"Изкупувайте благовремието, защото дните са лоши" /Ефесяни 5:16/
Септември, 2017
Ноември, 2010

Питър Хоробин: Църквата е пълна с ранени войници

 

Интервю на Свилен АТАНАСАОВ

Питър Хоробин е интернационален директор на служението „Елел” със седалище в Обединеното кралство. Той е завършил Оксфордския университет специалност химия и няколко години е работил като университетски преподавател, преди да основе компания за издаване и разпространение на книги.

По-късно, през 1986 год., основава първата база за „Елел” в Обединеното кралство – „Елел Грейндж”. По-късно служението разширява дейността си и основава бази в няколко страни – три центъра за поучение и обучение в Англия, един в Канада и един в Унгария, от където се извършва сериозна пионерска работа в Източна Европа.

Питър Хоробин е автор на двутомника „Изцеление чрез освобождение” (преведени и на български – бел. ред.). Той е признат авторитет в областите вътрешно изцеление и освобождение.


- Г- н Хоробин, коя е основната причина християните да се отнасят предпазливо към темата за освобождението?

- Християните не са получили поучение и обучение в църквите си и всъщност това им звучи съвсем ново. Докато в същото време то е в Евангелията. Исус си служеше с освобождение и казваше на учениците Си да правят същото. Той всъщност упълномощи Църквата да върши всичките неща, които учениците вършеха. Това е една тема, която се е пренебрегвала в Църквата през много поколения. Така че за много хора това е нова територия, в която те се чувстват нервни и малко уплашени. От друга страна, тъй като хората получават свобода, Сатана ще направи всичко възможно да се противопостави и да спре това служение. Исус имаше същия проблем в Назарет. Когато Той каза на хората, че ще освобождава пленниците, те се опитаха да го хвърлят от скалата и да го убият. Затова не бива да се изненадваме, че хората се противопоставят на това дело.

- Как можем да си обясним твърденията, че новородени християни не могат да имат демони? Дерек Принс в предговора си към Вашата книга “Изцеление чрез освобождение” казва, че това се дължи на невежество и страх, но аз бих искал да разширим малко този въпрос.

- Заболяванията и демоничното присъствие са дела на врага. Когато човек се новороди, Исус идва в неговия живот, обаче християните не получават автоматично изцеление. Ето защо те не получават автоматично и освобождение. Процесът на ученичеството започва след обръщението. Новорождението се извършва в един момент, но се изисква цял живот за да направиш един ученик. Изисква се процес за да може да се получи изцеление и освобождение в живота на даден човек и стъпка по стъпка този човек се освещава.
Една от причините за погрешното разбиране по този въпрос идва от преводите на Библията, където се говори за обладаването от демони. Думата “обладан” означава собственост, т.е. притежание. Обаче гръцката дума за обладан, която е използвана в преводите, не означава притежание и собственост. Тя означава, “имам демон”, но не означава, че този демон ме притежава. Когато човек се новороди, той е бил купен чрез пролятата кръв на Исус Христос и Бог е Този, който е платил цена за него. А когато се купува нещо, този който плаща цената, той става собственика. Тъй като християнинът е притежание на Бога, не може в същото време да е и притежание на демон. Но той все още може да има демони, както и болести, и проблеми, над които да е необходимо да работи през своя християнски живот. Така че изцелението, освобождението и ученичеството са част от един цялостен процес, който довежда вярващия до неговата пълнота в Бога.

- Каква е цената да се служи с освобождение?

- Тези, които следват Исус, трябва да понесат собствения си кръст, което означава само едно – собственото им разпъване. Или, човек трябва да умре за себе си – за собствените си желания, репутация, кариера. Може да ни се наложи да изтърпим болка, обиди, лъжливи обвинения. Трябва да сме наясно каква е цената да следваме Исус и когато дойде опозиция да разбираме поне откъде идва. Според нашия опит обикновено силно религиозните хора, или онези с вече “успешно служение” /което не включва освобождение/, са най-често използваните хора от врага за опозиция.
Те трябва да си припомнят, че именно в контекста на освободителното служение Исус казва на религиозните хора: “Който не е с мен , е срещу мен; и който не ми помага да събирам, разпилява.” Често съм чувал този стих да се цитира извън контекста, в подкрепа на някое религиозно действие и много рядко в подкрепа на духовното воюване срещу силите на тъмнината.

