"Изкупувайте благовремието, защото дните са лоши" /Ефесяни 5:16/
Септември, 2017
Юни, 2016

 Израстване в агапе любов 2)

От брой в брой

 

 

П-р Питър ТАН

Продължение от миналия брой



ГЛАВА 2
ЛЮБОВТА НА БОГ

На три места в Библията се посочват атрибутите на Бог: Бог е свят, Бог е светлина и Бог е любов (І Петрово 1:15; І Йоан 1:5; 4:16). Тези три атрибута са свързани. Любовта на Бог е свята и пълна със светлина. Днес когато човешките същества говорят за любов, те смесват агапе любовта с ерос и филео любовта. Агапе любовта, обаче, е свята. Тя е в хармония с всичките праведни заповеди в Библията. Нужно ни е да разберем любовта на Бог, за да можем да любим по същия начин и на нивото, на което Бог люби.

Нежността на Божията любов

Бог ни люби толкова много, че Той чувства и разбира всичките ни изпитания в този живот. Като Правдивият Съдия на вселената, Бог трябва да присъди осъждение, когато случаят го налага, но дори и тогава, Той го прави с тъга в сърцето Си. По времето на Ной, Той бе наскърбен, че състоянието на света изискваше осъждение (Битие 6:6).
Като създател и владетел на цялата вселена, Бог трябва да налага осъждение. Представете си на какво би заприличало човешкото общество, ако нямаше наказване на онези, които нарушават закона. Обществото може да съществува само, когато се спазва законност и ред. Ако беззаконието се оправдава от липсата на осъждане, то цялата инфраструктура на обществото би се разпаднала. Затова Бог, като властващ над цялата Вселена, има отговорността да налага осъждение, когато това се налага. Така или иначе, Бог не се удоволства от налагането на осъждение. Всички родители знаем, че когато се наложи да накажем детето си заради лоши постъпки, то ние го правим с тежест в сърцето. Не ни е приятно, но знаем, че трябва да го направим за негово добро. Уголемете това милион пъти и ще разберете какво чувства Отец, когато Той трябва да доведе осъждение.
И нещо повече - когато Бог е гневен, гневът Му се управлява от Неговото Слово и Неговия закон. Когато хората се разгневят, тогава те вършат беззаконни неща. Божият гняв е ограничен от Неговото Слово и Неговия праведен закон. Моисей знаеше това и когато Бог се разгневи на израилтяните, той се позова на завета на Бог с Авраам - Неговото обещано Слово (Изход 32:13). Моисей знаеше, че дълбоко в сърцето Си, Бог люби народа Си и Той ще спази Словото Си. Давид знаеше, че Бог има голяма и нежна любов към народа Си. Когато той съгреши с преброяването на израилтяните и разгневи Бога, той избра да бъде осъден от Божията ръка, защото знаеше, че Божиите милости са големи (ІІ Царе 24:14). Всичките Божии мъже, които вървяха близко до Господа знаят, че в сърцето Си Бог изпитва нежна любов към народа Си. Аз изпитах Божията любов по незабравим начин в ранните часове на 18-ти януари 1986 година. Кълбо светлина влезе в моята стая застана отсреща срещу мене. Божието присъствие изпълни цялата стая. Кълбото остана неподвижно докато аз казах: „Господи, аз зная че това Си Ти. Аз Те обичам”. Изведнъж кълбото от светлина се разпростря, за да изпише думите- „Святост към Господа”. Грейналите думи изписани от светлина започнаха да се приближават към мен, докато накрая докоснаха челото ми. Когато ме докосна светлината, аз бях отнесен в духовния свят. Струваше ми се, че съм в космоса и гледам на света от там. Чувствах се едно с Бога. Той бе в мене и аз в Него, гледащ към света. В цялото ми същество пулсираше любовта на Бог. За първи път почувствах какво Бог чувства към света. Всеки път, когато на земята се случваше нещо противно на Божията воля, аз изпитвах огромна скръб и съжаление. Дори ако врабче паднеше от небето и умреше, скръбта можеше да се почувства. Всяко зло и всичко случващо се на земята противно на Божията воля, причиняваше скръб в Бога. Плаках и плаках, докато изнемощях и вече не можех да плача. Никога не съм знаел голямата скръб и съжаление, които Бог изпитва поради лошите неща, случващи се в света. Тази Му скръб може да престане само, когато всички неща бъдат приведени до Неговия съвършен план и Неговата воля се изпълни на земята, както е изпълнена на небето. Понякога, когато видим болен човек, ние изпитваме съчувствието на Бог към него. Умножете това милиарди пъти и вие ще разберете любовта, която Бог има към света. Когато, накрая се върнах в стаята си, вече не бях същия. Бях почувствал сърцето на Бог към този свят. До последния си дъх на земята, аз трябва да се стремя да върша и да довеждам съвършената воля на Бог на земята.

