"Изкупувайте благовремието, защото дните са лоши" /Ефесяни 5:16/
Септември, 2017
Март, 2017

 Роден си, за да живееш

 

 

Лигия МЛАДЕНОВА

Животът има смисъл, но ако не го открием, ще го изживеем безцелно, разочаровани и неудовлетворени, с негативни емоции и с неотговорени въпроси. Ние сме създадени по образ и подобие на Бог, поставени сме на земя, която е създадена по образ и подобие на небето и Големият разум е имал нещо наум, когато е вдъхнал в човека жизнено дихание, частица от Своя Дух.

Единственият, Който се роди, за да умре, беше Исус Христос. Но Той умря, за да имаме ние живот и Той го нарича „изобилен живот“ (Йоан 10:10).

Коя е тайната на живота? Защо не преживяваме това, което ни е обещано в Библията? Защо ни се случват неща, които не разбираме, и от които боли и защо преживяваме страдания, след като се стараем да бъдем добри и да угодим на Бог във всичко? Дали сме достатъчно посветени, достатъчно праведни, достатъчно святи, за да бъдем приети от Бог? Защо всекидневното ни покаяние не ни носи мир и свобода и стремежът ни да вървим нагоре и да се доказваме, не е оценен от другите и сякаш винаги оставаме неразбрани?

Тези и още много други въпроси терзаеха душата ми дълги години като последовател на Исус. Макар че съм израстнала със съзнанието, че съм новородена и съм търсела Бог с цялото си сърце, сякаш чашата на душата ми винаги беше недостатъчно пълна. Живеех с някакво неудовлетворение, което не исках да призная дори пред себе си. И това бяха дълги години на възходи и падения! Знаех, че там някъде има светлина и съм преживявала специални моменти на лично съживление, но то винаги беше краткотрайно.

Цялото ми обучение по Библията в няколко библейски училища, прочитането на множество християнски книги и слушането на хиляди проповеди ме запозна с Божието Слово, но все пак някаква „загадъчна“ страна на Бог винаги ми убягваше. Стремях се да вървя с лице към Бог, плачех, молех Го, служех Му с всички сили, но винаги се питах дали това е достатъчно.

Чрез серия необясними за мен случаи в живота ми, които подкопаха цялата ми теология, хвърлиха ме в пълно недоумение и ми се струваше, че съм тласната в съвсем непонятна посока, аз останах сама с три малки деца, за които трябваше да се грижа. Не можех да си позволя лукса да изпадна в депресия, защото нуждите на децата бяха неотложни, трябваше да живея на квартира в София, да работя, да се грижа за домакинството, да възпитавам, да се радвам и да плача с тях, да правя допълнителни преводи, за да се издържаме и какво ли още не. И така... повече от 10 години.

В първото съживление след 1989 г. участвах с всичко, на което бях способна и мога да кажа, че бях на гребена на вълната. Но нищо тогава не успя да ме подготви за последвалите събития. Имах въпроси, но не получавах отговори. Само знаех, че там някъде, има един Бог, Който е добър и е в контрол. Нямах избор, освен да Му се доверя без да Го усещам близо и без да разбирам.

През тези 10 години се опитвах да продължа да служа на Бога под най-различни форми, но все не се получаваше и аз оставах с още по-голямо усещане за провал, докато накрая спрях всичко и зачаках. Знаех стиха, че „който чака на Господа, няма да се посрами“ и се заех да отглеждам и възпитавам децата си с всички сили. Та нали бях учителка, та нали бях слушала десетки проповеди и уроци как да възпитаваме деца успешно! Но в крайна сметка всичките ми усилия преживяха крах, когато те не загоряха с огъня за Бога, който аз имах.

