Океанът никога не замръзва

За да помогнеш на падналия, трябва да се наведеш

Хари ТАТЕОСЯН

В книгата Второзаконие 23:15, 16 четем: “Да не предадеш на господаря му слуга, който е избягал при тебе от господаря си. При тебе да живее, всред вас, на мястото, което избере отвътре някой твой град, гдето му е угодно; да го не притесняваш.”
Интересно е това слово. От къде накъде? Аз не само бих се притеснил, но никак няма да ми бъде удобно такова положение. Щом е избягал от господаря си, човекът явно е нарушил нещо, работата му не е чиста. И на всичкото отгоре трябва да ощетя господаря му, като не го върна при него, а съм и задължен да го крия този човек. И то не където аз предпочитам, а където на него му е угодно, там да го сложа да живее. Той може да си поска най-хубавото място, този роб, който не само, че се е провинил, но аз трябва и да не го притеснявам. Изрично е казано “да не го притесняваш” – в някои от твоите градове при това, да не е много далече, да ти е под ръка.

Каква е целта на това писание, защо аз трябва да постъпя така?

Бог илюстрира подобен случай в Новия Завет. Годината е 62-ра сл. Хр., мястото е Рим, а там, в затвора, се намира ап. Павел. Един слуга от град Колос откраднал от господаря си, ощетил го по някакъв начин и избягал от него. Избягал на 1600 км. на запад, без кола, пеша и попаднал в Рим. И не само попаднал в Рим, но попаднал и на ап. Павел, който, макар и в затвора, му проповядвал благовестието. След което този слуга се променил, станал нов човек, приел Исус Христос за свой Спасител, а това, знаем, е нещо чудесно.

Обаче пред Павел застанал проблема, за който прочетохме във Второзаконие 23-та глава. Какво да прави този човек и какво да прави Павел? Ако го остави там, римското правосъдие ще го разпъне на кръст, ще го унищожи. Ако го върне на господаря му, ще наруши Моисеевия закон. И тогава той решил да се осланя на благодатта. Новият Завет, в който живеем, е завет на благодатта. В благодатта човек не се оправдава чрез дела. “Защото по дела, изисквани от закон няма да се оправдае никоя твар.” Ако можеше да се оправдаем чрез дела нямаше нужда Христос да идва. Но Бог изпрати Своя Син именно, защото не можем да се справим сами.

Да се върнем отново на случката с колосянина и да видим как Павел разреши проблема. Той написа едно писмо до господаря му, който живееше в Колос, даде го на роба и му каза, че е вече новороден и не трябва да се страхува. Каза му още, че познава неговия господар. Един ден в Колос аз му проповядвах, каза ап. Павел, и той стана християнин. Ако ти си избягал от един християнин и ако сега ти самият си християнин, иди при брат си. Ще пратя това писмо по теб и вярвам, че ако той продължава да ме уважава и почита като приятел и брат в Христа, ще изпълни онова, за което го моля в писмото.

Вие вече се сещате за кое писмо става въпрос. Така че да отворим на Филимон. Основната тема в това писмо е за силата на прошката, която прави чудеса. Няма човек, който живее тук на земята и който да няма някаква неприязън към нещо или някого, освен, ако в него през цялото време не живее Христовия дух. Ако аз се запозная с такъв човек, той наистина ще ми бъде приятел. Искам да споделя с вас 7 аспекта на прощението. На първо място прощението е

акт на волята

То не е просто свързано с чувства. Любовта е също акт на волята и тя е преди всичко жертва. Тя не е чувство, защото чувството отминава. Ние не залагаме на химията, а на онова, за което даде пример Христос. “Бог толкоз възлюби света (каква е тази мярка “толкоз”?), че даде…” Толкоз възлюби, че даде – и то Себе Си. Какво повече от това?... Прощението е акт на волята, който идва доброволно. “Затова, ако и да имам право с голямо дръзновение в Христа да ти заповядам това, което подобава, но без да зная твоето мнение не искам да сторя нищо, за да не бъде твоята добрина като от принуждение, но самоволна.” (Филимон 1:8,14)

Павел каза, че не иска от Филимон да прави нищо, което ще бъде спуснато отгоре. Той не пожела да спуска заповеди на Филимон, защото искаше той да бъде мотивиран от своята свободна воля и от това, което Бог е извършил за него. И ако Бог ти е дал вечен живот, без да иска нищо в замяна, колко повече ти си длъжен да простиш, да простиш на своя роб, защото той се връща вече не като роб, а като брат.

На второ място прощението е

мотивация от любов

Любовта е тази, която мотивира прошката. Писано е – любовта всичко прощава. Няма нужда от дълбока теология или големи тълкувания: любовта е любовта, всичко е всичко, прощава е прощава. Така че в стих 9-ти, четем: “Пак, заради любовта, предпочитам да те моля. Аз прочее, който съм Павел старец, а сега и затворник за Христа Исуса.” Павел споменава себе си като старец. И това не е случайно. С това той подчертава, че все пак е по-възрастен от Филимон, но заради любовта предпочита да го моли. Въпреки че има моралното право да му заповядва, той не иска да се възползва от него. Аз, Павел, а сега и затворник за Исус Христос. Затворник съм за това, за което ти казах и на теб, за Исус Христос. Аз имам окови за това мое благовестие, така че съм платил цена, за да ти напиша това писмо. Той се докосва до някакви чувства на Филимон, до една специална струна в сърцето му и това е любовта.

