"Изкупувайте благовремието, защото дните са лоши" /Ефесяни 5:16/
Септември, 2017
Март, 2012

ПЕТНОТО на ЗВЯРА

 

 

Д-р Вениамин Пеев

Днес, 20.03.2012 г., Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и Разузнавателните служби на БНА оповести с Решение № 334 имената и дейността на следните “пастори”, имащи и имали ключови позиции в СЕПЦ: Асен Райков, Божидар Ялъмов, Виктор Вирчев, Димитър Митев, Илчо Ефтимов и Николай Кокончев. И шестимата са обявени за АГЕНТИ на атеистическите и противоцърковни служби на тоталитарната система. Следователно те нямат право да бъдат титулувани като “пастори”. Старата мъдрост, че “когато фактите говорят, дори боговете мълчат”, се доказа по неопровержим начин в тази срамна публична информация, за която само се шушукаше повече от две десетилетия. Кощунственият ФАРС на “пасторското покаяние” в църквата на едно от горните лица преди няколко месеца вече не може да бъде манипулиран в полза на АГЕНТИТЕ. Уродливата ФАРИСЕЙЩИНА на тези лица, които лъжеха безсрамно евангелските християни и обществото в България, че са “упълномощени от Бога” да управляват една евангелска институция и които лицемерничеха пред организации, конференции и достойни християнски лидери в чужбина, вече не може да бъде опровергана. За тези шестима АГЕНТИ важи единствено Божията присъда: “мене, мене, текел, упарсин” (Даниил 5:25-28), пред която трябва да сведем с ужас своите глави.

Американският писател Стивън Крейн (1871-1900) е автор на новелата “Червеният знак на храбростта”, в която главният герой Хенри Флеминг успява да заблуди цяла армия и опитните в други битки офицери, че е … “герой”. Хенри се уплашва още в първото сражение и дезертира от бойното поле като “жалък страхливец”. Той изоставя другарите си, мнозина от които са ранени, и хуква в обратна посока – към спасяване на кожата си, към изграждане на кариерата си, към лъжата, че е постъпил като … “герой”. Най-противното в случая обаче е, както подчертава Стивън Крейн, че “никакъв срам не личеше по лицето му”. По пътя на бягството му от бойната линия Хенри получава удар по лицето си от един войник, който е ударът на изобличението в дезертьорство, но стигайки лагера на своята армия след сражението, Хенри представя раната си като “героична рана от боя”. Той е приветстван от всички войници и офицери като … “пример на герой”. Но прикритата лъжа за позора му няма да го остави до края на живота му… Кървавото петно е “червеният знак” на подлостта!

Животът на християнина не е литература! В битката срещу дявола и неговите служители вярващият трябва да има ясен и безкомпромисен мироглед за служение на Истината Христова – на всяка цена, дори с риска на своето спокойствие, кариера, благополучие. Какво виждаме обаче във фактите, представени ни от документацията за АГЕНТИТЕ Асен Райков, Божидар Ялъмов, Виктор Вирчев, Димитър Митев, Илчо Ефтимов и Николай Кокончев? Нищо друго, освен следните два страшни гряха: 1) кариеризъм за сметка на доносничество пред тайните служби; 2) липса на какъ! вто и да било срам за това предателство към Христос и Неговата Църква. Нека позволим на фактите да говорят!

