"Изкупувайте благовремието, защото дните са лоши" /Ефесяни 5:16/
Юни, 2013
Юни, 2010

Земна власт за господаря на ада

Царството на антихриста няма да се установи по свръхестествен начин. То не нахлува в нашия свят от дълбините на преизподнята.То зрее постепенно в човешкото общество

 

Дякон Андрей КУРАЕВ

Ако образите на царството на антихриста, които ни дава Библията, преведем на езика на политологията, ще видим, че на първо място, това царство е икуменично, в смисъл обемащо целия свят, светът на онази култура, в която живеят или биха могли да живеят християните. Царството на антихриста може да бъде напълно глобално и в същото време да не включва в себе си онези райони на земята, онези народи и страни, където няма християнски църкви. В края на краищата, ако там така и така Синът Божий не е приет или е отхвърлен, неизвестен или забравен, защо да се хабят сили за външно подчиняване на тези региони на западните христоборчески сили.

Контрол

Контролът на антихристовото царство над нехристиянския свят трябва да бъде такъв, че да изключва възможността от поява на заплаха от страна на други региони. Границите между християнските държави трябва да бъдат изтрити, за да може целият християнски свят да се управлява от единен център на властта и да се управлява така, че християнските ценности да бъдат подложени на постоянен натиск и корозия. “Външният свят” трябва да бъде просто контролиран дотам, че да не заплашва онзи порядък, който се е установил в “икумената”.

Второ, доколкото става въпрос за “царство”, а не за “република”, режимът на антихриста ще бъде доста твърд. Това ще бъде авторитарен режим. По какъв начин днешната демокрация може да мутира в авторитаризъм? За да запазят своята система от ценности, хората ще бъдат готови да подкрепят и най-радикалните и антихуманни мерки на антихристовото правителство. Ако смисълът на живота за тях ще се състои в комфорта, какво пък, заради него може да се жертват и деца (като се отстранява чрез аборти заплахата за материалното им благополучие), и старци (умъртвявайки чрез евтаназия онези, общуването с които не доставя радост и удоволствие), и просто чуждоземците (оставяйки в нищета и полугладно съществуване цялото това болшинство обитатели на земята, които не се числят към “златния милиард”). И разбира се, ще се поддържат и “превантивните войни”, които уважителният към техните сърца и стомаси “нов световен ред” ще води с онези, които не са съгласни с такова устройство на света.

Ако се създава царство, при това глобално, си струва да погледнем как се формират онези нишки, по които ще се упражнява тази власт и с какви именно средства ще се контролира живота на хората.

Глобалното управление изисква най-високи управленски технологии и предполага съществуването на много добре развит управленски апарат. Именно западната цивилизация е разработила технологията на глобалната власт. Нито една от бившите “световни” империи не е притежавала апарат за принуда и управление дотолкова мощен, че да контролира действително живота на своите провинции и граждани. В най-добрия случай тези империи са се ограничавали в контрола над живота на местните елити. Но за обикновения човек почти е нямало разлика в коя именно столица отиват неговите данъци.

В съвременното западно общество съществуват такива техники за управление, които позволяват на властите да имат практически пълна информация за всички аспекти от живота на гражданина, както и да привеждат в изпълнение разпореждането на върховната власт в много кратки срокове. Днес средствата за контрол и начините за получаване на информация за човешкия живот са много ефикасни и с всяко поколение човекът, неговият дом и даже душата му стават все по-прозрачни.
Нека да погледнем първо материалната страна на човешкия живот. Авторитарният строй се различава от тоталитарния именно по това, че контролира “социалното тяло” на човека, без да претендира за власт над душата му.

