Размишляване върху Божието слово 3)

От брой в брой

 

П-р Питър ТАН

Продължение от миналия брой

 

ГЛАВА 3

ИЗКУСТВОТО ДА РАЗМИШЛЯВАМЕ

Изповядването е шумно, но размишляването е стихнало. За модерното християнство размишлението е изгубено изкуство. Писаното от ранните християни, като Савонарола и Гуйон, показват факта, че те са били светии, които са усвоили изкуството да размишляват. Писаното от Саду Сундар Синг също ни открива тази дълбочина на размишляване.

Здравословно ниво на интелекта

Разумът на много хора е така развратен и отслабен от изкушенията, че те трудно биха могли да се концентрират за дълго върху святи мисли. Мислите им лесно се разсейват и святите мисли толкова често са възпирани, че могат да бъдат пренебрегнати. Такива християни обикновено водят неуспешен живот в света и в царството Божие. Не е възможно да имаме свят живот, ако не живеем със святи мисли.
Точно както хората са различни във физическата си сила, така те са различни и в душевното си здраве. Така или иначе, слабите хора могат да подобрят физическото си ниво чрез спортуване. По същия начин и онези, които са душевно слаби биха могли да подобрят състоянието си като се упражняват в размишляване върху Словото.
“Понеже копнежът на плътта значи смърт; а копнежът на Духа значи живот и мир.” /Римляни 8:6/ Да бъде човек духовно мислещ, да мисли за духовните неща, означава да размишлява и концентрира мислите си върху Словото Божие. Крайният резултат от това ще е обновяване на разума.

Четирите стъпки в размишлението

Старозаветните светии, които вървяха във вяра, изпълняваха всички тези четири стъпки. “Всички тия умряха във вяра, тъй като не бяха получили изпълнението на обещанията; но ги видяха и поздравиха отдалеч, като изповядаха, че са чужденци и пришелци на земята.” /Евреи 11:13/

Първата стъпка включва видение, втората - увереност чрез вяра, третата - преливане на емоциите и четвъртата - изповед. Виждате че всичките тези стъпки са свързани с размишлението върху Божието Слово.
Първата стъпка включва въображението. Когато четем Словото, то не трябва да бъде просто звуци, преминаващи край ушите ни, но трябва да позволим на Святия Дух да вземе Словото и да създаде картини във въображението ни. С други думи, не трябва да го четем само с интелекта си, но и с въображението.

Изучаването на гръцките думи за “разум” в Новия Завет ни открива различните аспекти и действие на разума на нашата душа.

Двата аспекта на разума

Двете основни гръцки думи за “разум” са “диалогизмос” и “дианоя”. Думата “диалогизмос” се отнася за интелекта или размислящата част на разума. Тя е онази част, която ни помага да бъдем логични и аналитични. Другата дума “дианоя” е превеждана като “въображение”, “ум”, “мисли” и е най често употребената в Новия Завет. Тя е употребена и във връзка със сърцето. /Вж. Лука 1:51/ Аз съм убеден, че “дианоя” има директна връзка с частта на въображението в разума ни, защото Павел пише за очите на нашата “дианоя” /Вж. Ефесяни 1:18/
Еквивалентната дума за “въображение” в еврейския Нов Завет е думата “йецер”, която носи същия смисъл. Тя е преведена като “въображение” няколко пъти. /Вж. Битие 6:5, Второзаконие 31:21, Летописи 28:9, 29:18/ Библията ясно ни показва, че Бог е силно заинтересован за нашето въображение. Обновяването на разума ни включва и обновяване на въображението ни.

Важността на въображението

Когато Ева видя плода на дървото за познаване доброто и злото, тя го пожела /Битие 3:6/. Когато Лот видя, че равнината бе хубава, той направи погрешен избор. / Битие 13:10/ Когато Ахан видя вавилонска дреха, злато и сребро, той се полакоми да ги вземе. /Исус Навиев 7:21/ Когато цар Давид видя Витсавее, пожела я и съгреши в прелюбодейство, а по-късно и в убийство. /ІІ Царе 11:2/ Лошите въображения са причинили падението на мнозина.

