"Изкупувайте благовремието, защото дните са лоши" /Ефесяни 5:16/
Септември, 2018
Декември, 2009

Една особена годишнина

Довиждане, вместо сбогом

 

Румяна и Свилен АТАНАСОВИ

Преди 10 години в Бургас се роди първият брой на вестник Благовремие. Не разполагахме с техника, нямахме инвестиции, започнахме с една пишеща машина и с много ентусиазъм. Не бяхме сигурни в нищо, освен че като журналисти имаме отговорност. Наистина, издаваха се евангелски вестници и списания, но не се списваха професионално. Знаехме, че няма да ни е лесно, но като се връщаме назад - идея сме нямали с какво се захващаме.

Началото беше стресиращо. Бяхме работещи хора и по вестника се действаше основно вечер, често до малките часове на нощта. Всичко се вършеше на ход – търсене на автори, на снимков материал, ходене по събития, редактиране, сглобяване на броя, организиране на разпространителска мрежа из страната... Последното се оказа много трудна работа и отне години. Едновременно се обучавахме да работим на компютри, да ползваме Интернет. По онова време компютърните технологии далеч не бяха част от живота ни, както са днес. Много усилия и време бяха необходими, докато изданието заработи пълноценно.

Стартирахме само двама души, нашето семейство. В началото с преводи от немски и английски се включи Йосиф – студент по икономика. Много скоро Бог добави към екипа ни Ивайло – специалист по компютърен дизайн. А не след дълго на хоризонта се появи и Живко – капитан далечно плаване – нашият отговорен преводач. Мина време и се сдобихме с международно участие – германката Карола, другият ни преводач. Когато вестникът навърши 5 години, получихме нова придобивка. На вратата се позвъни и непозната млада жена с бебешка количка ни попита искаме ли Благовремие да има сайт в Интернет. Бащата на бебето, Данчо, освен наш читател, се оказа точния човек за тази работа. Така се роди електронният близнак на вестника.

През всички тези години Благовремие се развиваше като свободен, надцърковен и надденоминационен вестник. Този му статут, за разлика от други християнски медии, го правеше изключително труден за издаване. Трябваха средства за техника, за печат, за преводна литература, за пощенски разходи, за консумативи, за командировки, а за хонорари дори не смеехме да мечтаем. От друга страна зад гърба ни не стоеше нито църква, нито деноминация. Тоест, липсваше ни както лоби, така и протекция. Трябваше сами да се научим да оцеляваме! Започнахме редовно да се събираме малка група приятели на молитва. И Святият Дух се движеше! Странно, но Бог изпращаше помощ винаги в последния момент. Може би затова диапазонът на вестникарските ни преживявания беше толкова наситен: от моменти на стрес, отчаяние и безизходица, до времена на пълно щастие и удовлетворение. Много са свидетелствата ни относно силата на снабдяване и благодатта на Бога в нашия живот. Нищо не получавахме на готово, стъпка по стъпка, месец след месец, вестникът се утвърждаваше. Може би защото не пастир, не църква, не институция, а Бог стоеше зад него.

Случваше се да получаваме и удари. Намираха се хора, за които позициите на вестника се оказваха неудобни. Привилегията да сме свободна медиа си имаше цена! Авторитарният стил в нашите среди се оказа не рядко срещано явление. Обикновено ощетени бяха редовите християни, защото лидерите им, чувствайки се застрашени по някакъв начин, ги лишаваха от възможността вестникът да се разпространява в затворените им общества.

Имаше най-различни случаи – на забрани, на обструкции, на сръдни... Може би най-фрапиращ беше случая с „агент Михайлов”, по повод на който ни беше оказан натиск от ръководителя на СЕПЦ. Истината за агентурното минало на този пастир за броени часове беше обходила света чрез Интернет, но от нас се искаше да замълчим! Пост фактум и други „засегнати” пастири спряха вестника в църквите си. Бяхме дръзнали да се противопоставим на статуквото!

Това бе наистина едно тежко изпитание. Словото казва, че клепачите на Господа изпитват Божиите чада. Вярваме, че Бог винаги има време и създава обстоятелства, в които да ни изпита. Тази нестандартна ситуация беше тест за всеки, който е отговорен за Христовото дело у нас. Защото, като църква ние ще сме силни, когато градим взаимоотношенията си на основата на Божието Слово, което е светлина. Не можем да сме част от една свята църква, без петно или бръчка, ако потулваме истината или поставяме човешките съображения над Божиите стандарти.

Един друг немаловажен факт, който не бива да се подмине, е, че през последните няколко години главният редактор претърпя 7 тежки очни операции. Без силите от Бога това изпитание щеше да се окаже фатално за съдбата на вестника. Успяхме да го преодолеем - нито един брой не закъсня да излезе на определеното време – всяка първа неделя от месеца. Това беше най-тежкия ни изпит.

Приятели, може би се питате, защо пишем тази редакционна статия в минало свършено време. Това е така, защото вие държите в ръцете си последния хартиен брой на вестник Благовремие. От януари 2010 година той ще излиза само онлайн!

