"Изкупувайте благовремието, защото дните са лоши" /Ефесяни 5:16/
Септември, 2017
Февруари, 2016

Законите на здравето

От брой в брой

 

 

П-р Питър ТАН

 

ПРЕДГОВОР

Много хора, които са получили изцелението си, по-късно го загубват, защото не са разбрали законите на здравето. Други са се молили за изцеление, но никога не са го получавали, нито някога са били в добро здраве. Дори и служители с изцелително служение лягат болни, а разболяването понякога се възприема като нормално.

Голямата нужда в Тялото Христово е не само да откриваме законите на изцеляването, но също да откриваме и законите на здравето. Много по-добре е да оставаме здрави, отколкото да се разболяваме и след това да получаваме изцеление. Исус никога не се разболя по време на служението си на земята. Той е нашия пример.
В тази книга ние ще се стремим да осветлим някои основни закони на здравето, които се намират в Библията. Дано те доведат в по-голяма мяра здраве във вас, когато ги практикувате.

Повече от всичко друго пожелавам “… да благоуспяваш и да си здрав във всичко, както благоуспява душата ти” (ІІІ Йоана 1:2).

Пастор Питър Тан

  

ГЛАВА 1
ВОЛЯТА НА БОГ

Божията съвършена воля е всичките Му чада да се радват на перфектно здраве. Чудесно е да бъдете изцелени, но още по-чудесно е да бъдете здрави и никога да не боледувате. Здравето бе част от обещанието, което Бог даде на израилтяните в Стария Завет. Бог им каза: “Аз ще отмахвам всяка болест помежду ви” (Изход 23:25). Израилтяните трябваше да са свободни от болести. Святото здраве бе тяхната привилегия.
Апостол Йоан изразява волята на Бог, когато пише на Гаий и му казва, че се моли той да бъде здрав (ІІІ Йоана 1:2). Да бъде човек здрав не е случайност. Нито пък трябва да се приема като дар или да бъде оценено само, когато човек се разболее. Здравето е произведено, поддържано и е следствие от поддържане в хармония на законите, които управляват духа, душата и тялото. Пренебрегването на една от тези реалности може да наруши равновесието.

Равновесие в дух, душа и тяло
На всеки е известно, че случващото се, в която и да е от тези реалности (дух, душа и тяло), ще въздейства и на другите две. Физическата умора касае умствените ни възможности да се концентрираме. Мислите на гняв или депресия могат да влияят на апетита ни за хранене. Липсата на душевно спокойствие предизвиква безмирие в душата ни. Душевната реалност доминиращо въздейства на другите две. Така или иначе, не трябва да подценяваме важността на влиянието и на другите две - душата и тялото.

Физическият глад на Исав го направи сляп за цената на първородството му (Битие 25:29-34). Много християни са вземали слепи, прибързани решения, основани на естествения им апетит. Исус бе изкушаван от Сатана да задоволи физическия Си глад с неправилно ползване на Божията сила и власт (Матея 4:2-3). Силата на изкушението бе подкрепяна от физическия глад, който Той изпитваше.

Пишейки до коринтяните, Павел им казва как съпрузите и съпругите с взаимно съгласие трябва да се въздържат от сексуални връзки, заради постенето и молитстването (І Коринтяни 7:4-5). Така или иначе, той ги съветва отново да бъдат заедно по-късно, за да не може Сатана да открие възможност да ги изкушава. Тук можем да видим как душевните желания могат да вземат връх и да контролират сексуалните желания. Духовният човек може да упражнява надмощие над тялото си, но все пак, ние трябва да познаваме баланса на духа и тялото - нуждата съпруг и съпруга отново да бъдат заедно - да не би Сатана да ги изкуси.

