"Изкупувайте благовремието, защото дните са лоши" /Ефесяни 5:16/
Септември, 2017
Октомври, 2010

Мехмед Мехмедов: Прекарах 15 часа сам в океана

 

 

 Произхождам от турско семейство, баща ми и дядо ми бяха ходжи, живеехме на село и изповядахме ислям. В ония времена, през четиридесетте години, в училище се изучаваше "Вероучение". Нас турчетата ни освобождаваха от тези часове. Аз по собствено желание оставях за да слушам. Тогава чух за Исус Христос и бях много заинтригуван, но другарчетата ми казаха на дядо и той ми забрани да посещавам часовете.

Мина се доста време, преместихме се да живеем в Бургас. Тръгнах да пътувам с риболовните кораби. Това се случи в началото на юли 1984г. Бях на 54 години и се намирах в Южна Африка. Натоварихме кораба с риба за България, обратния ни път щеше да продължи около 25 денонощия. Една вечер, както си четях в каютата, усетих че нещо ме потиска. Започнах да нервнича, чувствах присъствието на демоничен дух. Четях, излизах на палубата, пушех и пак влизах. Тази борба продължи доста време, докато отмалял една сутрин излязох на палубата да пуша, надвесих се и паднах във водите на океана. Колко дълбоко съм потънал и колко съм стоял под водата не знам, мислех че вече съм умрял и съм на онзи свят. Водата ме изтласка на повърхността като коркова тапа, изхвърлих всичко, което бях погълнал и ми светна пред очите. Видях кърмата на кораба да се отдалечава.

В този момент чух от далеч да се носи много приятен глас и да ми нашепва: "Мехмед не бой се, ти в това море няма да се удавиш". В този момент ми дойде голяма сила и се носех над вълните. Сърцето ми се изпълни с голяма радост. Започнах да пея без да знам защо и плувах същевременно. Като се обърнах до мен видях да плува голям делфин.
Слава да бъде на Исус, плуването ми продължи от 4 часа сутринта до към 17 часа след обяд, денят мина неусетно без да почувствам умора или да ми се схванат крайниците.

През това време започнало моето издирване на кораба, колегите ми разбрали, че съм паднал зад борда. Те предложили на капитан Герган Русчев да се върнат и да започне издирване, той казал, че акулите вече са ме разкъсали, но мотористите и моряците настояли да се върнат.

Някъде след обяд забелязах на хоризонта моя кораб. Слава давам на моя Бог. Корабът се приближи доста и ми спуснаха въжета и спасителен пояс. Качих се, след което ме пое корабния лекар.

След 10 дни пристигнахме в България. В къщи разбрах, че Бог е работил с домашните ми чрез своите служители п-р Виктор Вирчев и п-р Павел Гурбалов. Чрез тях дъщеря ми приела Исус в живота си, а по-късно Той стана и моя Бог!

Отдавам Му слава и почит!

Това свидетелство беше дадено за в. Благовремие в годините, когато той излизаше само на хартия. Мехмед вече не е между нас, но свидетелството му продължава да живее и след земната му кончина.