Прилагане на духовната помпа

Лес КРОС

“Но Петър каза: Сребро и злато аз нямам, но каквото имам, това ти давам: в името на Исуса Христа Назарянина, стани и ходи! И като го хвана за дясната ръка, вдигна го; и на часа нозете и глезените му добиха сила.” (Деяния 3:6-7)

“И кадилният дим се издигна пред Бога от ръката на ангела заедно с молитвите на светиите.” (Откровение 8:4)

Когато бях ученик ни обучаваха, че има два различни типа помпи, които можем да употребяваме, за да изпомпваме вода. Ако правилно си спомням, те бяха подемни и нагнетателни помпи. Но наскоро видях пластмасова водна помпа, която използваме в големите си бутилки за филтрирана вода и бях любопитен да видя как работи тя. Мисля че най-вероятно е била подемна помпа, защото тя изсмуква водата, за да я прелее извън бутилката. Представям си, че помпите, които хората използват за източване на вода от сондажни дупки са подобни.

Има обаче едно нещо относно помпите, което понякога е твърде неприятно. Когато помпата е стояла без да е употребявана, водата от тръбата под нея се оттича обратно в бутилката и помпата се напълва с въздух. Това означава, че ако искаме да изпомпим вода, първо ще трябва да напълним помпата и тръбата под нея, за да се обезвъздуши системата. След като сме направили това, тогава водата блика при всяко задвижване на помпата.

Започнах да разбирам, че точно това се случва и при нашите духовни подпочвени потоци. Ние сме спуснали тръба в подпочвения поток, но водата е дълбоко в земята. Тръбата ни достига до водата, но когато се опитаме да изпомпваме, то никаква вода не излиза на повърхността. Напълно се повтаря същото- за да заработи помпата е нужно първо да се обезвъздуши системата (помпа и тръба), като я напълним с вода. Виждаме, че ако системата е пълна с вода, с много малко усилие помпата кара водата да блика, но когато тя е празна, тоест, когато пълна с въздух, тогава, колкото и да помпим, резултат няма да има.

Случвало ли ни се е да отиваме при Господа с молитва и да имаме чувството, че Той е на хиляди километри далеч от нас. Е, ние знаем, че Той не е така далеч, защото е в нашите сърца. Но доказателството за Неговото присъствие, което идва чрез Святия Дух, е в нашия подпочвен поток. Присъствието на Бог е толкова отдалечено, колкото е далече нашата помпа от водата. Ако тя е пълна, то тогава ние ще видим резултата още в момента, в който започнем да източваме. Как изпомпваме ние? Е, коя е единствената ни порта, през която можем да изпращаме към света данни от духа си? Разбира се, това е устата ни.

Много са портите, през които в сърцата ни може да постъпи информация отвън, но само чрез думите и действия на тялото, онова което излиза от сърцето може да бъде изпратено в света. Затова, ако сме решили да източваме вода от подпочвения си поток, то ние ще трябва да “изпомпваме” навън чрез речта си.

Това, което бих желал да видя е: как да бъдем в онова състояние, при което нашата помпа да е винаги “обезвъздушена” (препълнена), а също и тръбата под нея, така че, когато ни е нужно да източваме, тя да действа веднага. След това бих желал да размислим и за това, как бихме могли да построим голям резервоар, който би осигурил голямо снабдяване, а също така и би повишил налягането (на изтичащата вода). Забелязали ли сте как се използва вятъра за източване на вода от подпочвен поток? Това което става е, че вятърът върти перка (както при вятърните мелници), тя завърта помпа, а под нея са спуснали тръба, която достига до подпочвения поток.

Така че, когато вятърът духа, перката завърта помпата и тя изпомпва вода. Проблем би било, ако вятърът духаше постоянно, защото водата ще бъде изпомпвана и тогава, когато не ни е нужна, и това би било пилеене. Разрешението е в построяването на воден резервоар, с простата автоматика за изключване на помпата, когато водата в резервоара достигне до някакво ниво. Така ще имаме запас от вода и при спадането му помпата автоматично отново ще се включва, за да го допълни.

Това, което виждаме тук е точната картина на онзи ред, в който ние трябва да поставим нещата в духовния си живот. Започнете да достигате до подпочвения поток чрез Словото. После свържете помпа, като се учите да се молите по онзи начин, по който Исус ни учи да се молим. Да започваме с хваление и поклонение към Господа - “Отче наш, който Си на небесата, да се свети Твоето Име…” Това заставя водата да започне да се изпомпва от дълбините.

