и също преди заспиване – Йоан 4:4) да бъдете тихи и да се вслушате във вашето сърце. Бъдете в тихо размишление и мисъл, прославяйки Бога и помолете Го искрено, с цялото си сърце, да ви помогне да Го познавате по-добре. И тогава отделете време да отразите Божията любов с някои искрени действия, мисли, думи, или молитви за любов, която да направи живота на друга личност по-щастлив.

Това ежедневно упражняване на любов в нашето сърце, ум, мисли и действия постепенно ще ни обърне от една, гледаща навътре в себе си, себична личност, в гледащ навън любящ човек, който наистина се грижи да помага на другите около себе си. Това би било първата стъпка на отваряне на нашето сърце към Духовния свят.

„Блажени са чистите по сърце, защото те ще видят Бога” (Матей 5:8). Каква е истинската чистота на сърцето? Това е, когато то е точно като сърцето на Бога. Тъй като Бог е любов (1 Йоан 4:8), ние се нуждаем да бъдем в същото измерение на любов, за да видим Бога. Нашето сърце се нуждае да бие със същата честота, в която Бог съществува, с оглед да Го видим в проявление. Практикуването на това духовно и любящо съзнание ще даде възможност на Бога и Неговите ангели, опериращи в честотата на любовта, да станат видими за вас и да ви вземат отвъд тази първа стъпка в реалностите и измеренията на Духовния свят.

Вяра от Бога

Вярата е мощна сила и нейното упражняване, през цялата историята на Библията, произвежда удивителни резултати (Евреи 11). Без вяра не можем да угодим на Бога (Евреи 11:6). Чрез вяра, нещата за които се надяваме се потвърждават от невидимия свят във физическия, материален свят (Евреи 11:1). Има обаче разлика между човешкото вярване (човешка вяра) и вяра, която е плод на директно предаване от Бога. Човешката вяра е просто активност на душата, докато вярата, която идва от Бога, е предаване в духа на човека. Вярата, която е предаване от Бога, е снабдяване с духовна енергия чрез Божията любов (Галатяни 5:6). Личността трябва да бъде едно с тази любов, преди вярата от Бога да бъде енергизирана в нейния дух. И предпоставката за това енергизиране е човек да бъде духовно съзнателен.

В различни места в Библията, преводьт може да бъде представен както следва:

Марк 11:22 Имайте вяра на/от Бога (теоу – на или от Бога)

Галатяни 2:20 Аз живея чрез вярата на/от Сина на Бог (тоу уиоу – на/от Сина)

Галатяни 5:6 вяра енергизирана чрез любов (коренна дума енергео – енергизиране)

Колосяни 2:12 чрез вярата на/от енергизирането на/от Бога

След като казва на хората, че не чрез собствена сила или благочестие куцият човек проходи, Петър заявява, че това стана поради вярата, която е чрез Него (Исус) и помогна на човека да ходи отново. (Деяния 3:16).

Библията говори за това духовно енергизиране от Бога, което прави възможни всички Негови дела чрез Божиите хора – (Гръцките думи енергеиа, енергео, енергема, енергес):

Ефесяни 1:19 енергизирането на Неговата мощна сила.

Ефесяни 3:7 енергизирането на Неговата сила.

Ефесяни 4:16 съгласно енергизирането чрез всяка част.

Филипяни 3:21съгласно енергизирането, чрез което Той е способен да подчини всички неща на Себе Си.

Колосяни 1:29 До този край аз също се трудя, чрез Неговата енергия, която ме енергизира мощно.

Колосяни 2:12 чрез вяра от енергизирането на Бога.

1 Коринтяни 12:6 И има различия в енергиите, но това е същият Бог, който енергизира всичко във всички.

1 Коринтяни 12:11Но един и същи Дух енергизира всички тези неща, разпределяйки на всекиго, както Той иска.

Галатяни 2:8 Защото Този, който енергизира в Петър към обрязаните, също енергизира в мен за апостолство към езичниците.

Галатяни 3:5 Този, който ви дава Духа и енергизира чудеса сред вас.

Галатяни 6:5 Вяра, която енергизира чрез любов.

Ефесяни 1:11 Според намерението Му, който енергизира всички неща, съгласно съвета на Своята воля.

