"Изкупувайте благовремието, защото дните са лоши" /Ефесяни 5:16/
Септември, 2017
Март, 2016

Законите на здравето 2)

От брой в брой

 

П-р Питър ТАН 

Продължение от миналия брой

 

ГЛАВА 3
ЗАКОНИТЕ НА РЕАЛНОСТТА НА ДУШАТА

Болестите на душата съществуват точно така, както съществуват и болестите на тялото. Те наистина не са били класифицирани, защото липсват измерения за дефиниране на оптималното здраве на душата. Всеки знае какво трябва да е здравето на физическото тяло, така че, когато тялото им се разболее и стане неспособно да функционира правилно, те класифицират това състояние като болест.

Така или иначе, Библията има някакви класификации за това, как трябва да изглежда душата в добро здраве. Ние можем да насочим мисленето си към нещата на духа и да получим живот и мир, вместо смърт (Римляни 8:6). Онези, които се научават да живеят по закона на Духа за живот с Христа Исуса, ще бъдат свободни от закона на греха и смъртта (Римляни 8:2). Свободата от закона на грях и смърт означава свобода от болести, което, разбира се, означава свято здраве.

Законът на свобода от страх и изпълненост с вяра

Една от главните сили, която е движила човешкия род от времето, когато Адам падна, е силата на страха. Страхът идва в различни форми и средства. Основната реакция на подсъзнанието е страх. Ако някой от близките ни закъснее с връщането си у дома, първата мисъл, която се надига е, че с него се е случило нещо лошо. Новинарските медии излагат ужасяващи случаи във водещите си заглавия. Нужна е тренираност за отмахване на естествената склонност към страх.

Страхът е контролиращата сила на дявола (Евреи 2:14-15). Духът на страх произвежда робство (Римляни 8:15). Страхът е изопачена вяра и той е вярване в лъжите на дявола. Страхът е онази зъбчата кутия, чрез която се обръща посоката на вярата. Той донася страдания (І Йоана 4:18). Страхът отслабва физическото тяло и го предразполага към боледуване. Научно е потвърдено, че емоционалният стрес има връзка с почти всяко човешко заболяване. Това дори е довело до ново поле на медицински изследвания, наречено психо-невро-имунология.

Ако искаме да се радваме на свято здраве в живота си, то ние трябва да премахнем всички негативни емоции. Трябва да насочим мисленето си към: “ всичко, що е истинно, що е честно, що е праведно, що е любезно, що е благодатно, - ако има нещо добродетелно, и ако има нещо похвално.” (Филипяни 4:8) Позитивната нагласа на мислене е жизнено важна за здравословното живеене.

Да бъдем изпълнени с вяра

Обратното на страха е вярата. Тя идва от слушане на Словото Божие (Римляни 10:17). Вярата е изпълнена с надежда е и позитивна. Вярата е “твърда увереност в ония неща, за които се надяваме” (Евреи 11:1). Хората, които загубват надеждите си са изкушавани към самоубийство. Без надежда, няма и вяра. След като надеждата е позитивното гледище за бъдещето, тогава вярата е доверие в позитивния възглед за бъдещето.

Реакцията на някои християни към потока от книги и философии за позитивното мислене, е като стават негативно настроени циници. Всеки, който проповядва позитивно мислене, бързо бива жигосан от тях като еретик. Ние забравяме, че посланието на Библията е вест за надежда и вяра в нашия жив Бог. Истинският християнин трябва да бъде оптимист.

Разликата между позитивно мислещите и нас е в това, че те казват “аз мога да направя това”, докато ние казваме “ аз мога да направя всичко в Христа”. Моля, обърнете внимание, че ние също сме позитивно мислещи. Те са позитивно мислещи, а ние сме позитивно мислещи с плюс. Мощта и силата на нашата позитивност е нашата вяра в Бог, а не в себе си.

