"Изкупувайте благовремието, защото дните са лоши" /Ефесяни 5:16/
Ноември, 2017
Януари, 2016

 Изцеление чрез изкуплението? 

 

 

Ричард МЕЙХЮ

Докато разглеждах някои разяснения в любимата ми книжарница в Колумбус, щата Охайо, срещнах позната жена, която скоро бях посетил в болницата, и за която се бях молил. Тя дойде към мен, поздравих я и забелязах, че изглеждаше напълно здрава.

В отговор тя ми каза: „Чрез Неговите рани се изцелих. Слава на Бога, че в изкуплението Христово има изцеление“.

Веднага реших, че книжарницата не е място за богословски дискусии, не ми се искаше да удавя нейната радост или пък да я лиша от увереността в това, че Бог по някакъв начин е участвал във възстановяване на нейното здраве. Все пак нейното разбиране на Исая 53:5 и 1 Петрово 2:24 изцяло не съответстваше на това, което всъщност се бе случило.

Опитвах се да се досетя, откъде тя би могла да се научи на такова разбиране за тези пасажи. Вероятно, от някой изцелител на вяра е чула обяснение за 53 глава на книгата Исая, или може би, приятелка или съседка й е казала за тези стихове. Вероятно и вие самите сте се замисляли върху тях.

Чрез изкуплението става ли изцеление? Ако да - по какъв начин? В каква степен? Кога го получаваме? Нека да изследваме този въпрос.

Изкупление

Исая 53 глава е основа на богословието за изцеление/1*/. „Декларацията“ на Божиите обещания за изцелениe е съсредоточена на кръстната Христова жертва. Най-напред изкуплението се споменава в книгата Левит, като неотменима част от жертвоприносителната система в Мойсеевия закон. В един определен ден от годината, израилският първосвещеник е влизал в светая светих, приближавал се е до ковчега на Завета и поръсвал с кръвта за изкупление на греховете на Израил.

Аарон, братът на Моисей, е бил първият от първосвещениците. В Левит 16:3 се казва, че Аарон е влизал в святото място с телци за принос. Този принос за грях ли е бил или за болест? Без съмнение, това е било принос за грях. Аарон отначало е принасял телци за своите грехове, а след това за греховете на дома си (ст. 5-6; сравн. ст. 11, 16, 21, 34).

По Божия заповед Моисей е постановил Ден на изкуплението около 1440 г. пр. Хр. Няколко стотин години по-късно (около 700 г. пр. Хр.) Исая е писал за идващият Раб, който трябва да стане „изкупление“. Ритуалът на изкуплението, учреден от Моисей, бива по-късно изпълнен от Исус Христос с Неговата смърт за нашите грехове, а не за нашите болести.

При изучаване Посланието към Евреите („новозаветната книга Левит“) можем да видим съгласуваността на Писанието. Когато се е извършило окончателното изкупление, Христос е изпълнил роля, както на свещеник, така и на жертва (Евр. 9:11-12). Исус Христос, въплотеният Бог, стана Агнец, заклан за греховете на света.

В Евреи 10 глава се съдържат няколко твърдения по повод извършеното в Исус Христос изкупление.
“После казва: "Ето, дойдох да изпълня волята Ти". Ще каже: Той отмахва първото, за да постанови второто. С тая воля ние сме осветени чрез принасянето на Исус Христовото тяло веднъж за винаги.“
(Евр. 10:9-10).

Всяка година, първосвещеникът е бил длъжен да извършва изкуплението първо за себе си и своето семейство, а след това за целия народ. Но Христос принесе Себе Си в жертва един път, веднъж завинаги (Евр. 10:12, 14). И това бе предсказано в Исая 53 глава.

Както в книгата Левит, така и в Послание към евреите, е показано, че изкуплението, в Божия замисъл, е предназначено да реши проблема с греха, а не с болестите. И всичко това е било замислено, за да можем да сме вечно със святия Бог. Съвършеното Христово изкупление, бе отплата на дълга за грях, която се изрази в това, че Божият гняв се изля върху Исус Христос. Изключително ясно е, че основното разбиране в Исая 53 гл. е насочено към духовното спасение./2*/

За какво говори Исая 53 глава?

