Небесни семена за погиващия свят
Земята се нуждае от духовните потоци на всемогъщия Божий Дух
Илия МИЛАНОВ
Благословени са Божиите стъпки, които са ни събрали под крилото на всемогъщото Божие помазание. Аз виждам с духовните си очи духовните потоци, които ще потекат от нашите духовни утроби, защото земята се нуждае от истинската вода. Онази вода, която изтича от вечността и помазанието на всемогъщият Божий Дух, Който омъдрява, смирява, но същевременно дава и Господна сила. Аз вярвам, че Бог ще говори в сърцата ни, за да чуем гласът на Божието наставление, да се поучим от Божията истина, да почерпим мъдрост от дълбоките води на всемогъщото Божие царство и Христова святост.
Пророк Исая видя чудесна картина - той видя престола на Божията святост, на който Творецът на Вселената седеше в сила и пълнота. Около трона летяха серафимите. С две криле те притулваха своите нозе, с две криле прикриваха своите очи и с две криле летяха около трона на Божията святост, казвайки: “Свят, свят, свят е Господ! Славата Му изпълва цялата земя.”
В Светото Евангелие на евангелист Йоана 15:7-12 е записано: “Ако пребъдете в Мене и думите Ми пребъдат във вас, искайте каквото и да желаете, и ще ви бъде. В това се прославя Отец Ми, да принасяте много плод; и така ще бъдете Мои ученици. Както Отец възлюби Мене, така и Аз възлюбих вас; пребъдвайте в Моята любов. Ако пазите Моите заповеди, ще пребъдвате в любовта Ми, както и Аз опазих заповедите на Отца Си и пребъдвам в Неговата любов. Това ви говорих, за да бъде Моята радост във вас, и вашата радост да стане пълна. Това е Моята заповед, да се любите един друг, както Аз ви възлюбих.“
Не са ли прекрасни тези думи, които идват от небето на всемогъщата Христова слава? Думи, които се раждат със силата, благочестието и помазанието на всемогъщия Божий Дух. Думи, които са небесни семена, от които толкова много се нуждае погиващия свят. Нашият Господ дойде на тази земя; великата тайна, която беше укривана във вековете дойде за да докарва слава върху човешкия род. И тази тайна се заключава в едно едничко изречение, описано в светата книга Библия: “И Словото стана плът и живя между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.” (Йоан 1:14)
Благоприятната спасителна година
Великите Господни времена дойдоха на тази земя. Времената, по които въздишаха пророците и Божии човеци бяха предписали за нас - обявената благоприятна спасителна година на Божията милост, която вече 2000 години триумфира по лицето на земята с крачката на всемогъщото Божие право. И ние сме в тази последна година на Божията милост, ние сме едни от последните сеячи и жътвари, призовани за великия и скорошен ден на всемогъщото Христово завръщане. И аз вярвам, че това трябва да всява респект в сърцата ни.
Вече повече от двадесет години проповядвам Словото Божие с време и без време. Много от хората са ми казвали – брат Илия, кога най-после ще те ръкоположат за пастир. О, казвам, опазил Господ стадото Господне, ако човек като мен стане пастир. Искам да ви кажа, че на 24 август 1990 год. в 10,30 часа Исус ме призова като благовестител на Божията нива: “ Илия, обличам те със сила от свише, изпращам те да проповядваш благоприятната спасителна година на Моята милост по лицето на цялата земя.”
Имахме съвместно служение с Дерек Принс. Той каза - брат Илия, дано не се огорчиш от думите, които съм решил да ти кажа. Ако на вас благовестителите трябва да се пише обща оценка по богословие, тя е твърде слаба, да не кажа и двойка. И той погледна моята реакция. Аз се усмихнах и казах – брат Дерек, най-после в твое лице да намеря съмишленик, аз също мисля така, защото освен А- то на Божията истина, когато надникнем в Б- то, Бог ни улавя в лукавщина. Тогава брат Дерек ме погледна и каза – ако така мислиш, аз имам продължение. Аз, казва, не съм никакъв благовестител, аз съм извикан като служител от петкратното служение на Господа като учител. И ми разказа следното: “Веднъж приготвих една прекрасна проповед, в която бях съчетал мъдростта и силата на цялото Евангелие и Старозаветните писания. Всичко точно формулирано, крещящо с пълнота и Божествено помазание. Проповядвах на една невярваща аудитория и когато приканих към покаяние, за мое голямо учудване не се изправи нито един човек. Казах си – къде е грешката? Тишината беше изключително дълга и тягостна. Мислех си, че никога няма да бъде прекъсната. Тогава се изправи един благовестител, един твърде слаб ученик, който каза: “Слава да бъде на Бога!” И след малко ужилени в сърцата си всички питаха – какво да сторим за да се спасим? Сега на мен, отличника по богословие, трябваше да ми се пише слаба оценка по предметът Библия.”