Виждането за Божията любов

Човешката любов е базирана на това, какво е бил човека в миналото и какво е той в настоящето, а Божията любов е основана на това, което Бог вижда, че човека може да бъде. В резултат на това, човешката любов е лимитирана и може да изчезне. Хората бързо прехвърлят чувствата си към други. Ако не виждат достатъчно добро в другия, те бързо го отписват. Те виждат единствено какво човека е бил и съответно го оценят. Отношението им към другия е основано на това, което виждат в него. Понякога отношенията могат да бъдат добри, но когато се случат някои неприятности, те оттеглят любовта и приятелството си. От друга страна, Божията любов е постоянна и вечна. Каквото и да правим и каквото и да се случва Той продължава да ни люби по същия начин. Може да не харесва това, което вършим, но продължава да ни люби. Нищо на земята или на небето не може да ни отдели от любовта на Бога (Римляни 8:39). Бог продължава да ни люби, защото Той все още вижда смисъл в живота ни, дори и хората да не го виждат. Той знае какво бихме могли да бъдем, защото Той е Онзи, който ни е създал. Той има чудесен план за живота на всеки човек. Божията любов е основана на нашето бъдеще, докато любовта на човека е основана на миналото и настоящето. поради виждането Му за нашето бъдеще, Бог продължава търпеливо да работи в живота ни. Хора като апостол Павел биха били отдавна отхвърлени от човеците, заради богохулстването и преследването на християните (І Тимотей 1:13). Когато позна Господа, никой не повярва, освен Варнава (Деяния 9:26). Някои себеправедни християни вероятно биха се молили да дойде осъждение на Павел.
Много християни искат да коригират другите поради гняв или гордост. Те си мислят, че способността им да виждат злото е достатъчно основание за да коригират. Преди да коригираме някой не е достатъчно само да виждаме злото, което е извършил, но трябва да виждаме и плана на Бог за него. Ако виждаме само злото, то това означава, че виждаме само миналото и настоящето му. Това не е Божията любов. За да се движим в Божията любов, то ние трябва да сме способни да виждаме и Божия план за човека. Така не само, че ще можем да възпрем грешките на човека, но ще можем и да го насочим в правилната пътека към Бога. Това е позитивно и довежда до насърчение. Това е истинското коригиране чрез Духа на Божията любов. Ние не само трябва да говорим истината, но трябва и да я говорим с любов (Ефесяни 4:15). Извършването на коригирането трябва да бъде поддържано в точно умерен вид от любовта на Бог и трябва да бъде водено в Дух на кротост и смирение, а не на гордост (ІІ Тимотей 2:25).