Един съдбовен ден, след сериозен инцидент с едно от децата ми и в състояние на пълна безпомощност, си написах в едно тефтерче: „Господи, каква е тази благодат, която Ти дойде да въведеш в Новия завет?“ Прочетох, че „законът беше даден чрез Моисей, но благодатта и истината дойдоха чрез Исус Христос“ (Йоан 1:17). Прочетох, че „Словото стана плът и пребиваваше между човеците... пълно с благодат и истина“ (Йоан 1:14). Прочетох, че учениците са получили от Исус благодат върху благодат! И... сякаш Господ е чакал толкова време да изрека тези думи. Буквално на другия ден Той започна да ме бомбандира с послания, където и да се обърна, които ме отрезвяваха, сякаш се събуждах от някакъв дълбок сън. Беше невероятно!

Срещнах се с моя Исус по такъв начин, какъвто не съм предполагала, че е възможен! Започнах да виждам в Словото Му, особено в случаите, описани в евангелията, че Той е пълен с милост, от очите му струи благодат, че е дошъл наистина да спаси и да помогне на страдащите, на грешниците, на погиващите. Замислих се какъв риск е поел Небесния Му Баща като Го изпраща не като велик и непобедим войн на земята и като супермен, а като едно малко и невинно бебе, изцяло зависимо от грижите на тези същите грешни и страдащи хора на земята. Няма нищо по-беззащитно от новородено бебе, което дори не е приютено в къща или в хотел.

Видях как Голямата ръка на Небесния Баща Го закриля и опазва от смърт до края на земния Му живот. Той казва, че този Баща е и нашият Баща, защото ни нарича Божии синове и дъщери. Видях милостивия му поглед, когато отива при страдащите хора и им казва: „Дерзай сине“, „Дерзай дъще.“ Тръгнах с Него по прашните улици на Израел и видях как разказва за блудния син, който не е бил на себе си, когато представата му за баща му е била погрешна. Когато идва на себе си, той осъзнава, че в дома на баща му дори слугите имат излишек от хляб, а той седи и гладува, макар че е законен негов син. „Дойде на себе си...“ Това се случва след като си дава сметка, че баща му е добър!!!

Когато се завръща у дома, несигурен как ще бъде посрещнат, с много страх и трепет, готов да стане като един от слугите на бащата, той е стъписан от посрещането, което му устройват. Този баща се втурва отдалече и му показва такова приемане, такова вълнение и толкова любов, че синът остава без думи. Виждате ли как от очите му се стичат сълзи, не може да повярва, че е имал всичко това, а то не е било достъпно за него. Защо? Защото не е познавал достатъчно баща си.

Видях как се отнася към жената, хваната в акта на прелюбодейство, към самарянката на кладенеца, към прокажения, към слепия, към паралитика, към децата, към всички „отрудени и обременени,“ не за да ги обвини и осъди, а за да ги успокои! Видях как религията поставя бремена и товари върху хората и превръща това, което би трябвало да бъде чиста вяра в един добър и любящ Бог, в система за контрол!

Преживях месеци на освобождение и изцеление на дълбоки рани от вина, отхвърляне, огорчение. Но най-страшното беше осъждението! Апостол Павел казва, че вече няма „никакво осъждение за тези, които са в Христа Исуса“ (Римляни 8:1). Разбрах, че осъждението е служението на дявола, то е служение на смърт.
Имало е дълги периоди в моя живот, в които съм се борила за освобождение от проклятия, от демони, от какво ли не, без особен резултат. И най-накрая разбрах: Аз бях сложила себе си, моето освобождение, моето изцеление, моето щастие, моето служение в центъра на живота си. А през цялото време Исус е искал да застане в центъра, за да може всичко друго да си заеме мястото.

В Евреи 12:2 се казва: „Като насочваме своя взор към Исус, Начинателя и Завършителя на нашата вяра, който заради предстоящата Нему радост издържа кръст...“ Веднага вдигнах погледа от себе си и от другите, спрях да се самообвинявам, да се опитвам да угодя на Бога, за да ме приеме, защото аз вече бях приета. Не каза ли Той, че който дойде при Него, никога няма да го изпъди? Не каза ли, че Неговите овце никога няма да загинат и че са в ръката Му? Не каза ли, че ни дава вечен живот и то единствено чрез вяра в Него? Не каза ли, че нашата праведност не струва, тя е като мръсна дрипа и Той ни дава Своята праведност? Останах без думи.

