"Изкупувайте благовремието, защото дните са лоши" /Ефесяни 5:16/
Септември, 2017
Април, 2016

Неудобната истина на Възкресение

 

 

 

Д-р Н. Т. РАЙТ

Историите, свързани с Възкресение, са пълни с хора, които не разбират какво става. Мнозина смятат, че тялото на Исус е било откраднато. Петър вижда сгънатите ленени дрехи и не може да разбере какво е станало. Учениците не разбират Писанията. Ангелите задават въпрос на Мария и тя все още не знае какво става. След това тя обърква Исус с градинаря. Накрая тя понечва да Го прегърне и Той й казва, че не трябва да го прави. Трудно е, дори да се опитаме, да намерим повече объркване само в няколко параграфа.

А идеята е, че Възкресение нахлува в нашия свят на пространство, време и материя, свят на истински хора и истински живот, но нашите умове и въображения са твърде малки, за да го осмислят, така че ние правим най-доброто, за да поберем едно море в бутилка и да сместим експлозивния факт на Възкресението във възможностите, които са ни известни.

Разбира се, на едно ниво продължаващото объркване на учениците е знак за автентичността на историята. Ако някой я беше измислял след едно цяло поколение, както мнозина твърдят, че е станало, те едва ли биха описали подобна бъркотия. По-конкретно, никой не би измислил забележителния детайл за покривалото за глава, което е сгънато или дори още по-забележителния факт, че Исус не е веднага разпознат нито тук, нито на следващата вечер по пътя за Емаус, нито дори след това, когато приготвя закуска на брега. Първите християни не са били подготвени за това, което се е случило. Никой не би могъл. Както казва един агностик, като че ли те се опитват да опишат нещо, за което им липсват подходящи думи.
Но този проблем не е ограничен само до 1 век. Оттогава насам хората се опитват да натъпчат Възкресение в конвенционални рамки, които просто не са в състояние да го поберат.

Такъв е класическият пример с Timеs на Разпети петък. В първата статия, наречена „Универсални истини”, авторът твърди, че посланието на Възкресение е такова, че всеки може да се подпише под него. „Разпети петък,” казва той, „възпоменава една жертва, предала себе си като мъченик от любов към другите, а Възкресение е постигането на победата чрез страдание.” „Тези неща, продължава авторът, са универсални духовни истини. И колкото повече общуват хората от различни религии едни с други, толкова по-ясна става общото приемане на тези истини.” Така, в заключение, „по този начин Възкресението свързва посветените хора заедно” (подразбира се посветените хора от различни религии). „Чрез страданието доброто може да победи. Смъртта не е краят.” И тогава следва забележителното и жалко подвеждащо последно изречение: „Това могат да кажат всички вери в Британия и тази седмица те могат да се съберат заедно.”

Е, съжалявам. Разбира се, ние трябва да работим, за да намерим обща основа и обща цел с тези, които имат вяра, различна от нашата, и дори с тези, които нямат никаква вяра. Не много отдавна се намерих на един подиум в Съндърленд с председателя на Ислямския Съвет на Великобритания, дискутирайки именно това. Наскоро архиепископът на Кентърбъри ме помоли да се присъединя към една малка група, стремяща се да придвижи напред дискусията за отвореното писмо на водещи мюсюлмани до папата, наречено: „Обща дума”. Тези неща имат огромно значение.

Но ние няма да постигнем нищо, ако принизяваме уникалното послание на Възкресение. Точно както мога да очаквам, че ще трябва да си събуя обувките, ако влизам в джамия, така и всеки разумен мюсюлманин би трябвало да очаква, че в църква на Възкресение ние няма да говорим общите полуистини, че „чрез страдание доброто може да победи” или, че „смъртта не е края.” Те с право могат да очакват, че ние ще говорим за нещо уникално, което се е случило, за нещо, което се е случило с преди това мъртвото тяло на Исус, но поради което християнството не може да се приравни с неясната религиозност на света от късната модерност повече, отколкото Мария, Петър или Йоан са в състояние да схванат истината, казвайки, че някой е откраднал тялото. Възкресение е това, което е, понеже заедно с разпъването на Исус то е централното събитие в човешката история, моментът, към който всичко останало се е устремило и моментът, след който всичко бива обновено. Благовестието, казва Павел в Колосяни, вече е било проповядвано на всяко създание под небето. Това трябва да означава, че със смъртта и Възкресението на Исус от Назарет през света е преминала една шокова вълна, така че, макар да изглежда същият, той на практика е едно различно място, пълно с нови, преди това немислими възможности.

Уверявам ви, че е по-добре да кажете, че доброто може да победи чрез страдание, отколкото изцяло да изгубите надежда. За някои хора, които казват това, чашата на вярата е наполовина пълна. Но това, което статията прави в типичен за риториката на късното просвещение стил, е да предложи една чаша, която е наполовина празна и става все по-празна. Нейната неясна религиозност има много малко общо с истинската вяра и по-конкретно с истинското християнство.

