Преди създанието на света
Мъдростта е святата способност на Бог правилно да употребява знанията, които имаме
Кенет КОПЛАНД
Докато учениците разказват смелите разкази за Новия свят и за пътешествията на Христофор Колумб, то много възрастни вероятно никога не са чули една друга част от този разказ. До преди двадесет години мемоарите на Христофор Колумб не бяха преведени на английски и не бяха открито направени известни. Това беше така, защото имаше хора, които не искаха светът да чуе всичко, което той е имал да каже.
Но Христофор Колумб е написал: “Хората твърдят, че аз съм бил навигатор, но аз зная малко за навигацията. Аз, обаче, зная много за моя Бог”. В мемоарите си Колумб изяснява, че Бог е вложил в сърцето му да се посвети на търсенето на Новия свят. Но докато желанието му е било силно, то Колумб просто не е знаел какво да прави. И така, той търсел Божията мъдрост.
През онова време на търсене мъдрост от Бога, Святият Дух отвел Колумб на Притчи 8:27: “Когато приготовляваше небето, аз (Мъдростта) бях там; Когато разпростираше свод над лицето на бездната.” Докато Колумб прочитал този стих, Божият Дух му казал: Не може да е свод, освен ако не е кръгъл.
“Господ Исус Христос, в Своята мъдрост”, пише по-късно Колумб, “ми показа чрез Словото Си, че светът е кръгъл и че няма начин аз да не успея. Аз тръгнах на ветроходното си пътешествие, основан на този стих”.
Божията мъдрост е отключила вратата за цялото западно полукълбо на глобуса.
Мъдростта е много повече от просто натрупана в главата голяма информация. Тя е святата способност на Бог правилно да употребява знанията, които вие имате.
Христофор Колумб е имал много знания, но все пак той признава, че не е знаел достатъчно как да открие пътя към Новия свят. Той се е нуждаел от мъдрост. Нуждаел се е от вътрешно просветление и разбиране от Бога, за това какво да прави с онова, което знае.
Апостол Павел пише в І Коринтяни 2:6-8: “Обаче, ние поучаваме мъдрост между съвършените, ала не мъдрост от тоя век, нито от властниците на тоя век, които преминават; но поучаваме Божията тайнствена премъдрост, която е била скрита, която е била предопределена от Бога преди вековете да ни докарва слава. Никой от властниците на тоя век не я е познал; защото, ако я бяха познали, не биха разпнали Господа на славата.”
Мъдростта от Бога е мистерия
Тя е скрита. Но тя не е такава за множество несъмняващи се човеци, включително и за християните. Божията мъдрост е скрита дори и за всичките ангелски същества- добри или лоши. Както са програмирани, духовните същества- ангели и демонски духове (сатана и неговото обкръжение) нямат способността мъдрост.
Това би било като компютър, който една сутрин казва: “Омръзна ми да водя запис на наличностите в тази компания. Не искам вече да знам нищо за автомобилни части. Искам да знам всичко, което трябва да се знае за баскетбола”.
Това никога няма да се случи, ако някой не пре-програмира компютъра с баскетболни данни.
По същия начин Бог е създал ангелите, които да служат на Него и на нас. (Псалм 103:20-21) Като следствие на това, те могат само да се придържат към Божията мъдрост по отношение на нас и аз заявявам това в тази естествена реалност. Те или я получават директно от Бог или индиректно от нас.
Така че, докато Божията мъдрост остава мистерия за тези ангелски същества, то тя е достъпна за нас. Фактически, Бог скри мъдростта Си за нас преди основанието на света и Той я скри по много специална причина.
Току що видяхме в І Коринтяни 2:7, че Бог скри Своята мъдрост “за наша слава”.