Нещото, което най-много ме освободи, беше, че вече няма осъждение, защото Бог „не прати Сина Си, за да съди света, а чрез Него светът да се спаси“ (Йоан 3:17). Той изведе от сцената хората, които бяха готови да осъдят жената хваната в акта, отпрати непредсказуемите си ученици да купят храна или каквото и да е, когато се срещна със самарянката, за да й каже, че знае всичко за нея и пак я приема. След тази среща тя вече не беше същата, а си тръгна освободена и пленена от Исус.

Когато Исус премахне осъждението от нашите умове, тогава ние сме способни да приемем и да се зарадваме на Неговата праведност като дар и да приемем и другия дар: „Иди и не съгрешавай вече.“ „И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос, посредством Когото ние чрез вяра придобихме и достъп до тая благодат“ (Римляни 5:1, 2).

Цялото това ново преживяване и откровение ми беше толкова ценно и скъпо, че се страхувах да не изчезне през следващите дни и месеци. Но не, свободата отвътре е истинска! Вече няколко години живея в нея и й се радвам. Но нещата не спряха до тук. Бях трансформирана безвъзвратно! Това се отрази на всички мои взаимоотношения. Промяната стана явна. Аз станах безопасен човек. Защо? Защото вече няма осъждение. Започнах да приемам хората и да ги гледам със съвсем нов поглед, като деца на Бога, за които Той даде всичко, дори живота Си.

От там нататък с голяма скорост нещата започнаха да се нареждат. Бог се погрижи да се срещна с подходящите хора, да отида на подходящите места, да науча нови неща. Така се срещнах с творците на историята. Участвах в тренинги за творци на историята с пастор Дерек Шнайдер в България. Там разбрах как да пренеса тази лична трансформация в живота на хората около себе си и в обществото. Разбрах как, когато открием целта за живота си, сърцето на Бог започва да се радва и Той става инициатор на стотици възможности, които изпраща по нашия път.

Благодатта ме освободи отвътре и можех да започна да мисля за Божиите цели, идеи, методи на работа и план за живота ми и за живота на хората, с които се срещам. А Неговият план не е нищо друго освен да ни направи канали за благословение, така че това, което се е случило с нас, да може да се предава на други и те да се освобождават и да вървят уверено в Божията воля за живота им. Така заживяваме като Негови ученици в любовта Му, става възможно да изпълняваме Неговите заповеди и Царството Му се разраства на земята! А Той остава в центъра и цялата слава е за Него!

В Пловдив създадохме Съвет за трансформация, където се родиха множество проекти и програми, като например за грижа за бездомни хора, за самотни родители, за бедни, за хора със зависимости и др. След проведените тренинги за творци на историята в София и Сливен се родиха програми за възстановяване, за разширяване на бизнеси, за предприемачество, за помощ на хора с психични отклонения, за грижа за роднини на зависими хора и още какво ли не. Трансформацията е реална. Целта е да дръзнем да излезем отвъд стените на църквата и да светим в обществото, като го наситим с принципите на Божието Царство до толкова, че хората да пожелаят да се запознаят с Царя на това Царство.

Времето, в което живеем днес е различно от всяко друго време в историята. Сега е времето на Царството, в което сме поставени и растем, докато то покрие цялата земя. На организираната престъпност можем да се противопоставим само с организирана праведност. Нека заедно да създадем нова култура, културата на Царството, в която да влизат хора от всеки слой на обществото и да разцъфтяват под погледа на нашия милостив Господ, пълен с благодат и истина, да стават достойни синове и дъщери на Бога и земята да се изпълни със знание за Господа, както водите покриват морето (Исая 11:9)!

Лигия Младенова е мотавационен говорител, директор на Академията за творци на историята.
bulgarianhma@gmail.com