- Кое е основното, на което стъпва освободителното служение?

- Животът и служението на Исус трябва повече от всичко друго да бъде пример за Църквата как да се покорява на Великото поръчение. По време на активното си служение, Исус беше в постоянна конфронтация със силите на тъмнината. Освободителното служение е неразделна част от пророчеството на Исая и Исус ден след ден освобождаваше хората от делата на врага.

Реалната ситуация е, че много малка част от Църквата взема насериозно тази част от Великото поръчение. Тогава не е изненадващо, че и голяма част от нея е вързана от обществени или ревностни религиозни традиции. Докато не се върнем към първоначалното си призвание и не започнем да даваме на хората хляба, който Исус е сервирал, ще продължим да имаме Църква, страдаща от сериозно недохранване и постоянно тъпкана от демоните.

- Защо хората задават враждебни въпроси, когато става дума за освобождаване от тях?

- Причината за това е, че врагът, който е в тези хора, е враждебно настроен към освобождението. Когато спорят по тези въпроси, хората си мислят, че това разбиране идва от ума им, но всъщност те изказват мисли, насадени им от демоните, които не искат да бъдат изгонени. Понякога хората се ядосват много и започват да действат изключително безотговорно, атакувайки хора с освободително служение.

- Кое им пречи да разпознават духовете и да имат силата да им се противопоставят?

- Силата на Святия Дух се освобождава в нашия живот, когато ходим в покорство на Бога. Много стихове в Писанията ни казват, че ако изберем да ходим в непокорство, Бог дори не може да чуе нашата молитва. Светостта и силата вървят ръка за ръка. Ето защо Исус, който беше безгрешен, имаше буквално неограничена власт, в която да се движи. Християните, макар и в грешно естество, придобиват сила и власт, идваща от безгрешния Божи син, когато техните грехове са простени. Но ако тези хора, след опрощението, сами решат да продължат да вършат грях, това става основна пречка за потока на Святия Дух. Една от причините голяма част от Църквата да бъде импотентна духовно, не само в България, но навсякъде по света, е липсата на разбиране за светостта и страха от Господа.

- Християните не са имунизирани и против емоционалния стрес. От какво зависи справянето им с него?

- Освобождението е част от цялото изцелително служение, което Исус ни е дал. Ние всички имаме както емоционални, така и физически нужди. Когато някой има физически проблем, се молим за неговото изцеление, обаче човек не е само тяло, ние имаме дух и душа, която също преживява повреда. Една от причините често пъти тялото да не получава изцеление е поради съществуването на голяма душевна травма. Емоционалното изцеление е много важна част от освобождението, защото наранените и разрушени емоции са една от областите, в които врагът обича да стои и да се изявява.

- Бихте ли се спрели по-подробно на този аспект от освободителното служение?

- След като стартирахме служението открихме, че много хора, след целодневни молитви, оставаха с проблемите, с които бяха дошли. Те бяха щастливи да се сбогуват с доста от демоните, но все още имаше нещо, което не можеше да бъде разрешено чрез методите за вътрешно изцеление и освобождение. В Евангелията виждаме, че имаше моменти, когато учениците се опитваха да служат като Исус с освобождение. Известен е случая с момчето, което имаше епилепсия. Те не можаха да го освободят. Исус обаче го направи. На въпроса на учениците защо те не можаха да се справят с този демон, Исус им отговори, че този род се изгонва само с молитва. Някои преводи добавят и пост. Но в по-старите преводи се казва, че този вид се изгонва само с молитва.