Ефесяни 3:20 На Този, който е способен да направи несравнимо повече, отколкото искаме или мислим, според силата, която енергизира в нас.

Филипяни 2:13 Защото Бог е, който енергизира във вас и да желаете, и да го вършите за Негово удоволствие.

1 Солунци 2:13 словото на Бога, което също енергизира във вас, които вярвате.

Яков 5:16 Енергизиращата усърдна молитва на праведния човек постига много.

1 Коринтяни 12:10 на друг да енергизира чудеса.

Евреи 4:12 Защото словото на Бога е живо и енергизиращо

Ние сме били афектирани от духовната област през цялото време. Били сме енергизирани или от сферите на тъмнината (Ефесяни 2:20), или от Бога (Филипяни 2:13). Нуждаем се да се научим да бъдем духовно съзнателни в присъствието на Божия живот, любов и светлина, с цел да извличаме от потока на Божията енергизираща сила. Това е тази същата енергия на Бога, която ни прави способни да упражняваме енергията на вярата от Бога да преместваме планини и да извършваме чудеса, според Неговата воля.

Силата на волята

Енергията, снабдявана от Бога е чрез силата на Неговата воля (Ефесяни 1:11; 1 Коринтяни 12:11), която от своя страна ще работи чрез нашата воля (Филипяни 2:13), когато ние сме в съюз с Бога. По същество, ако нашите мисли са повлияни от Духовния Свят на 100% от времето ни и всичко, което правим, е да бъдем енергизирани от силите на светлината или от силите на тъмнината, нашият пръв земен призив е просто да бъдем съдове в Духовната област (Деяния 9:15; Римляни 9:21; 2 Коринтяни 4:7; 1 Солунци 4:4; 2 Тимотей 2:20-21; 1 Петрово 3:7).

Когато всички наши добри мисли и дейности произтичат от Бога, упражняването на свободната ни воля е от първостепенно значение. Чрез решението, на кой поток от духовна енергия да се предаваме, волята реализира голяма творческа сила. Макар Бог да енергизира нашата воля (Филипяни 2:13), Той не отнема свободния ни избор. Актът на волята има голяма сила в Духовния свят.

Всичко, което виждаме в творенията на Бога (както в този свят, така и в Духовния), са резултати на Божията креативна воля. Всички по-висши създания на Духовния свят упражняват своята воля в освобождаването на творчески сили, под влиянието на Бога. Колкото са по-висши сферите, в които духовните същества живеят, с толкова по-голяма сила е тяхната воля. Упражняването на волята участва в създаването на всички сгради и дейности във всяка сфера; духовните същества от по-висшите сфери чрез волята си (с мощта на Бога) са включени в процеса на сътворяване за по-нисшите сфери. Божията воля протича от Неговия трон право надолу, през различните сфери, до планетата Земя.

Така по-висшите духове винаги имат способността да действат с по-голяма сила, отколкото по-нисшите. Тази сила на волята е упражнявана специално, когато те конфронтират духове в тъмните сфери. Тогава силата на волята се проявява като невидим огнен щит и духовете на тъмнината не могат да преминат (те преживяват изгаряне и болка, когато се опитат да преминат и докоснат щита). Така наречените битки между светлината и тъмнината в Духовния свят не се водят както физическите битки на земята. По-висшите духове на светлината лесно поставят граници и бариери против силите на тъмнината просто чрез упражняване на своята воля.

На планетата Земя свободната воля на човека се проявява в способността й да създава мярка на защита (духовен щит), съобразно духовното състояние и развитие на личността. Така ние имаме власт над злите духове, упражнявайки предаването на нашата воля на Бога. По този начин се освобождава креативната сила на волята, която се съпротивлява на яростните атаки на неприятеля и поставя граници против него (Яков 4:7-8; 1 Йоан 5:18). Това прилича на стена от огън около онези, които упражняват силата на волята си (Йов 1:10; Изход 14:19-20; Притчи 18:10; 25:28). Когато някой напредва срещу противника с упражняваната воля, това кара врагът да се оттегли под натиска на тази стена от огън и сила. Свободната воля не е просто способност за свободен избор в Духовния свят, но е катализатор на творческа сила, когато съответният дух е в съюз и е настроен към Духа и Волята на Бога.

