Конфликт на мотивации

Сблъсъка на Божествените и дяволските аргументи доведе до изгонването на човека от Едемската градина

 

П-р Йосиф ДИМИТРОВ

Какво правят много хора, когато се намират в средата на даден период от своята дейност? Ако нещата не вървят, много от тях изоставят проекта и търсят нещо ново. Други анализират същия този проект и се стремят да го направят по-добър. В такъв един момент на преценка, човек определено гледа на своята вътрешна мотивираност. Тя е тази, която го кара да продължи работата си или да се откаже от нея.

Погледнах в речника за дефиницията на думата мотивация. Тя е доста всеобхватна и визира желанията, нуждите и целите, които движат личността напред. Мотивираност можем да наречем, както причините, които се крият зад нашите действия, карайки ни да реагираме по един или друг начин и да напредваме, а също и чувствата, които водят някого към дадена цел, така и силата, която дава възможност на човека да превъзмогва трудностите и да върви напред. Всеки един от нас, когато е в процес на оценка на дейността си, поглежда на своята мотивираност.

Когато четем Божието Слово, виждаме, че библейските герои също са били мотивирани от нещо. Библията ни говори за два вида мотивация. Първата се нарича

външна мотивация

Тя идва отвън, идва от някого към нас, опитвайки се да ни накара да извършим нещо определено. В библейските истории виждаме много хора, които са живели дълги периоди, мотивирани от вън - някой друг ги е мотивирал. Всеки един от нас, анализирайки живота си, също ще види, че е започнал с външна мотивираност.

Когато бях дете, родителите ми се опитваха да ме мотивират как да уча. Те искаха да ми покажат, че училището е важно нещо в моя живот, защото ще получа добро знание. Започнах да раста със съзнанието, че трябва да уча, че това е добро за мен. Започнах да го правя, на първо място, за да доставям радост на моите родители и на второ място от страх, че ако не го направя, ще се срещна с баща ми в другата стая. Това се нарича външна мотивировка. Някой друг от вън те натиска и ти казва какво да направиш. И ти го правиш.

Нека да погледнем сега на библейските образи – цялата история в Едемската градина говори за силата на външната мотивировка. Бог каза на Адам и на Ева: „От всяко дърво в градината свободно да ядеш; но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.” (Битие 3:16, 17) Бог определи курса на поведение на първата двойка в Едемската градина. Всичко вървеше добре, докато не срещнаха змията. Тогава се получи сблъсъка между силата на едната и на другата мотивация. Човекът се намери на кръстопът и трябваше да избира. За жалост той направи негативния избор.

Следващата история е на младия Яков. Младежът, който растеше в бащиния си дом, се беше родил с обещание, според което по-младият щеше да първенствува над по-големия. Какво се случи обаче в този дом? Младежът се остави да бъде повлияван от своята майка. Тя му казваше какво е планирала и какво той трябва да направи, за да открадне благословението на брат си, като измами своя баща. Младежът следваше майчините указания. Той беше мотивиран отвън и беше послушен на онова, което майка му искаше. И накрая трябваше да изживее последствията, много, от които бяха негативни в неговия живот.

Какъв беше Моисей в началото? Живеейки в Египет, той се измъчваше, като виждаше страданията на Божия народ. И когато видя египтянина, който малтретираше един евреин, бидейки външно мотивиран, той не можа да издържи на тази неправда, намеси се в ситуацията, уби египтянина и избяга в Мадиамската земя.

Погледнете Исус Навиев и силата на външната мотивация. Дойдоха гаваонците при него, излъгаха го, казаха му, че идват от далече и успяха да го убедят. Той видя дрехите им, видя как изглеждат и направи един погрешен договор с тях.

Какво да кажем за Самсон? През целия си живот този младеж беше мотивиран от вън. Знаейки от родителите си, че трябва да бъде назарей на Бога, той непрекъснато живееше с мисълта, че е такъв, но никога през живота си не се посвети изцяло. Докато накрая загуби битката.

Еврейският народ! Кога изпадна Израил в идолопоклонство? Когато израилтяните видяха външните народи с техните богове и идоли. Те бяха повлияни от тях и мотивирани от вън, изпаднаха в това идолопоклонство.

Кога Израел поиска цар? Отново гледайки на чуждите народи и на моделите, чрез които се ръководят тези съседни народи. Израел поревнува и поиска да има цар.

В Новия Завет също има десетки примери за влиянието на външната мотивация в живота на хората. Един от тях е случая със самарянката. Когато Христос я срещна, тази жена беше изключително повлияна и мотивирана в своята вяра от традицията. Затова тя каза на Исус, че на тези два хълма трябва да се покланят на Бога. И Христос трябваше да се обърне към нея и да й говори за истинското поклонение.

Забележете фарисея и бирника, които се молеха в Храма. Молитвата на фарисея беше мотивирана от вън, тя имаше за цел да покаже колко религиозен и духовен е той.
Какво да кажем за Анания и Сапфира? Тази двойка в първата църква, също изпадна в една показност. Те направиха нещо в своя живот, което никой не ги караше да правят. Мотивирани от вън.

