"Изкупувайте благовремието, защото дните са лоши" /Ефесяни 5:16/
Ноември, 2017
Октомври, 2015

  Как да бъдем водени от Святия Дух 2) 

 От брой в брой

 

П-р Питър ТАН

Продължение от миналия брой

 

 

ГЛАВА 3

ГЛАСЪТ НА СВЯТИЯ ДУХ

 

Въпреки че понякога гласът на Святия Дух звучи като външен, то Той е вътрешен глас. Святият Дух живее в духовния човек (Йоан 14:17; Езекиил 36:27). Гласът на Святия Дух се отличава от гласа на човешкия дух в следното:

1.   Гласът на Святият Дух е по-авторитетен.

2.   Когато говори Святия Дух, тогава има по-силна изява на   

     Божието присъствие.

3.   Гласът на Святия Дух е вътрешно по-силен от гласа на

      човешкия дух.

4.   Ние не можем да спорим с гласа на Святия Дух, защото  

      Той е твърд в инструкциите Си. От друга страна, гласът

      на човешкия дух спори с нас и ни убеждава да следваме

      Божиите пътища.

5.   Гласът на Святия Дух покрива областите на живота на

      Служение, докато гласът на човешкия дух покрива

      областите на земния ни живот. В някой случай Святия

      Дух може да даде някакви инструкции в областта на

      земния ни живот, но все пак това ще се отнася за

      служението, за което Той ни е призовал. Живот на

      служение включва всички области на служение,

      независимо дали то е пълно-временно или не.

6   Святият Дух борави с откровение, а човешкият дух с

      усещане (възприятие, долавяне).

7.   Святият Дух комуникира от страна на Отца и Господа

      Исуса Христа, докато човешкият дух комуникира от

      страната (от името) на Святия Дух.

Святият Дух в книгата Деяния на апостолите

 Святият Дух не е просто невидимо присъствие, но е и реална личност. Исус каза на учениците си, че светът не може да Го приеме, защото нито Го вижда, нито Го познава (Йоан 14:17), но в същият пасаж Той казва че ние Го познаваме, защото Той обитава в нас. Тайната на чуването на гласа на Святия Дух е в научаване (изучаване) трайното Му личностно присъствие в сърцата ни. Да бъдем изпълнени със Святия Дух означава да осъзнаваме вътрешното Му присъствие в нас.

В книгата Деяния виждаме че апостолите не чувстваха Святия Дух като външен, но осъзнаваха вътрешното Му присъствие. В деня на Петдесятницата сто и двадесет последователи (ученици) бяха изпълнени със Святия Дух и започнаха да говорят на чужди езици (Деяния 2:4). Святият Дух ги контролираше отвътре. Оттогава нататък, Святият Дух действа чрез живота на последователите (учениците).

Делото на Исус Христос бе продължено чрез хора изпълнени със Святия Дух. Петър също бе изпълнен със Святия Дух, когато отговори на въпросите на евреите (Деяния 4:8). Стефан изпълнен с вяра и със Святия Дух извършваше чудеса и знамения (Деяния 6:8). Павел бе изпълнен със Святия дух когато произнесе осъждане на магьосника Елима (Деяния 13:9). Във всеки от тези случаи Святият Дух обитаващ в последователите (учениците) беше Онзи, Който извършва велики дела.

Докато чакаше край пътя, Филип ясно разпозна гласа на Святия Дух (Деяния 8:29). Ако тогава и ние стояхме до него, не бихме чули този глас, защото той бе вътрешен глас и само Филип го чуваше. Докато Петър се чудеше над смисъла на видението си, мислите му бяха прекъснати от Святият Дух и Той му каза да слезе и посрещне трима души (Деяния 10:19-20). По-късно Петър обясни на евреите че Святият Дух му е казал да отиде (Деяния 11:12). Петър познаваше гласа на Святия Дух. Петте пророци и учители в Антиохия едновременно чуха гласа на Святия Дух (Деяния 13:1-2). На Павел му бе забранено от Святия Дух да отиде в Азия и Витиния (Деяния 16:6). Очевидно е  че той познаваше гласа Му. Агав познаваше гласа на Святия Дух и пророчества казвайки: „Така казва Святият Дух”.