Епафродит не разбираше нуждата на тялото си за истинска почивка и затова се разболя (Филипяни 2:27-30). Той наруши естествения закон за съня, тялото му отслабна и се разболя. Много хора, обхванати от ревността си за Бога, разрушават физическите си тела, като се преуморяват. Те забравят, че все още не са получили новите си възкръснали тела. От друга страна, ние приемаме че Бог ни позволява от време на време да живеем над естествените граници. Мойсей живя четиридесет дни и нощи без храна и вода (Второзаконие 9:9). Вероятно е и да не е спал.

Тайната е в разбирането ни за баланса в духа, душата и тялото. Нужно е да развием такова близко общуване с Бог, че да можем да разпознаваме, кога Той ни позволява да нарушим физическите закони, чрез дарът на Духа, и кога Той желае да стоим в тях. Това не е ясно определена формула, а е въпрос на общение с Бог.

В това отношение, Божиите служители трябва да знаят как да определят, колко време да прекарат със семейството си. Да жертват семейството си на олтара на сляпата ревност до степен на пренебрегването им, не е мъченичество. Това е глупост. И обратното, да прекарват всичкото си време с тях и да неглижират призива за служение на Бог, означава да поставят семейството си преди Бога. Това би било идолопоклонство. Така семейството би било издигнато в култ. Разрешението е да не пренебрегваме нито душевното, нито физическото, но да спазваме баланса между тях.

Ползите от правилен баланс

Много хора, които работят в офиси нямат достатъчно физически упражнения и затова, повечето от тях на определена възраст получават болки в гърба. Някои християни забравят, че те все още живеят във физически тела, които не са създадени да бъдат денем и нощем сгърчвани в обстановката на офис. Само половин час разходки дневно би им довело много повече здраве, отколкото всичкото им викане към Бог за изцеление.

Аз не адвокатствам за това, че трябва да прекарваме всичкото си време във физическата реалност, но желая да призова християните да бъдат внимателни към факта, че те все още не притежават възкресените си тела. Затова, те се нуждаят да прекарват поне известно време, няколко пъти седмично, в подържане телата си във форма и годни Бог да ги употреби за Своя слава.

Имало е времена, когато съм предприемал работа, изискваща пълната ми умствена и душевна концентрация. След няколко часа в такова натоварване, аз съм прекъсвал работата си, за да се поразходя. Когато съм се връщал отново към работата си, съм се чувствал физически, умствено, и душевно освежен и обновен.

Понякога съм се преборвал с теологически концепции, които са разпъвали въображението ми до границите му. В такива времена съм предприемал дълги разходки и после съм се връщал, за да се постарая да разбера размишленията на сърцето си. Само когато физическите ни тела са в добро здраве, тогава нашите душа и дух могат да достигнат пълния си капацитет. Обратното също е вярно. Никой не може да отрече сложната връзка между духа, душата и тялото.

Балансираният живот на Исус

Изучаването живота на Исус ни показва, че Той прекарваше голяма част от битието си в ходене пеша. Разстоянията между градовете и селата, в които отиваше, са между 7 и 90 км. Нека добавим и това, че Той много често се изкачваше на Елеонския хълм, за да се моли, а това е височина от около 730 метра. Много от поученията Си, Той даваше на учениците на път от град към град.

Исус познаваше необходимостта да се отдели за почивка. Във време, когато учениците бяха твърде много ангажирани в служение, Исус им каза да се оттеглят в усамотено място, за да си починат за известно време (Марка 6:31). Множествата ги последваха, но Библията ни казва, че те все пак отделиха известно време за себе си, преди да се съберат хората (Марко 6:32). След като ги нахрани, Исус разпусна народа и отиде на бърдото да се помоли (Марка 6:46).

Исус знаеше как да бъде сам за молитва. Той имаше и любимото Си място за молитва в Гетсиманската градина (Йоана 18:1-2). Исус знаеше как да търси освежаване чрез молитстване в градината, въпреки че много домове биха били отворени за Него по всяко време, когато пожелаеше. Исус, воден от Святия Дух, живееше балансиран живот. Душевният Му живот доминираше, но Той никога не пренебрегваше и физическия.
Удивително е, че Исус Христос, който е в центъра на световния спасителен план, докато умираше на кръста, показа загриженост за нуждите на Мария (Йоана 19:26-27). И от онзи час ученикът я прибра у дома си.