Безусловната любов на Бог

Изкуство е да се научим да любим с Божията безусловна любов. Повечето от миналия ни опит и повечето от любовта, която сме получили през живота си е условна любов. Спомням си как баща ми изразяваше любовта си към мен, когато бях малко момче - ученик. Когато учех за един особено важен изпит, моят баща ми каза, че ако не успея, ще трябва да се махна от къщи. Вътре в себе си аз го разбрах като: „Ако не успееш, аз няма вече да те обичам”. Това ме постави в напрежение. Казах си: „Трябва да успея, защото ако се проваля, това ще е края”. Това е условна любов. Ако така яко учих, за да не се проваля, то беше поради страха и негативно мотивираната му сила. Ако той знаеше, че би могъл да ми помогне и по по-различен начин, то той би казал: „Синко, аз искам да знаеш, че моето желание е да издържиш изпита. Искам да успееш. Искам да го преминеш. Не искам да се провалиш, нито това ще ми хареса. Но искам да знаеш също така, че ако не успееш, аз все още ще те обичам”. Ако той кажеше това, аз щях да бъда дори повече мотивиран да успея, защото исках да го радвам. Щях да уча без това допълнително напрежение, защото нямаше да съм заставен да спечеля любовта му. Щях да се чувствам обичан, без значение какво се случва. Все още щях да съм мотивиран да успея, но тази мотивация щеше да бъде по-положителна. Много родители днес дават на децата си условна любов. Те им казват: „Ако си добър, тогава аз ще те обичам”. От това следва, че ако те са лоши, тогава няма да бъдат обичани.
Това изявление говори за даване на условна любов. Трябва да кажем на децата си, че ще ги обичаме всякога, каквото и да се случва. Може да ги наказваме, може да заплащат за лошите си постъпки, но всякога и непрекъснато трябва да ги уверяваме, че ще бъдат обичани с безусловна любов. Любовта на Бог към нас не може да се купи, промени или отмахне. Той всякога ни люби - праведните и неправедните (Матея 5:45). Бог не поставя условия за любовта си към нас. Той еднакво обича всеки един от нас. Когато бях млад християнин мислех, че Бог е имал един любим син - Исус Христос. Като пораснах в Господа и четох Словото Му, стигнах до оня стих в седемнадесета глава на Йоан, където Исус се моли светът да може да познае, че Отец ни е възлюбил, както е възлюбил Исус (Йоан 17:23). Разбрах че Бог не само има един любим Син, но когато Исус дойде, Той изведе всички нас в Неговата привилегирована позиция (Ефесяни 2:6; Римляни 8:17). Бог ни обича така, както обича Исус.

Ние сме Неговите възлюбени

Въпреки че Небесният Отец люби еднакво всеки от нас, не всички еднакво съзнаваме Неговата любов. Нашата способност да вървим в голяма вяра и голяма благодат зависи от степента на нашето доверие в Божията любов, а резултатът е величината на любовта ни към Бога и другите хора (І Йоана 4:16-19). Когато се изяви физически на земята Исус имаше дванадесет апостоли, стотици други ученици и хиляди последователи. Сигурен съм, че Той еднакво обичаше всички тях и все пак един от тях писа, че той е бил ученикът, който Исус е обичал (Йоан 13:23; 19:26; 20:2; 21:7, 20, 24). Какво право е имал Йоан да пише това за себе си? Не е ли знаел, че Исус е обичал еднакво всички тях? Разбира се, Исус е обичал еднакво всички ученици, но само Йоан оцени толкова много факта, че Исус го обича и постави това свое чувство на първо място. Чувстваше се специален, защото е бил обичан от Исус. Той е знаел, че Бог е любов и Исус е персонифицирането на тази специална любов, която Бог изпитва към нас.

