"Изкупувайте благовремието, защото дните са лоши" /Ефесяни 5:16/
Декември, 2018
Август, 2009

Опасното завещание на Дарвин

 

Стийв МАЛЦ

Преди повече от две хиляди години в утробата на неженено еврейско момиче бе сътворен живот, чрез оплождането на нейна яйцеклетка от Святия Дух. Точните съставки бяха създадени от нищото, а също така и генетичната информация, която трябваше да осигури процеса така, че роденото човешко същество да бъде наистина много специално. Малко повече от тридесет години по-късно, тялото на същото това човешко същество Исус бе жестоко пребито и разпнато на кръст, за да умре, но на третия ден да се върне към живот така изцелено, че да може да върви, говори и да яде печена риба.

Разбира се вие го вярвате и това ви отличава като християни. Без чудото на Исусовото възкресение, по думите на апостол Павел, нашето проповядване е безполезно, а такава е и нашата вяра. Бог дава на нас християните дара да вярваме в тези чудеса. Следват и други чудеса. Истина ли е, че Червеното море се е разделило пред Моисей? Останало ли е слънцето неподвижно цял ден пред Исус Навиев? Превърнала ли се е водата във вино? Науката ни казва, че всичко това е невъзможно, но Библията заявява, че това са чудеса. От това къде сте по тези въпроси, се определя и къде стоите във вярата. Дал ли ви е Бог способността да вярвате, че Исус е могъл да превърне чистата вода във вкусна смесица от органични химикали или, че с няколко хляба и риби е нахранвал големи множества хора? Бог е Бог на чудеса, което го поставя в курс на сблъскване с онези които не могат или не искат да повярват в тези Му способности. Но къде стоите вие? Наистина ли вярвате всичките тези библейски разкази, в които Бог като че ли действа по начин, който е против нашето рационално мислене?

Преди около сто и петдесет години християните започнаха да стават

колебливи във вярата си

Те все още вярваха във възкресението изпълняваха минималните изисквания на вярата, но светът вече бе навлязъл в „ерата на просветлението”, в която човешкият здрав разум ставаше доминираща сила в обществото, като вземаше надмощие над святото откровение. Човешкият разум и рационализмът бяха отговорът срещу догмите на Църквата и доскорошните безцелни религиозни воювания. Науката издигна крепостите си в умовете на великите мислители на деня. Отхвърлена бе активната роля на Бог в делата на човека. Все едно, че Създателят на Вселената  впоследствие я е изоставил. Нищо не бе считано изключение от този процес и затова Библията започна да се преразглежда. Божието писано откровение стана предмет на анализиране от човешкия разум. Това бе наречено по-висш  критицизъм. В първото издание на Енциклопедия Британика от 1771 г. срещу Ноевия ковчег  бяха изписани много размисли и подробности свързани с библейското писание за потопа. В деветото издание 1875 г. тези неща бяха премахнати като неважни и безинтересни, а обясненията вече не бяха основани на Библията, а на митологията. Това бе плодът на по-висшия критицизъм.

В тези времена на промяна


Свобода от религия?!! Не изглежда да е така… „…те, които замениха истинския Бог с лъжлив, и предпочетоха да се покланят и да служат на тварта, а не на Твореца, Който е благословен до века.” (Римляни 1:25)

човекът се изпразни от духовното и стана въплъщение на това ново мислене. Чарлз Дарвин написа “Произход на видовете”, в която обяснява произхода на видовете и опазването в борбата за живот на най-добрите раси. Тази му теория стана опорна точка за рационалисти, интелектуалци и дори за много християни, да доказват победата на разума над духа, на материализма над свръхестественото. Какво бе направил Дарвин? Той наистина трябва да е бил значим, защото дори и днес , 150 години по-късно, теорията му е актуална за много хора.

Това, което Дарвин направи

е, че достави научна методология за отделянето на човека от влиянието на Библията. Онези библейски разкази, които те бяха считали за истинни, сега може да бъдат пренебрегвани като митове, легенди или поезия, докато откритията и теориите интерпретирани от рационалното мислене на учените започна да заема на сцената централно място. Привържениците на библейската теория за сътворението вече бяха считани в най-добрия случай за наивно простички хора или долни лъжци - в най-лошия случай. Как стана възможно да стигнем дотук и как можаха християните да отпаднат така драматично?

Запитан за възгледите му по тези въпроси, най-често модерният християнин в Европа казва нещо като: Аз вярвам в Библията и в това, че Бог е създал живота на земята, но ние наистина се нуждаем да съчетаем това с налагащите се научни доказателства за еволюционния процес. Това, в края на краищата, е логичен възглед. Но все пак като християни, ние трябва да си зададем въпроса: Ние от „логични” възгледи ли сме водени, или от откровението на Библията? В нашия научен век, със светското си образование и хранени от хуманистичните ни  медии, като че ли е по-лесно да се приобщим към всеобщите възгледи, подържани от Дарвин и толкова много други известни световни авторитети. Хората са ни казали, че еволюцията е напълно доказан отговор за всичко, а и човешкото сърце търси обясненнията от света, в който живее. Затова теорията за еволюцията ни довежда до светска религия. Дарвин е светският месия и привържениците му са неговите пророци.

