"Изкупувайте благовремието, защото дните са лоши" /Ефесяни 5:16/
Октомври, 2018
Януари, 2010

Пророкът заяви деня на разплатата

От деца ни учат да се радваме, когато „лошите” се провалят, но Бог, Който вижда трагедията, се противи на нашата радост

Крис ХИЛ

Преди няколко седмици Линди и аз правехме нашето турне „Израелска Библия” и стигнахме при древния Ефрем. Той лежи в източния край на долината Армагедон, място, видяло много насилие през времето. Първата описана битка тук е от 1469 год. пр. Хр., когато египетският фараон Тутмоз ІІІ е нахлул в ханаанската земя. През 1917 год. висконт Аленби от Мегидо е спечелил решителна победа над турците, а в Откровение 16:16 пише, че това ще е мястото на световната апокалиптична битка.

Преди няколко години на това място с нас беше генерал Лаури Джингъл. Като се взираше в простора на долината и обграждащите я хълмове, накрая той смразяващо каза: „Това наистина е съвършеното място за военна битка”.

Поради близостта на древния град, долината се нарича още Долината на Ефрем. Репутацията й за насилие била справедливо заслужена още по времето на пророк Илия, когато Цар Ахав заграбил лозето на Навутей и ,следвайки съветите на жена си Езавел, станал виновен за неговото убийство.

Точно тогава, докато още се радвал в заграбеното лозе, се появил пророк Илия. Бог му бе казал за извършеното престъпление и като верен Негов служител, той дошъл да произнесе осъждението Му: „Уби ли ти, а още присвои ли ти? Да му говориш още казвайки: Така казва Господ: На мястото, гдето кучетата лизаха Навутеевата кръв, кучетата ще лижат твоята кръв, да! Твоята.” (ІІІ Царе21:19)

И това наистина се сбъднало три години по-късно, когато Ахав възлязъл против Рамот-Галаад. Вражеска стрела го поразила и кръвта му обляла цялата колесница. Ахав умрял и когато измили колесницата му при самарийския водоем, кучетата ближели кръвта му точно така, както бе пророкувал Илия.

Монументална глупост

Поразяващо е това, че когато в лозето на Навутей пристигна пророк Илия, Ахав веднага каза: „Намери ли ме, враже мой?” (ІІІ Царе 21:20) Той бе разкрит. Инстинктивно разбра, че е станал враг на пророка, а дори и много повече от това - враг на Бога.

Ужасно е човек да няма никакъв страх от Бога. Дори Ахав да бе на такъв висок пост, той потвърди, че няма никаква мъдрост. Псалм 111:10 казва: „Началото на мъдростта е страх от Господа.” „Начало” тук означава основата на мъдростта. Без страха от Бога човекът, бил той бедняк, философ или цар, ще издигне само паметници на глупостта.
Наистина, Ахав беше съгрешил твърде много. Той бе изоставил своя Бог и бе последвал Ваал и собствените си интереси. Тъжно бе и това, че собственото му безумие стана причина Божият народ да изпадне в идолопоклонство и да изстрада последствията от това.

Много от днешните световни политици също градят паметници на глупостта. Ние ги гледаме скептично и се чудим как могат да са толкова късогледи и глупави. Отговорът е ясен: „Те нямат страх от Господа и затова, колкото и остроумни да изглеждат в своите очи и в тези на привържениците си, те все пак нямат фундамента на истинската мъдрост”.
„Намерих те”, отговори му пророк Илия, „ защото ти си продал себе си да вършиш зло пред Господа. Ето, казва Господ: Аз ще докарам зло върху тебе, ще те измета, и ще изтребя от Ахаава всеки от мъжки пол, както малолетния, така и пълнолетния в Израиля; и ще направя дома ти като дома на Еровоама Наватовия син, и като дома на Вааса Ахиевия син, поради раздразнението, с което Ме ти разгневи, като направи Израиля да съгреши. Също и на Езавел говори Господ, казвайки: Кучетата ще изядат Езавел при рова на Езраел. Който от Ахаавовия род умре в града, него кучетата ще изядат; а който умре в полето, него въздушните птици ще изядат.”
(ІІІ Царе 21:20-24)

Около четиринадесет години по-късно потомците на Ахав бяха систематично избити от бъдещия Цар Ииуй. Пророчеството на Илия се изпълни. Езавел надживя Ахав с няколко години. Тя нямаше честта да умре в битка, но умря по отвратителен начин, когато Ииуй заповяда да я хвърлят от прозореца на палата й. В ІV Царе 9:33,35 се казва: „и пръсна от кръвта й по стената и по конете; и той я сгази… И отидоха да я погребат, но не намериха от нея освен черепа, нозете и дланите на ръцете.”
Точно се изпълни пророкуваното от пророк Илия в ІV Царе 9:36-37:
„В градския край на Езраел кучетата ще изядат месата на Езавел; и трупът на Езавел в градския край на Езраел ще бъде като гной по лицето на полето, така щото не ще да рекат: Това е Езавел”.

Божието скърбящо сърце

Ние бихме казали, че Ахав и Езавел са си получили
заслуженото и бихме се чувствали удовлетворени от този край, но когато погледнем от Божията перспектива, тогава виждаме, че това бе пълна трагедия на пропилени човешки съдби.

Имаше моменти, когато изглеждаше, че Ахав може да се промени. Срещата му с пророк Илия (ІІІ Царе 17:1) бе възможност да се покае, да дойде на себе си и да се обърне към Господа. Но той не направи този избор. При Кармил стана ослепително очевидно за всички, че Господ е Бог, а не Ваал. Това можеше да бъде още един решителен момент за покаяние, но Ахав отново избра да не го стори. И накрая, когато пророк Илия го намери в заграбеното от Навутей лозе, на пръв поглед, като че ли той тръгна към промяна, но не докрай.

В ІІІ Царе 21:27 се казва: „А Ахаав, като чу тия думи, раздра дрехите си, тури вретище на снагата си, пости и лежеше обвит във вретище, и ходеше внимателно.” Ние бихме възкликнали, че най-накрая Ахав е дошъл до покаяние, но дали е така? Ако пък това бе преструвка, само за да се размине с пророка, интересното е, че все пак и Господ му отдели внимание!
В ІІІ Царе 21:28-29 четем: „Тогава Господното слово дойде към тесвиеца Илия и рече: Видя ли как се смири Ахаав пред Мене? Понеже той се смири пред Мене, няма да докарам злото в неговите дни; в дните на сина му ще докарам злото върху дома му.” Очевидно, покаянието на Ахав бе реално. Той дойде на себе си и се обърна към Господ Бог на Израиля и това докосна Божието сърце.

Това надникване в Божието сърце е невероятно. Готовността, с която Той откликва, когато ние покажем белези на обръщане, е така чистосърдечно, че човек остава без дъх. Не само, че осъждението на Ахаав бе отложено, но в живота му определено се бе изявила славата на Божията власт.

Тъжното е това, че в последвалите три години шансовете му бяха пропилени и Ахаав се върна в старите си пътища. Той отхвърли Божието пророчество чрез Михей (ІІІ Царе 22:18) и умря под пълно осъждение.

Но за това не бе виновен пророк Илия. Той бе призован да се изправи пред Цар Ахаав с Божието Слово, като прилив от Божието сърце. Това бе неговото служение като Божий пророк и това всякога ще е служението на онези, които се стремят да се движат в духа и силата на Илия.