"Изкупувайте благовремието, защото дните са лоши" /Ефесяни 5:16/
Септември, 2017
Декември, 2015

Как да бъдем водени от Святия Дух 3)

От брой в брой

 

 

П-р Питър ТАН

Продължение от миналия брой

 

                                      ГЛАВА 5

                      БАЛАНС ВЪВ ВОДИТЕЛСТВОТО

 

Важно е за нас да забележим, че водителството трябва да бъде балансирано. Всяко раздвижване на Бог в църковната история е започвало с откровение, което първоначално е било считано за ерес. Мартин Лутър беше счетен от Католическата църква за еретик. Петдесятното движение в ранните си фази бе считано за еретично. Дори и самото християнство първоначално е било считано от фарисеите за еретично отклонение от Юдаизма (по времето на апостол Павел). Най-важното нещо за съвременната църква е да бъде свободна от традиционното.

                     Традиционна версия на Откровение

Традицията водеше евреите да разпнат Исус. Тя доведе и първия Ерусалимски съвет на църквата. Ранните християни трябваше да решат въпроса за езичниците, спазвайки еврейските религиозни традиции. Благодаря на Бог, че те не ги наложиха, въпреки че имаше група евреи, които страстно настояваха за това (Деяния 15:5).

Виждаме в естествения свят, че курса на световната история се променя чрез мъже и жени, които дръзват да мислят различно и изобретяват новости. Много от тях са били отхвърляни от традиционните мислители. Но все пак, учени, новатори, предприемачи са помогнали за формирането на света до такъв, какъвто го познаваме сега. Полето на медицината и другите науки е пълно с биографии на хора, които са били презирани заради новия си начин на мислене. Когато Николай Коперник пръв е заявил че земята се върти около слънцето, той е бил осмян и презрян от цялата научна общност на своето време. Днес, обаче,  знаем кой е бил прав и кой е грешил.

В духовната реалност виждаме че църквата на Исус Христос е преминала дълъг път от времето на книгата Деяния до днес. Много от големите доктрини на Бог, които са били виждани неясно преди, днес са виждани по-ясно. Свежи откровения са били давани на всяко ново поколение. Всяко ново поколение има своите петкратни служители, които са довели прогресивни откровения в тялото Христово. Някои от тях са били преследвани, други убити заради откровенията, към които са се придържали, но Истината остава жива.

                Да бъдем балансирани в Божиите истини

Днес ние стоим на прага на Христовото идване. Имаме познанията от църковната история зад себе си. Нужни ни са Божии мъже и жени, които да са дръзки да доведат нови аспекти на Божиите истини. Това са дни, когато Духът на Истината донася пълно откровение за всичките Истини. Ние сме в кулминацията на църковната история. Тялото Христово трябва да дойде до такова познаване на Сина Божий, „докле всички достигнем в единството на вярата и на познаването на Божия Син в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота” (Ефесяни 4:13).

От друга страна, ние сме видели и необикновени практики, когато е била изявявана истина. Църковната история също изобилства с прекомерно ревностни християни, които са тласкали откровението до неговата неестествена екстремност в практика. Те отиват отвъд границите, които Бог е поставил за всички откровения - границите на писаното Му Слово. Твърдейки екстрено библейско откровение, те разпространяват субкултурите на основното християнство. Поглеждайки назад, днес ние ги виждаме като ереси на християнството.

Християнството се нуждае от познаване баланса между отвореност и твърдост, откровение и традиция, течност и стабилност. Онези, които са обвързани от традиционализма трябва да бъдат достатъчно дръзки да съборят защитните си покривала. Тези, които получават свежи откровения трябва да упражняват свръхестествено търпение до прилагането им в Божията църква. Всякога трябва да помним че времето е на страната на Истината. Колкото повече се бави, толкова по-ясна става тя и по-силна е нейната „правдивост”.

Нарастване на нашето усещане за Божиите водителства

Ние трябва да бъдем верни за всяко ниво на откровение което Бог ни изявява, преди Той да ни е предал повече откровения. Ако не бъдем чувствителни към водителството на вътрешното си свидетелство, не може да се очаква Бог да ни се открие с друго изявяване (манифестиране). Трябва да получаваме Божиите откровения със страх и трепет, защото колкото е по-голямо откровението, толкова е по-голяма и отговорността ни.

Ето някои от начините за затвърждаване способността ни да бъдем водени от Святия Дух:

<!--[if !supportLists]-->1.         <!--[endif]-->Молете се с часове на езици.

<!--[if !supportLists]-->2.         <!--[endif]-->Размишлявайте над Божието Слово.

<!--[if !supportLists]-->3.         <!--[endif]-->Имайте общение с духовни мъже и жени.

<!--[if !supportLists]-->4.         <!--[endif]-->Имайте лични и публични поклонения.

<!--[if !supportLists]-->5.         <!--[endif]-->Пейте псалми, химни и песни през деня си.

Аз съм намерил че горното е полезно за подържането на моя духовен живот с Бога. Защото всички, които са водени от Святия Дух, са чада на Бога (Римляни 8:14). Бъдете дръзки да вървите в новите неща, в които ви води Святия Дух, но навлизайте в тях със стабилност от Словото Божие.

Опитността да бъдем водени от Духа

Да бъдем водени от Святия Дух, е както да бъдем водени в пътуване по реките, езерата, моретата и океаните на света. Единствената лодка, която може да ни носи през всичкото ни пътуване е Словото Божие. Само тази лодка може да излезе срещу трудностите в пътя ни. Само тя може да издържи и надделее в ужасните бури на открития океан.