От казаното в Исая 53:4-6 възниква следния въпрос: „Какво все пак говори пророкът по повод на физическото изцеление?“

Еврейските думи в Исая 53:4, преведени като „немощи“ и „болести“ могат действително да означават физическа или душевна болка и духовни проблеми.

Тези, които твърдят, че тук се говори само за физически болести, трябва да са по-внимателни като казват, че тези думи могат да се отнасят за физическите немощи.

Слава Богу, думите винаги стоят в определен контекст и имат това значение, което е подразбирал авторът. Обикновено най-близкия контекст показва какъв смисъл е вложил авторът в думите си.

Обърнете внимание, че думата „беззаконие“ в Исая 53 гл. се среща четири пъти и определя основният поток на мисли в текста. В Исая 53:5 се казва, че Христос бе мъчен за нашите беззакония. В съответствие със ст. 53:6: „И Господ възложи на Него беззаконието на всички ни“. „ И Той ще се натовари с беззаконията им“. (53:11) е както Той сам понесе на Себе Си греховете на мнозина (53:12; сравн. Евр. 9:28). По този начин, акцентът в Исая 53 глава стои върху духовните и вечните последствия на греха, а не върху неговите физически проявления в тялото.
В Исая 53:4 четем, че той „взе“ на Себе Си нашите немощи и „понесе“ нашите болести. Исая е употребил точно тези глаголи в стихове 11 и 12. И ако сравним стихове 3 и 4 със стихове 11 и 12, то ще видим, че основно вниманието ни е насочено на спасението.

Изяснение на въпроса

Сега нека да разгледаме няколко допълнителни текста от Писанието, които потвърждават това, което научихме от текста в Исая 53 глава.

Първо, понастоящем нашето тяло е подложено на тление, т.е. неговото състояние се влошава, докато умрем. В края на краищата, физическото ще бъде отделено от духовното (Як. 2:26). Но добрата вест за всички вярващи е тази, че един ден ще се облечем в нетление – в такова състояние, в което ще останем неизменими, чисти и безгрешни за цяла вечност (Рим. 8:23; 1 Кор. 15:50-54).

Второ, Христос умря за нашите грехове. Евангелието е Благата вест, която директно говори как да се реши проблема с нашия грях, а не физическия проблем. Вие можете да прочетете за това в Мат. 1:2; Йоан 1:29; 1 Коринтяни 15:1-3 и в други пасажи.

По-нататък, Христос стана грях/3*/, а не „болест“. Второто послание към Коринтяните, 5 глава говори за Неговото служение на примирение (вж. стихове 18-21).

Четвърто, Христос прости нашите грехове, а не нашите болести. Йоан написа: „Пиша вам, дечица, защото ви се простиха греховете заради Неговото име“ (1 Иоан. 2:12).

Пето, Христос даде Самия Себе Си за нашите грехове, а не за нашите болести. (Гал. 1:3-4).

По нататък Библията казва, че ако човек действително е спасен, той не може да загуби своето спасение. (Иоан. 5:24; 10:28-29; Фил. 1:6; Юда 1:24). И сега нека да приведем тази мисъл към нейния логически завършек: ако чрез изкуплението се предава физическо изцеление точно така, както и духовно, то това означава, че ние никога не трябва да загубваме своето физическо здраве и, следователно, никога няма да умрем.

Но това случва ли се в действителност? Не. Писанието казва, че сме определени да умрем. (Евр. 9:27). Струва си да погледнем, като пример, такива благочестиви хора като Авраам, Исаак, Данаил, Павел и Тимотей, за да се уверим в това, че най-големите Божии светии са се разболявали и в края на краищата са умирали. По този начин, можем да направим библейски обоснован извод за това, че въпреки в изкуплението да присъства аспект на физическото изцеление, все още той не се осъществява, докато не ни сполети смъртта, и не бъде нашето тяло изкупено чрез възкресение (Рим. 8:23).

