"Изкупувайте благовремието, защото дните са лоши" /Ефесяни 5:16/
Ноември, 2018
Август, 2009

Софийската синагога –
оазис за българските евреи

Най-големият еврейски молитвен дом у нас отбелязва своята 100- годишнина

   След четири години на строителство, финансови кризи и дебати в общността, Централната синагога на София е завършена. На 9 септември 1909 г. тя е официално открита. Аврам Таджер, историкът на софийската еврейска общност, описва събитието в своята книга „Исторически записки” така: 


Голямата софийска синагога, на ул- “Екзарх Йосиф” 14` видяна откъм Халите

"Девети септември 1909 г. ще бъде исторически ден за българските евреи. С откриването на Софийската синагога уважението към еврейската общност и към цялото българско еврейство неимоверно нарасна. Като проява на уважение към множеството български евреи, участвали и дали много жертви в последната сръбско-българска война, лидерите на страната присъстваха на освещаването на Синагогата. Водени от цар Фердинанд, царица Елеонора, министър-председателят Малинов, министри и висши свещеници на православната църква бяха посрещнати от главния равин доктор Ейренпрайс с традиционния еврейски поздрав "барух хаба ". В отговор царят произнесе кратка реч, в която изказа искрена благодарност на главния равин от свое име и от името на всички гости, след което преряза лентата.
   Равинът на общността, под съпровода на песните на хора, запали "нер тамид" (ивр. "вечната светлина") и отправи на иврит "шехеяну" - молитвата на благодарност към Господ. Неговата първа проповед прозвуча така:
"Уважаеми гости, с помощта на Господ общността достигна до този ден, който ние никога няма да забравим, и в който дългогодишната ни мечта бе постигната. Тази величествена Синагога бе издигната в името на Господ на място, където сърцата по-лесно стигат до Него. По време на хилядогодишната си история евреите са живели в този град, пристигайки от различни страни в различни времена, започвайки от 10 век по времето на Византия. През 14 век са дошли евреи от Германия, през 15 век - от Каталуня и Арагон. Когато управата на града се е сменяла, ние сме били свидетели и на освещаването, и на разрушаването на много синагоги. На нашето поколение се падна голямата чест да построи Синагогата в София, в тази толкова важна столица. Тук, в това място на единение и патриотизъм, хората ще намерят истинските идеи за религия и морал. Тук нашата любов към човечността, добротата и благотворителността ще разцъфне, тук религията на нашите прадеди ще укрепне в сърцата ни, тук любовта към нашата страна ще бъде запазена жива. Тук скърбящите ще бъдат утешени, отчаяните ще повярват в себе си, преследваните ще намерят покой, потъпканите - просвещение, обърканите - верния път в живота.
   Основната идея на тази Синагога е да ни отдели от земното и да ни издигне до по-висши сфери, така че да можем да кажем: Това са портите към Рая!
Когато пожелаем да отдъхнем от прахта на земята, да избягаме от шума на улицата, от тревогите и баналността на всекидневието, в тази Синагога ще намерим пътя към Рая, който е отворен за нас. Тази синагога ще ни свърже с миналите поколения и ще разкаже за нас на следващите. Ние, които първи прекрачваме прага й, ще отправим нашите молитви от сърце и душа към Всемогъщия, така че да се въдвори единение и покой, братство и мир. Нека Господ да благослови тази земя, която ние силно обичаме, за благото на всички българи, чиито страдания и радост ние споделяме. Нека този прекрасен град да процъфти, нека Господ да благослови строителите на този храм и всички, които присъединиха своите усилия за неговото завършване. Амин!"

Изграждането й е изпълнено с драматизъм

   С право описват Централната синагога в София като гордостта на цялото българско еврейство. Софийската синагога е най-голямата на Балканския полуостров и трета по големина в Европа, след тези в Будапеща и Амстердам. Може да побере над 1300 човека в централното помещение, предназначено за мъжете, и по вътрешните балкони, където се молят жените. Тя е символ на еврейската общност в България вече повече от век.
   Историята на построяването на Синагогата е драматична не по-малко от нейната големина. Строежът започва през 1903 г., когато еврейската общност е реорганизирана по френския консисториен модел. Реорганизацията е проведена от извънредно активния нов главен равин Маркус Еренпрайс и водачите на софийската еврейска общност - младият и енергичен Езра Таджер и многоуважаемия Аврам Давиджон Леви. Австриецът Фридрих Грюнангер, най-известния архитект в България по онова време, е избран да създаде проекта за Синагогата. Проектираният от него храм е в испано-мавритански стил и наподобява виенската сингога, която е унищожена от нацистите. 

Интересна е географията на синагогата

   Тъй като според талмудическите предписания през съботния ден (през който не трябва да се работи), е допустимо човек да измине 800 стъпки. Във връзка с това в миналото синагоги се строяли там, където в близост има компактно еврейско население. Архитектурата на синагогата варира според страната, в която е строена. Едни от най-внушителните постройки се намират в Испания, повечето от тях са действащи. 
  

 Предпочетено е местоположение в самия център на София, на терен, на който преди това е имало една твърде стара синагога - синагогата "Ахава и хесед" (ивр. "любов и добрина"). Строителството започва на 13 ноември 1905 г. с тържествена церемония за първата копка. Известният

Вярващи по време на молитва в Софийската синагога. Ясно личи внушителният двуготет полилей

 

месингов полилей, с тегло над 2.200 кгр., (истинско произведение на изкуството и най-голям в България), огромният многосвещник (ивр. "менора") и други части от украсата са купени във Виена.
   Веднага след откриването, Централната синагога става символ на българското еврейство. В нея се намират седалищата на Главния равин на България и на Главния равин на София. Също така там се е помещавал и висшият равинистичен трибунал - Бет дин. Там се е съхранявала и известната юдейска библиотека на софийската общност с безценната си колекция от средновековни равинистични трудове.
   По време на бомбардировките над София през 1944 г. Синагогата е била улучена няколко пъти. Балконът, както и няколко колони в главната зала, били частично разрушени. Изложени на атмосферните условия, фините и изящни стенни орнаменти били повредени. Бомбардировките също така унищожили и известната юдейска библиотека на общността, като повечето от най-ценните еврейски книги изгорели. 

Синагогата не е храм

   за разлика от християнската църква, например, тъй като според юдаизма има един единствен храм - несъществуващият днес Соломонов храм (от чиято последна постройка се е запазила т. нар. "Стена на плача"). Синагогата е мястото, където вярващите се събират във всеки свещен ден (за юдеите събота). В строгия смисъл богослужение не се провежда - изпълняват се ритуали, произнасят се молитви, четат се проповеди. Богослужението е възможно единствено и само в храма на Соломон.
   Независимо от огромния размер на сградата, на молитвите сега присъстват не повече от 50-60 души. Това от една страна се дължи на факта, че местната еврейска общност е малка, а от друга страна процентът на религиозните в нея е относително нисък. Въпреки това като резултат от възобновения интерес към миналото и към вярата на предците, сега все по-голям брой млади хора присъстват на молитвите. Разбира се, на големите празници в Синагогата се събират стотици хора, включително официални лица от нееврейски произход.
През последните няколко години започна мащабна кампания за набиране на средства за реставриране на сградата, за да й бъде върната предишната слава. Най-изявените български майстори, използващи оригиналните планове и под ръководството на архитект от еврейската общност, работеха всекидневно върху проекта. Реставрацията бе финансирана от българската държава и от Израел, както и от частни фондации и индивидуални дарения.

Източник: www.sofiasynagogue.com