"Изкупувайте благовремието, защото дните са лоши" /Ефесяни 5:16/
Септември, 2017
Септември, 2010

Д-р Ки Джанг Ким: Липсата на чудеса и знамения, е неуважение към Господа
 

 

Интервю на Свилен АТАНАСОВ

Д-р Ки Джанг Ким е главен пастор на една от най-големите църкви в света „Сунграк” /Свята радост/ в Сеул, Корея. Той е президент на „Берея университи”, академия, подготвила множество Божии служители, създали впоследствие многохилядни църкви. Съветник е във фондация „Берея” и е един от лидерите на „Пен” клуба в Южна Корея. Пастор е от 41 години.

 

- Д-р Ким, от Вашата автобиографична книга “Симон” става ясно, че произлизате от знатния Янгбански род, дал 28 министър-председатели на Корея. Същевременно разбираме, че сте израснали в голяма мизерия и нищета. Кое всъщност Ви подготви за Вашето служение и каква е целта, която стои пред Вас?

- Несъмнено житейската ситуация, в която бях поставен, бе един от факторите и това бе една подготовка за момента, в който осъзнах Божията воля, а именно, че трябва да стана Негов служител.

- Колко дъщерни църкви има “Сунграк” в Азия, Африка, САЩ и Канада?

- Целта на служението ми не е да създавам църкви. Затова и посещението ми във вашата страна няма такъв характер. По целия свят ние имаме десетки хиляди служители, които работят с мен и с Академията “Берея” за придвижване на хората към Библията. Точно това е нашата основна цел.

- През какви етапи е преминала Вашата църква за да нарасне от 7 души на 120.000 човека в момента?

- През 1966 год. получих едно огромно желание и воля да накарам църквата си да расте. Посветих се единствено на това. Този беше лозунгът, който си поставих. Концентрирах се да проповядвам върху растежа на църквата. Започнах да провеждам семинари единствено на тази тема. И пробивът се получи, темповете на растеж бяха впечатляващи.

- Разбрах, че основните богослужения на църква “Сунграк” се излъчват чрез сателитна мрежа. До каква аудитория достигат тези послания?

- Всички членове на църквата не могат да присъстват заедно на богослуженията. Поради проблеми с движението и най-вече с паркирането, не могат да се поберат повече от 8 до 10 хил. коли на паркингите. Затова се налагаше да имаме от 6 до 10 служби на ден. И аз проповядвах по 10 пъти една и съща проповед в неделния ден. Дори направихме залата няколко пъти по-голяма, но все не можеха да се съберат всички членове на църквата. Имаме около 50 регионални църкви и решихме чрез сателит да разпространяваме проповедите на различните места.

- А какво е състоянието на християнските медии в Корея? До колкото ми е известно в Сеул се издава голям християнски ежедневник, който e един от най-тиражираните вестници в страната.

- Аз съм основател на един християнски вестник. Той е ежеседмичник и излиза на корейски език. Надденоминационните християнски издания са около пет. Разбира се във всяка деноминация има десетки вестници.

- Могат ли християнските медии да изпълняват активна роля в съживлението на Църквата Христова в началото на 21 век?

- Аз бих могъл да споделя за нашия корейски опит в това отношение. Въпреки, че у нас има толкова много вестници, голяма част от тях са малки издания. И те се опитват да търсят благоволението на различните големи деноминации, поради което стават, малко или много, зависими. Те не могат да направят нищо друго освен да се подчиняват и да служат на големите деноминации. По този начин журналистите не могат да извършат нито съживление, нито революция, а даже съществува опасност да пропаднат като християни. Затова аз просто основах един друг вестник, за да предизвикам християнските журналисти. Този вестник е в състояние да се бори за реформирането на християнските медии в Корея. Днес аз мога да видя голяма промяна в някои от тези християнски издания и съм уверен, че това ще има едно огромно влияние върху църковното съживление и реформация.

- Става ясно, че сте пионер и на освободителното служение в Корея?

- Освободителното служение не е някакво специално служение. Аз виждам това, което Библията свидетелства и това, което Бог казва и то е нещо съвсем естествено. Считам, че липсата на чудеса и знамения, е неуважение към Господа. Ние не поставяме някакъв специален акцент върху това. Всъщност, когато се случват някакви чудеса или знамения, това просто е нещо, което следва всичко останало. В нашата църква десетки хиляди души имат силата и авторитета да изгонват демони и да практикуват в сферата на чудесата. Това вършат всички пастири, които са под моя авторитет, както и онези, които поучавам. Вярвам, че това трябва да бъде популяризирано, да стане универсално и все по-достъпно. Това трябва да е един естествен феномен за всички църкви, които вярват в Библията, а не в доктрини. До сега съм написал шест книги по демонология и вярвам, че ако някои от тях бъдат преведени на български, биха имали голям ефект и влияние.

- Вие сте президент на Академия “Берея”, какво е характерно за нея?

- През 60-те и 70-те години имах няколко големи евангелизационни походи, които бяха посещавани от хиляди и десетки хиляди хора. Тогава разбрах, че докато пастирите не се променят, множествата, дори да искат промяна, пак ще си останат в тъмнина. Така че от 1973 год. започнах да обучавам някои специални лидери. От 1980 год. насам започнах да водя всички тези лидерски семинари. Този семинар тук /в Хисаря-бел. ред./ също е насочен към пастирите и лидерите на църкви и служения. Обучението е много интензивно и е насочено върху това как да четат, учат и възприемат Библията. Водя подобни семинари в Южна и Северна Америка, в Европа и по целия свят. Хиляди посещават тези семинари. Това е работата на Академия “Берея”.