Седмо, като вярващи ние сме сигурни в своето спасение, но по повод физическия ни живот или нашето здраве ние нямаме гаранция. Яков в своето послание в 4:13-14 казва, че ние не можем да сме сигурни, че дори утре някой от нас ще е жив. Но имаме твърда увереност в това, че, ако сме повярвали в Исуса Христа, ние ще сме завинаги Негови синове и дъщери. (Ефес. 1:5).

По нататък, ако чрез изкуплението се получава физическо изцеление, и ако то е приложимо сега, в настоящия живот, то тези хора, които, чрез вяра са поискали физическо изцеление и не са го получили, въз основа на горната логика нямат никакво право на увереност в своето спасение. Обратно на това, Бог казва, че ако ние сме спасени, то имаме пълното основание да вярваме в своето спасение. Затова, ако физическото изцеление се даваше, чрез изкуплението и ние го искаме, но не го получаваме, то ние загубваме не само увереността във физическото, но и в духовното изкупление. Слава Богу, този небиблейски извод може да бъде направен само в този случай, когато ние изпуснем отначало основната цел на изкуплението – прощението на греховете ни.

Девето, с предположението, че физическото изцеление, чрез изкуплението, може да бъде приложено понастоящем, се подразбира също така необходимостта от прилагане в настоящия момент на понятието вечен живот и придобиване на безсмъртни тела.

Но смъртта остава за нас възмездие и огромно препятствие по пътя към този предполагаем извод. Ние непременно ще умрем (Евр.9:27).

Смъртта няма да се отнеме от човешкия живот до тогава, докато не настъпи вечността. Следователно, каквито и физически преимущества да се предполагат в изкуплението, не ще ги имаме в пълнота до времето на нашето влизане в Божието присъствие.

Помислете също така за това: ако Христос е заплатил дълга за греховете ни, а ние продължаваме да съгрешаваме, то за какво говори приложението във физическата сфера на живота ни? Пълно здраве или отчасти? Точно така, както ние имаме частично духовно здраве, в същата мяра ще продължаваме да имаме частично физическо здраве, докато присъствието на греха не бъде премахнато. А премахване на присъствието на греха няма да се случи до самата смърт или до пришествието на Господ.

Действително, Христос заплати за нашите грехове, но Той не премахна присъствието на греха от живота на вярващия. Христос се погрижи за причината на болестта - грехът, който в нравствен смисъл се явява корен на болестта. Но Той не премахна болестта от живота на вярващите, защото Той не ги е избавил от преследващия ги грях.

Накрая, ако в Исая 53 глава действително се говори за греха, а не за болест, тогава това трябва да се потвърди и в Новия Завет. Свещеното Писание е изненадващо единно и не може да противоречи на себе си.

Както и се очаква, в Новия Завет се съдържат цитати от Исая 53 гл. Филип се срещна с етиопския евнух, който четеше текст от Исая 53 глава (Деян. 8:28, 32-33). Когато евнухът поиска Филип да му го обясни, той „ Благовести му Исуса“ (Деян. 8:35). Очевидно, евнухът повярва в Христос, като в свой личен Спасител и Господ, тъй като по нататък поиска да се кръсти. Главното, което трябва да разберем от този случай, е че те двамата - И Филип, и евнухът, бяха разбрали, че в Исая 53 глава се говори за греха, а не за болестта.

Какво казва Матей за Исая 53 глава?

В Матей 8 и 9 глава се описва времето, пълно с най много изцеления в Евангелието. И също в Мат. 8:14-17 намираме цитата от Исая 53:8, който някои могат да използват в подкрепа на твърденията си, че физическото изцеление се явява неотделима част на изкуплението.

Исус, идвайки в дома на Петър, видя тъщата му болна от треска и докосна ръцете й, и треската я остави, и тя стана, като започна да им прислужва. Когато настъпи вечерта, при него доведоха мнозина хванати от бяс и Той изгони бесовете чрез една дума, и изцели всички болни, за да се сбъдне реченото от пророк Исая, който казва: „ и взе на Себе Си, нашите немощи и понесе болестите ни“.

Тъй като на пръв поглед може да изглежда, че в Матей 8 :14-17 се потвърждава идеята за наличието на елемент на изцеление в изкуплението, по внимателното изучаване на този текст в действителност разкрива, на какво иска да ни научи Господ.