На първо място искам да подчертая, че ЛЪЖАТА, лансирана от настоящото Ръководство на СЕПЦ, че негови членове са преустановили АГЕНТУРНИТЕ СИ ДЕЙСТВИЯ след 1989 г., лъсна с цялата си грозота! За лицата Божидар Ялъмов и Виктор Вирчев е подчертано, че “Комисията разполага с данни в наличните документи, удостоверяващи принадлежност … към органите по чл. 1 след 10.11.1989 г.” Помните ли, уважаеми читатели, тиражираните обяснения на “каещите се” във Велико Търново, че били … “принуждавани” да сътрудничат на службите и те се били “поддали”? ! Ако натискът на службите би могъл да бъде “смекчаващо вината обстоятелство” за някои преди 1989 г., то за КАКЪВ НАТИСК може да се говори след 10.11.1989 г.? Безбожно дългият мандат на Виктор Вирчев – цели 20 години! – не може да бъде обяснен по друг начин, освен като осъзната възможност от страна на председателстващия и АГЕНТУРНИЯ МУ АНТУРАЖ в Ръководството на СЕПЦ да се продължи практиката на обвързаност със службите. А това означава да се направи опит за “прикриване” фактологията на АГЕНТУРНОТО МИНАЛО преди 1989 г. колкото се може по-дълго.

На второ място, искам да подчертая богатия арсенал на доброволно попълвани АГЕНТУРНИ СВЕДЕНИЯ И ДОКУМЕНТИ, които са свързани с имената на: Виктор Вирчев, Илчо Ефтимов и Николай Кокончев. В графата за Документи, които установяват принадлежността към органите, е подчертано, че сведенията са давани СОБСТВЕНОРЪЧНО. Кой дава “собственоръчно” писания, ако не е бил съгласен да направи това? Как не е потреперила ръката на пишещите по листата изменници на християнството? И какви са тези писания? Информация за природни забележителности и атмосферни промени ли са, или са “доноси” за нищо неподозиращи братя, църковни организации и събития в България и в чужбина? Някога апологетът на християнството Тертулиан (ІІ в.), опълчвайки се дръзновено срещу противниците на вярващите в своята епоха, бе подчертал, че само безбожниците пишат доноси, но християнинът не върши “нищо подобно”. Християнинът няма от какво да се срамува и “не се срамува от никого”! Г-да ШЕСТИМА АГЕНТИ НА СЕПЦ, чели ли сте някога Тертулиановата “Апология на християнството”? Ако бяхте я чели, имената ви нямаше да влязат в Решение № 334/20.03.2012 ! г.!

На трето място, много силно впечатление прави фактът, че лицата БОЖИДАР ЯЛЪМОВ (псевдоним “Славчо”) и ДИМИТЪР МИТЕВ (псевдоним “Русан”) се свързват с писма, в които е поискано “унищожаване личното и работно дело на агента”. Кой е поискал това? Не вярвам да е някое извънземно, нито пък някой от служителите на службите! По-скоро подозирам, че са поискали такова “унищожаване” самите АГЕНТИ. Или най-малкото това е станало с тяхното знание и съгласие. Но ако е така, за какво “разкайване” от тяхна страна може да се говори сега?… А щом се е стигнало до “унищожаване” на ДНЕВНИЦИ, АГЕНТУРНИ СВЕДЕНИЯ И ДОКУМЕНТИ, то какъв ще да е бил техният характер? Какви са били тези тайни, че дори Комисията по досиетата да не може да достигне до тях? Уви, няма как да узнаем на този етап, но едва ли са съдържали “сведения” за последния резултат между “Левски” и ЦСКА или пък колко са стрували самолетните билети до Швеция…

На четвърто място, прави стряскащо впечатление жаждата за обществени изяви на лицата Асен Райков и Илчо Ефтимов. Не са им стигали “пасторските” изяви, но поискали да стават и “кандидати на местни избори”. Представяте ли си, уважаеми читатели, каква е степента на такава наглост – АГЕНТИ В ЦЪРКВАТА да нахлуят и като АГЕНТИ И В МЕСТНАТА ВЛАСТ? Ако това се беше случило, потокът на доносничеството щеше да тече безпрепятствено навън от евангелските църкви, но този път – “облечен във власт”!