- Какви са плановете на Академията за работата с протестантските църкви в нашата страна?

- Те биха могли да бъдат същите, каквито са и за моята страна. Целта ни е да обхванем ключовите лидери в България. Докато съм на разположение, бих посветил себе си на това. Ако аз приключа, след мен има други служители, които ще продължават да подкрепят делото ми в България. Вече имам написани около 250 книги и мисля, че ако голяма част от тях бъдат преведени на български, това би било много добре. Вярвам, че България трябва да бъде променена чрез българските лидери.

- Преди около 50 години Корея е била, цитирам Ви, “мрачна и демонизирана страна”, “гладуваща и мизерстваща нация, воюваща сама срещу себе си”. Днес тя “експортира” християнска жизненост и съживление. Как се стигна до това?

- Вече казах, че християнството има огромно влияние. 34 години преди Втората световна война ние бяхме колонизирани от Япония. Християнството е имало огромен принос в движението за независимостта на Корея. Дошло чрез мисионери от Америка и Канада, още от самото си начало християнството е било повлияно от международни авторитети. То се е зародило сред по-нисшите и средни класи и всички тези хора са били обучавани с много знание. И точно след Втората световна война корейците са започнали да отдават слава на Господа и да пишат стихове във вестниците, възхваляващи Бога.

Според статистиката на Обединените нации, Корея е на първо място по грамотност в света. Християнството има категорично влияние за това ограмотяване на нацията.

По време на Корейската война много хора загубиха домовете си. Тогава започна едно много силно молитвено служение. Хората започнаха да се молят, както за домовете си, така и за своите градове и за 20 години това молитвено движение не само изведе хората от немотията, но ги постави в позиция на обогатяване. По това време на власт беше президента Парк, който имаше огромен принос за развитието на индустрията ни. Той не беше християнин, но беше много благоразположен към християнството. Насърчаваше и подкрепяше всички християни, които искаха да градят молитвени планини и да се събират там на молитвени събрания. Той дори позволи на бедни вярващи да отиват и да строят църковни сгради. Ограничи влиянието на всякакви врачки и екстрасенси. Всеки ден, в цялата нация, камбаните на църквите биеха в 4 часа сутринта.

Християнството и корейското общество се възродиха заедно, прогресът и развитието им вървяха ръка за ръка. Нашите хора определено се нуждаеха от воля да живеят добре и от нация, която да бъде осветена и събудена. Вашата нация се нуждае от същото.

- Какви са принципите на църковния растеж в Корея, характерен през тези години?

- Необходимо е наличието на силна воля да накараш църквата да расте. Ролята на пастира в този процес е много важна, особено що се касае до неговата вяра. Пастирите на много от тези мега-църкви, в които сега има над 10 хил. души започнаха от Академия “Берея”. Членовете на църковните общества трябва да разрешат на Святия Дух да работи в техните църкви.

- Вие развихте тезата, че липсата на молитва отнема силата на църквата. Това с пълна сила важи и за църквата в България.

- Точно след Корейската война много хора започнаха да се молят за нацията си и за семействата си. На църкви, които не се молеха беше гледано просто като на мъртви църкви. Молитвите започваха рано сутрин и продължаваха до късно вечер. Хората вярваха, че молитвата е основата на християнския живот. Така че в цялата страна църквите се изпълваха със Святия Дух и имаше много прояви на духовните дарби. Добре е обаче да се балансира с доброто познаване на Словото, защото ако се набляга само на дарбите на Святия Дух, тогава съществува опасността от изпадане в мистицизъм. Библията казва, че когато църквата в Ерусалим се молеше, те имаха голямо съживление. Исус ни даде добър пример колко много трябва да се молим. И ние продължаваме да го практикуваме. Следствието от всичко това е, че ние можем да притежаваме за дълго тази сила на Святия Дух, тоест можем да поддържаме жизнеността на църквата. Свидетел съм на това как много хора, които не се молят, просто изгубват силата си и се отказват от служение.

Същото се отнася и за България. Вашата страна привлече вниманието ми преди 7-8 години и аз я обикнах. България има една много добра географска позиция, чрез която може да влияе на държавите около себе си. Наистина се надявам, че всички тези лидери ще ме чуят и ще се върнат обратно към Библията. Един пастир, присъствал на този семинар ми каза, че много проповедници от САЩ са идвали в България и проповядването им много често е било центрирано около човека. Това го е накарало да осъзнае какво наистина казва Библията.

Ето защо ние правим това движение. Ние ще сме доволни, когато пастирите и лидерите реформират църквите си и наистина се върнат обратно към Библията. Надявам се също вашите медии наистина да подкрепят всички тези усилия. Това, което те трябва да правят, е не да проповядват някаква вяра, ориентирана около човека, не да прокарват собствените си доктрини и да пишат светски неща, а просто да карат хората да се връщат обратно към Словото. И аз вярвам, че чрез тях хората ще бъдат осветени и ще могат да поемат към бъдещето.