Икономическа зависимост

Доходите на човека, неговото материално положение, стоките, които той произвежда и употребява – всичко се намира под контрола и влиянието на авторитарното общество. Още повече, че в “обществото на потреблението” хората се отнасят крайно сериозно именно към материалната основа на живота си. Развитието на икономиката през последните сто години доведе до пълна икономическа зависимост на човека от държавата. Първата крачка по този път беше унищожаването на селското “натурално стопанство” и създаването на регионалните пазари. Човекът, който не е включен в активни търговски отношения с града, вече не е в състояние да изхрани семейството си. Следващата крачка е създаването на национални пазари. Градът или областта, които не участват в общонационалната кооперация, се разоряват и рано или късно губят както икономическата, така и политическата си самостоятелност. И накрая, през 20-ти век се създава системата на световната икономика и сега вече цяла страна, ако откаже да играе по правилата на световния пазар, не би могла да запази своята независимост.

От гледна точка на икономическата ефективност, това е една изключително ефикасна система. Но тя води до едно следствие, което може да се окаже съдбовно за края на историята – човекът губи навиците си за самостоятелен живот. Степента на неговата зависимост от външния свят не е намаляла, а многократно е нараснала. Днес той е зависим не само от времето и стихиите, но и от доставките на бензин и газ, на горива и енергия, а напоследък – и от информационния поток. Спирането на една от артериите, които захранват дома, града, областта или страната, води до измирането на техните обитатели даже и при такива природни условия, които биха обогатили традиционните стопанства.

Изтриването на национално-държавните граници става по един особен начин. Държавите се лишават от своята суверенност. Но кой приема властта от тях? Международните управленски структури, които нямат свое Отечество, но които имат финансови и политически интереси по целия свят.

Тъй като навлязох в чуждата за мен територия на политологията, ще дам думата на специалиста: “Съвременната глобална архитектура явно се строи по други мерки, а не според демокрацията. Така и си остана примамлив мираж представата за универсалния парламент на хора, притежаващи еднакво право на глас. Напротив, в момента става определено смаляване и упадък на авторитета и влиянието на широките политически форуми, като паралелно с това се засилват по-тесните елитарни общества. Тежестта на ООН намалява и много от нейните прерогативи преминават към съвещанията на “голямата седморка”. А на европейския континент представителната в регионален мащаб и придържащата се към принципа за равноправие на своите членове Организация за безопасност и сътрудничество в Европа, явно се изтиква от реалната политика от много по-затворените структури на НАТО. Става преразпределяне на властническите пълномощия от политически структури към икономически силови центрове (като МВФ и Световната банка). Тук корозията на демократичните институции се проявява вече много по-отчетливо. Демокрацията като власт на народа отстъпва място на нова форма на управление – неодемокрацията като власт на парите, чието проявление виждаме в обичайния за тези организации начин за вземане на решения на принципа “един долар – един глас”.

На тази основа в света, под прикритието на демократичната фразеология се очертава контура на международния олигархичен режим, който предпочита да действа от позиция на силата. И така, финансовите центрове поставят себе си на мястото на институтите на пряката демокрация. Интересно е обаче, че при цялата глобалност на тази политика, творците на бъдещата цивилизация могат да мислят напълно конкретно. При целия геополитически размах на своята дейност, новият световен ред не изпуска от своето полезрение живота на най-обикновените поданици. В съвременното общество се създават механизми, които ще позволят животът на човека да стане по-прозрачен от всякога. Става въпрос за “електронните пари” и “електронната търговия”.

Електронни знаци

Днес християните често виждат опасности и “знаци на антихриста” в бар-кода на стоките или в кредитните карти. Да се вярва, че някакви си кодове и знаци могат да действат върху съвестта на човека означава непростимо голямо значение да отдаваме на магиите и идолите ( “ние знаем, че идолът в света е нищо”1 Коринтяни 8:4).
Но все пак заиграването с бар-кодовете крие своите опасности. При електронната търговия и най-малката покупка може лесно да бъде контролирана. В обществото на потреблението покупката и продажбата са най-важната част от човешкия живот. И електронните пари ще направят този живот напълно прозрачен, защото в компютърната памет на банката ясно ще се отбелязва къде именно си похарчил парите си, колко, за какво и т. н. Това означава, че ако държавата иска, може, чрез банката, където постъпва информацията за електронните покупки, да узнае къде човек е пътувал, къде е бил, какво е купувал и най-главното, какви книги чете. Защото по вида книги, които чета, не е трудно да се определят моите възгледи. Ами ако отново в държавата се появят ясно изразени идеологически приоритети? Ако държавата отново стане тоталитарна, изискваща гражданско единомислие? Царството на антихриста в понятията на политологията наистина може да наречем не само глобално и дори не само авторитарно, но и тоталитарно – то ще претендира за контрол над убежденията на гражданите. Апокалипсисът изразява това със забележителната фраза за знака, който антихристът ще постави на челото и на дясната ръка на човека (вж. Откровение 13:16,17). Дясната ръка е символ на действието, а челото – символ на мисълта.