Има обаче едно още по-плашещо обстоятелство, което отразява настоящото отношение на Ръководството на СЕПЦ към АГЕНТУРНИЯ ПРОБЛЕМ. Това е ЧАДЪРЪТ, който п-р Иван Врачев разпъва над ЧЕТИРИМАТА АГЕНТИ. Врачев открито защитава компрометиралите се лица. Неотдавна заедно с Божидар Ялъмов Врачев обхожда някои петдесятни църкви, заплашвайки хора, които смело са изразили негативното си отношение към агентите в Ръководството. Врачев дори си позволява да твърди, че за такива почтени хора “вратата на СЕПЦ” щяла да бъде затворена, очевидно вжив! явайки се в ролята на … св. Петър. Също така Врачев се опитва да лансира Асен Райков, опитвайки се да му подсигури финансова подкрепа от някои петдесятни общности. Подобна “лоялност” към ЯВНИТЕ АГЕНТИ не само, че не постига преследваните цели, но нанася сериозна вреда на имиджа на председателя на СЕПЦ. А нали той дойде на върха, обещавайки “да внесе духовна промяна”?…

Решение 334/20.03.2012 г. е документ, който разкри много тайни и страшни грехове на част от Ръководството на СЕПЦ. Но този документ отвори една отдавна скърцаща врата към мрачната бездна. По-нататък има стъпала, които водят към действителните причини да се поиска “унищожаване” на папките с документация, принадлежащи на някои от АГЕНТИТЕ. А още по-нататък?…

 

Коментар на Благовремие

Румяна РАЙНОВА, редактор

Преди 4 години Комисията по досиетата публикува в Интернет списък на кандидатите за общински съветници, които са били агенти на ДС. В него фигурираше и името на п-р Илчо Ефтимов. Като редактори на Благовремие излязохме по случая с редакционен коментар, в брой 93 от февруари 2008 год., озаглавен „Ще продължим ли да живеем със статуквото”. Обърнахме се към пастори от страната за коментари и ги публикувахме. Читателите обаче, не узнаха нищо за съпротивата, която имахме, с цел потулване на истината. Факторът номер едно тогава - п-р Виктор Вирчев ни телефонира чак от Лондон, а п-р Николай Кокончев –от Варна, с увещания да не предприемаме нищо по въпроса. Тогава не знаехме, че и техните пасторски имена са се търкаляли някъде из прахоляка на агентурните ни задкулисия. Екс депутатът Красимир Момчев също взе дейно участие в защитническата кампания, опитвайки се дори да ни шантажира.

Въпреки натиска публикацията видя бял свят. Надеждата ни за промяна на статуквото обаче си остана само надежда! Нищо не се случи нито в СЕПЦ, нито в кариерата на Илчо Ефтимов. Промяна очакваше единствено нас. В резултат на публикацията някои пастори забраниха получаването на вестника в църковните си общества. П-р Божидар Яламов (каква изненада!) лиши 30 абонати, платили годишни абонаменти, от възможността да получават вестника. П-р Веселин Йотов от Червен бряг ни заклейми писмено и ни призова да се извиним за стореното „зло”. Ние пък не се извинихме и напуснахме любимата си църква, на която Илчо Ефтимов продължава и до ден днешен да е пастор.
Извод: За статуквото, пък било и църковно, бронебойни патрони няма открити!

За подобно деяние в цивилизования свят човек си подава оставката и се оттегля от суетата на сцената. В далечния 16 век знаменитият английски философ и канцлер, лорд Френсис Бейкън, който бил уличен в корупция, слизайки от поста си, прозрял: „Накрая всичко ми отне наказващият Бог!” Човекът не бил духовник, но много ясно осъзнал, че комуто много е дадено, много ще му се поиска.

В нашите балкански ширини, пет века по-късно, този морал все още не е припознат. Затова ние, редовите балканци, пък било и християни, продължаваме да си сменяме църквите, заравяйки си главите, когато около някой пастор замирише. Продължаваме да се чувстваме омерзени, когато търпим неморалният да ни учи на морал. И продължаваме да не вярваме на публични псевдо покаяния. Вярваме обаче в справедливостта на наказващия Бог... Да, вярваме!