Противопоставете на това историята от Деяния, която днес прочетохме. Тя показва ясно какво означава чашата да бъде наполовина пълна и да става все по-пълна. Римският центурион Корнилий, в лична молитва и поклонение, се е обърнал към Бога на Израел с уважение и смирение. Сега Бог призовава Петър да отиде и да говори с този Корнилий, като му каже за Исус и по-конкретно за Неговата смърт и възкресение. Петър не казва „Аз мисля, че Ти вече си му дал една чудесна вяра; не е ли удивително, че по различни пътища ние всички се изкачваме по една и съща планина.” Той казва: „Бог, на Когото се покланяш, е дошъл близо чрез Исус, Който дава нов облик на световната история и ново значение на човешкия живот.” И Корнилий повярва и се кръщава.
Истинското християнство, версията с наполовина пълната чаша, е подобно на истината, която придава смисъл на всички останали истини и която формира рамката, където тези други истини ще намерят окончателното си значение. Това, което тя не прави и е смущаващо за съвременния плуралистичен свят, е че тя не предлага себе си като една истина сред многото такива или като версия на една обща за всички истина. И това неудобство – или объркване, което много хора се опитват да премахнат, да прикрият, да го обърнат с главата надолу и да кажат „ето, това е нещо чудесно, което можем да вярваме” – се появява отново и отново.

Например в споровете относно клонирането на ембриони. Правят се опити да се наложи законодателство, зададено от едно войнствено атеистично и секуларно лоби. Законът за евтаназията е друг пример. Понякога медиите внушават, че само римокатолиците са загрижени за тези неща, но това, разбира се, е погрешно. Сега всички християни трябва да се противопоставят на следствията от продължителното влияние на множество светски философии, които твърдят, че сме в състояние да постигнем християнското видение за бъдещата надежда без християнския Бог. В стила на този свят ние създаваме собствената си утопия чрез личните си усилия, по-конкретно чрез собствените си наука и технологии. Ние създаваме наш Смел нов свят тук и сега; така че не ни казвайте, че Божият нов свят е бил роден на Възкресение. Сведете подобни опасни вярвания до абстрактни, извънисторически баналности. Иронията е, че този светски утопизъм е основан върху вярата в една неудържима човешка способност да направи света по-добър, като в същото време вярва, че имаме правото да убиваме неродените деца и излишните стари хора и да си играем на хуманност с оставащите по средата. Смяната на пола е останала в миналия век; днес ние говорим за промяна на биологическия ни вид. Вижте колко сме умни! Утопията трябва да ни чака зад ъгъла.

Не сме ли научили нищо от мрачното робство през миналия век? Не само римокатолиците трябва да протестират. Същото трябва да направят и англиканите, и презвитерианите, и баптистите, и православните, и петдесетниците, и всички останали християни, както и евреите и мюсюлманите. Това не е периферна или деноминационна грижа. Тя е свързана директно с централния факт на нашата вяра, понеже на Възкресение Бог препотвърди добротата и Божия образ на човешката раса в Човека Исус Христос, показвайки едновременно с това лъжата на идеята, че утопията може да бъде постигната чрез собствените ни усилия и че хората са просто един странен вторичен еволюционен продукт, който може да бъде управляван и манипулиран. Християнското виждане за това, какво означава да бъдеш човек, е славно подчертано от възкресението на Исус и ние, като хора на Възкресението, трябва да имаме обща кауза с всички, които са загрижени за посоката, която обществата поемат в медицинската технология, както и в много неща отвъд нея.

Защо говоря за това в деня на Възкресение? Защото Възкресение ни дава повече. Първо, посланието на Петър към Корнилий е, че, чрез Своето възкресение Исус е поставен за съдия на живите и мъртвите. Възкресението на Исус е началото на окончателното поставяне в ред на всички неща. В светлината на Възкресението Църквата никога не трябва да престава да напомня на световните управници и власти, че самите те ще дават отчет и че до този ден те трябва да вършат правосъдие и да носят мъдрия, изцеляващ ред в Божия свят. Тези, които искат да деполитизират Възкресение, трябва първо да го деисторизират, което те, разбира се, правят с ентусиазъм от много години – и след това ние се чудим защо понякога църквата звучи неактуално! Но ние, които днес празнуваме Възкресението на нашия Господ, трябва да свидетелствуваме за Възкресение, Божието велико действие на поставяне в ред, като мерило за цялата човешка раса.

Второ, същото послание на Павел към Корнилий поставя ударение на факта, че с Възкресението единственият жив Бог кани всички хора в Своето семейство. Църквата е една мултинационална организация, копирана, но не и изместена от териториалните и финансови империи на този свят. Възкресение е свързано с истинския живот, то говори за Божия съд, призовавайки света към отчет и поставяйки това ново, славно творение на свобода и мир, приканвайки всички хора навсякъде да живеят в този нов свят. Възкресение е Божието „Добре дошли”, отправено към цялото човечество. Ние хората на Възкресение сме призовани да го празнуваме с едно радостно и неограничено поклонение. Заради Исус, Който обяви Божието спасително, суверенно царство; Исус, Който умря, за да победи силите на управниците на този свят; Исус, Който възкръсна отново, за да бъде коронясан като цар над всички неща на небето и на земята.

Бог да ни дава благодат, днес и завинаги, да живеем като хора на Възкресението, празнувайки Исусовата любов и радост и правейки Неговото царство и справедливост познати в този свят.