"Изкупувайте благовремието, защото дните са лоши" /Ефесяни 5:16/
Септември, 2017
Декември, 2015

 Роден за да управлява

Система, която изолира Бога на Библията, е обречена на пълен провал

 

П-р Илчо ЕФТИМОВ

 В книгата на пророк Исая 9: 6,7 четем:

“Защото ни се роди Дете, Син ни се даде и управлението ще бъде на рамото Му; и името Му ще бъде: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира. Управлението Му и мирът непрестанно ще се увеличават на Давидовия

престол и на неговото царство, за да го утвърди и поддържа, чрез правосъдие и чрез правда, от сега и до века. Ревността на Господа на Силите ще извърши това.”

При все, че библейският пасаж от книгата на пророк Исая е написан около петстотин и петдесет години преди раждането на Христос, авторът се изразява така, като че ли всичко това е вече факт. Нещо повече, Исая убедително сочи позицията, характера и способностите на идващия Месия. Особено внимание се обръща на управлението, осъществявано от Христос. Стих седми: “Управлението Му и мирът непрестанно ще се увеличават…”  Но докато голяма част от християните продължават да се нагаждат по правилата и законите на езическите държави, до тогава те ще бъдат незнаещи и не можещи да се справят пълноценно с изкушенията и предизвикателствата на своето време. Защо? Защото управлението за такъв род “християни” не е в Божията ръка, а в езическите системи, които не се срамуват да принизяват Бога на Библията под нивото на своята хуманистична нравственост. По този начин, “негово величество човекът”, продължава упорито да се доказва като самотен, етично деградиращ и неудачен управник. Накрая се оказва, че изпаднали в немилост, болшинството християни, демонстриращи упование в Бог, са по щастливи, когато се осланят на съдействието на високопоставен лидер, макар и с непочтени методи, отколкото да разчитат на библейските правила и принципи. За съжаление мнозина залитат в ярки противоречия, затъвайки в мистицизъм и себеправедност. Такъв ли трябва да бъде съвременния последовател на живия и триединен Бог? Разбира се, че всеки ще отговори на този въпрос с убедителното “НЕ!”. Но дали делата ни говорят по същия начин? С тези думи определено желая да предизвикам всеки, за да разчитаме и да се учим от най-безпогрешния управник, Господ Исус Христос.

Наскоро чух, че в Америка младежите в някои църкви имали обичай да носят гривни,  на които били изписани първите букви на думи, съставящи следния въпрос: Какво би направил Исус в този случай? Така младите хора, бивайки изправени пред каквото и да е предизвикателство в живота си, поглеждайки към инициалите на този толкова важен въпрос, автоматично отправят поглед към Христос и познавайки добре учението Му, излизат като победители. Такива ги описва и апостол Йоан в първото си послание: “Писах вам  младежи, защото сте силни, и Божието слово пребъдва във вас, и победихте лукавия.”  Библията казва също в Посланието към  Римляните  8:14: “Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии  синове.”  А

да си син на Бога е най-великото звание

което някой може да получи. В противен случай всичко в нас би било посредствено. Тогава, дори такъв прекрасен и светъл празник като Рождество Христово, се превръща в отегчително, комерсиализирано събитие, украсено с гирлянди, църковни програми, изобилна храна и подаръци, но в сетнината си е сухо и лишено от живот. А безбожната система, на която не се дава отпор, ще продължава упорито да ни използва като опитни мишлета в лабораторията на своето невежество и езически цинизъм, убеждавайки ни, че  разработва и развива световна система за мир и безопасност. Всеки разумен човек със страх Господен ще признае, че система, която изолира Бога на Библията, е обречена на пълен провал. И независимо дали го вярваме или не, историята достатъчно подробно е доказвала, че друг край е невъзможен.

Моят въпрос обаче е следния: къде е активния отпор на светиите, на Божиите синове и дъщери срещу поредната мутация на беззаконието? Къде е активното молитвено ходатайство и посветеното изучаване на Христовия закон, за който Павел говори в посланието си към Галатяните? 