Всички тези хора от книгата Деяния познаваха Святия Дух лично и разпознаваха гласа Му. Те не правеха грешката да си помислят че този глас е тяхно вътрешно чувство, но със сигурност разпознаваха че това е Святия Дух. Всички ние можем да разпознаем гласовете на близките си дори и със затворени очи. Но все още не всички християни разпознават гласа на Святия Дух. Това отразява колко близко сме до Него и колко Той е личност за нас.

Общението на Святият Дух

 Думата общение идва от гръцката дума койнониа, която означава три неща- единство, партньорство и споделяне. Ние всички трябва да се научим на койнониа със Святия Дух (ІІ Коринтяни 13:14). Тази дума е употребена в смисъла на единство в Господната вечеря, което е наречено общение в Христовата кръв и тяло (І Коринтяни 10:16). От същия корен думата койнонео е казана за партньорите на Петър в риболова- Яков и Йоан (Лука 5:10). Павел говори за споделянето и даването (койнониа) за нуждите на светиите (Римляни 15:26).

Ние трябва да научим тайните на единството, партньорството и споделянето със Святия Дух. Единството говори за развиване съзнание за трайното Му присъствие в сърцата ни. Партньорството означава да го приемем като старши партньор в живота, служението и делата ни. Той сяда като председател на съвещателната маса. Той дава идеите и взема окончателните решения. Споделянето говори за интимност със Святия дух и пълна зависимост от Него във всичките ни нужди.

Въпреки че Святият Дух е невидим, ние трябва да живеем така, както ако Той присъства физически. Той е Онзи, Който Исус изпрати, за да Го замести при физическото Му отсъствие (Йоан 14:15-18). Той е нашият Помощник (параклетос- Онзи, Който е призван да бъде до нас). Той ни учи на всичките неща и ни напомня Словото Божие (Йоан 14:26). Ако не можем да слушаме гласа Му, как тогава ще можем да чуваме Неговото поучаване?

 Различаване откровението от усещането

Делото на Святия Дух на тази земя е седмократно:

1.   Да даде новорождение на онези, които приемат Исус

      Христос (Йоан 3:5-8).

2.   Да прелее сила на вярващия чрез кръщението в Святия

      Дух (Деяния 1:8).

3.   Да направи вярващите способни да комуникират с Бог

      (Деяния 2:4; Римляни 8:26-27).

4.   Да екипира вярващите да действат в деветте дара на

      Святия Дух (І Коринтяни 12:7-11).

5.   Да помаже вярващите да стоят в деветте служения и в

      петкратната длъжност (Деяния 13:2; 20:28).

6.   Да усъвършенства плода на Святия дух в живота на

      вярващите (Галатяни 5:16-18; 22-25).

7.   Да изяви Божието Слово, Господа Исуса Христа и Бога

      Отца (Йоан 16:13-15).

Осмото и последно дело на Святия Дух в края на времето на църквата, ще бъде да ни отведе у дома. Това ще бъде великото грабване на църквата (Римляни 8:11).

Святият Дух е инструмента зад всичките откровения, които получаваме през живота си. Разликата между схващането (усещането) чрез човешкия си дух и откровението от Святия Дух е като разликата между физическото осезаване на допир и физическото осезаване чрез зрението. Опознаването на един предмет с опипване ни отнема дълго време, докато опознаването му зрително ни отнема само няколко секунди. Ние израстваме в духовното си усещане, когато духовният ни човек израства и се тренира (упражнява) (Евреи 5:14). Духовното ни съдене (решаване, отсъждане, виждане) се развива пропорционално на усъвършенстването на духовното ни усещане. Нужно ни е да израстваме духовно (Филипяни 1:9).