Петър се опитва да спечели Божията любов

Противно на Йоан, Петър всякога се опитваше да впечатли Исус, вместо да почива в любовта на Бог чрез Исус. Въпреки че Андрей го представи на Исус по-рано (Йоан 1:40-41), той продължаваше да се чувства недостоен за любовта на Исуса. Когато Исус му каза да хвърли мрежите си и му даде чудото на невероятен улов, неговите първи думи бяха: „Иди си от мене, Господи, защото съм грешен човек” (Лука 5:8). Бог никога не затваря любовта Си към нас. Ние, чрез страховете и съмненията си, се отдалечаваме от Неговата любов. Петър продължаваше да се колебае в приемането на незаслужената благодат и любов на Бог към него. Той бе човек дръзко готов да рискува всичко и бърз да действа (Матей 14:28). Когато Исус го благослови за готовността му да Го изповяда като Христос, Син на Живия Бог, вместо да почива в Неговата любов, той започна да се опитва да Го контролира и впечатли и получи смъмряне за това (Матей 16:23). Когато Исус, който обичаше всички тях и знаеше предварително всяко нещо, му каза че се е молил за него, защо му предстои изпитание, Петър беше самонадеян и се хвалеше, че е готов да отиде в тъмница и даже да умре за Исус (Лука 22:23).
Бог не се интересува какво можем да Му докажем, но по-скоро Го вълнува въпроса дали доверяването в християнското ни живот и служение идва от осъзнаване на Неговата любов към нас или идва от нашата самонадеяност. Всякога когато разчитаме на собствените си способности, ние се проваляме. Успяваме само, когато това доверие идва от дълбоката увереност в Божията любов към нас и Неговата готовност да ни направи способни да извършим онова, което Той желае да направим. Така ние се свързваме с Него и тогава в нас потичат Неговите способности.
Когато Петър бе изпитан и след като пропя петела разбра, че се е провалил, отричайки се от Исуса, Господ се обърна и го погледна. Може би Петър е бил поразен от факта, че независимо от това, което бе извършил, Господ все още го обича и затова той плака горко (Лука 22:61-62). Господната молитва го подкрепяше в това изпитание, а не собствените му способности. Господ се бе молил да не отпадне вярата му (Лука 22:32). Вяра в какво? Вяра в кого? Вяра в любовта на Исус, към Него, която ще доведе като резултат вяра във всичко останало! Защото вярата се зарежда с енергия от любовта (Галатяни 5:6- думата „действа” е гръцката дума „зарежда с енергия”). След възкресението Си, Исус искаше да възстанови доверието на Петър в Неговата любов и го запита три пъти дали Го люби. Гръцките думи показват, че Исус запита Петър два пъти дали има агапе любов, на което Петър отговаряше с филео любов. На третия път, Исус слезе на неговото ниво и го запита има ли филео любов. Петър все още не успяваше да привдигне нивото си от филео любов на агапе любов (Йоан 21:15-19). Всъщност, той изглежда бе обезпокоен, че трябва да умре за Него и че отношението към Йоан е различно (може би по-добро, според неговото мислене) (Йоан 21:18-21). Безпокойството му бе в това, дали Исус го обича толкова, колкото обича Йоан. По-късно в Деяния виждаме че Петър работи в близост с Йоан. Сигурно е, че дотогава той вече бе разбрал че Бог го обича толкова, колкото Той обича Йоан и всеки от другите (Деяния 3:1). Тъй като нашата способност да любим Бога е право пропорционална на Божията любов към нас (І Йоан 4:19), то Исус изпита Петър, за да оцени доверието му в Божията любов към него.

Бог толкова ни е възлюбил в Христа

Всичките дела, опити, изкушения и страдания, предизвиквани от дявола служат на една цел - да ни накарат да се усъмним дали Бог ни люби. Всичките съмнения и страхове всякога са насочени към едно нещо - съмнението дали Бог ни люби достатъчно, че да се погрижи за нас. Всичките ни човешки и плътски усилия целят едно нещо - да се опитаме да заслужим Божията любов или да сме достатъчно добри, че да бъдем обичани от Бога.
Нека веднъж завинаги попие в съзнанието ни истината, че Бог ни люби! Той ни е възлюбил толкова, колкото люби Исуса (Йоан 17:23). И Той ни възлюби още, когато бяхме Негови врагове (Римляни 5:8-11). И Исус ни люби и даде живота си за нас, за да можем да познаем любовта Му (І Йоан 3:16). Тайната на вашата ежедневна победа е доверяването ви на Божията любов. Тайната на успеха в служението и в професията ви е в Божията любов към вас.
Знанието че Бог ви люби, ви прави способни да надделявате скърби, утеснения, гонения, глад, голота, беда или нож (Римляни 8:35). То ви прави повече от победители, чрез Онзи, който ви е възлюбил. Упование в Божията любов към нас, а не просто в нашата любов към Него. Нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили, нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание не може да ни възпре да бъдем победители в Христа, когато имаме вяра в Божията любов към нас (Римляни 8:37-38). Остатъкът от нашия живот и служение е просто откриване широчината и дължината, височината и дълбочината на Божията велика и огромна любов към всички нас (Ефесяни 3:18-21).

Край