Когато бях млад християнин често чувах да казват: „Господ ми говори и каза...” и аз всякога се омайвах от факта, че те могат да слушат Божия глас и да бъдат водени от Него. Винаги, когато питах такива християни да ми обяснят, какво имат предвид под „Господ ми каза”, бивах разочарован от отговорите им. Някои казваха, че това са „впечатления”, други че са чували осезаем глас, някои пък ми казваха, че един ден аз просто автоматично ще го позная.

В отчаянието си, аз виках към Бог да ме научи да познавам гласа Му, за да мога да бъда воден от Него. Бях разбрал че тайната на Божиите хора в Библията беше способността им да чуват Божия глас. Бавно, но нежно, Господ започна да ми показва отговора. Първото нещо, на което ме научи бе, че за всеки библейски стих, който казва: „Словото Божие казва” или „Господ казва”, не е нужна осезаемост за човешкото ухо. Въодушевлението ми от това откровение продължи няколко месеца. Цялата молитва на Анна бе записана като „тя каза”, но всъщност това бе нейна вътрешна мисъл, отправена към Господа (І Царе 1:11-13). Това ме удари като гръмотевица, защото, ако в този случай в Библията е писано „тя каза” или „тя се молеше”, докато всъщност тя не говореше с гласа си, то тогава много други записи в Библията, където е употребена думата „каза” могат също да бъдат тихи за човешкото ухо, особено където говори Господ.

Второто нещо което Господ ми показа, докато четях Библията, в моя живот на посвещение, беше, че, когато се казва, че имаме ум Христов, това означава, че имаме и Христовите мисли. Това ме удари като нова гръмотевица, защото означаваше, че някои от мислите, които съм получавал и особено онези, които са помагали на духовния ми живот, са били гласа на Святия Дух, който ми е говорил. Тогава не познавах разликата между гласа на Святия Дух и гласа на човешкия дух, нито петте усещания на вътрешното свидетелство. Но аз бях обхванат от факта и въодушевлението, че съм чувал гласа на Господа, Който ми е говорил с мисли, а аз не съм знаел.

Най-удивителното бе това, че всичко се оказа толкова простичко, че аз съм го пропускал. Живата Библия превежда І Коринтяни 2:16 като: „Ние имаме ум (мисли) Христов”. Внезапно започнах да разбирам защо Павел ни инструктира да пленяваме всеки разум (мисли) за Христа (ІІ Коринтяни 10:5). Изследвах всяко Писание, което говори за разум и мисли. Истините, които Бог ми каза за целта и значението на разума, който Той е създал, бяха поразяващи.

Важността на мислите

Умът е инструмент, чувствителен и към духовната реалност, и към естествения свят. Той е чудото на творението. Разбира се, падналият разум не може да приложи пълния си потенциал, но чрез обновяване на мислите може да настъпи голямо възстановяване. Мислите са едновременно приемник и предавател към духовната реалност. Той първи бива повлияван, когато дойдат изкушения. Всички изкушения идват най-напред в мислите. Добре е, обаче, че това е първото място, което Бог се стреми да обнови в нас. Ако не е обновено мисленето ни, то ние не можем да бъдем водени от Святия Дух. Забележете, как обновяването на ума е свързано с вършенето на Божията воля (Римляни 12:2).

Третото ми голямо откритие бе, че умът не е направен да бъде само приемник. На практика, всички човешки умове са използвани като приемници и процесори на данни. Когато Бог започна да ми показва, че моите мисли могат някакси да въздействат в живота на някой друг, тогава аз бях поразен. Не говорим за телепатия, но по-скоро за духовно въздействие, което нашите мисли носят. Дали го знаем или не, но ние въздействаме на околните хора с действията и речта си. Факт е и това, че въздействаме на хората и с мислите си. Исус бе чувствителен към грешните мисли излъчени от учениците Му (Лука 24:38).

Мисленето на хората са важни за целия свят. Всяка лоша мисъл не само омърсява самия човек, но и прави света по-лош, тласка го към ада. Всяка добра мисъл не само благославя човека, но тласка и целия свят нагоре към небето. Исус знаеше, че изворът на греха (злото) е в мислите и говори за това в проповедта си на хълма (Матея 5:21,22,27,28).

Мислите на повечето хора са твърде слаби, подобно на маломощни предавателни станции. Чрез упражняване и размишляване над Божието Слово, можем да направим мислите си силни и ефективни за Бога и да въздействаме на целия свят да приеме Господа Исуса Христа. Изучете какво казва Библията за мисловния живот и ще останете поразени от това, колко важни са мислите ви пред Бог.

Повечето от водителствата, които получаваме в този живот ще са чрез вътрешното ни свидетелство и чрез духовния човек. В служение, повечето от водителствата които получаваме ще бъдат чрез гласа на Святия Дух, работещ заедно с нашето вътрешно свидетелство и с човешкия ни дух. Другите форми, в които сме водени от Святия Дух, са запазени за специални моменти. Възможно е човек, който е в особена длъжност на служение, последователно да изявява особено водителство, според Божията благодат действаща над него. И все пак, Духът по своята си воля избира, кога и как да се изявява и това не става по човешка воля.

Научаването как да бъдем водени от Святия Дух не е опитност от една нощ. Това е постепенно израстване и процес на упражняване. Не се обезсърчавайте, ако направите грешки. Изправете се. Молете Бог да ви прости. Практикуването усъвършенства.                                                                                                                   Край