Духовното видение от Святия Дух е вечно и неизменно. Той никога не Си противоречи и не променя казаното от Него. Неговите откровения са окончателни. Разбира се, те всякога ще са в съответствие с писаното Божие Слово, защото То на първо място бе откровение от Бога (І Петрово 1:11; 12:2; Тимотей 3:16). Павел казва че не го е приел от човек, нито го е научил от човек, но чрез откровение от Исуса Христа (Галатяни 1:12). В Евангелието от Йоан, Исус казва че Святият Дух ще изяви всички неща от Себе Си. Затова ние можем да бъдем сигурни че Святият Дух даде на Павел това откровение (Йоан 16:13-15).

През всичките си години в служение, Павел не промени нито точка от откровението, което му бе предадено от Святия Дух. Той дори казва, че ако той или някой друг или дори ангел проповядва друго благовестие, той нека бъде проклет (Галатяни 1:7-8). Много хора, които твърдят че Святия Дух им е говорил, но така наречените им „откровения” се променят. Това означава че те са резултат от мрачкавите (неясните) им долавяния (схващания) от човешкия им дух (І Коринтяни 13:12).

Ние трябва да се научим да отличаваме гласа на човешкия дух от гласа на Святия Дух, за да можем да действаме под помазанието. Всякога когато Святият Дух говори, Той ни предава помазание отгоре. Неговият авторитетен глас е твърд, но нежен. През повечето време ние сме водени от човешкия си дух, но понякога Святият Дух ни говори инструкции и направляване в живота и служението ни. Благословен е човекът, който слуша гласа на Святия Дух. Всяко раздвижване на Бог в историята на църквата е било направлявано от хора , които са чували гласа на Святия Дух и са внимавали на казаното от Него. Който има ухо, нека слуша що говори Духът към църквите (Откровение 2:7,11,17,29; 3:6,13,22). Големи са наградите за онези, които слушат и се покоряват.

ГЛАВА 4

ДРАМАТИЧНИ (ВЪЛНУВАЩИ, ЕФЕКТНИ) ВОДИТЕЛСТВА 

Всяко водителство на Святия Дух е свръхестествено, но не всяко е драматично. Драматичните водителства на Святия Дух имат място в християнския живот. Нужни ни са, обаче, някои напътствия, за да отличаваме всичките драматични водителства.

Видения и сънища

Не би трябвало да се стремим към видения и сънища. По-скоро трябва да се стремим да сме така покорни на Бог, че да можем да разпознаваме съвършената Му воля в нашия живот. Не е нужно да видим видение, та да бъдем много употребени от Бог. Катрин Кулман беше много употребявана от Бог, но не е писано нищо за видяно от нея някакво видение.

От друга страна има други хора употребявани от Бог, като Уйлям Бранхам, чийто служения са движени в драматичност. Преди да напусне основното течение на християнството и да попадне в погрешност в учението си, той действаше редовно във видения, заедно с ангел. Не трябва да сме скептични за хора, които оперират единствено в драматичната реалност, нито да бъдем от онези, които търсят само драматичното. Трябва да бъдем балансирани и в същото време да сме отворени за изявяването на Бог.

Предавайки благодат, Бог понякога избира да работи чрез съдове (съсъди, вярващи) във видения и сънища. Това е също така и изява на тази диспенсация на Святия Дух за изобилстващи видения (Деяния 2:17).

Всички записани видения на пророк Даниил са видяни когато той е остарял. Всички са се случили при царуването на Валтасар, Дарий и Кир (Данаил 7:1; 8:19; 10:1). По това време Даниил е бил може би на около 80 години. Като малко момче Самуил не е познавал гласа, нито виденията от Господа. След като известно време служеше вярно в храма на Бог, тогава той преживя първата си драматична среща с Бог (І Царе 3:1-4).

Това не означава че вярващият не може да получи драматично видение когато е новороден. То просто означава че Бог подготвя съда (съсъда), преди да Му се изяви по драматичен начин. Без достатъчна подготовка е рисковано онези които са имали видение да излязат от правилната пътека. Забелязано е че онези, които са твърде интелектуални нямат толкова много видения, сравнено с онези, които са по-свободни в освобождаване на емоциите си при поклонение на Бог. Скептичният и съмняващ се разум е пречка за получаване видения в духовната реалност. Нужна е простодушна, детска вяра, за да преминем в реалността на виденията.