Политическа «коректност»

И така, нека си представим, че тоталитарната държава на антихриста решава в името на единомислието да използва съвременните средства за контрол над обществения и личния живот на гражданите. Когато държавата стане открито антихристиянска, тя ще може да изчисли броя на християните по информацията от електронните пари. «Как, вие не четете книгите за новата световна религия?» Християнството ще се смята за нарушение на политическата коректност.

В един американски колеж, където чете лекции по руска литература, с Татяна Толстая се случи нещо твърде показателно. По време на занятието, посветено на разбор на разказа на Л. Андреев “Юда Искариот”, Толстая предложила на учениците да се запознаят с “първоизточника” на тази история, тоест, Евангелието. Реакцията на училищната администрация била незабавна. Татяна Толстая била подведена под отговорност за нарушаване на принципите на политическата коректност и била осъдена за провеждане на “религиозна пропаганда” в светско учебно заведение.
Помня как веднъж сам наруших “политическата коректност”. През юли 1994 г. в Орхус (Дания) се проведе семинар с условното наименование “Религията и правата на човека”. Наименованието беше условно, защото семинарът беше планиран като среща на европейските сектолози, но за борба със сектите никакви фондации не отпускаха средства. Наложи се организаторите да преименуват срещата в “демократичен” тон и съответно да преправят програмата. Затова разговорите за сектите се водеха предимно след вечеря. Целият официален работен ден бяхме заети с идеологическа работа. Безсъдържателността на изказванията бяха подобни на идеологическата дейност от съветските времена. Преставители на разни изповедания ставаха и изнасяха доклади в общи линии, на една тема: “Католицизмът и демокрацията”, “Ислямът и демокрацията”, “Лутеранството и демокрация”, “Будизмът и демокрацията”, “Православието и демокрацията”… Това беше дружният рапорт на всички конфесии и религии: “Другарю Нов Световен Ред! Еди-коя си религия е строена по Ваша заповед и е готова да изпълнява Вашите нареждания!”.

В докладите, които чух, под “демокрация” кой знае защо не се разбираше властта на народа, тоест на болшинството и неговите интереси, а внимателно отношение към интересите на малцинствата (религиозни, национални и др.). Накрая, когато дойде ред на моето изказване, го започнах по следния начин: “Знаете ли, след всичко, което чух днес, мога да бъда пророк. Мога да предскажа какъв ще бъде президентът на САЩ през следващия век. Това ще бъде еднокрака негърка, лесбийка и мормонка – малцинство на пета степен!” Съставът на публиката беше нееднороден – имаше доста хора от Източна Европа и от Прибалтика. Имаше и представители на “старите демокрации”. И така, в този момент първите дружно се разсмяха. Вторите не си позволиха такава волност; те стояха с каменни лица – пред очите им нарушаваха табуто.

Такава наистина религиозна сериозност стряска. Лозунгът “демокрацията е спазване правата на малцинствата” се оказа страшно удобен за война с християнските народи – болшинството просто трябва да бъде отстранено, за да не пречи.

А сега си представете, че в държавата отново се появят ясни идеологически приоритети. И за да ги постигне, тя реши да използва съвременните средства за контрол над обществения и личния живот на гражаните.