В нашето събрание имаше тогава двама благовестители – един индианец от САЩ и един българин от България. И Дерек седна смирено за да не бъде уловен в лукавщина, когато се опита да разкрие с плътските си усилия А- то на Господното величие.
Скъпи братя и сестри, вие сте тези, които сте призовани да носите същината на Господното благовестие. Призовани сме да издигаме силата на Всемогъщия Кръст, защото Словото на Кръста е безумство за онези, които погиват, но за нас, които се спасяваме, То е Божия сила.
Застани на камъка
Когато Бог ме извика като служител бях християнин само на 1 месец и 2 дни. Бях прочел само три глави, надничайки в четвъртата, на евангелист Матея. И Господ каза: “Илия, застани на камъка и говори за величието на Моето царство.” Тогава бях управител на търговските зали и хотелската част на сливенския комплекс “Шато Алпия” – верига от “Шератън”. Знаете ли колко унизително изглеждаше да застане човек там на камъка? И когато слизаха от лифта хората, аз спирах някои от тях и казвах – искате ли да ви кажа нещо интересно? Хората се спираха и гледаха с удивление какво ще им кажа толкова интересно. И аз с простотата и любовта им говорех за святия Бог. Не че имах какво много да им кажа, но вярвам, че когато проповядваме Евангелието без думи, то носи от елитността и непоклатимата същност на Божието помазание.
Е, някои се присмиваха и ме отминаваха, други спираха и се заслушваха. Само след няколко месеца на това място, без нито една реклама, без нито един афиш, се стичаха по 15.000 души всеки ден. Защо? Защото Бог беше обявил благоприятната спасителна година, защото слепи проглеждаха, куци прохождаха, глухи прочуваха и на сиромасите се проповядваше спасителната вест на Божията милост.
Дойдоха хора, които ме обвиниха, че това не е служение от Бога. Но аз ги разбирах, защото техните мотиви бяха много правилни. Те казваха – брат Илия, ние казваме, че това не е служение от Бога. Аз ги питах – какво ви съблазнява? Ами Словото Божие с яснота говори да не се поставят млади християни на отговорни постове да не би да попаднат под същото осъждение, възгордявайки се по подобие на Сатана. И те имаха абсолютното основание да го кажат, което беше доказателство, че те ми говорят с любов. Аз ги погледнах и казах – скъпи братя, ако това ви съблазнява, бих ви помолил да излезете от това заблуждение, аз не съм млад християнин. Господ казва, че един ден за Него е като хиляда години, а хиляда години за Него са като един ден. И ако Господ те извика в Господния ден, Той непременно би ти дал старост като за хиляда години, мъдрост като за хиляда години и преди всичко любов към погиващия свят като за хиляда години.
Вече 20 години проповядвам Словото Божие. Повече от 3 млн. българи са чули благодатната вест на Христовата милост и това не е защото можем, а защото има едно велико правило, показано от нашия Господ Исус Христос. Великата реформа, която Господ направи, явявайки се на тази земя е писана в Словото Божие и тя трябва да бъде първо начало на нашата духовна логика: “И като се намери в човешка плът Исус Христос смири Себе Си.” И точно поради тази причина Небесният Отец Го издигна в светостта и силата на Своето небесно право и превъзвиши името Му над всички имена. И аз благодаря за всички вас, които в кротост и смирение се готвите да видите величието на Всемогъщия Христос във вашето служение. Житата са побелели, работниците са малко, но Господ, Всемогъщият Господар, днес ни призовава в единомислие и единодушие, защото единствено в институцията Църква Христова Бог е инвестирал всичката мъдрост, чистота и милост към погиващия свят. Това е духовния лик, но същевременно и височайшата любов, която Бог е излял в сърцата ни чрез дадения Святи Божий Дух.
Да ударим камбаната
“Ако пребъдвате в Мене и думите Ми пребъдват във вас, искайте каквото и да пожелаете и ще ви бъде.”