Здравето произтича от хармонията

Павел заявява, че физическите упражнения са за малко полезни, а благочестието е за всичко полезно (І Тимотея 4:8). Тук той не подценява физическото упражняване. По-скоро, той посочва временната природа на всичките физически неща. Целта на поддържането на добра физическа форма, е да бъдем здрави и способни по-добре да служим на Бога. Целта не е да изграждаме добър външен вид или физическа надареност за физическо възнаграждаване. Нашите християнски цели в този живот са изцяло ориентирани към вечността.

Благочестието е за всичко полезно. Истинското благочестие трябва да ни учи на баланс във всичките три реалности - дух, душа и тяло. В края на краищата, Бог създаде човека с физическо тяло. Благочестието не е полезно само в душевната реалност, но е полезно и в естествената, физическа реалност. Само изпълнените с Духа хора могат да знаят, как да балансират хармонията в дух, душа и тяло. Естественият човек би поставил твърде много ударението на мисловната или естествената реалност и би имал бедствени резултати.

Получаването и поддържането на свято здраве се основава на разбирането на различните закони, които действат в реалностите на духа, душата и тялото. Най-голямото свидетелство, което християнинът може да даде не е това за изцелението, а е за святото здраве и пълната свобода от болести, чрез силата на Святия Дух.

 

ГЛАВА 2
ЗАКОНИТЕ ЗА РЕАЛНОСТТА НА ДУХА

Духът на човека бе създаден да владее над човешката душа и тяло. Фактически, без духа в човека, тялото не би имало никакъв живот. Тялото без дух е мъртво тяло. “Защото, както тялото отделено от духа е мъртво, така и вярата отделена от дела е мъртва” (Яков 2:26). Когато Бог сътвори човека, тялото му, въпреки че бе съвършено, беше без живот, докато Бог не вдъхна Своя дух в човека и тогава той стана жива душа (Битие 2:7). Духът на човека трябва да управлява като цар, душата като премиер, а тялото като служител.

Това деликатно подреждане бе нарушено, когато Адам и Ева съгрешиха. Днес, падналите човеци са управлявани от плътта и реалността на разума. Всеки, който се опита да се придвижи към реалността на духа, без протекцията на кръвта на Исус, е отстъпил към демоничната реалност на духа. Когато човекът е новороден, Святият Дух поставя нов дух в него и го възстановява, за да бъде доминиран от духа, каквото беше намерението на Бог за човека.

Падането на човека

Бог каза на Адам, че в деня, в който яде от плода на дървото на знанието, ще умре (Битие 2:17). Оригиналният еврейски език от Стария Завет дава още по-подробна картина на този стих. В буквалния превод се казва: “И от дървото на познаване добро и зло, ти не яж от него, защото в деня на твоето ядене от него, умирайки ти ще умреш.”
Тук има две еврейски думи за “умираш”. Едната е в сегашно време, а другата в минало. Бог каза на Адам, че в деня,в който той яде от плода, той ще умре духовно (сегашно време) и умирайки духовно, той ще умре физически (минало време). Адам умря духовно в деня, в който съгреши, но той продължи да живее физически деветстотин и тридесет години (Битие 5:5).

Точно духовната смърт доведе до физическата смърт. В момента, в който духът на Адам бе откъснат от Бога, нещо се случи в душата и мисленето му. Те бяха помрачени. Условието за помрачаване на мисленето му продължава през всичките поколения, поради отчуждаването от живота на Бог (Ефесяни 4:18). От времето на Адамовия грях, законът на грях и смърт обитава в нашите физически тела (Римляни 5:14; 7:17; 17:18).