Къде е небесното самочувствие на  църквата

която, изграждана и управлявана от Христос, ще надделее и над портите на ада? Ние, съвременните Божии синове и дъщери, все по сериозно трябва да се замислим дали не стоим прекалено дълго в пашкула на своето уютно християнство. Това не трябва да бъде така. Нека празници и делници да бъдат изпълнени с наслада в Христовия завет и управление. Нека Божественият Мир и Свобода да владеят и както казва пророка, непрестанно да се увеличават. Нека не забравяме, че основното послание в Рождествената нощ бе: “Слава на Бога във висините и на земята мир между човеците, между които е Неговото благоволение.”               

Разбирам, че мнозина,  оглеждайки се около себе си, виждат всичко друго, но не и увеличаващ се мир. Болка пропива душите им, когато пред тях се разкрива поредната кървава драма на война и терор, осакатила и осиротила безброй хора по земята. В такива моменти словата от пророческата книга, като че ли, избледняват и в нас нахлуват мисли за белезите на последното време. Но дали не бъркаме? Дали подобни събития са не толкова белези на последното време, колкото следствия от неправилното поведение на вярващите? Поведение на компромиси и рязко залитане в греха?

Историята обаче ни разказва за великите дела на христовите последователи, управлявани от Христос. В своята книга “Безусловна капитулация”, Гари Норд описва безкомпромисното поведение на едни от първите христови последователи, признаващи единствено Исус за свой управител: “Преди около 1800 години е имало хора в Римската империя, които са казали на императора и неговите длъжностни лица, “Стреляй.” Разбира се, тогава не са имали пушки и пистолети. Но са имали лъвове и арени. Имали са камъни за трошене на човешки черепи. Имали са всички възможни методи за мъчения. Римската империя е обявила война на ранните християни и значителен брой от тях абсолютно са отказали да принесат какъвто и да е принос на олтара на императора. Толкова важно ли е било? Те са смятали така. Съпротивявали са се, умирали са, а след триста години на подновяващи се преследвания са победили. След 363 година всички императори на Римската империя са изповядвали вяра в Исус Христос като живия Бог, Който управлява историята. Всеки, който е отказвал да направи такава изповед, не е можел да стане император. Може би не всички от тях са вярвали в Христос, но са казвали, че вярват.”
Ранните християни са знаели, че има значение в какво вярваш относно Бога. Благодарение на това, в което твърдо вярваме – в Исус Христос и Неговото учение и управление - ние получаваме знание, мъдрост, мир и най вече свобода от езическите лъжи и манипулации. Ето защо

ние трябва да четем и да се образоваме в Божия завет

Това трябва да бъде естеството на новородения  християнин. Всяко друго послание в  живота му, разграничаващо го от тези истини, изгражда негативно свидетелство, злепоставящо Божието царство.                                                                                                     “Християните, които не са дисциплинирали себе си да четат непрекъснато, са оставени на милостта на своята среда. Те ще цитират тези идеи, които се разпространяват в нашето хуманистично общество. Ние трябва да бъдем хора, даващи популярните идеи, които се разпространяват в обществото, а не купчина начинаещи дистрибутори на използвани идеи, развити от хуманистите и демонистите.”                                                    

Какъв е полезния извод от казаното до тук ? За да си помогнем да отговорим максимално правилно на този въпрос, нека насочим вниманието си върху думите на апостол Петър от второто му послание 2:17-19: “Те са безводни кладенци, мъгли тласкани от буря, за които е запазена мрачна тъмнина завинаги.  Защото, . Защото, като говорят с надуто празнословие, те с разтленността подмамват в плътските страсти ония, които едвам избягват от живеещите в заблуда. Обещават им свобода, а те сами са роби на разврата,  защото от каквото е победен някой, на това и роб става."

Сигурен съм, че приемаме това послание напълно сериозно и не желаем нито ние, нито децата ни, нито ближните ни, да бъдем роби на беззаконие.  Затова нека помним, че Христос се роди на тази земя, за да ни управлява и силите на тъмнината никога да не успеят в живота ни.  Той не слага на първо место Рождествената трапеза, нито пищните украси с блестящи църковни програми. Исус поставя отпред Себе Си, като единствен мост между нас и Бог Отец. Като истински Водач, Той никога не казва - върви напред, а само - следвай Ме и ще имаш непрестанно увеличаващ се мир.

“А Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христа Исуса.”

Честито Рождество Христово!

 

Илюстрация: Салвадор Дали -"РОЖДЕСТВО"