Бог разшири нашето служение до пределите на цялата земя. Вие, които следите списание “Благовестител” и вестник “Благовремие” забелязвате, че ние достигнахме дори до остров Сахалин, там откъдето изгрява слънцето. И това е възможно за тези, които уповават на изговорените Божии думи. Аз обичам думите на апостол Павел – “всичко мога чрез Този, който ме укрепява.” Виждате ли, светът си има собствени закони, собствени порядки и начин на живот, но ние сме длъжни, като камбана на последната Господна тревога да възпроизведем камбанен звън – хора покайте се, защото Царството Божие приближи.
Бог ми е дал една ревност да говоря това Слово Божие особено пред високопоставените хора, защото точно от там трябва да започне благовестието. Тази вечер аз се наслаждавам на това, което чух на този форум, защото това е почеркът на Святият Божий Дух, това е почеркът на първоапостолите, защото те проповядваха в елита на нацията да не би благовестието им да бъде напразно.
Трябва да ви кажа че в един от възкресенските дни отидох в кметството в Сливен и до последния, най-малък чиновник ги поканих да дойдат на църква. Знаете ли, аз го правя с голяма любов за тези хора. Но говорих същевременно със строгостта на Божиите доводи. Казах им: знаете ли господа политици защо съм дошъл във вашите кабинети ? Защото Господ има нещо много против вас; защото вие, управниците на този град не познахте Господа; защото, ако бяхте Го познали, не бихте отново разпъвали Господа на славата.
Първите два реда в молитвения дом бяха изпълнени от управниците, дошли със семействата си на богослужението. Когато говорим със строгостта и любовта, в съчетание с Божията благодат, тогава и камъните могат да придобият авраамови сърца.
Един от най-големите противници на Евангелието в нашия град беше спечелен за кръста точно на тази евангелизация. Този човек написа един политически религиозен обзор и го прочете на националната конференция в България. Директно, без да се срамува той каза – господа политици, аз направих своя избор, който се нарича Исус Христос, който донесе светлина в тъмнината на моето човешко незнание. И в неговия доклад знаете ли какво безценно сведение беше донесено до нашата общественост. Една от директорките в Сливенска област беше буквално написала следното – това което ние, учителите педагози не можахме да направим десетки години с децата и възпитанието в България, успяха да го направят евангелските благовестители.
Най-страшното изречение
Когато има постоянна светлина, чисто и просто няма време за мрака! Насърчавам ви да говорите това слово, което казва – “Ако пребъдвате в Мене и думите Ми пребъдват във вас, искайте каквото и да пожелаете и ще ви бъде.” Уловете това слово, съхранете го в олтара Господен, който е човешкото сърце и тръгнете. Нивите са побелели, жътвеният откос ще бъде голям и нека да ни води не ентусиазмът на привременните чувства, а любовта към погиващия свят. Една превъзходна любов, която светът не познава - любовта на Кръста. Кой ще занесе тази любов, ако не ние - кротките и смирените по сърце, счели всичко за измет само Христа да придобият? Защото Исус каза: ”В това се прославя Отец Ми, да принасяте много плод и плодът ви да бъде траен.”
Това, което мен лично ме мотивира да работя, с време и без време, е следното. Когато за първи път отворих страниците на книгата на пророк Еремия, прочетох едно изречение, което считам за най-страшното записано в Библията. Там пророкът, вдъхновен от Святия Божий Дух, възклицава: “Измина лятото, измина и жътвата, но ние не се избавихме.” Ще бъде ли това страшно изречение съдба и на нашия български народ? Това зависи от нас.
Когато бях на Сахалин извлякох една изключително голяма поука и никога няма да я забравя. Там Църквата Христова е съвсем млада – на шест години. На този малък остров, който наброява само 800 хил. души има 54 евангелски петдесятни църкви. Старшият презвитер, чиято жена отсъстваше поради дълга командировка, се занимаваше със своя 6-годишен син. Когато майката се завърна, детето буквално връхлетя в прегръдките й и каза – мамо аз много помагах на татко, докато теб те нямаше. Почудих се какво толкова е помагало това дете, то нищо не правеше. И очаквах да разбера какво има предвид. Майката също се учуди и попита – как така, по какъв начин помага на своя татко? Ами не му пречех, когато работи, каза детето.
Колко велико нещо е да не пречим на нашия Господ, Който иска да работи чрез нас. И аз ви моля - бъдете кротки и смирени! Да се вижда не само смирението, но и силата на Сионския лъв в нашия живот. Нека Святият Божий Дух да продължи великата истина на благовестието в нашия живот. Нека Бог да ни благославя!