Това “силово поле”, което имаме около нас, е подобно на мира на Бога, който надминава всяко разбиране и пази сърцата и умовете ни (Филипяни 4:6-8). Мощта и способностите на това силово поле са зависими от нашето духовно и любящо съзнание. Хора, които мислят, че могат да упражняват това мощно “силово поле”, когато сърцата и мислите им не са изправни, лъжат себе си – от тях не се излъчва подобна сила и упражняването на волята им е безуспешно. От друга страна, ако волята е упражнявана от човек, предаден на Бога, тогава има мощно силово поле.

Злите духове, които се опитват да заобиколят такова силово поле и попаднат в контакт с него, преживяват болка и изгаряне. Когато някой влезе в къща и я благослови, тя може да се изпълни със силово поле на мир. (Матей 10:13). То смазва силите на неприятеля под господството на Божията Воля и власт (Римляни 16:20). Такова силово поле не е плод само на нашето поддържане, но също е изработено чрез присъствието на Божиите ангели, намиращи се около нас (Псалм 34:7).

Мисъл и характер

На читателите на тази книга напомням, че характерът на човека не се променя след физическата смърт. Личността запазва точно същия характер в Духовния свят, какъвто тя е имала в естествения. Затова е важно да работим върху промяната на характера си, докато живеем на тази физическа плоскост. Хората, които не вярват в друго духовно съществуване, поради своя материалистичен ум и онези, които умират внезапно, неподготвени за Духовния свят, са често в подобна на сън замаяност, докато разберат, че са все още живи след физическата си смърт.

Мнозинството от тях виждат единствено тъмнина (тъй като техните духовни очи и сетива не са още развити) и са в полусъзнателно състояние. Онези, които имат зъл и екстремен характер, са влачени (или гравитират) към сферите на тъмнината от зли духове с подобен характер, като преживяват мъчение и изтезание от други зли духове.

Онези, които живеят съгласно Римляни 2:13-15 (с някаква мярка на несебичност), са подпомагани от други духове в земните сфери, след определено време на настройване към Духовния свят. Дори християни, които интелектуално вярват в Библията, но чийто живот и характер не са променени, са субект на същото третиране, според истинския характер, който притежават – било добър или зъл. По техния плод ще ги познаете (Матей 7:17-23).

Има много интелектуални и традиционни християни, които мислят, че са “спасени и заслужават небето”, но чийто живот е зъл и беззаконен. На такива Исус ще каже, че не ги познава. На тях принадлежат сферите на тъмнина и мъчение. Ако някой е наистина спасен и новороден, неговият характер съответно ще се промени (1 Йоан 3:9). Това не означава, че трябва да бъде съвършен по характер, а по-скоро, че има истинско желание и мотивация за богоугодна любов към всичко; а когато се спъне, поради несъвършенство и слабост, той искрено се покайва и променя начина си на живот, продължавайки да практикува несебична, богоугодна, християнска любов (1 Йоан 1:9).

Характер се изгражда чрез много постоянство и ходене в любов в среда на скърби и изпитания (Римляни 5:3-5). Целия процес на нашето мислене е просто черпене от потока на мисли и енергия, която съществува в Духовния свят. Когато ние обичайно приемаме потока от мисли и енергия да тече през нас, част от характера ни постепенно се променя и се настройва към същия резонанс и честота. Така тази промяна не се извършва единствено от нашите собствени мисли, а по-скоро ние сме променени от редовния поток на правилни мисли, който минава през нас.

Всяка наша мисъл или чувство произвежда “вълна на резонанс или вибрация” вътре в нас. По този начин, когато сме прекарали живота си в грешки и грях, нашият характер остава подвластен на тъмнината на мисловните ни и емоционални модели. Вълните, задвижени от всяка мисъл и действие, продължават дотогава (в нас и в Духовния свят), докато не се хармонизират. Ако това не стане, докато човекът е физически жив, тогава то трябва да бъде извършено в Духовния свят, дори ако отнеме вечността.

Съобразно с това, как поставяме нашето сърце и ум, ние произвеждаме смърт или живот вътре в нас (Римляни 8:6). Онези, чиито духове приемат обитаването на Святия Дух, трябва да се борят с необходимостта да обновяват ума си (Римляни 12:1-2). Всеки е роден със светлината (вълната) на Бога, резонирайки в хармония с нея (Йоан 1:9). Само когато умът пулсира с резонанса на Святия Дух, а душата - с привързаността си към Господ Исус, се извършва трансформация вътре в нашия характер.