В позитивен план обаче, Авраам видя пясъка на морето през деня и звездите на небето през нощта и вяра започна да се надига в сърцето му, за да се актуализират Божието обещания. /Вж. Битие 13:14-16; 15:5-6/ Двама души може да се изправят пред същите обстоятелства, но ако въображенията им са различни, то и резултатите им ще бъдат различни. Десетте съгледвачи се видяха като скакалци и завършиха пътя си като мъртъвци в пустинята, докато Исус Навиев и Халев видяха, че те могат да победят гигантите и затова те влязоха и наследиха обещаната земя. /Вж. Числа 13:28,30,33/

Разликата между вървенето по водата и удавянето лежи в мислите и въображенията на личността. Петър започна да върви по водата, защото повярва в Словото на Исус, но като видя вълните, той се уплаши и започна да потъва. /Вж. Матея 14:28-30/ Възможността за чудото да върви по водата не се решаваше от нещо външно, но от онова, което беше вътре в него - мислите и въображенията му!

Методът на размишление

Когато четем Библията ние трябва да молим Святия Дух да ни помогне да си представяме картините на прочетеното. Например, когато четем как Исус ходеше по водата /Матея 14/, можем за момент да затворим очи и да Го видим във въображението си. Ще чуем плясъкът на вълните и воя на вятъра и ще видим мрака в часовете на ранното утро.
Въображението ни ще улови картината, в която учениците гребат в лодката, пъшкат и се задъхват в големите си усилия при този насрещен вятър. После ще чуем виковете им на уплаха, при вида на приближаващата към тях фигура, ходеща по морската повърхност. Първо се чуват виковете, а после и шум на паника, когато някой казва, това е дух. Само вълните на водната стихия ги възпират да не напуснат лодката.

Тогава те чуват гласа на своя Учител: “Аз съм; не бойте се”. За момент имаше мъртва тишина. След това грубият глас на Петър разчупи мълчанието: “Господи, ако си Ти, кажи ми да дойда при Тебе по водата”.

Това е само един кратък пример за това, как въображението ни може да оживи няколко Библейски стиха. Ние не само трябва да четем Библията, но трябва да я четем и с въображението си. В началото ще ни е трудно, защото и въображението ни се нуждае от упражняване и развиване. Така или иначе, с времето разумът ни ще се укрепи и ние ще можем да имаме визия и за по-трудните Писания, като посланията, например. След време, упражнявайки се, способността ни да размишляваме за духовните неща ще нарасне и ние ще започнем да жънем ползите от мирния си и свят разум.

Точно както атлетът тренира физиката си по малко всеки ден, така и ние трябва да упражняваме разума си ежедневно в размишляване над Словото Божие. Можем да започнем с 15 минути, а след време да преминем на половин и цял час.

 

“Най-после, братя, всичко, що е истинно, що е честно, що е праведно, що е любезно, що е благодатно, - ако има нещо добродетелно, и ако има нещо похвално, - това зачитайте.” /Филипяни 4:8/

Уверение за обещанията

“А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме - убеждения за неща, които не се виждат.” /Евреи 11:1/ Вярата е доказателство и убеденост, които изпитваме в духа си, когато Божиите обещания са имплантирани в духа ни. Тази увереност се появява само, когато процесът на размишление и визия са оплодили духа ни. Без този процес на имплантиране Словото в духа ни, ние ще имаме просто знания за обещанията и одобрението им от разума ни.
Авраам получи от Бог обещание за наследник, когато беше на възраст 75 години, но когато беше на 99 год. и Бог му говори за син, той се засмя в неверие. /Вж. Битие 12:4, 15:4, 17:17/ Той повярва, че потомството му ще бъде по-многобройно от звездите. /Вж. Битие 15:5-6/ 99-годишен, той повярва, че Исмаил ще е решението за изпълнение на Божието обещание. /Вж. Битие 17:18/

Авраам имаше увереност за обещанието, относно потомството си, но все още нямаше увереност за син, роден чрез Сара. Въпреки неверието, което беше първата му реакция, по-късно Авраам беше вече напълно убеден, напълно уверен, че Бог е способен да изпълни това, което е казал. Увереността му дойде, въпреки невъзможните обстоятелства - замъртвялата утроба на Сара и собственото му стерилно тяло. /Вж. Римляни 4:19/ В тези обстоятелства Бог им каза да променят имената си.