За много църковни хора слава не означава нищо повече от “О, да, слава на Бога!”. В мисленето им тази дума няма истинското съдържание. Интересно е, обаче, че за първи път в Библията думата слава е употребена, за да опише богатството, което Яков натрупа, поради Божието благословение в живота му (Битие 31:1; В други преводи вместо богатство е казано слава). Това е интересно, защото в изучаването на Библията съществува така нареченото право на първата употреба. Когато една дума е за първи път употребена в Библията, то тя пренася значението си от този случай и в по-нататъшните случаи на употреба. В този случай, в Битие 31:1 думата слава буквално означава премного богат. Богатството на Яков беше описано като огромно. Чували ли сте да казват, че някой е премного богат? Обикновено това се казва за някой, който има много пари и властта, която върви заедно с тях. Е, Бог е премного богат.
Апостол Павел ни показва връзката между Божиите богатства и Неговата мъдрост: “А според както е писано: - "Каквото око не е видяло, и ухо не е чуло, и на човешко сърце не е дохождало, всичко това е приготвил Бог за тия, които Го любят". А на нас Бог откри това чрез Духа; понеже Духът издирва всичко, даже и Божиите дълбочини.” (І Коринтяни 2:9-10)
Славата на Бога, подобно на мъдростта Му е била мистерия, тайна. Фактически, в този пасаж Павел всъщност цитира пророкуваното от Исая още преди векове (Исая 64:1-4). На Исая му бе даден само бегъл поглед на това величие на Бога. И докато не напълно разбираше всичко, което бе видял за Божията слава, то той видя достатъчно, за да знае, че народите ще потреперят от присъствието Му.
Еремия разшири това откровение за Божията слава: “И тоя град ще Ми бъде град, чието име да се споменава с радост, с хвала и със слава пред всичките народи в света, които ще чуят всичкото добро, което им правя Аз, и ще се убоят и ще се разтреперят за всичкото добро, и за всичкия мир, който ще му доставя.”(Еремия 33:9)
Дори преди основаването на света, Бог направи човека по-богат, отколкото той може да се види и в най-буйните си мечти и въображения. Бог даде на своя народ място на изобилие в Себе Си. Място изобилстващо с любов, радост, мир, здраве, богатство и т.н. (Псалом 66:12)
За това говори Павел в написаното: “Защото сме Негово творение създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим.” (Ефесяни 2:10)
Всичкият този “хубав живот” беше приготвен за нас още преди основанието на света. И въпреки това, богатото място в Бога все още остава мистерия за повечето хора в църквата. Ние не знаем как да се хванем за огромното богатство и добри неща, в които Бог отнапред е наредил да ходим в този живот.
Как можем да влезем в пътя на изобилен живот в Бога?
Връщайки се в І Коринтяни 2, ние виждаме, че Павел продължава и казва: “Защото кой човек знае що има у човека, освен духът на човека, който е в Него? Така и никой не знае що има у Бога, освен Божият Дух. А ние получихме не духа на света, но Духа, който е от Бога, за да познаем това, което Бог е благоволил да ни подари;” (І Коринтяни 2:11-12)
Чрез Божия Дух ние “знаем нещата, които са ни даром дадени от Бога”. В Колосяни 2:2-3 се казва: “…Христа, в Когото [са скрити] всичките съкровища на премъдростта и на знанието.” Те са скрити в Помазаника и в Неговото Помазание. Това означава, че тези съкровища са скрити вътре в нас от момента на новорождението ни.
Мъдростта от вековете е скътана дълбоко във вътрешния ни човек, в нашия новороден дух. Всичко, което трябва да направим е да я придвижим от сърцата си до главите си.
Когато Адам за пръв път съгреши в Едемската градина, славата Божия напусна духа му. Светлината и живота от Бог бяха изключени за него. Той бе отделен от Бога и прие грешната природа на падналия ангел сатана, който е бил помазан херувим, чийто мъдрост също се бе развратила (Езекиил 28:17). Накрая, човекът загуби връзката си с Божията мъдрост.
Както по-рано видяхме, обаче, Бог вече бе скрил Своята мъдрост за наша слава (І Коринтяни 2:7). Той я бе скрил в Исус, преди още да бе основал света.
В І Петрово 1:20 също е казано, че Бог предопредели мисия за Исус още преди основанието на света. Какво Бог предопредели да извърши Исус? Да ни се изяви като: “…мъдрост от Бога, и правда, и освещение, и изкупление;”(1 Коринтяни 1:30)
Ние отново бяхме свързани с Божията мъдрост в момента, в който бяхме новородени. Като повечето вярващи, обаче, не знаем как да се ползваме от това.
