"Изкупувайте благовремието, защото дните са лоши" /Ефесяни 5:16/
Септември, 2017
Февруари, 2011

Д-р Мария Димова: Когато Бог лекува, Той го прави съвършено

 

 

Тя дойде в неподходящ момент. Предстоеше ми съкращение от работата, бях започнала специализация в София, мечтаехме да си купим апартамент в Бургас.
Не веднъж си казах: “Господи, как можа да се случи точно сега?” Но можем ли да вървим срещу Божията воля? Постепенно започнах да се примирявам, а нещата започнаха да се нареждат. Подновиха ми договора за работа, взех повечето от модулите на специализацията си. А и в сърцето си я обикнах.

Съпругът ми измаза къщата в Любимец, където живеехме, за да е по-топло през зимата. Извадих дрешките от по-голямото ми дете, изпрах ги и ги сортирах. Купих памперси, ново корито, бебешка козметика. Стегнах си и багажа за родилния дом. Извадих си книгите за бременната жена и всеки месец отчитахме колко е пораснала, от кога започва да ни чува, да се прозява… Тъй като в шестия месец плодът започва да усеща светлината, разголвах корема си, за да може там, вътре, да й е розово.

И така, мама, татко и батко, чакахме нея. Само още един месец и тя трябваше да е сред нас.

Беше юни, хубаво, топло време и решихме да отидем на риболов на Марица. Ние обичаме да ходим сред природата и да се наслаждаваме на Божието съвършенство.

Съпругът ми хареса едно местенце и след като го огледа заведе и нас, а той се върна да докара колата. В момента, в който нашата баба Лада спря, се чу шум. В един миг видях как едър смок мишкар се устреми към момченцето ми. За секунди успях да го издърпам, за да не се оплете змията в краката му.

Предадох уплахата си на Господа. Не след дълго обаче получих болки. Направих консултация с акушер-гинеколог и разбрах, че се налага да лежа и да пия лекарства.

Минаха няколко дни, в които се чувствах по-добре. Но една сутрин чух викове навън. Карайки колело, моят свекър паднал от него. С окървавена глава, почти в безсъзнание, го качили в някаква кола и го оставили пред нас. Съпругът ми го нямаше, а аз бях сама с детето. Като лекар трябваше да действам много бързо. Намерих линейка и го транспортирах до Свиленград, където зашиха раната и му оказаха необходимата помощ. След това го върнах в дома му, настаних го да легне и се прибрах. Но отново получих болки. Мислех си, че ще мине, но се лъжех. Започнах да кървя.

Докато се чудех в безсилието и болките си какво да направя, докато успея да намеря някой, който да се погрижи за мен, минаха часове.

Приеха ме по спешност в Родилното отделение и ме включиха на система. Болката оставаше все така силна, а тоновете на детето започваха да се губят. Късно вечерта спешно събраха екип за операция.

Изведнъж уплахата ми изчезна. Даже започнах да се чудя на спокойствието, което ме обзе. Радвах се, чаках нея, макар и малко рано, оставаха й само няколко дни, за да влезе в деветия месец. Заспах от упойката и сънувах, че много овчари слизат от небето. “Господи, защо овчари, а не ангели?” – чудех се аз.

Когато ме събудиха, веднага попитах за нея. В началото ми отговориха уклончиво, докато накрая ми казаха, че когато са започнали да я вадят, тя се е задушила.

Първото нещо, което изникна в съзнанието ми бе Йов и си казах: “Бог дал, Бог взел”. Учудих се, че не тъжа, но съм се лъжела. В първите мигове съм била просто с притъпени сетива от изживяното.

За жалост нещата не свършиха до тук. Състоянието ми се влоши. Започнах да повръщам, а бъбреците ми спряха да функционират. Приведоха ме в реанимацията в Хасково. Положението продължаваше да бъде същото, бъбреците ми отказваха да отделят урина, кожата ми се наду, имах белодробен оток и сърце на горна нормална граница. Задушавах се в легнало положение, можех да стоя само седнала. Съпругът ми неотлъчно се грижеше за мен, но от ден на ден здравето ми все повече се влошаваше. Започнах да изпитвам странното чувство, че си отивам от този свят.

Тогава намерих сили да започна да чета отново Библията. Звъннах на всички мои вярващи познати и близки и така започна застъпническата молитва за мен от църквите в Любимец, Бургас, Тетевен и София.

След този духовен пробив, започна раздвижване и във видимия свят около мен. Мои колеги лекари се заинтересували за състоянието ми и се свързали с шефа на Хасковската болница, който дойде да ме види. Така аз отпътувах за отделението по Нефрология в Пловдив, където веднага ме включиха на хемодиализа. За два дни бях на крака, а след 2 седмици бях изписана.

След 11 месеца проф. Димитраков ми каза, че съм съвършено здрава, дотолкова, като че ли никога нищо не се е случвало.

От всичко преживяно до тук разбрах няколко много важни неща. Първо, че човек крои планове, но реализирането им зависи само от Бог. Второ, че трябва да учим децата си от малки да ходят с Господа, защото това е най-важното за тях и за нас, а за останалото Той ще промисли. Трето, голяма сила има в общата молитва на праведните. И четвърто, когато Бог лекува, Той го прави съвършено, без остатък.

Благодаря на всички, които се молиха за мен. Благодаря на лекарите и сестрите, които се грижиха за мен. Но най-вече благодаря на Бога за живота, който ми подари.

Бел.ред. Днес Д-р Димова продължава да се радва на добро здраве, както и на още едно дете - малко, палаво момченце.