Една от причините за това трудно решение е липсата на средства. Последната ни сламка беше огласяването на Отворено писмо със зов за помощ. Обадиха ни се загрижени читатели, приятели, дългогодишни абонати. Симптоматично е обаче, че сред тях не се намери нито един духовник. А това отново идва да покаже, какъв е характера на статуквото.

В тази връзка, един пастор ни зададе доста странен въпрос - дали пък Бог не смята, че вестникът вече е изиграл ролята си, щом допуска затруднения с издаването му? А защо пък не се запитаме, дали Бог не е загрижен за здравето ни повече, отколкото сме ние самите? Затруднения в издаването му винаги е имало. Просто не сме им давали гласност.

Като християни, ние съставляваме различни части от Тялото Христово. А то може да функционира успешно само, ако частите му са в хармония помежду си. Ние не коментираме доколко една християнска медиа е силна или слаба част. Нашата мисия беше да издаваме независим, обективен и професионално списван християнски вестник. Ние хвърлихме хляба си по водите. Вестникът успя да спечели своята аудитория. Онлайн статистиката сочи, че рейтингът му в Интернет продължава да е най-висок сред всички християнски медии и сайтове в страната. Това е оценката, която дава отговор на хипотетичния въпрос, дали една медия е изиграла вече ролята си или не е.

Днес ние се сбогуваме с онези наши читатели, които не ползват Интернет и няма да могат да четат вестника онлайн. За тях сме подбрали някои редакционни статии и коментари, които са били вече издавани през годините. По повод особената годишнина на вестника ще ви запознаем и с нашия екип.
Благодарим на нашите верни близки, които в продължение на 10 години подпомагаха издаването на вестника – Краси Иванова, Живко Райнов и сем. Щерионови. Това е малката, но сплотена фамилия на вестник Благовремие.

Благодарим също на бургаските пастори Живко Тончев, Стефан Димитров и Стефан Кръстев, които ни помогнаха през второто полугодие на трудната за нас 2008 година. Благодарим на Елена, Дарина, Мария и сем. Асъмови от Бургас, както и на сем. Арнаудови от София. Чрез тях, в един или друг момент, Бог ни е давал сила в служението и ни е благославял.

На нашия апел за помощ откликнаха ЕПЦ Перник, Национално служение „Християни, приятели на Израел”, сем. Мирчеви от Перник, Христо Куриян от Сливен и Костадин Тодоров от с. Щръклево, Русенско. Благодарим им сърдечно!

Благодарим и на авторите на Благовремие, които в продължение на 10 години присъстваха на страниците на вестника със своите проповеди, поучения и статии: Андрей Аврамов, Виктор Костов, Веселин Мирчев, Георги Бакалов, Георги Михайлов, Доний К. Донев, Димитър Лучев, Живко Райнов, Захарий Димов, Илия Миланов, Иван Несторов, Ивайло Шатровски, Йосиф Димитров, Йордан Манев, Любо Петков, Любомир Цветков, Младен Маринов, Младен Младенов, Николай Неделчев, Николай Стойчев, Павел Тодоров, Радослав Илиев, Радослав Киряков, Симеон Кръстев, Стефан Димитров, Тони Еленков, Татеос Нигохосян, Явор Русинов и др.

Накрая искаме да благодарим и на всички вас, мили читатели, които обичате вестник Благовремие и му вярвате. Вие сте нашата награда и нашето благословение! Нека Божията любов и благодат да изпълват живота ви, за да можете винаги да следвате Истината, Пътя и Живота...

До нови срещи в Мрежата!


Екипът на Благовремие

 

СВИЛЕН АТАНАСОВ 
 ГЛАВЕН РЕДАКТОР

                            

Журналист и PR.

Дясната ръка на редактора и специалист по всичко останало.

Обира негативите.

Добър човек.

 

 

  РУМЯНА РАЙНОВА
       РЕДАКТОР

 

Проектант и уеб дизайнер.

Член на СБЖ.

По съвместителство - съпруга на главния редактор.

Перфекционист.

 

 

   ЖИВКО ЪКОВ
      ПРЕВОДАЧ

 

Капитан далечно плаване.

Баща на 4 деца и дядо на 12 внуци.

Помни имената на всичките.

Работохолик.

 

 

  КАРОЛА БОРУКОВА
       ПРЕВОДАЧ

 

Учителка по немски език.

Натурализирана германка

със странни предпочитания -

да живее в България.

 

 

  ИВАЙЛО ЧАНТОВ
КОМПЮТЪРЕН ДИЗАЙН

 

Инженер.

Софтуерният ни доктор.

В свободното време - китарист и барабанист.

Влюбен и щастливо женен.

 

 

ЙОРДАН ЙОРДАНОВ
КОМП. И УЕБ ДИЗАЙН

 

Радиоинженер.

Наследник на Ивайло.

Баща на електронния близнак и на три дъщери.

Мръзне някъде из Канада.

  

ЙОСИФ И. ДИМИТРОВ
        ПРЕВОДАЧ

Първият ни преводач от немски и английски език. Тогава студент по икономика, сега жител на Канада.

 

СТЕФАН ПЕТРОВ
    УЕБ ДИЗАЙН

Приятел, осъществил уеб прехода между Данчо и Руми. Щастлив млад татко на малко момиченце.