Гръцките думи в Мат. 8:17, преведени като „взе“ и „понесе“, се отличават от съответните гръцки думи, използвани в Септуагинта, гръцкият превод на Исая 53 глава. И тази промяна има своите основателни причини.

В Матей 8 глава тези думи означават „ премахне от“, а не „взе на“. Вземете под внимание, че думите, използвани в Исая 53:4, означават «понесе в смисъл на жертвоприношение», за да предадат идеята за това, че „Той взе на Себе Си нашите грехове.“

Матей казва, че Христос е „премахнал“ немощите на хората. Христос не понесе немощите на тъщата на Петър в заместителния смисъл. Той не каза: „Вземам на Себе Си треската“. Той просто я докосна и треската я остави. Той, също така, не понесе на Себе Си болестите на тия, които бяха болни, нито пък бесовете на тия, която бяха обладани (Мат. 8:16). По-късно на Него Му предстоеше да понесе греха на кръста, обаче в този момент, в Матей 8 глава, Той само отхвърли немощите.

Следващата мисъл е много важна: това, което Христос извърши на кръста, се случи няколко години след Неговите изцелителни служения в Капернаум, описани в Матей 8 глава. Няма абсолютно никаква връзка между това, което Христос извърши в Капернаум и извършеното от Него изкупление на Голготския кръст. По-скоро Матей употребява старозаветния текст за илюстрация на това, което ще направи - отдалечаването на греха, подобно на това, което извърши, като отдалечи немощите. Той сочи към взаимовръзката и тъждествеността между Исая 53 гл и изцелителното служение на Христос в Капернаум.

Ето още един начин, с който може горното да бъде обяснено: 8 глава на Матей има същото отношение към 53 глава Исая, както 17 глава на Матей (преображението на Христос) със 19 глава на Откровение. Това е предвкусване. Oписаното в Матей 8 глава се явява предвкусване на идещото вечно царство, в което нe ще има грях и болести. По този повод един автор казва:
„Наистина, както вече обясних, Матей 8:16-17 недвусмислено свързва извършените от Исус чудеса и изцеления и изгонване на бесове с изкуплението, което още не бе извършено. Те служат за предвкусване и потвърждение на кръстната смърт, която се явява тяхно основание и защита. /4*/

Предположението, че сега няма болести поради това, че Христос на кръста се погрижи за физическите немощи, е подобно на предположението, че сега няма грях, тъй като Христос понесе нашите грехове на кръста. Щом грехът все още съществува (а това е точно така), означава, че нравствената основа за болестите продължава също своето съществуване.

Какво казва Петър за Исая 53 глава?

Умря ли Христос за нашите грехове или за нашите болести? Някои учат, че 1 Петр. 2:24, където се казва: с Неговите рани се изцелихте“/ – подкрепя, че на кръста Христос е решил проблема с физическите болести. Но контекста на този пасаж изисква от нас, да разглеждаме кръстната смърт на Христос, като жертва за нашите грехове.

Често задаваният въпрос е следният: „какво означава думата „рана“ или какво е значението на фразата „ с Неговите рани се изцелихме“? Думата, преведена като „рана“, е еврейска дума в Исая 53 глава, най-добрият превод, който звучи като „рани от физическо оскърбление“. Това съвсем точно представя разбирането на Петър относно записаното в Исая 53 глава.

От контекста разбираме, че Петър не говори за раните, които бяха нанесени на Христос от войниците, по време на побоя, но по-скоро – за крайната, мъчителна болка, носена от Него на Голгота (Пс. 21:15-18). Побоят и обидите, които той претърпя от тях, когато Го приковаха на кръста, беше нищо в сравнение с Неговите мъчения на кръста, когато Той понесе на Себе Си греха на света. В 1 Петр. 2:24 се говори за нашето духовно изцеление и за това, че Христос заплати за нашите грехове, а не за нашите болести.