Позитивната сила на вярата прави хората здрави. Чрез вяра в Името на Господ Исус, Петър и Йоан доведоха изцеление на куция човек - Деяния 3:16: “И на основание на вяра в името Му, Неговото име укрепи тогова, когото гледате и познавате; да! тая вяра, която е чрез Него, му даде пред всички вас това съвършено здраве.”
Изцелявайки мнозина, Исус често свързваше станалото чудо с вярата на тези хора. Той каза на жената, която страдаше от кръвотечение, че нейната вяра я изцери (Марка 5:34). Силата на вярата донася оздравяване и добро здраве. Законът на греха и смъртта се задейства от страха. Законът на Духа на живот се задейства чрез вяра. Позитивната нагласа на ума произвежда живот (Римляни 8:6).

Законът на радост

Едно от първите неща, което се случи след падането на Адам, бе това, че човекът загуби радостта си (Битие 3:10-16). Когато загубим радостта си, ние загубваме и здравето си. “Веселото сърце е благотворно лекарство.” (Притчи 17:22) Смехът освобождава от състоянието на стрес и от напреженията на живота. Изучавайки ефекта от смеха, учените са открили същественото му въздействие не само върху дробовете, но и на други важни органи.

Смехът, дори когато е насила, има полезен ефект в душевното ни и физическо състояние. Един психолог е казал, че смехът е добър за тялото и за разума. Той елиминира нервната напрегнатост, която разстройва функциите на тялото и очиства ума от раздразненост и недоволства. Смехът оставя усещане за добро физическо състояние и благополучие, лична удовлетвореност и задоволство. (“Смехът: Път към по-добро здраве”, Научен журнал от ноември 1977, стр. 15-18)

В медицинските среди идеята за здравното въздействие на смеха е популяризирана от Норман Къзинс (Анатомия на заболяемостта, публикувана в 1976г. и станала бестселър през 1979г.). По-късно, като издател на Съботен преглед, Къзинс описва личната си борба с болестта спонделоза, хроническа, прогресираща болест, която възпалява ставите на гръбнака. Той се е самоизцерил чрез витамин С и смях. Някой шегобиец е казал, че който се смее, дълго живее.
Библията посочва на много места, че да се радваме, в Господа, е нашата сила (Неемия 8:10). Пророк Авакум, изправен пред безплодни лози, смоковници, маслинови дървета, ниви и празни дворове и обори, казва: “аз ще се веселя в Господа” (Авакум 3:17-18). Докато бе на изпитания в затвора, Павел говори за молитстване с радост (Филипяни 1:4). Той дори насърчава филипяните да се радват в Господа (Филипяни 2:17-18; 4:4). Това бе същият Павел, който заедно със Сила пееше химни, въпреки, че бе бит и окован в окови (Деяния 16:23-25).

Апостолите бяха научили тайната, как да не позволяват на обстоятелствата в живота да ограбват радостта им. Те дадоха примера за това, какво може да извършат изпълнените с радост християни. По времето на Павел, Евангелието бе доведено до целия тогава познат свят.

Някои християни считат, че животът на духовно изпълнените християни трябва да бъде доминиран от религиозна сериозност - печал и навъсеност. Те забравят, че Исус каза : “да бъде Моята радост във вас и вашата радост да стане пълна.” (Йоана 15:11) Исус дори каза, че никой не може да ни отнеме радостта (Йоана 16:22).

Непоколебима радост

Радостта, която Исус ни направи способни да имаме, не зависи от обстоятелствата в живота. Това не е щастието, което е плод на житейските обстоятелства, а е плод на Духа (Галатяни 5:22). Дори и в големи гонения и трудности Исус ни заповядва да се радваме и да скачаме от радост (Лука 6:23). Радостта, за която Той говори, не е естествена радост, но е свръхестествената радост, дарявана от Бога.

На израелтяните бе казано да се веселят пред Господа в изобилието на снабдяване (Второзаконие 16:11; 26:11). Бог им каза, че ако те не му служат с радост и веселие за изобилието на благословенията Му, то проклятия ще дойдат в живота им (Второзаконие 28:45). Ако дяволът не може да открадне радостта ни, то той няма да може да ограби и благосъстоянието ни.