И ето че там, в този нов свят, в резултат на стихийно бедствие или терористичен акт, внезапно е разрушен, например, двореца на Далай Лама в Лхаса. Велик паметник на архитектурата, храм, признат за общочовешко наследство и намиращ се под егидата на ЮНЕСКО. Всички средства за масова информация и съответно цялото човечество са в шок. Журналистите са изпълнени с решимост да възстановят великата светиня. Като се съобразява с желанието на гражданите, световното правителство само, или чрез някоя неофициална, но влиятелна фондация, започва да събира средства по целия свят за възстановяването на будистката светиня. Всеки е длъжен да внесе малка сума, не повече от един долар. Може ли християнинът да прави дарения (жертви) за строителството на езически храм?

И ако системата на електронните пари ясно покаже, че този наш християнин не е превел въпросния долар във фонда за възстановяването на Лхаса, неговата религиозно-политическа благонадеждност веднага ще стане съмнителна. Той се разкрива като човек недостатъчно търпим, недостатъчно открит, и следователно става източник на потенциална агресия. Да превърнем неговия обществен и частен живот в достатъчно неприятно занимание, това е вече въпрос на управленска техника. Например, ако е учен, винаги можем да му откажем субсидии за научни изследвания за следващата година. И дори заетостта в частния сектор няма да го спаси. Ако човекът в обществото на антихриста не изповядва съответната идеология, просто няма да му дават да работи. Както беше и в съветските времена: не си съгласен с партията и много професии за тебе са затворени. Но в онези времена хората можеха да просят милостиня, а при електронните пари няма да е възможно да скъсаме парченце от кредитната карта, например.

Много вероятно е, че такъв строг контрол над живота на гражданите, държавата, от своя страна контролирана от антихриста, ще осъществява чрез електронни средства за наблюдение. Електронната памет, пазеща всички данни за живота на гражданина, електронните пари, регистриращи всички покупки на човека, ще позволят на държавата да следи дори онези дреболии от личния човешки живот, които се изплъзваха от контрола дори на съветската материалистическа идеология. Можем ли да сме сигурни, че тези реално съществуващи и все по-силни лостове на властта няма да попаднат в ръцете на недобри хора?

В света на антихриста хората ще живеят с толкова извратена вяра, че ще приравняват Христа с идолите и езическите божества. И само онзи, който гледа на Христа с такъв помътнен поглед, само на такива хора държавната власт ще позволи някаква обществена дейност. Ако човек не потвърди чрез своите дела верността си към антихристовата идеология, няма да му бъде дадена възможност дори да купува и търгува. Такъв човек ще бъде отлъчен от всякакви контакти с обществото. И дори, живеейки в града, той ще се окаже в пустиня.

Формиране на масовото съзнание

В средата на 20-ти век хората започнаха да размишляват за нравствената отговорност на учените от естествените науки. Не всяко откритие е така неутрално, че да го приветстваме, без да се замисляме за последствията, ако то се окаже на разположение на властници с притъпено чувство за съвест. Съвременната християнска есхатология все по-настойчиво предупреждава, че човешката история не може да даде никакви гаранции за това, че съвременните все по-ефективни управленски технологии, технологиите на контрол над човешкото поведение и технологиите за формиране на масовото съзнание няма да се обърнат в някакъв момент срещу самия човек.

Да предположим, че съвременните демокрации наистина се управляват от волеизявлението на болшинството. Но това болшинство не изработва само своите възгледи, в това число и религиозните. Убежденията, които то счита за свои собствени, всъщност му се предлагат от средствата за масова информация.
Ето още една черта, която решително отличава обществото на “новия век” от традиционните общества. Информационната цивилизация прави възможно активното формиране на светогледа на хората. Не случайно “културната революция” е една от първите масови акции на всеки тоталитарен режим. Всички трябва да бъдат ограмотени, за да четат правителствените вестници и мозъците им да бъдат промити. “Културпросветата” поставя за своя цел не приобщаването на хората към “класиката на световната култура”, а създаване на навици за потребление на агитпропската продукция. Тоест, в крайна сметка, нейната цел е още повече да отдалечи човека именно от тази класика и, откъсвайки го от нормалното течение на живота и традиционната ценностна система, да го потопи в света на червените цитати.
Чрез “културните революции” на 20-ти век в света дойде нов обществен строй.
Историята до този момент познава авторитарни режими, които контролират икономическо-политическия живот на своите граждани, но в областта на убежденията, изискващи само външни знаци на лоялност. Светът на вестниците и “културпросветата”, светът на радиото и масовите партии даде възможност да се създаде тоталитарно общество от нов тип. Това общество вече изисква реално единомислие.