Истинската любов иска да извършва онова, което е право, тя не е лицеприятна, не е лицемерна. Тя иска просто да се радва заедно с истината. Само след като сме решили вече, с нашата вола, да извършим това, което е правилно, тогава любовта може да даде и правилната мотивация, за да го направим. Голямото сърце е като океана, никога не замръзва. Ние трябва да имаме големи сърца, защото любовта ги е разширила.

На трето място прощението означава

да забравиш миналото

Павел използва името Онисим за да научи Филимон, че трябва да забрави миналото. Защо използва името Онисим? Онисим означава полезен. И Павел казва: Той до тук беше безполезен за теб, той те ограби и избяга, той те онеправда и т.н., но аз ти го връщам като онисим, като полезен. Аз ти го връщам като човек, който е оправдал името си. Когато евреите са давали някакво име на някого, това е означавало страшно много, това е означавало съдба. Името е имало съдбоносно значение. Самият Бог е кръщавал с разни имена и е казал, че Яков няма да се казва вече така, а ще е Израил, Аврам ще бъде Авраам и Савел ще бъде Павел. Така че сега, казва ап.Павел, този безполезен слуга вече го няма, вчерашният ден вече е отминал, ти не можеш да живееш с минали неща. Утрешният ден също не ти принадлежи, защото още не е настъпил, а може и никога да не настъпи.

Никой не може да има бъдеще, ако живее само със своето минало. За съжаление, впечатленията които имам са, че много вярващи у нас живеят с миналото си. Те с умиление, едва ли не, си спомнят за това, какво е било преди и т.н., как преди са били изцелявани от Бог, а Той е същият вчера, днес и завинаги. Аз съм различният, аз съм се променил в деня на моето новорождение, на мен не ми се прибираше в къщи. Аз исках да пея, да танцувам по улицата, исках да прегърна всички хора, които срещах. Исках целия свят да научи, телефонирах на този и онзи – знаете ли аз вече съм нов човек, аз вече имам Христос в сърцето си. Алилуя! Ами сега защо не го правя? Защото съм по-мъдър ли? Нека да бъдем мъдри. Обаче зад такава “мъдрост” се крие страх.

Един брат се молеше на Господа, аз знаех много добре, че не може да понася един друг брат – обаче той се молеше – дай ми повече любов към него, нямам достатъчно любов към него. И знаете ли тази молитва не може да бъде чута, защото не е цялата. Нека с цялото си сърце се молим на Бога, нека да бъдем напълно искрени с Него. Ако имаме неприязън към някого, трябва да кажем на Бога за това, Той и без това знае добре нашите чувства. Примерно, Господи като го видя и ми причернява, иска ми се понякога да го цапардосам с нещо по главата. Кажи Му го, Той ще го приеме и ще ти отговори, ще те освободи от тази омраза и ще те направи прощаващ, ще ти даде друго сърце и това сърце ще обича. Това сърце ще бъде голямо, ще бъде като океана и никога няма да замръзва. Само трябва да Му го кажеш. Не позволявай на дявола да ти напомня минали неща, които не са приятни. Ти вече живееш нов живот. Не позволявай на дявола да ти напомня минали страшни картини, в които си участвал. Те са изтрити от съзнанието на Бога. Той не помни нищо, Той като не помни, ти защо трябва да помниш?

На четвърто място прощението означава

да намериш приятел

в лицето на някого, комуто си простил.

По-нататък четем: „Защото може би за това той да се е отлъчил от тебе за малко време, за да го имаш за винаги, не вече като слуга, но повече от слуга, като брат, особено възлюбен на мене, а колко повече на тебе, и по плът и в Господа! И тъй, ако ме считаш за съдружник, приеми него като мене.” (Филимон 1:15,16) Защото представяте ли си, ако той не беше откраднал и не бе избягал, той щеше да си остане непокаян. Павел иска да каже – може би затова се случи това лошо нещо, та да се срещне и той с мене, както и ти се срещна с мен и сега и двамата сте мой плод, така че вземете да си простите най-после. Павел залага авторитета си. Приеми него като мен, казва той. Павел моли Филмон да приеме Онисим като свой син в благовестието, вместо като свой роб. Вече няма роб, нито грък, нито юдеин, няма арменци, няма българи - в Христа всички сме равни. Само любовта може да направи хората, които не са равностойни, да станат такива. За да помогнеш на някой, който е паднал трябва да се наведеш. Не можеш да помогнеш на някого, докато го гледаш от високо.