Когато служиш на хора с освобождение, ти не се молиш на демоните. Ти упражняваш властта, която имаш. Когато Господ ти е дал властта, ти можеш да я употребиш без всъщност да се молиш. Но Исус каза, че има съгласие, когато демонът не иска да излезе, освен ако няма и молитва за този човек.

Открих, че има някои важни ключове, които не бях разбрал. Трябваше да започнем да прилагаме тези ключове, да се молим за живота на хората. Тогава видяхме как вратите се отключват. Започнахме да виждаме разрешение на проблемите на хора, за които се бяхме молили преди това много пъти, но без резултат. Бяхме опитвали да изгоним демоните, но те не излизаха. Учениците питаха – защо не Господи? И малко по малко, докато търсехме Господа в молитва, започнахме да разбираме дълбочините на разрушението и опустошението, което е ставало вътре в живота на тези хора. Започнахме да разбираме, че някои от тях не могат да бъдат изцелени, тъй като са напълно съсипани отвътре. Понякога психиатрите и психолозите определят това състояние като “дисоциативна криза на идентичността” или двойствена, раздвоена личност. Има отделни аспекти на човешката личност, които са блокирани вътре в нея.

Беше като да се качваме към Еверест, по отношение на изцелението, докато се молехме за хора, които бяха тежки случаи за психиатрите. Докато се изкачвахме, Господ ни научи какво може да се случи вътре в човека и той да бъде разбит. Разбрахме как не можеш да го доведеш до изцеление и освобождение, без първо да се справиш с това опустошение вътре в неговата личност. Докато се молехме за хората, научихме принципи, които да прилагаме при много други ситуации и състояния.

Започнахме да изучаваме по-подробно Божието Слово за да разберем тези състояния. Бог ни поведе в един от пасажите, който е пряко свързан с изцелението. Това е първи стих от Исая 61-ва глава. Думата за сърцесъкрушен на английски се превежда още като “разстроен”. Интересно е какво се казва в оригиналния еврейски, защото в нашите модерни езици не винаги имаме точен превод. Обърнах се към един учен, изследващ еврейския език, да ми обясни какво е значението на думата за съкрушено сърце. И той ми каза, че на еврейски това са две думи, които са събрани заедно. Първата дума е “разбит” и това е думата използвана от Моисей, когато хвърли двете плочи на завета на земята и ги строши. Те се разбиха на множество малки отделни части. Това е същата дума, която се използва в Исая 61:1 за сърцето, което е разбито на отделни късчета. Ако направим пълен превод на Исая 61:1 ще получим горе-долу онова, което днес психолози и психиатри използват като понятието “раздвоена личност”.

Голяма част от хората, за които се молехме, бяха преживели инциденти и продължаваха да страдат от последствията им. Много от тях са били сърцесъкрушени от ситуации, в които са били насилени по някакъв начин, чрез неправомерно деяние, наказание или травма. Това, което се е случило в живота им е довело до ефекта тяхното сърце да бъде разбито. Не просто да бъдат малко разстроени, а наистина да бъдат разбити на малки късове.

- Каква е връзката на служението за освобождение с духовния растеж на една църква?

- Аз вярвам, че има една много тясна връзка между освобождаването на пленниците и растежа на една църква. В Евреи 12-та глава се говори за това “да участваш в надбягването”, но там също се казва, че трябва да оставим всичко онова, което ни пречи. А едно неизцелено минало е много голяма пречка да тичаш в това надбягване. И ако някой се нуждае от освобождение, но Тялото на Христос не върши това служение, ние отричаме правото на овцете да получат онова, което Бог иска всъщност да им дадем като техни пастири. Поради това фактически хората не могат да изпълнят своята съдба. Могат да положат всякакви усилия да направят най-доброто, обаче това е все едно да отидеш на война със счупен крак. Затова Църквата е пълна с ранени войници, които са в отчаяна нужда от освобождение.