"Изкупувайте благовремието, защото дните са лоши" /Ефесяни 5:16/
Октомври, 2018
Декември, 2012

 Подмяна на християнството

Източните учения в западен вариант подпомагат проникването на тъмна духовност

 

Мария ИВАНОВА

Сред многообразните лица на неоезическите култове ясно изпъква и последователно е прокарана идеологията на неогностицизма. Израснал върху основните доктрини на гностицизма  той внася и някои актуални промени.

Дуализмът е заменен с еволюционния възглед за единството на духа и материята.

Основно положение в неогностицизма е деперсонализирането на Бога. Бог е непознаваем безличностен дух, който иманентно присъства във всяко индивидуално битие, т. е. всичко съществуващо е част от Бога. Като отхвърля християнското персоналистично схващане за Бога и човека, неогностицизмът преодолява единствената преграда пред стремежа на човека към обожествяване.

Според неогностицизма Бог и човек имат онтологично една и съща природа. Различието е, че Бог има само духовно битие, докато човекът е свързан с материята и води борба за избавление от нея чрез езотерично познание и самопознание. Това е пътят към неогностическото „обожествяване”.

Неогностицизмът не изповядва Христос като Син Божий и Спасител на човечеството, а като пратеник с мисия да просвети заблудените, космически учител наред с Адам, Авел, Сит, Енох, в някои култове също Буда, Заратустра и др.

Друго основно положение в неогностицизма: Исус учел, че всички религии отвеждали при един и същи Бог. В Новия Завет няма свидетелство, което да потвърждава това, нещо повече - Сам Христос предупреждава: „ Който не почита Сина, той не почита Отца, Който Го е пратил.” (Йоан 5:23) Ап. Петър: „Този е камъкът, който, пренебрегнат от вас зидарите, стана глава на ъгъла; и в никого другиго няма спасение; защото под небето няма друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим.” (Деяния 4:11-12)

Според неогностицизма Исус учел, че езотеричното учение е решаващо за спасението на човека и че за постигането на тази цел е необходима трансформация на съзнанието.

Христос напротив, не набляга на тайно езотерично откровение, а учи, че спасението е акт на съкрушеното сърце, на добрата воля, освободена от лукавството и самооправданието, на просветления чрез добродетели ум.

Грехът не съществува, той е илюзия, твърдят идеолозите на неогностицизма. Има грешки, но грях няма. Грешките изправяме, като прощаваме на себе си и на другите.

В Новия Завет грехът е една от основните нравствени категории. Той има дълбоки метафизични последствия върху човешкия род. Първородният грях прекъсва екзистенциалната връзка между Бога и човека, като същевременно променя природата му. Грехът поражда и смърт.

Избавлението от последиците на греха вече не е по силите на човека. То става Божие дело. Исус Христос е Божият Агнец, Който взима върху Си греховете на света, вината на цялото човечество и чрез Своите кръстни страдания го примирява с Бога.
Като поставят редом до Бога Отец и Бог майка, неогностиците откриват място на окултните практики, свързани с вярата във Великата майка, Гея и т. н.

Като основа за развитието и популяризирането на идеите на неоезическите култове може да се смята учението на видния психотерапевт и основател на аналитичната психология Карл Густав Юнг. Той разработва психодинамична теория на личността, чиито основни понятия са колективното безсъзнателно и неговите архетипи. Макар че самият Юнг не е имал за цел да създаде нова религиозна доктрина, нито да критикува съществуващите такива, той създава едно духовно учение, в което със средствата на психологията се утвърждават неогностически възгледи. Неговата аналитична психология добре кореспондира с тенденциите към глобализация на всяко едно ниво в съвременното ни общество на наука, образование и религия, и с несекващия стремеж на човека сам да се обожестви.

Появата и развитието на неогностицизма потвърждава претенциите на неоезическите култове за един съвременен прочит на християнското учение извън свидетелството на Свещеното Писание. Тази древна ерес търсеща средства за утвърждаване в съвременната наука, свидетелства за раждането на една мощна идеология, устремила се да извърши подмяна на християнските ценности.

Съвременното богословие не престава да напомня, че духовната криза, която преживява Западът, е резултат на рязкото оттегляне от християнството и че търсенето на защитни символи и ритуали в източните религии, които са чужди на европейското съзнание, може да доведе до духовна катастрофа. Като заимства разработените системи от идеи, а също и многобройни практики като медитация и други духовни техники, отпадналото от християнството съзнание само увеличава своите противоречия. Защото източните учения в западен вариант са все същите примитивни религиозни движения, подпомагащи проникването в съзнанието на тъмна духовност.