На пето място прощението означава

отмяна на дълга

„И ако те е в нещо онеправдал, или ти дължи нещо, мини това на моя сметка; аз, Павел, пиша това с ръката си: Аз ще платя, - да ти не кажа, че ти ми дължиш и сам себе си.” (Филимон 1:18,19) Павел сигурно си е мислил - понеже това е нещо много важно, затова го пиша с ръката си и искам да бъде прочетено, както съм го написал. То има статута на нотариална заверка, залагам си авторитета и всичко, което съм, като Христов служител. Защо прощението означава отмяна на дълга? Нека си представим една съдебна зала, в която аз съм грешника. Моят обвинител, който е дяволът, през цялото време ще ме обвинява в какво ли не и дори в неща, които не съм извършил. На тази и тази дата, ще каже той, Хари направи това и това. Голям списък, много листи с дати, случки, в които аз съм нарушил Божията воля. И тогава идва ред защитникът да се изкаже. Този, Който стои отдясно на Отца и през цялото време се застъпва за мен, Той е моят защитник, Той е адвоката. Тогава Исус става и казва – това, което обвинението каза е истина. Всички се споглеждат. Ангелите не разбират от благовестие. Тогава Исус казва – ами той в такъв случай заслужава смърт, защото заплатата на греха е смърт и щом моят клиент е виновен, трябва да бъде наказан със смърт и да умре. Но, продължава Исус, присъдата е изпълнена предварително, така че цената за всичките грехове в този списък е платена. И тогава главният съдия, Бог Отец, казва: Невинен!

Ето това искаше да илюстрира Павел със своето писмо до Филимон – отмяна на дълга. Отмяна не означава отлагане, отмяна означава, че няма вече дълг.

На шесто място

прощението носи радост

В следващия 20-ти стих четем: „Да брате, нека имам тая печалба от тебе в Господа; освежавай сърцето ми в Христа.” Каква радост блика от това. Ако онзи е откраднал цяло състояние Павел трябва да върне цяло състояние, обаче той го смята за печалба. Защо? „Освежавай сърцето ми в Христа.” Това “в” много го харесвам, не “чрез”, не “със”, а “в” Христос, защото не е важно какво аз правя за Христос, важно е какъв съм в Христос. Онова първото е действие. Това е състояние. А моето състояние е това, което определя моето действие.

Едно дете попитало дядо си защо има лоши хора по света, не може ли всички да са добри. Дядото му казал: Знаеш ли моето момче, във всеки човек живеят по две кученца - едно бяло и едно черно. Те се борят и ако надделее бялото – човекът започва да върши добри дела, ако надделее черното – лоши. Помислило малко детето и заключило: Дядо, ами то черното май все по-силно излиза. И тогава дядото казал – не, по-силно е кученцето, което повече храниш.

„Освежавай сърцето ми в Христа!” Павел напомня на Филимон, че той също му е длъжен за това, че му е дал благовестието на Исус. Е, радостта си е радост, всички са се радвали с развръзката на тази история. Филимон се е радвал, защото е било възможно цялото богатство да му бъде върнато. Онисим се е радвал, че вече му е брат в Христа и че и дълга му е отменен. Обаче аз мисля, че най-много от всички се е радвал Павел, едно, че вече имал два плода повече, второ, че можел да има общение с хора, които са приели благовестието от него и го считат за брат в Господа, защото колкото повече даваш, толкова си по-блажен. Това са единствените думи на Христос, които не са записани в четирите Евангелия, нито в Откровението, те са записани в Деяния – „по-блажено е човек да дава, отколкото да приема”.

Има и едно седмо нещо – то е по-скоро мое предположение. В 22-ри стих е записано: „А между това приготви ми стая, понеже се надявам, че ще ви бъда подарен чрез молитвите ви.” И аз мисля, че

прощението приготвя стая

Прощението ни приготвя за вечността. Аз искам да си видя апартамента за вечността, но преди това искам да видя и красивата Сара, искам да видя Авраам, Давид… Най-напред обаче искам да видя Този, Който плати цената, за да бъда аз там, искам да видя Исус.

Аз вярвам, че всички ще бъдем облечени в чисти бели дрехи, без нито едно петънце, с изключение само на една Личност. Той няма да е с чиста бяла дреха, Неговата дреха ще бъде изцапана с кръв за да Го гледам и да си спомням за цената, която е платена за да прекарам с Него цялата вечност. Аз вярвам, че прощението ни приготвя за вечността – приготвя ни стая. Мисля си и за вътрешните ни стаички, за нашите сърца. Ние може и да не дочакаме нощта - да дойде Христос за нас. Къде ще бъдем тогава?

Нека всеки от нас се научи да се радва в Господа. Нека всеки от нас се научи да благодари на Господа през цялото време. Да, плътта не обича да се моли, знам, но нека всеки от нас редовно се моли на Господа, да има разговор с Него. Знаете ли какво е да имаш разговор? Когато само един човек говори, това не е разговор, това е монолог. Чакай, Той има да ти каже нещо. Той ще го каже чрез стих, чрез човек, чрез някакво особено откровение, но Той ще говори с теб. Той копнее да говори с теб. Той не е болен, за да му отидеш на свиждане в болницата в точния час. Той не е в затвора да Го посетиш само в определеното време. Не! Той през цялото време очаква да ни чуе, Той не заспива и не се изморява, Той бди над нас и в съня ни.

Искам да ви насърча с това: Търсете Господа, търсете лицето Му и ще благоденствате през целия си живот и след това!