Силата на радостта, която Бог е задействал в нас, е свръхестествена. Ние трябва да се научим винаги да се радваме в Господа. Когато сме изпълнени със Святия Дух, резултатът е разговаряне с псалми, химни и духовни песни (Ефесяни 5:18-19). Това означава, че изпълненият с Духа християнин, е изпълнен с радост вярващ, а не намръщен човек. Ако дяволът не може да открадне радостта ни, то той няма да може да ограби и здравето ни.
Двата закона - на изпълненост с вяра и изпълненост с радост - са жизнено важни за поддържане здравето на душата. Научете се да имате позитивно мислене и позитивно отношение в живота. Научете се да се радвате в Святия Дух. Както просперира душата ни и е в добро здраве, така ще са здрави и телата ни (ІІІ Йоана 1:2).

ГЛАВА 4
ЗАКОНИТЕ НА ФИЗИЧЕСКАТА РЕАЛНОСТ

Бог създаде човека да живее във физическия и в духовния свят. Човекът всякога залиташе до крайности. Падналите човеци се залюляват към крайността да се отдават на всичките удоволствия на плътта. Те стават плътски и са контролирани от тялото. През мрачното Средновековие християните са станали крайно аскетични до такава степен, че дори и най-основните функции и изисквания на тялото са били считани за греховни. Тялото е било считано за греховно и е станало обект на измъчване и лошо третиране, за да се постигне духовност.

Библейският възглед е, че Бог създаде и духовния, и физическия свят за наша радост и удоволствие. Пълната наслада зависи от това, как ние следваме законите, които властват в двете реалности. Човешкото тяло трябва да бъде считано като свято обиталище на Святия Дух (І Коринтяни 6:19-20). Затова е важно да живеем в хармония със законите, които пазят тялото - храмът на Святия Дух - в добро здраве.

Законът на постенето

Храненето и постенето са редовния ритъм на физическия ни живот. Първото хранене в утринта наричаме “закуска”. В английския език думата е “брекфаст”, което буквално означава прекъсване на нощното постене. Ако ви се случва да се храните късно вечерта, то вие вероятно няма да сте гладни сутринта.

Когато човек е болен, той обикновено не може да се храни и понякога пожелава само нещо течно. Болните животни понякога не ядат с дни. Инстинктивното постене по време на боледуване е просто един от начините, по които тялото се бори с болестта. Много хора са бивали освободени от кашлица и простуда по време на пост.
Постенето е един от най-естествените начини на тялото за вътрешно самоочистване. То премахва излишното тегло и токсините от тялото. Постът е един от успешните естествени очистители на замърсения свят. Той е третиране на красотата отвътре. Много хора са свидетелствали, че кожата им се е почистила и освежила след постене. Постът е и една от мощните превантивни сили против заболяванията.

Много хора ядат по навик и в обществения порядък, а не поради глад. Така, яденето вече не е само за задоволяване на глада и нуждите на нашето тяло. Хората с плътското си мислене и по чисто социални причини спират с преяждането. То всякога е придружавано от неразположение. Дали поради слаб стомах или заради загуба на апетит, но ние винаги с внимание трябва да се вслушваме в “писъците” на естествените си тела.

Най-естественото нещо, което може да бъде направено след преяждане е да започнем пост и да позволим на тялото да се върне към нормалното си състояние. Трябва изцяло да спрем с яденето и да възстановим храненето си, само когато отново чувстваме глад. Това може да стане в срок от няколко часа, няколко дни или повече. Някои хора имат непостоянство в сигналите на тялото си или страдат от липса на апетит по време на хранене. Учените са установили, че когато липсват достатъчно физически упражнения, тялото не дава правилните естествени сигнали за нуждата от храна, сън и будуване.

Здравословното постене

Има много духовни ползи от постенето, но в тази глава ще се ограничим само до физическите ползи. Основани на изброените по-горе причини, ние трябва редовно да се стремим да постим и като физическа дисциплина. Денонощие пост в седмицата би бил добър начин за подържане на добро физическо здраве. Така ежеседмично ще даваме възможност на тялото да се освободи от отровите, които е получило чрез храната.