Повечето от онези в Библията, които са получавали видения, са били настроени за молитва и поклонение. Това не е изискване за получаване на видение, но в Библията то изглежда като постоянен белег. Даниил получи откровението относно седемдесетте седмици от архангел Гавраил докато се молеше (Даниил 9:20-21). Той видя и друго видение и комуникира с Гавраил след като бе двадесет и един дена в пост (Даниил 10:3-11). Захарий, в отговор на молитвите си за дете, получи видение от Гавраил, докато принасяше поклонение с тамян пред Бог (Лука 1:11-13). Павел бе в молитва когато видя във видение Анания (Деяния 9:11-12). Петър видя видение, след като прекара известно време в молитва (Деяния 10:9-11).

Сънищата са наричани видения на нощта (Йов 33:15). Те са използвани за водене на Божия народ. Йосиф получи предсказание за бъдещето си чрез сънища (Битие 37:4-10). Двадесет години изминаха до изпълнението им (Битие 37:2; 41:46; 45:6). Родителите на Исус, Йосиф и Мария, бяха водени от три съня. Божий ангел комуникира с Йосиф насън (Матея 2:13,19,22).

Символичните сънища се нуждаят от тълкуване. Има дар за тълкуване на видения и сънища (Даниил 1:16). Даниил го демонстрира и този му дар го направи познат на Навохудоносор. Йосиф също изяви този си дар на тълкуване (Битие 40:8). Ние трябва да се молим за този дар на тълкуване когато имаме символичен сън. Този дар е един аспект на деветте дара на Духа, наречен дар за тълкуване на езици. Забележете че Даниил чрез същия дар разтълкува непознатия ръкопис на стената (Даниил 5:13-16, 26:28).

 Осезаемият глас на Бога

Понякога Бог води своите хора и чрез осезаем глас. В живота на Исус осезаемият глас на Бог бе изявен в началото на Неговото служение. След като бе покръстен във вода, глас дойде от небето казвайки: „Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение” (Матея 3:17). Това бе потвърждение от Бог за Неговото призвание. Очевидно никой освен Исус и Йоан не го чу, защото нямаше реакция на хората към тази изява. Осезаемият глас на Бога може да бъде чут само от онзи, на който Бог е избрал да го изяви. То е същото, както и за видението. Не всеки знае за видението дадено на някой.

Следващият случай на осезаемия Божий глас бе на Планината на преображението (Матея 17:5). Опитността да слуша осезаемия глас на Бога остава през целия живот на Петър и той пише за това в последното си послание преди заминаването си (ІІ Петрово 1:14,17,18). Това беше вероятно първият и последен път, когато Петър чу осезаемия глас на Бога.

Третият път когато се изяви осезаемият глас на Бог бе  при завършването на Исусовото ранно служение преди разпятието (Йоан 12:27-30). Тогава го чуха много хора, но реакциите им бяха различни. Някои го чуха само като гръмотевица. Други го чуха като глас на ангел, вероятно чули някои думи, но без да ги разберат. Духовното състояние на тези които слушат определя способността им да познаят гласа на Бога.

Във всеки от тези три случая Исус не търсеше гласа нито се нуждаеше от него. Той дори каза на онези които  чуха осезаемият глас на Бога, че той не е дошъл за Него, но заради тях (Йоан 12:30). Това бе специална изява на Бог, за да потвърди служението на Господа Исуса Христа. По подобен начин, осезаемият глас на Бог всякога има специална цел. Бог не върши драматични знамения без цел и без причина.

Ако вярата ни зависи (е подчинена на) от драматичността, а не от Словото Божие, то ще е малко вероятно Бог да се изяви драматично. Това не би ни наставило трайно. В мъдростта Си, Бог ни дарява този тип изява, когато сме готови за това. Обикновено, когато сме нетърпеливи за видение или някоя друга драматична изява, тогава не сме готови за това. Но ако вече не изискваме драматичното, защото сме изградили вярата си изцяло върху Словото Божие, точно тогава Бог може да избере да ни се изяви драматично.