Обобщение

В Исая 53 глава се говори за изкуплението и за неговата стойност за спасението, а не за неговото изцелително въздействие на физическите болести. Този извод се потвърждава от четирите свидетелства:
1. Изкуплението в книгата Левит и в Посланието към Евреите се отнася изключително за спасението.
2. Контекстът на Исая 53 гл в основни линии е фокусиран на въздействието на изкуплението от греха.
3. В богословски смисъл смъртта на Христос и спасението са ориентирани към греха.
4. Матей, Петър и етиопският евнух са разбирали, че записаното в Исая 53 глава се отнася за греха.

Всичките свидетелства на Писанието подкрепят, че Исая 53 глава говори за духовното състояние на човека. Фокусът е върху греха, е не върху болестите. Исая 53 глава се фокусира на главната причина за болестите - грехът, а не на незабавното отстранение на едно от последствията на греха, болестите.

Да се върнем обратно на въпроса, който ние зададохме в началото: „ Получава ли се изцеление чрез изкуплението?“ Моят отговор е: „Да!“, но с последващото го обяснение: изцелението се дава „чрез“ изкуплението или „е като един от резултатите“ на изкуплението, но то никога не е било предназначено за вярващите в настояще време./5*/ Когато грехът бъде окончателно отстранен, тогава за вярващите ще дойде и пълнотата на физическото изцеление – но само в бъдещето, когато нашите тела ще бъдат изкупени чрез Божията сила (Римляни 8:23; Откровение 21:4).

Следователно, на основание Матей 8:16-17 не трябва да се учи и проповядва, че в изкуплението се дава изцеление, ако това не се потвърждава и от други пасажи в Писанието. Това никъде повече не се подкрепя и не може да бъде достатъчно обосновано с текстовете от Матей 8:16-17. Не, в изкуплението няма изцеление за нашите смъртни тела. Този извод е изведен от факта, че прощението на греховете и избавлението от вина се дава безплатно и се предлага еднозначно, чрез кръста, на всички искрени вярващи в настояще време, и едновременно с това изцелението от всички наши немощи и болести понастоящем не се дава безпрепятствено и безусловно на всички вярващи. Никой от повярвалите в прощението и очистването не е бил отхвърлен, но хиляди и хиляди повярвали във физическото изцеление не са получили очакваното. В това няма противоречие – след вече твърде уместното обяснение. Допускането за вършене на грях не влиза в Божия план и Неговото намерение за нас, но с допуснатото ние боледуваме, а че това често се случва, го виждаме както в Писанието, така и в свиделството на християните ...
Затова, както Писанието, така и опитът казва „не“, няма телесно изцеление в изкуплението./6*/

Вземайки под внимание 1) значение на използваните думи, 2) контекста, в който са разглежданите по-горе текстове, 3) допълнителната информация от книгата Левит и Послание към Евреите, и 4) същността на изкуплението, то ние можем да заключим, че изкуплението е било предназначено за да реши проблема с греха и удовлетвори праведния гняв на святият Бог. A вие и аз бихме могли да се насладим на пълно физическо здраве, не по-рано, от когато смъртта ни избави от присъствието на греха./7*/ И когато възкресението допълни първите плодове на изкуплението в настоящето (Рим. 8:23), тогава бихме познали пълнотата на физическото изцеление чрез изкуплението.

Джеймс Пакър предава много точно целият смисъл на Исая 53 глава в това дълбоко изказване:

„Отново тази истина: спасението обхваща както тялото, така и душата. И разбира се, както някои предполагат, в изкуплението има изцеление за тялото. Но ние трябва да отбележим, че съвършеното физическо здраве е обещано не за този живот, а за небето, като част от славното възкресение, което ни очаква, когато Христос „ ще преобрази така унищоженото ни тяло, че то ще бъде съобразно Неговото славно тяло, чрез силата, с която Той действа и покорява всичко на Себе Си.“ Пълното физическо благополучие е благословението от бъдещото спасение, а не на настоящето. Това, което Бог е обещал, и когато Той Го е обещал, се явяват два различни въпроса./8*/

 

*Тази статия е осма глава на книгата "The Healing Promise" с автор Ричард Мейхю. Доктор Ричард Мейхю (Richard L. Mayhue), е писал много на тема библейското учение за изцеление, декан е на семинарията „Мастерс“, в Сан-Вали, Калифорния (The Master’s Seminary, Sun Valley, CA).