Постът може да бъде пълен (изцяло въздържане от храна и вода), воден (с приемане само на вода), течен (с пиене само на плодови сокове) или плодове (с ядене само на плодове). Може би е по-добре постът да бъде от изгрев до изгрев, вместо да е от залез до залез.

Добре е по време на пост да бъдат избягвани студените напитки, чая и кафето, защото тогава температурата на тялото се понижава, като следствие от спадането на метаболизма. Затова е добре по време на пост да пазите топлината на тялото си. Чаят и кафето съдържат кофеин, който изкуствено ускорява функционирането в тялото. Истина е, че много хора, които пият често чай или кафе, по време на пост изпитват замаяност, а понякога и главоболие, докато тялото се стреми да елиминира всичките отрови в системата им. Най-често това се случва на хора, които никога не са постили и в организма им има големи натрупвания на токсини. След първите няколко поста, тези странични ефекти изчезват.

Добрият пост ще накара изцелението ни да процъфти по-скоро (Исая 58:8). Данаил и другите с него живяха десет дни на зеленчуци и вода, но след това началникът на скопците видя, че техните лица изглеждаха по-красиви и по-пълни от лицата на всичките други юноши (Данаил 1:12-15). Ако се явяха на състезание за красота, то те биха победили.

Законът на диетата

В Стария Завет Бог постанови някои диетични закони на Своя народ. Той каза на израилтяните да не ядат от месото на някои животни, които са нечисти (Левит 11; Второзаконие 14). Целта на Неговия закон беше да им бъде добре (Второзаконие 4:40; 5:16-29; 6:3-18; 12:25-28; 22:7). Бог бе загрижен за духовното, социално и физическо благоденствие на израилтяните.

Духовните и морални закони все още са приложими и днес. Обредните закони, които сочат към идването на Христос, бяха премахнати, или по скоро изпълнени, от Христос. Въпросът е какво да кажем за диетичните закони? Учените са установили, че разделянето на чисти и нечисти животни не е просто обредно разделение, но фактически е разделение на физически чисти или нечисти животни. Чистите животни имат физически ареал и ядат чисти храни. Нечистите животни бяха предимно онези, които се хранят с отпадъци и мърша (всеядни).

В Новия Завет, както и в Стария, моралните закони, като код на поведение, са все още приложими. Нечистите животни не са променили нечистите си навици във времето на Новия Завет. Тяхната плът е все още, в истинският смисъл на думата, “нечисто месо на всеядни животни”. Въпросът е дали препоръчаните от Бог диети могат все още да са полезни за вярващите по времето на Новия Завет?

Бог забрани на израелтяните и да ядат тлъстини (Левит 7:23-25). Съвременният човек накрая е дошъл до заключението, че тлъстините не са добри за нашето тяло, поради високото си съдържание на холестерол. Ако пожелаят, новозаветните християни могат да опитат да бъдат свободни от закона и да ядат тлъсто до края на живота си. Но тлъстините и във времето на Новия Завет имат същия ефект върху телата ни, какъвто е бил той по времето на Стария Завет. Физически бихме били много по-добре, ако се въздържаме от ядене на тлъстини.

Погрешно разбрани Писания

На основание на І Тимотея 4:3, много християни считат, че Бог е осветил всички животни за наша консумация. Те казват, че всяко същество може да бъде ядено. Прието буквално, това би включвало и гъсеници и хлебарки. А какво бихте казали за мухите като деликатес? Ключ за обяснението на нещата тук е І Тимотея 4:5, където Павел казва, че освещаването е чрез Божието Слово и молитва.

Единствената Библия, която Павел е имал, е била Старият Завет. Когато той говори за Божието Слово, той има предвид Стария Завет. Затова, осветено от Божието Слово означава, че то е в съответствие със Словото Божие. Това би трябвало да означава, че животните, за които става въпрос бяха чисти животни, които Старият Завет одобри за консумиране. Спорът, в който Павел внесе корекция, не бе за консумирането на чисти и нечисти животни, но бе по отношение погрешното вярване, че за да бъде човек духовен, то той трябва да се храни само със зеленчуци.