Аз съм чул осезаемия глас на Бог само веднъж през живота си. Бях по средата на четиридесет-дневен пост, когато Бог ме събуди рано една сутрин. Като се готвих да стана от леглото, аз чух сладък ясен глас идващ изсред стаята. Той звучеше като реки от вода, но бе с музикално качество в себе си. Той каза само три думи- Аз те обичам. Мигновено аз бях обгърнат в Неговата прегръдка и пулсираща любов. Плачех като дете пред Него. Чувствах вътрешно пречистване и изцеление, докато ме измиваха вълните на неговата любов. Промените които станаха в мен са поради тази опитност. Аз мисля, че най-голямата награда която можем да получим на небето, ще е да чуваме Исус да ни казва колко много ни обича. 

Ангелско водителство

По волята на Бог е понякога да получаваме инструкции от ангели и да кооперираме с тях. Ангел каза на евангелист Филип: 

„Стани, иди към юг, по пътя, който слиза от Ерусалим през пустинята за Газа” (Деяния 8:26). По-късно той чу гласа на Святия Дух и Той му каза да се присъедини към етиопския евнух. Филип бе воден от комбинация на изяви. Бог е избрал да комбинира някои от водителствата Си в живота ни с инструкции от ангели.

Ангелското водителство в живота ни може да стане чрез видения или през мисловната реалност. Когато ангелите се изявяват, ние може да ги видим и да получим посланието, което ни носят от Бог. Понякога те остават невидими, но все пак те ни предават известието от Бога. Ние „чуваме” посланията като духовни гласове в коридорите на духовното си мислене (разум).

Те повлияват на живота ни, след като са повлияли на мисловния ни живот. Демоните също вършат такива неща, но те ни водят към грях и зло, докато ангелското влияние ни насочва към съвършената воля на Бога. Ангелите могат да предават посланията си и чрез сънища.

Подготовката изисквана за служението на ангели е молитва, поклонение и Словото Божие. Молитвеният живот на Даниил доведе изявата на ангели в живота му (Даниил 9:23; 10:1). Както е описано в книгата Деяния, молитвите на църквата доведоха избавлението от затвора на Петър чрез ангел (Деяния 12:5-7). Много от ситуациите в живота, които изглеждат случайни, всъщност са работата на невидими ангели.

Насоки за драматичните изяви

Всички драматични изяви трябва внимателно да се сравняват с писаното Божие Слово. Ние трябва да съблюдаваме следните насоки, за да не бъдем заблудени от фалшиви изяви:

-  Драматичното водителство трябва да бъде в съответствие със Словото Божие. Всяко водителство, което противоречи на Словото в принципи или практики трябва да бъде отхвърляно

-  Драматичното водителство трябва да се потвърди и от вътрешното свидетелство. Ако вътрешното ви свидетелство е в безпокойство от драматичното водителство, вие трябва да го проверите отново.

-   <!--[endif]-->Драматичното водителство не е върховен авторитет. Писаното Божие Слово е такъв авторитет и затова е добре хората получили драматично водителство да бъдат отворени да се съветват с по-възрастни светии на Бога.

-  Духът на драматичното водителство все пак трябва да бъде в същия Дух на Христоподобие- смиреност и любов. Всеки, който има истинско откровение от Бог трябва да е още по-смирен в резултат на тази опитност. Истинското познаване на Бог е смиряващо за душата. 

-  Драматичното водителство е последователно в инструкциите си. С други думи, то не трябва да се променя и противоречи. -  -  - Драматичното водителство никога няма да води вярващия към изолация, а по-скоро ще го води към наставляване на тялото Христово.

-  <!--[endif]-->Драматичното водителство никога не трябва да се комерсиализира. Дълбоките неща на Духа никога не трябва бъбриво (безотговорно) да се споделят. Павел казва за нещата на Духа, че на човек не е позволено дори да ги изговаря (ІІ Коринтяни 12:4).

-  Драматичното водителство получено от един вярващ трябва да бъде в хармония с всичките други водителства, които са получили други вярващи, които стоят в петкратно служение.