Това ми напомня за дядо ми, фермер от Тексас, чийто труд беше тежък, защото мястото на фермата му бе сухо и ветровито. Но един ден синът му, който завърши колеж, му каза, че под фермата им тече подземна река. Дядо ми заби сонда и от земята рукна вода, каквато те не бяха виждали там. Той изгради първата напоителна система в областта и реколтата му всякога беше изобилна.
Мисълта ми е, че всичките тези фермери от години са живеели върху реката на изобилието, но не са се ползвали от това. Те не са знаели, че тя е там.
Божията мъдрост- тази мощна река от знания на Святия Дух, която надминава естествените ни понятия, е дълбоко вътре в нас и тя е пътя към богатото ни място в Бога. За повечето от нас, обаче, тя е там неизползвана.
Как да източваме Божия мъдрост
от сърцата си и да я насочваме в главите си ни обяснява І Коринтяни 14:2, където апостол Павел описва и друга тайна: “Защото, който говори на непознат език, той не говори на човеци, а на Бога, защото никой не му разбира, понеже с духа си говори тайни.”
Важно е да разберем, че тази тайна, за която говори Павел тук- тайната на говоренето на езици или молитвата в духа - е директно свързана с тайната, която намираме в І Коринтяни 2- тайната за Божията мъдрост. Еднакво важно е и да разберем, че Божията мъдрост и говоренето на езици не трябва да остане мистерия за нас. В І Коринтяни 14:13-14 Павел ни казва защо: “Затова, който говори на непознат език, нека се моли за дарбата и да тълкува. Защото, ако се моля на непознат език, духът ми се моли, а умът ми не дава плод.”
Когато се молим на езици, ние не се осланяме на разума си. Чрез Святия Дух, ние извършваме това чрез духа си. Това е нашият дух, който се моли и както вече видяхме, нашият дух е там, където Бог е скрил мъдростта Си. Така че, нашият дух е във връзка с всичките съкровища на мъдрост и знания.
Всичко, което можем да кажем е: когато се нуждаем от мъдрост от Бога за всяка отделна ситуация, ние можем да направим това, което е посочено в Яков 1:5- да се молим за това. Ние можем да молим: “Отче, Ти каза, че главното е мъдрост (Притчи 4:7), затова аз Те моля за мъдрост в тази моя ситуация. Святи Душе, като се моля аз вярвам, че Ти ще ми дадеш думите, с които да говоря тайните относно това.”
И сега, на основание прочетеното в І Коринтяни 14:13-14 ние все още не сме приключили. Нужно ни е също така да се молим и така както ни наставлява Павел: “Отче, докато се моля открий ми тайните по този въпрос. Докато изговарям на езици Твоята мъдрост по този въпрос, аз те моля и за тълкуванието им”. Докато се молим, това тълкувание идва от духа ни като вътрешно научаване. В духа си се хващаме за нещо изговорено от Святият Дух и го превключваме към разума си. Така най-често Бог ни говори. От нас се иска само да Го слушаме с духовните си уши. Тълкуванието може да получим и като вътрешно убеждение за правилните действия, които трябва да предприемем в ситуацията. В друг случай ние просто може да го произнесем с устата си, без да е участвала мисълта ни, защото то идва от Духа към нашия дух.
Също така, за себе си мога да кажа, че много пъти докато съм бил на църковно събрание и някой е проповядвал, четял е Словото или е служел с музиката си, внезапно отговор на ситуация е експлодирал вътре в мен. Е, това е била Божията мъдрост, за която съм се молил и вярвал, че ще ми я изяви.
И ще кажа пак, мъдростта не трябва повече да остава мистерия за нас. Тя е била скрита за нас, а не от нас. А мъдростта, Божията мъдрост е пътя към нашето място на изобилие в Него. Започнете днес да превеждате небесните откровения в земни инструкции. Ако правите това, то вие ще откривате вашия Нов свят в Бога.