Духът на човека

Той бива изобразен в духовната реалност (Евреи 11:3). Видимият свят е изображение на духовния свят (Римляни 1:20). Слабият дух произвежда слаб разум и като последствие слабо тяло. Законите на здравето в духовната реалност са свързани във всичко с начина, по който храним, тренираме, обучаваме и заякчаваме духовно човека. Целта на всичките тези закони е да произведат духовно здраве и сила в човека.

Силният и жизнен дух произвежда здраве в душата и тялото. “А унилият дух изсушава костите.” (Притчи 17:22) Духът на човека ще го подкрепи и когато е болен (Притчи 18:14). Един от ключовете на святото здраве е да научим тайните как да пазим духа си в добро здраве.

Законът за размишляване

Законът за размишляване е законът за хранене духа на човека. Храната на духовния човек е Словото Божие. Размишляването върху Божието Слово довежда живот и здраве в нашата плът. Словото Божие е живот и здраве в нашата плът (Притчи 4:22). Възможно е за Божието Слово да стане плът (Притчи 4:22; Йоана 1:14). Така или иначе, всяка плът и цялата материя бяха създадени с Божието Слово (Евреи 11:3).
Библията заявява, че животът на плътта е в кръвта (Битие 9:4-5; Левити 17:14). Животът в кръвта засяга всяка тъкан, орган и клетка във физическото тяло. Кръвта се произвежда в костния мозък. Божието Слово може да влезе в костния мозък и да придаде живот и здраве на кръвта (Евреи 4:12; Притчи 16:24). То действа директно на извора на физическия ни живот.

Размишляването включва и постоянно изповядване на Словото Божие. Както бе казано в първия том на тези серии, размишляването включва изказването на същите неща, които Бог казва. Ние имаме избора да говорим това, което чувстваме или мислим, но когато се присъединим да говорим това, което Бог казва, тогава ние освобождаваме Божията сила в живота си.

Силата на езика

В това отношение, ние трябва да внимаваме какво казваме, ако желаем да живеем в свято здраве. Това е един от кардиналните закони за живот в свято здраве. Пазете езика си от зло и измамно говорене (Псалом 34:12-13). Няма съмнение, че много неща са негативни, но верни. Все пак, ние трябва да се въздържаме от тях в разговорите си, ако желаем да живеем в свято здраве.

Стремете се да водите приятни разговори, ако желаете да живеете в добро здраве. Приятните думи са като мед, сладост за душата и здраве за костите (Притчи 16:24). Едва ли ще видим начумерен и негативно настроен човек да живее в свято здраве. Повечето хора, които живеят дълъг живот в добро здраве имат приятен нрав и гледат на живота позитивно. “Смърт и живот има в силата на езика, и ония, които го обичат, ще ядат плодовете му.” (Притчи 18:21)

Още повече, че и Исус ни каза да не съдим и да не бъдем критични към другите (Матея 7:1-2). Повечето от критиките са поради несигурността или завистта на критикуващия. Понякога причината е и в чувството за превъзходство и гордост. Извинението на критикуващите е, че мотивът им е да помогнат или да усъвършенстват. Днес дори и психолозите са уверени, че правилното поведение се утвърждава в другите чрез насърчаване, когато са извършили правилно нещо, а не чрез устно малтретиране, когато са направили нещо неправилно.

Разликата между критиката и съвета е, че критичността е неумолима, докато съветът е умолим. Критикуващият нанася много по-голяма вреда на себе си, отколкото на другите. Исус каза: “Не съдете, за да не бъдете съдени. Защото с каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят, и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери.” (Матея 7:1-2) Вие критикувате за сметка на здравето си.

Законът на говоренето на езици

Едно от най-мощните духовни оръжия, което Бог е дарил на Църквата е молитвата на езици. Павел казва, че когато се молим на езици, тогава духът ни се моли (І Коринтяни 14:14). Молитвите на езици е друг важен ключ за изграждане имунитета ни против немощи и болести. Те поддържат духът ни силен и здрав.