Проблемът е в това обаче, че еволюцията, като обяснение за произхода на живота на земята, е несъвместима за адаптиране към Светото Писание. За да илюстрирам това бих задал само един въпрос: Съществували ли са Адам и Ева? Апостол Павел наистина вярва в това: Първият човек Адам "стана жива душа", а последният Адам стана животворящ дух.” (І Коринтяни 15:45)

Исус също го вярваше: „…обаче в началото на създанието, Бог ги е направил мъж и жена.” (Марка 10:6)

Но как стоят нещата при вас? Какво мислите вие? Можете ли за всичко да се доверите на Библията или просто избирате какво да вярвате в нея, повлияни от предубежденията и интелигентността на другите? Библейската генеалогия твърди, че внукът на Адам е бил съвременник на Ной. Така че, ако Адам не е бил плът и кръв, то тогава какво да кажем и за Ной? Бил ли е той легендарна личност или потопът е просто мит или легенда? Синът на Ной - Сим е живял във времето на Авраам - бащата на нашата вяра и дори е възможно да са се срещнали. Възможно ли е и Авраам да е герой от друга легенда и кой всъщност решава кога басните трябва да отстъпят път на действителната история? Или казано по друг начин, кога галерията от герои на вярата цитирани в Евреи 11- та глава ще се превключат от фикция към факт? И ако съществуването на Авраам е несигурно, то това наистина би ни отвело в много опасни води, защото ако основите на вярата ни се клатят, то на каква база да бъдем сигурни в спасението си?

Нашата християнска вяра зависи от факта, че Адам е бил в плът и кръв. Само като реален човек той е могъл да яде от дървото на познаване доброто и злото и това да доведе проклятието над човека или както то е наречено - падението. С отделянето и отдалечаването от Бог се появява нуждата от изкупление, заплатено за нас чрез смъртта и възкресението на Исус Христос. Адам съгреши и както ни казва Библията, смъртта дойде в света:

„Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха…” (Римляни 5:12)

Ако смъртта дойде в света чрез Адам и Ева, то тогава какво ще кажем за динозаврите, крокодилите и мамутите, за които се предполага че са ги предшествали с милиони години. Как ще обясните тяхната смърт, ако вярвате че смъртта все още не е била влязла в света? Как ще си обясните болестите и другите нещастия на тези животни, ако все още не се е случило падението? Много въпроси се нуждаят от отговор. Сценарият за възникването им е пуснат в ход от онези християни, които се опитват да прикачат теорията за еволюцията към Писанията. Някои поставят тези милиони години изисквани от еволюционната теория, между първите два дни на сътворяването, други ги вмъкват в по-късен ден от творческата седмица и казват, че с това еволюционизма и Библията са в съгласие, но те все още не могат да обяснят как е допълзяла смъртта преди да се е случило падението. Други пък напълно възприемат светския възглед и признават животинското ни потекло! Трябва да запитаме всички християни, които се опитват едновременно да вярват в еволюционизма и в Библията: Коя е вашата изходна точка - Библията или науката?

Ако науката е нашата изходна точка, то тогава ние казваме, че се осланяме на постоянно развиващата се наука - светът на мисленето (разума). Ако Библията е нашата стартова точка, тогава неизменното Божие Слово е за нас източникът на откровение. Когато тези два свята се сблъскват, като християни ние или падаме или стоим безкомпромисно за Божието Слово, дори и да сме подигравани от другите, че дори и от братя и сестри в Христа!

Шест дни, шест дни, се питате вие! От милиарди години, че за шест дни! Твърде много искате от мен да вярвам! Да, това изглежда като лишено от мисъл и, разбира се, то е. И въпреки това, много истински преуспели учени вярват библейския разказ за сътворението и са дали смислени алтернативи за вярванията си, които не са компромисни спрямо Божието Слово. Раждането от девица, а и възкресението също са в конфликт с човешкото мислене, но ние ги приемаме като истина. Колко голям е вашият Бог? Затруднявате ли се да вярвате чудесата, които Исус е вършил? Исус безпроблемно вярваше в сътворението за шест дни, по простата причина, че тогава Той не само че е бил там, но го е и извършвал. Били ли са също там Дарвин и другите еволюционисти? Така че, на кой е по-добре да вярваме - на действителен очевидец или на теории, които са атеистични постулати?

„…в Него, Който е образ на невидимия Бог, първороден преди всяко създание; понеже чрез Него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото, било престоли или господства, било началства или власти, всичко чрез Него бе създадено; и Той е преди всичко, и всичко чрез Него се сплотява.” (Колосяни 1:15-17)

От маймуни до нацисти

Не се заблуждавайте, еволюционизмът е религията на нашия век и тя служи на ревнив бог, който съвсем определено не е Бога на Авраам, Исаак и Яков. Тя не само ни казва, че животът се е появил по сляпа случайност и че ние сме потомци на маймуните, но се и просмуква в съзнанието ни чрез образованието, законите, комуникациите. Тя ни казва че както живота се е появил по сляпа случайност, така и ние живеем по същата тази сляпа случайност. Тази фалшива религия позволява абортите и намира съвършения си израз в тоталитарни режими като в нацистка Германия и съветска Русия, при които свободата на човешкият индивид е пожертвана за доброто на мнозинството. Живота на отделния човек се счита за маловажен.

Чарлз Дарвин е бил наставляван от баща си да стане духовник, но сам той казва: „Не се ли усъмних тогава, поне в стриктната  и буквална истинност на всяка дума (всяко слово) в Библията?” Разбира се, животът му е последвал много различна пътека, в която вярата му в Бог е била дотолкова разрушена, че малко преди смъртта си е писал до свой приятел: „Съжалявам, че трябва да те информирам, че аз не вярвам в Библията, като свято откровение, а затова и в  Исус Христос, като Синът Божий”.

Посвещаването на теорията на еволюцията му е коствало загубване вярата си в Бог Отец. Не позволявайте да се случи същото и във вашия живот.