Още повече, че фразата от това писание “Защото всяко нещо, създадено от Бога” се различава от “всяко нещо”. Когато ние казваме, че всеки Божий човек трябва да е добре дошъл в дома ни, ние нямаме предвид всеки човек. Има някои човеци, за които Библията ни казва да не посрещаме в дома си (ІІ Йоана 1:10). Павел дори уточнява, че той е имал предвид за “ястия, които Бог създаде, за да се употребяват” (І Тимотея 4:3). Има някои ястия, които Бог не е създал, за да се употребяват. Те са всеядните животни, които Бог създаде, за да почистват земята.

Някои вярват, че видението на Петър за чистите и нечистите животни бе Божие разрешение за ядене на месо от нечисти животни. По-внимателното изучаване на това писание ни показва, че видението дойде три пъти, за да символизира тримата езичника, които идваха да се срещнат с него (Деяния 10:16-19). Това бе символично видение, от което Петър разбра, че Бог му позволява да служи на езичниците (Деяния 10:28).

В Римляни 14:14 думата “нечисто” не се отнася за позволение за ядене месо от нечисти животни. Употребената дума на гръцки е “коинос”, която означава “обредна нечистота”. Думата, която е употребена за нечистите всеядни животни е “акатхартос”, което означава “мръсота или мръсна нечистотия” (Деяния 10:14-28; Откровение 16:13; 18:2)

Дори конфронтирането на Исус пред фарисеите по отношение “кашерната” храна , бе свързано с обредна нечистота (Марка 7:15-19). Спорният въпрос не беше, дали е право или грешно да се яде от нечисти всеядни животни, но по-скоро беше за това, дали е право или грешно да спазват еврейските закони и обичаи за измиване на ръцете (Марка 7:4-5). Голяма грешка с контекста ще бъде, ако от този пасаж скочим на заключението, че Исус е казал, че е правилно да ядем от месото на нечисти всеядни, включително хлебарки, мухи, червеи и т.н.
Онези, които се позовават на Марка 16-та глава и казват, че могат да ядат всичко, което пожелаят, представят Писанията в крайност (Марка 16:18). Те могат също така да обикалят, за да хващат змии (Марка 16:18). Обещанието тук е в контекста на проповядваното Евангелие. То е обещание за закрила при инцидентна ситуация на отравяне или ухапване от змия, а не е за умишлено действие.

Балансиран възглед

От друга страна, сериозна грешка би било, ако кажем, че яденето на месо от нечисти животни е грях. В Новия Завет яденето или не яденето на нечисти животни няма нищо общо с нашата духовност. Ние всички сме спасени и приведени в родство с Бога, чрез кръвта на Исус Христос. Има хора, които приемат това до крайност и го практикуват по-скоро по религиозни причини, отколкото по здравни.

Диетичният закон за чистите и нечисти животни стои в Новия Завет като здравен, а не като религиозен закон. Добре ще правим, ако контролираме навиците си за хранене и вървим по Божията препоръчана диета. В един хубав ден, учените ще открият, че Бог е бил прав, точно както откриха това, относно яденето на тлъстини. Дори и в момента когато пиша това, има много изследователски индикации, че нечистите животни са по-голям рисков фактор за заразяване с глисти, бактерии и вируси.

В началото, на мен лично ми бе много трудно да се нагодя към диетичните закони, защото тенденцията при падналия човек е да прави от нечистите животни деликатеси. Но за благословенията на здравето си струва да бъдем дисциплинирани в спазването на здравословна диета. Свидетелството, че сме свободни от всякакви болести и немощи е далеч по-скъпоценно.

Никой не е в добро здраве просто така, случайно. Здравето се получава и поддържа, чрез съблюдаване на всички онези закони, които се отнасят за духа, душата и тялото. Тези два закона - за постенето и за спазването на диета - са особено важни за поддържането на добро здраве. Някои съвременни проповедници, едва на смъртното си легло са идвали до схващането на факта, че живеенето в духовност не ги изключва от изискването за дисциплина във физическия им живот. С контролиране консумацията си на храна и с упражняването на здравословна диета, те биха отскочили на нови нива на здраве.

Следва продължение