Какво да говорим за Симон магьосникът? Какво да говорим за Димас, какво да говорим за останалите образи в Новия Завет, които бяха мотивирани от вън в своя духовен живот? Ако външната мотивираност е негативна, тя води до духовна, а в някои случаи и до физическа разруха. Този принцип е толкова важен, че ап. Павел цитира един светски поет Таис от Мениандър в І Коринтяни 15:33: „Не се мамете. "Лошите другари покварят добрите нрави.” Т. е., ако сте мотивирани от вън с едно негативно влияние, вие ще загубите добрите нрави, ще загубите това, което имате в живота, което е от Бога. Ако обаче външната мотивираност е добра и положителна, тя е от голяма помощ за всеки един от нас. Въпреки това тя не е крайната цел.
Библията ни говори за още един вид мотивираност, която се нарича

вътрешна мотивация

Ако трябва да дам дефиниция на това понятие, аз бих я нарекъл персонифицирана външна мотивираност. Външната сила, която е оформила нашите характери и нашето мислене, външните влияния, които са оформили нашето развитие, са били присвоени и са станали наши. Те са нашето вътрешно убеждение, което вече не идва от вън, а от вътре. Редно е да се запитаме каква е ползата да бъдем мотивирани отвътре? На първо място, вътрешната мотивираност развива благочестив характер. Понеже цитирах някои от старозаветните герои, нека да се върна обратно към тях.

Младият Яков беше мотивиран от вън във всички свои действия. И докато беше в бащиния си дом, и когато отиде в дома на вуйчо си Лаван, той беше мотивиран изцяло от всичко онова, което ставаше. Понеже Лаван беше лъжец и измамник и Яков си беше такъв. И двамата се надпреварваха кой да бъда по-умен и кой да надхитри другия. Това идваше от вън. Докато дойде един момент, когато Яков разбра, че повече не може да живее, повлияван от външните неща. Вижте, през цялото това време той служеше на Бога. Знаеше какво Господ беше направил в неговия живот. Но това не беше достатъчно. Докато не дойде момента, в който Яков трябваше да срещне Господа. Той трябваше цяла нощ да се бори с Него и на сутринта бе преименуван от Яков на Израил. Когато външната мотивация в неговия живот бе сменена с тази вътрешна мотивираност, когато срещна Господа и Той се докосна до него, не само характера му, но и неговия вид бе изцяло променен. И Яков се превърна в патриарх.

Говорих и за Моисей, който бе мотивиран от страданията на Божия народ. Ревността, която имаше, го накара да избяга и да отиде в Мадиамската земя. Но след това Моисей трябваше да преживее нещо лично с Господа. Той трябваше да срещне Бога, там в горящия храст, трябваше да чуе Божия глас и да бъде трансформиран. От този момент двигателната сила в живота му вече не идваше от вън, а от вътре. Той се превърна в ръководител на Божия народ.

Ето защо вътрешната трансформация развива благочестив характер. Тя развива в нас Христовия образ. Всички тези герои, които позволиха на Бога да ги срещне и трансформира, получиха една вътрешна мотивираност в своя живот. Те всички завършиха като герои на вярата и бяха благословени от Бога. Господ имаше план и за Самсон, но той никога не позволи на Бога тази външна мотивираност, която му влияеше толкова много, да стане вътрешна и той да бъде движен от вътре.
Вътрешната мотивираност дава възможност не само да развиваме един Христоподобен характер, тя дава и

възможност да инвестираме

в живота на другите. Ако ние сме мотивирани от Господа, ако сме вътрешно убедени, че това, което вършим е Господне, ако Бог ни е говорил, ако сме имали истинска среща с Него, ние ще можем да инвестираме в живота на другите.

Винаги казвам, че хората, които са вътрешно мотивирани, са хора с влияние. Не можеш да имаш Божия Дух и Божието помазание в себе си, и да не бъдеш вътрешно мотивиран, да не бъдеш човек с влияние. Това не е библейско. Всеки образ, който е движен в Библията, от Святия Дух, който е мотивиран от Господа да върши нещо, е човек, който е инвестирал в живота на другите. Той е движен да дава, да помага, да бъде външна мотивировка за другите. Ето защо много е важно нашата външна мотивираност да бъде допълнена с вътрешна такава. Божието желание за святост трябва да стане и наше желание за святост. Божието желание да обичаме всички, трябва да е и наше желание да обичаме всички.

За много хора пасторът е моторът на мотивацията в техния духовен живот. За други тази мотивация е да ходят на църква, да служат на Бога, да пеят, да хвалят името Му. Това е много добре, но то е само част от процеса. Това не е всичко, което трябва да имаме в живота си. Трябва нещо да стане в нас, за да може не пасторът, не църквата и атмосферата в нея, да бъдат двигател в нашия духовен живот. Трябва нещо в нас да гори, да си казваме, че е време е да хвалим Господа, да Му благодарим, да се покланяме пред Него. И всичко това да идва от вътре.