Гласът на избирателя зависи от мнението на средствата за масова информация. А от кого зависят самите те? Ръководителите на телевизиите и редакторите на вестниците все пак не се избират от населението. “Телевизионният зрител гласува с бутона на дистанционното управление, с което сменя каналите”? Но той много рядко провежда това “гласуване”, воден от политически или нравствени мотиви; като цяло той търси нещо “по-интересно” или “по-жестоко”. Така че определено ниво на първоначални инвестиции на пари и професионализъм позволяват да се създаде телевизионен канал с такъв мироглед, който в чистия си вид не би бил приет от болшинството зрители, но те постепенно да могат да бъдат приучени към новото за тях мислене.
Почти стихийният процес на секуларизация, който тече в западното общество от столетия насам, активно се ускорява от информационните елити на 20-ти век. Още в пред-телевизионната епоха Честъртън отбелязва, че “никога досега не е било определени хора да означават толкова много, а всички останали да не значат нищо. Вестникът ви казва: “Цялата страна е с Хам”, но ние разбираме, че него го подкрепят трима собственици на вестници”. А това означава, че механизмите на “демократичното гласуване” по никакъв начин не могат да ни защитят от настъплението към властта на явно антихристиянските групи.

В плана на земната история християнството ще загуби дори само затова, че състезавайки се с телевизията, Църквата не може да не загуби. Такъв масиран натиск на антихристиянски сили както сега телевизията не е провеждала дори в предишните социалистически времена. Няма да позволят на атеистичното общество да стане християнско. Ще го закотвят някъде в езичеството. За това си има маса причини. Една от тях се състои в това, че постхристиянското общество не търпи неговите членове да приемат толкова близо до сърцето си някакви убеждения, особено пък църковни.
Веднъж, по време на среща с ръководители на американски протестантски мисии в Русия казах, че в Русия нямаме традициите на плурализма, в които от самото начало се е възпитавала Америка. Отговорът беше съвсем неочакван: довериха ми под секрет, че днес в Америка изобщо няма плурализъм. Защото плурализмът предполага уважение към убежденията на другия. А в американските мас-медии изказването на каквото и да е убеждение, по какъвто и да било въпрос, се счита изобщо за проява на лош вкус. Този “плурализъм”, който се получава днес в Америка, беше описан от един студент-християнин от Станфорд по следния начин: “Ако се опитам “да наложа своето мнение”, ще изляза извън рамките на позволеното. Към християните се проявява търпимост, но в замяна те са длъжни да спазват мълчаливо съгласие.” Ако християнинът се опита да осъди хомосексуализма или абортите, бързичко го поставят на място и го осъждат за некоректност. Тези, които днес се придържат към “тесни” християнски възгледи, имат все по-малко шансове да направят кариера в обществото.
Общественото мнение, което вестниците формират, днес лишава християните от право на самозащита. Да се критикува християнството, да се ругае – това може. Това е “свобода на словото” и “изразяването”. Но нека се опита християнинът да се възмути срещу някое кощунство, моментално поведението му се обявява за некоректно. Именно анализът на света на вестниците позволява по-добре да разберем кой държи властта. На власт са хора, за които ликовете на Христа и Божията майка не са скъпи, а болката на християните е величина толкова незначителна, че спокойно може да се стъпче.

Превод от руски: Пламен СИВОВ

В следващия брой четете четвърта част - „Гонения в името на търпимостта”