/1*/ Бях извънредно много учуден за това, колко малко внимание се отделя на Исая 53 гл. в някои от най-големите нови и забележителни публикации в защита на съвременното изцелително движение. Например, в книгата на Jack Deere, Surprised by the Power of theSpirit (Grand Rapids, MI: Zondervan Publishing House, 1993) от 299 страници, на темата за изцеление се посвещава само един абзац на стр.169. В книгата на John Wimber and Kevin Springer, Power Healing (San Francisco: Harper & Row, 1987), от 269 страници, има не повече от четири пълни абзаца (стр. 152-156), но главно място заемат разсъжденията на хората, вместо това, което разглежда Писанието заучението. В книгата на Benny Hinn, Lord, I need a Miracle (Nashville, TN: Thomas Nelson Publishers, 1993) се отделя не повече от две страници (стр. 55-56). Jeffrey Niehaus в книге The Kingdom and the Power (Ventura, CA: Regal Books, 1993) е посветил не повече от три пълни страници (стр. 48-50). За запознаване с пълното екзегетическо изследване на Исая 53 глава виж. Edward J. Young, The Book of Isaiah, Vol. 3 (Grand Rapids, MI: Eerdmans, 1972), стр. 340-354.

/2*/ В Новия Завет постоянно се говори за Христос като заместителна жертва за християните, Който извърши изкуплението, понесе на Себе Си тяхните грехове. Вж. Мат.20:28; Йоан 1:29; Римл 4:25; 5:6-8; 8:3; 1 Коринт. 15:3; 2 Коринт. 5:21; Галатяни 1:4; 3:13; 4:4-5; Евреи 9:28; 1 Петр.3:8 и 1 Йоан 2:2; 4:10

/3*/ Точно така се превежда гръцкият текст 2 Коринт.5:21: „Незнаещият грях Той направи грях вместо нас“, което е отразен в превода на еп. Касиан.

/4*/ D.A. Carson, Showing the Spirit (Grand Rapids, MI: Baker Book House, 1987), 156-57.

/5*/ От библейска гледна точка би било по правилно да се каже: „ Чрез изкуплението ще бъде дадено изцеление“ – вместо да се казва: „Със изкуплението се дава изцеление“. Съгласен съм с доктор Дъг Моо (Doug Moo), който в статията си „“Divine Health and Wealth in the Gospel” в списание Trinity Journal, 9 (1988), 204 стр. казва: „Предпочитаме да казваме, че физическото изцеление – това е едно от последствията на изкупителната смърт на Христос“. Така също виж в W. Kelly Bokovay, “The Relationship of Physical Healing to the Atonement,” Didaskalia (April, 1991), 35 стр.: „Заблуждава се всеки, който предполага, че „в“ изкуплението се дава изцеление, не вземайки предвид основно уговорката; болестите – са самото последствие от греха, и тяхното окончателно изкореняване в бъдеще е гарантирано, тъй като нашият грях е изкупен.“

/6*/ Sidlow Baxter, Divine Healing of the Body (Grand Rapids, MI: Zondervan Publishing House, 1979), 136-35. Тук Бакстер не смекчава думите си в напълно отхвърляне на възможността да се получи понастоящем физическо изцеление на някакво основание, свързано с изкуплението.

/7*/ John Wimber и Kevin Springer в книгата Power Healing, 154 цитират R.A.Torrey, DivineHealing (Grand Rapids, MI: Baker Book House, reprinted 1974), 53 по повод смисъла на Исая 53 глава (на стр. 43) казват, че „въз основа на това, което Исус изпита на кръста, впоследствие ние можем да изпитаме стопроцентово изцеление тук на земята“. Това твърдение в най-добрия случай е преувеличение на това, което казва Тората (стр. 43-46), а в най-лошият е изопачаване. Читателят трябва да бъде внимателен, когато му се предлагат цитати от други автори, особено когато цитираната литература не е леснодостъпна за проверка.

Източник: http://salvation-bulgaria.blogspot.bg/