През последните няколко години в Европейския парламент в Брюксел се провеждат т.нар. молитвени закуски. Присъстват до 150 – 200 човека политици - депутати, министри, различни ръководители. Имах честта да бъда канен на тези духовни закуски като зам. - ректор на нашата семинария. Те се провеждат всеки декември. Бях особено окуражен последния път. За говорител бе определен г-н Мишел Камдесю. Дълги години той беше директор на Световната банка и известен като банкер № 1 на света. До него стоеше Ханс Георг Кьогеринг, който беше председател на Европейския парламент, а до него - кралицата на Белгия.

Г-н Мишел Камдесю излезе и започна да говори. Много е интересно е да чуете да проповядва някой, който е политик, и то от много висок ранг. Застана той отпред и каза: “ Аз съм политик от Франция, участвал съм в много политически битки, но за първи път в своя живот заставам публично, за да изявя на всички вас, че аз съм един дълбоко вярващ в Бога човек. През целия си живот съм се молил на Господ Исус Христос, чета Библията и искам тази сутрин да прокламирам, че съм посветил живота си на Господа.

Интересно беше да слушам този човек, който за 35 минути изнесе една, аз я категоризирам така, петдесятна проповед. Не можех да повярвам, понеже Европа е доста светски континент и все пак Божият Дух работи в сърцата на хората.

След това поканиха кралица Фабиола да се моли. Тази жена излезе напред и каза: “Аз благодаря за тази покана. Всеки ден аз се моля на Господ Исус Христос и вярвам в Бога. Но реших да ви прочета една от молитвите на моя покоен съпруг. Той всяка сутрин най-напред четеше Библията и се молеше на Бога. От време на време имаше навик да записва някои от молитвите си.” И тя започна на чете

молитвата на краля на Белгия

Той молеше Господ да му помогне, при всички срещи, които ще има през деня, хората от различен ранг и положение да видят в него Господ Исус Христос. В молитвата още се казваше: “Господи, без Теб аз съм нищо и нищо не мога да направя за моя народ, ако Ти не ме благословиш.”

За какво говори всичко това, приятели? Външна мотивировка или нещо повече? Това показва, че всеки един от тези хора, е изпитвал нуждата да се обърне към Създателя, към нашия Спасител Господ Исус Христос. И не повлиян от външни фактори, но дълбоко от вътрешността си да извика към Господа и да иска помощ от Него.
Желанието за служене на Господа трябва да дойде отвътре.

Кое ни ръководи в нашия духовен живот? Да отидем в неделя на църква, да пеем песните, да чуем словото, да се видим с някои? Добре, това е много добре! Но трябва да има нещо много по-възвишено и това е личната вяра в Господа. Може би забелязвате, че аз избягвам да говоря за личната убеденост. Защото човек може да е убеден за нещо, но да не е мотивиран да го направи. Аз вярвам, че понятието мотивираност включва в себе си и убеждението за нещо. Ето защо, когато говоря за мотивираността, аз мисля, че човек трябва да е убеден в истинността на Бога. Първо, човек е убеден в тази жертва, която Христос направи за нас и след това той е мотивиран да действа, а не да остави Божия призив напразно.

Христос каза – Аз имам план да задържа живота си и Аз имам план да го дам. И Той го направи доброволно за нас. Защо? Защото Божият план, планът на Отец за спасението на човечеството, стана лична мотивировка на нашия Спасител Господ Исус Христос. Той дойде на тази земя лично, движен от любовта на Отец и Той възлюби Своите докрай. Нека да се поучим от този Божествен пример. Нека запомним, че първо Той ни даде пример, че как всичко, което Отец планираше и правеше, Христос успя да го персонифицира, да го има като свое. Виждането на Бога за човечеството трябваше да стане Негово собствено виждане.

Пророк Авакум говори, че никой не може да му отнеме това, което е вътре в него. Той казва следното нещо: “Защото, ако и да не цъфти смоковницата, нито да има плод по лозите, трудът на маслината да се осуети, и нивите да не дадат храна, стадото да се отсече от оградата, и да няма говеда в оборите, пак аз ще се веселя в Господа, ще се радвам в Бога на спасението си. Иеова Господ е силата ми; Той прави нозете ми като нозете на елените, и ще ме направи да ходя по височините си.”
Външните фактори може да се променят, но това, което е вътре, то остава и не се променя. Вътрешната мотивираност не се подчинява на възрастта. Ако сте повярвали в Господа на 20 години и сега сте на 60 или 70, ако сте движени от тази вътрешна мотивираност за Господа, знайте, че тя не старее. Напротив, тя се обновява с всеки изминал ден в Господа Исуса Христа. Ето защо тя е тази, която трябва да бъде завършващия елемент на нашия духовен растеж.