Когато се молим на езици, ние назидаваме себе си (І Коринтяни 14:4). Ние доизграждаме себе си в силата и властта на Господа. Молитвите в духа ни изграждат върху скалата на вярата (Юда 1:20). Това помага за настройването на душата и тялото ни да бъдат възприемчиви и да откликват на Словото Божие. Вярата не идва от молитвите на езици. Тя идва от слушане на Божието Слово (Римляни 10:17). Моленето на езици ни изгражда върху най-святата вяра и разраства в живота ни способността да абсорбираме Словото на вяра.

Обличането в сила

Исус, говорейки за кръщението в Святия Дух каза, че учениците ще се облекат в сила отгоре (Лука 24:49). Когато получиха кръщението в Святия Дух, всички ученици говореха на чужди езици (Деяния 2:4). Затова, говоренето на езици се свързва с обличането в сила отгоре. Свидетелството на много християни, които се молят с часове на езици е, че се чувстват като че ли са били физически облечени в сила.
Аз лично за себе си съм открил, че минималната духовна диета от един час размишляване върху Словото Божие и още един час молитва на езици е най-доброто ми имунизиране против болести. Това, разбира се, е минималното. Святото здраве не идва така, просто случайно. Ние трябва да сме готови да инвестираме времето си във всичките тези духовни усилия за поддържане на здрав духовен човек. Физическото здраве е най-малката от ползите. Има много други големи благословения в духовната реалност за онези, които прекарват толкова много време в духовно търсене.

В деня на Петдесятница, Петър се изправи и в проповедта си цитира Псалом 16-ти, във връзка с тяхното кръщение в Святия Дух. Той цитира Давид, когато казва: “Затова се зарадва сърцето ми, и развесели езикът ми.” (Деяния 2:26) Но като погледнем внимателно в Псалом 16:9 ще видим, че фактически той казва: “Затова се зарадва сърцето ми, и развесели се душата ми.” В превода на английски същият стих е: “Затова моето сърце се зарадва и моята слава се развесели.” Думата езикът е заменена с душата.

Святият Дух чрез устата на Петър показва, че има връзка между език и слава. Славата на Бог е осезаемата изява на Неговото присъствие. Славата на Бог е свързана с говоренето на езици по същия начин, както силата на Бог е свързана с кръщението в Святия Дух. Поклонението в Духа винаги увеличава изявата на Божията слава.

Молитвите на езици изграждат покривало на слава около нас. Най-малката полза от това сега, на този свят, е имунитета против болести и немощи. Джон Лейк говори за това обличане в Святия Дух, като за закона на Дух на Живот. В един експеримент с учени, живи бактерии, поставени в ръката му умирали веднага (“Службите на Джон Лейк на власт над демони, болести и смърт”, стр108).

Не би трябвало да е трудно за християните да повярваме, че бактерии или вируси ще умрат веднага в момента на контакт с нашето тяло. Исус даде на учениците Си сила и власт над всички болести и немощи (Матея 10:1). Тази сила и власт все още действа днес, чрез упълномощаването, дадено ни от Исуса (Марка 16:18).

Святият Дух ни помага в нашата немощ (Римляни 8:26). Думата немощи (на гръцки: астенея) на много места в Библията е превеждана като болести (Матея 8:17; Лука 5:15; 8:2; 13:11;Йоан 5:4). Святият Дух ни подкрепя в нашите немощи, като ни помага да се молим с неизговорими стенания - молитви на езици. Моленето на езици изгражда духовно покривало на изцеление и здраве около нас.

Разбира се, в контекста на Римляни 8-ма глава, се говори за много области, в които Святият Дух ни помага, но ние се насочваме към друг аспект на истина, който може да бъде добавен към нормалното разбиране на същата глава. То е, че нашия живот може богато да бъде благословен от Бог.

Двата закона - на размишляването върху Словото Божие и моленето на езици - са решаващо важни в очакването ни да получим и да поддържаме свято здраве.

Следва продължение