От този момент нататък, Авраам не се поколеба в увереността си в Божието обещание. Той се укрепи във вяра и отдаде слава на Бога. /Вж. Римляни 4:20/ След като вярата идва от слушане на Божието Слово, то Авраам се бе укрепил във вяра, размишлявайки над Божието обещание към него. Отдаването на слава на Бог говори за благодарност към Него. Размишленията над Божието Слово произвеждат увереност.

Прегръщане на обещанията

Прегръщането на Божиите обещания включва изпитването на всичките чувства при изпълнението им. Да видиш предполага дистанция, да бъдеш уверен предполага доверие, а да прегърнеш означава близост. Тогава именно всичко, над което сме размишлявали и сме си представяли започва да произвежда съответните добри чувства. Да бъдеш уверен, означава довереност, но без чувствата свързани с изпълнението на обещанията. Вярата не следва чувствата, но чувствата ще последват вярата.

Например, ако сте атлет и в момента лежите на болнично легло, видиолизирайки Божиите обещания, трябва да видите себе си, тичащ отново. Вие изповядвате в себе си Божиите обещания за изцеление. Виждате се на състезание. Публиката ви аплодира. В съвършено здраве сте и тичате силно към финала. Радостта от победата ви изпълва. Вашето семейство ви поздравява. Картините на вашето въображение така ви грабват, че забравяте болничното легло. Изпълва ви радост и след това внезапно разбирате, че сте в болничната стая. До този момент обаче, увереността за изцеление и пълноценно здраве е стабилно изградена в духа ви.

В първата стъпка на виждане на обещанието, вие го държите, но сега в третата стъпка на размишление, видението ви държи. То ви движи. То ви мотивира. То ви вълнува. Реалността на видението далеч предшества реалността на нещата около вас. Това е значението да прегърнеш обещанията. Вие изпитвате видението емоционално.

Изповядване на обещанията

След като видеолизирането и размишленията ви достигнат стъпка три - прегръщане на обещанията, тогава стъпка четири на изповядването ще ви е по-лесна. Много християни намират, че тази стъпка е трудна, но това е само защото те не са преминали първите три стъпки. Изповядването на обещанията включва извикване на нереализирани все още неща така, както, като че ли, те вече са се сбъднали. То е същият оня принцип на произнасяне властно на обещанията, за който говорихме по-рано.

Когато кажем на планината да се премести, ние трябва да вярваме, че вече сме го получили. /Вж. Марка 11:23-24/ Авраам нарече себе си “баща на много народи” преди той и Сара да получат Исак. За света това е говорене на лъжа, защото те все още не го виждат, но пред Бог той говореше истината, защото Бог е казал това. Той вярваше на Бог, а не на обстоятелствата.Важно е да правим разлика между изповядването на идни неща така, както, като че ли, те вече са се случили и отричане съществуването на неща така, както са те. Авраам не отричаше съществуването на невъзможност в обстоятелствата, но той отхвърляше правото на тези обстоятелства да продължават съществуването си. Култът на християнската научност отрича съществуването на естествени обстоятелства, твърдейки че те са само умствен мираж. Изповядването с вяра обаче разбира, че тези естествени обстоятелства съществуват, но те могат да бъдат променени чрез вярване и изповядване. Този принцип не е започнат с движението на вярващите, но той води началото си от служението на Исус.
Исус показа силата на думите над обстоятелствата и многократно наставляваше учениците си да вярват и упражняват същата власт:
“Истина ви казвам: Който рече на тая планина: Дигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане.” /Марка 11:23/
“Той им каза: Поради вашето маловерие. Защото истина ви казвам: Ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: Премести се оттука там, и тя ще се премести; и нищо няма да ви бъде невъзможно.” /Матея 17:20/
/А Исус в отговор им рече: Истина ви казвам: Ако имате вяра, и не се усъмните, не само ще извършите стореното на смоковницата, но даже, ако речете на тоя хълм: Дигни се и хвърли се в морето, ще стане.” /Матея 21:21/

Исус не ни оставя никакво място за съмнение, че ако имаме вяра, нашите думи ще носят властта да променят нашите обстоятелства. Ние можем да имаме това, което изповядваме.

Превод от английски Живко Райнов