По такъв начин, когато се предаваме на потока от мисли, идващ от царството на светлината и позволяваме той да резонира в нашето естество, ние постепенно се променяме ден след ден, по образа на Христос (2 Коринтяни 3:17-18; 4:6). Несебичните мисли и действия на любов произвеждат хармонизирани вълни. При контакт с нехармонизирана вълна те променят своя цвят. А когато има преливане на вълна върху вълна от чисти мисли и действия на любов, нехармонизираната вълна отново става чиста светлина на слава.

Бидейки новороден, човекът не трансформира автоматически душата си, но придобива по-голям потенциал за промяна, като приема светлината и живота на Исус вътре в сърцето си. Сърцето трябва да бъде отворено за любовта, живота и светлината на Христос, с цел отново да резонира с хармоничните вълни на Божията любов. Сърцето е източника на всички наши желания, мисли и предразположения (Матей 12:33-37). Важно е за сърцето да резонира с любовта на Бога, преди да може да произвежда мисли на любов. Битието съществува преди мисленето и действието.

Мисъл или акт на самопожертвувателна любов, която отразява любовта на Бога, има голямо въздействие в Духовния свят дори до най-висшите сфери, близки до Бога. Техните вибрации и вълни са много мощни. Представете си, че цялата вселена представлява една стая и някой да отваря там шишенце от най-хубавия парфюм. Неговите изпарения и благоухания се излъчват навсякъде в стаята. Всяка единична мисъл и действие на любов има определена степен на въздействие в Духовния свят, пропорционална на степента и чистотата на любовта.

На ангели и служещи духове е въздействано с радост и енергия, когато любовта на Бога е освободена чрез човешки съдове. Най-близкото общение с Духовния свят се осъществява, не когато сме чувствителни към ангелите и духовните същества, но по-скоро, когато сме обхванати от възторжен екстаз, чрез големи и благородни, богоугодни любящи емоции.

Моисей беше напълно нечувствителен към сияещото си физическо лице, когато слизаше от планината, след като беше видял Божията слава (Изход34:29). Павел не търсеше духовната област, но беше подбуден от любовта на Бога да даде своя живот в служба на Него и прие откровения за най-висшата слава на Бога (2 Коринтяни 5:14; 2 Коринтяни 11:24 – 2 Коринтяни 12:1-14). В този живот най-близо ще се приближите до духовната област, когато се персонифицирате с Божията любов (1 Коринтяни 13:13).

Всичките сетива в духовната област са възвисени хиляди пъти и ние можем да чувстваме неща, които са отвъд възприятията на нашите нормални пет сетива. Духовното същество има по-голяма способност да чувства всичките 12 вариации на цветове, форми и звуци в Духовния свят. Трудно е да се опишат дванадесетте чувства, на които нашите земни пет сетива са само много далечен преобраз:

1.Слухът има три аспекта - чувство на чуване,
чувство на движение и чувство на баланс (на маса или “тегло”)

2. Допирът има два аспекта - чувство на докосване, което в духовната област се усеща като електро-магнетизъм, етерно-астрални потоци и субстанции и чувство на любов (топло/студено, мир, радост). Нашите физически тела произвеждат химически вещества (ендорфини и т.н.), които ни причиняват чувство на отхвърляне, депресия и т.н. Това е много груб тип сравнение с по-финото чувство на любов, вътре в духа и душата, които можем да чувстваме в духовната област. Съвкупността от всички емоции в се изразяват на финала в една велика и универсална сила на Божията любов.

3. Мирисът има два аспекта - чувство на мирис
и чувство на живот или дихание. В Духовния свят ние чувстваме тази пулсация на живот, която идва от Бога.

4. Вкусът има два аспекта - чувство на вкус
и чувство на реч. Това сетиво ни прави способни да възприемаме онова, което е комуникирано към нас, дори когато не винаги разбираме думите.

5. Зрението има три аспекта - чувство на зрение,
чувство на мисъл и чувство на съзнание (душевно, аз-съзнание).

 Превод от английски: Живко РАЙНОВ

Редактор: Румяна АТАНАСОВА

Следва продължение