Ако желаете да размишлявате върху идеята, как реката се появява от един извор, то тук можете да видите подобен принцип. Нашите молитви и поклонение са като пара, която се издига до Господа. Ако си го представяте като изпаренията, които се издигат и формират облаците, то колкото повече се молите и хвалите Господа, толкова повече създавате “облаци на благословение”, които започват да се спускат като дъжд, образуват се потоци, а те се събират в река.

Второто нещо, което Исус ни учи да правим в молитва, е да казваме: Да дойде Царството Ти, да бъде волята Ти на земята, така както е на небето”. Това изявление не е молба, а команда. Това ще рече - “Ела Царство! Аз заповядвам Твоята воля да се изпълни на земята”. С други думи, това е молитва, която взема водите, които са били изтеглени чрез хваление и ги излива в света, което предизвиква Божията сила да се прояви над някой, който е в нужда или е в някаква ситуация в света. Това е служение, при което освобождавате това, което сте изтеглили от вътрешния кладенец на духа си, от вътре обитаващия Святи Дух.

Много вярващи пропускат да разберат това и мислят, че в молитвите си ние викаме към Господа, а после заставаме отзад и чакаме да Го видим как ще навали дъжд от небето. Нужно ни е да разберем, че всичко онова, което Бог върши на земята, Той го извършва чрез човешки съсъди. Ние сме Неговите инструменти на земята. Ние сме протегнатата Му ръка. Чрез нас Той иска да излива благословенията Си. И ако очакваме да бъдем инструмент за Негова слава, то ние трябва да разберем, че това може да стане, само когато се научим да черпим от силата, която е вътре в нашия собствен дух, чрез вътре обитаващия Святи Дух.

Така че, това което трябва да направим, е да включим вятърното си колело и да започнем с молитвите си да изпомпваме. Нужно ни е да напълваме резервоарите си, като прекарваме време в Господното присъствие и не да викаме към Него, но да черпим от Неговите ресурси, които са вътре в нас, чрез хваление и поклонение. Вместо да отиваме при Него с исканията си, нека отиваме с любов и поклонение. Да се пропиваме със славата Му както някой, който върви под силен дъжд. Да напълваме резервоарите си догоре. И тогава да излизаме с тази сила и да я раздаваме на света, който е в нужда.

Когато Исус чу, че Лазар умира, Той се моли пред Отца, за да разбере какво трябва да направи. Тогава Той знаеше, че вече има отговора на молитвите Си и след това не направи нищо друго, но само продължи да пребъдва в присъствието на Отца, както ежедневно го правеше - изпълваше резервоара Си. Когато Той застана при гроба на Лазар, Той не викаше към Отца да възкреси Лазар. Молитвата Му не бе за нещо Негово, но тя бе за хората, които Го слушаха. Тогава Той взе от резервоара, който бе изпълвал в присъствието на Своя Отец и Сам заговори на мъртвото тяло. И когато го направи, силата възлезе и възкреси Лазар от смъртта.

Вероятно, ние се чувстваме твърде малки, за да можем да направим такова нещо. По-скоро бихме се молили пред Господа да помогне на човека, за който се молим. Но Исус и учениците Му не действаха така. Исус им бе казал: “даром сте получили, даром давайте”. Така те вземаха онова, което са получили и го раздаваха на други. Петър каза на просещия сакат човек пред Красната врата на храма: “Сребро и злато аз нямам, но каквото имам, това ти давам…”. И точно това направи той. Очевидно той имаше в действие помпеното си съоръжение и поддържаше резервоара си винаги пълен, готов да прелива тази сила там, където се окажеше необходимо.
Наистина това е твърде простичко обяснимо. Не ни е нужно да правим някакви усилия. Трябва само да изложим срещу вятъра помпеното си съоръжение. Библията говори за вятъра като символ за Святия Дух. Затова, нека се учим да позволяваме на Господ да се движи над нас, като винаги стоим в присъствието Му. Тогава ще знаем, че всеки ден, когато идваме при Него, вятърът ще духа и ще движи вятърното ни помпено съоръжение и ние ще сме изпълнени до преливане, ще имаме оня ресурс от сила, който ще може да посрещне нуждите на други хора. Ако не можем да намерим време да направим това, то не само че няма да има вода в резервоара ни, но и тръбата, която сме спуснали към подпочвения поток ще се изцеди и ще пресъхне. Тогава ние ще се молим, но нищо няма да се случва и ще имаме чувството, че Бог отстои на хиляди километри далече от нас.

Решението е наше. Реката е тук. Словото е тук. Помпата е тук. Всичко, което ни е нужно, е да ги поставим заедно и да се изложим на вятъра. Когато го направим, животът ни ще се промени и ние ще влезем в духовно измерение, за което дори не сме знаели, че съществува.