"Изкупувайте благовремието, защото дните са лоши" /Ефесяни 5:16/
Септември, 2017
Юли, 2011

П-р Катанго: Бунтът е форма на идолопоклонство

 

 

 

П-р Катанго е старши пастор на църква в Уганда. Призванието му е да бъде евангелизатор за Исус.

 

 

 

Интервю на Свилен АТАНАСОВ

- Пастор Катанго, къде сте завършили Вашето библейско образование?

- Завършил съм в Уганда. По време на диктатурата на Иди Амин Дада Евангелието е било забранено, това бяха 80-те години. От тогава стартира съживлението в моята страна.

- През последните двайсетина години християните в Уганда са се увеличили повече от два пъти. Сега те надхвърлят 14 млн. души. Как стана възможно това?

- Хората обичат Исус. Много молитви и много благовестване имаше през тези години. Провеждаха се големи събрания и крусейди, както и служения в училищата. Защото достигането до професионалистите, когато те напуснат училище е доста по-трудно. Но когато те отиват да работят по професиите си, тогава е по-лесно да се достигне и до други професионалисти. Евангелизирането е разпространено навсякъде – в градовете, в селата, масово в училищата.

- А какъв приоритет на служения има църквата в Уганда?

- Основните ни приоритети са молитвата, поклонението и духовното воюване. Защото Библията казва – “ние не воюваме срещу плът и кръв , а с началствата и властите на поднебесната.” Затова Бог ни дава сила да воюваме, събаря крепости. Много хора разбират, че са вързани и слепи. Те не виждат Божието царство, нито имат разбиране за Словото. Когато се молим за тях, още преди да сме отишли да им проповядваме, Бог дава нужното разбиране.
Също се молим и за болните хора, защото първият човек не е бил болен. Когато Адам съгреши, тогава дойде болестта. Вървейки в това направление ние сме видели много чудеса. Дори и от СПИН сме имали изцелени хора. За Бог всички неща са възможни.

- А има ли етническа и верска толерантност при Вас? И какъв е конфесионалния състав на верските изповедания – преобладават повече католици или протестанти?

- Католиците и протестантите у нас са от сто години. Петдесятните вярващи според мен са по-силни в Словото и вярата. В началото имаше агресивност между англиканската църква и петдесятните и католиците. Защото много хора напускат англиканската църква и се присъединяват към петдесятните. Но сега нещата се промениха. Младежите от петдесятното движение запалиха огъня и в англиканската църква. Така че ние вървим заедно.

- А какви са взаимоотношенията между различните племена, които съжителстват при вас - маганда, унтеса, бананколе...?

- Нямаме никакви проблеми с племената. В Уганда е различно от Руанда. Може да видите хора от всички тези племена в ръководството на църквата.

- Вашата църква е от петдесятната деноминация. Разкажете ни как църквата нарасна от 9 човека на 800 души?

- Ние вярваме, че нарастването при нас не се дължи на прехвърлянето на хора от църква в църква, но е поради движението на апостолите. Ние не искахме да основаваме църква, като привличаме вярващи хора от други църкви. Искахме нови хора, затова отидохме там, където можехме да ги намерим. Хората не идваха на църква, те бяха в домовете си, на пазарите, в училищата. Затова ние отидохме при тях. И колкото повече го правехме, толкова повече хора откликваха на нашия повик. Ние вярваме, че този е начина за увеличаване на църквата. От както сме започнали служението си вече имаме 16 новоосновани църкви.

- В района на Вашия град ли са всичките?

- Не. Те са на различни места. Нашият град се намира на 50 мили от столицата Кампала, на 1 час път. Той се казва Джинджа, което означава скала. За да се разчупи скалата трябва да се вземе голям чук. Всичко се случва по различни начини.

- Обединени ли са протестантите в Уганда, има ли единство между тях?

- Да. Обединени сме, имаме приятелски отношения помежду си. Всяка трета събота на месеца се срещаме, молим се заедно, имаме закуска заедно. Подобно е и в различните градове. Евангелизацията в града е лесно нещо, защото работим заедно, защото църквата в Уганда придобива зрялост. Това е резултат от единението ни.

- Щедри ли са за Божието дело християните в Уганда?

- Даването е свято нещо. Петър и апостолите бяха в горницата, когато Святият Дух дойде на тях. Когато напуснаха горницата и започнаха да дават за църквата, тя растеше и съживлението растеше. В Уганда хората не са богати, но те дават това, което имат със сърцето си. Преуспяването е мощно нещо, но то не означава само пари. То е свобода, мир и радост от възможността да споделиш с другите какво чувстваш. Това не означава да имаш един милион и да можеш да го дадеш. И тъй просперирането е онова, което прави живота ни пълен и щастлив. А когато започнеш да даваш, го правиш с ясното съзнание, че това е необходимо за Исус, защото Библията казва, че където са богатствата ти, там е и сърцето ти.

- Каква е обществено - социалната атмосфера за християните в Уганда през последните години?

- Ние живеем с вярата и се молим за налагането на християнските ценности във вътрешно политическия живот на страната ни.

- Известно е че в Африка съществуват много окултни практики, вуду магии и др. Как им се съпротивявате?

- Ние нямаме сила, силата е в Евангелието. То е също толкова мощно и когато говорим за идоли. А какво са идолите? Не са ли преди всичко мислите от сърцето ни? Само Евангелието може да разруши идолите, затова ние излизаме с Евангелието и действително се възпротивяваме. Пророк Самуил казва, че бунтът е форма на поклонение. Ако се бунтуваш по някакъв начин срещу Бога, това е все едно да се покланяш на идолите. Затова Евангелието довежда хора при Исус, а Той довежда хората за поклонение. Затова ние можем да Му се покланяме истински.

- Как виждате ролята на Уганда в християнизацията на Африканския континент?

- Много пророчества, дори с река Нил, започват от Уганда, отиват в Судан и Египет, после на Средиземно море и навсякъде по света. Уганда е един вид сърцето на Африка и тя разпространява ново съживление. Ние считаме за интересно да посрещаме проповедници от близо и далеч, а също и ако имаме възможност да послужим на братя и сестри в други страни. Вярваме, че Бог ни подготвя за да разпространяваме Евангелието. Ако дойдете в нашата страна, ще видите, че сърцата на хората са готови да отидат, където се налага за делото. Всичко е според вярата, зависим също и от финанси, които ги нямаме, но каквото имаме сме готови да дадем. Затова искам да насърча и проповедниците тук в България.