"Изкупувайте благовремието, защото дните са лоши" /Ефесяни 5:16/
Ноември, 2017
Март, 2012

 Рим или Ерусалим

Демоничните сили на Вавилон ще заемат още веднъж позиция в управлението но човешкия род


Джонатан БРУС

От грехопадението на Адам да края на времената планът за спасение е върховата тема през цялата история, защото Бог изкупва семейство от всички народи за да обитава с него за винаги. Грехопадението беше резултат на грях, който е бил проблем на човешкия род през всичките времена. Грехът се разпространява много по-дълбоко, отколкото повечето от нас го разбират. Като лоша мая той се е разпрострял в сърцата на всички системи на човешкия род, а също и в живота на всяко човешко същество. Към това се добавя огромния потенциал на материално творчество, подклаждано и окуражавано от невидими сили на тъмнината за установяване системи на неверие и правителства, които са във война с пътищата на истинния и жив Бог.

Впрочем, вдъхновен от Бога, Соломон каза преди стотици години “Няма нищо ново под слънцето”. Затова ние можем да погледнем назад през историята и да видим системите на човешкия род, които се сменят отново и отново. Чрез някои от тези системи хората търсиха и искаха да покоряват и управляват света. Хуманизмът, под една или друга форма, е една от най-мощните от тях. Това е система, която извисява човека до най-високо място, като цеЛта е подмяна на Христос. Тя се утвърждава в очите на мъже и жени чрез изкуството, науката, философиите и правителствените системи на Гърция и Рим.

Наистина във времето на така нареченото Просвещение, хуманизмът се издигна с умишлената цел да възстанови славата на Гърция и Рим. Такава слава е измамна, но въпреки това тя е окупирана чрез изкуство и архитектура, от философиите на Платон и Аристотел, в театрите, спортните полета и университетите. Така възприеманата слава стои зад борбата за световно управление, което ще обещава мир, базиран единствено на мощните структури на човешкия род и на идеята за демократично развитие, формулирано още от гръцките философи.

Все пак, докато системите на Гърция и Рим израстваха в езическия свят, Бог водеше своя народ по друг път. Той им даде тяхната Тора и стилът им на живот трябваше да се базира на устоите на фамилията, акцентирайки на поклонение в столичния град Ерусалим. Единственият истинен Бог „асфалтира” пътя на един народ, който трябваше да се учи как да живее, разпъвайки всичко, което идва от физическата плът и човешките амбиции, чрез вяра в пролятата кръв на своя възкръснал Месия. Божият народ трябваше да живее в общение с Него. Когато Евангелието се разпространи в тогавашния свят, закърмен с гръцките идеи и контролиран от системата на Рим, това беше покана за всички хора да се присъединят към това единно семейство на вяра и да разпознаят греховността на системите на падналия човешки род.

От книгата Откровение става ясно, че системите на човешкия род ще воюват против Божията общност до края. Римската империя моделира онова, което човечеството може да постигне със собствени сили и чийто символ се нарича Вавилон. Защото вавилонската идея стои в корените на Рим. Откровението за края на времената разкрива, че демоничните сили на Вавилон още веднъж ще заемат позиция в управленските структури на човешкия род. Те ще влязат като крадец в овча кожа, когато хората се опитат да поставят религията редом до светското си управление. Това ще бъде измамна система, която ще рефлектира върху всички световни религии и ще подбужда хората да й се покоряват.

Такава компромисна система няма да има благословението на единния истинен Бог и ще бъде предадена на същите сили на Сатана, които са в действие от времената на грехопадението до днес. Затова очакването ни е, че цялата духовна нечистота на вавилонския климат ще се надигне отново, въпреки измамния начин, който го прави трудно различим.

Ние не трябва да се съмняваме, че характера на Рим ще се опита отново да установи своята нео форма на световно управление в последните времена. Това ще бъде система на възхвала на човешката енергия и възможности. Всъщност, Платон и Аристотел и до днес са в основата на много изявени философски системи на управление и религия. Те са мярката за състояние и развитие на философията и управлението. Римското право и управленски модел се утвърждават в очите на човешкия род от векове, като база, на която да стъпи едно бъдещо световно управление.

На тази система ще й бъде даден потенциала да се възстанови, ведно с ужасните последици, които съпътстваха и миналите поколения. Защото, продължаващият грях на човешкия род ще изисква да бъде контролиран чрез възмездни наказания. Много народи ще намерят за необходимо да увеличат мощта си за да подчинят по-слаби нации, когато не се съобразяват с генералния ред на световното управление.

Ако погледнем филмовите клипове на маршируващи хитлерови войници ще разберем, че не е трудно да си ги представим облечени и въоръжени като войници на Римската империя, познати ни от книгите по история. Това е особено тревожно заради потенциала на злото, който човешкия род продължава да има и в наши дни. Свидетели сме на коалиране на мощни нации, подчиняващи по-малките народи. Така например в последните десетилетия Европейският съюз се разрасна дотам, че някои виждат в това белезите на изправящата се Римска империя в наши дни. Може би ние не успяваме лесно да различаваме добро от зло в това време, но наистина е необходимо старание да разпознаваме нещата, изпълвайки се с молитвен дух и размисъл, какво предстои да се случи дори в една обединена Европа.

Наистина ние не знаем колко време остава за довършването на всички събития, които съдържа книгата Откровение, но ще бъдем мъдри, ако внимателно размишляваме за знаците на нашите времена. Коалирането на хуманистичните нации под общ управленски модел и религия най-вероятно ще надхвърли европейското коопериране. Целият свят се дели на 10 области на коопериране, от които Европа е само едната.

Един от тревожните знаци е централизираният контрол в наши дни. Имаше голяма ангажираност преди време по предаването на власт в Англия например. Създаде се впечатлението, че се прехвърля власт в ръцете на местните общности, но както в древния Рим това ще бъде ограничено и регионите ще бъдат най-вероятно подчинени на желязното управление на централната власт.

Същото се случва и с избора на кметове. Не биха ли станали те като Понтий Пилат ? С повърхностни правомощия, но всъщност живеещи в страх и пълно подчинение на централната власт, контролираща свои местни администратори. Зад днешния управленски модел има движение, което бързо заема мястото си, за даване на привидна власт на кметове във всички региони. Голяма част от подготовката за това се прави задкулисно на националния живот и управление. Това ще доведе до силно ограничени възможности за хората от местните области да управляват собствения си живот. Железният юмрук на имперско управление ще бъде в ръцете на малко хора, които, подобно на цезари и императори, без съмнение ще считат себе си за заместници на Бога в хода на времената.

Аз вярвам, че е време за проницателните вярващи да се обединяват и да тълкуват настоящите времена, така щото Господният народ да не бъде в неведение през дните, които предстоят. Може би първото нещо, което трябва да направим е да отличим най-важните характеристики на римското управление, което може да се разтълкува от книгите ни по история. Тогава ще можем да употребим това знание за да идентифицираме заплахите, които грозят нашите общества днес.
По този повод си припомням факта, че в една от изборните си кампании Лейбъристката партия във Великобритания реши да се представи под заглавието Римляни, търсейки аналог с отличителните изгоди на римската власт.

Ще стане въпрос и за отделяне или отстраняване на семейството на живият Бог от системите на света. Царството на Божият народ не трябва да се управлява от този свят. Един ден Небесният Ерусалим ще бъде вечното ни обиталище. Впрочем, ние трябва да се подготвим как да устояваме през настъпващите времена, придобивайки мъдрост от Бога и приготвяйки се като Божие семейство, не в единство според човешките стандарти и компромиси, но чрез силата на Святия Дух.