"Изкупувайте благовремието, защото дните са лоши" /Ефесяни 5:16/
Септември, 2017
Юни, 2011

Страст за погиващите

Църквата трябва да отиде при хората

 

Ричард ОР

Неотдавна прочетох книгата “Никой да не погине” от Ед Силвосо, аржентински проповедник. Видението за “молитвено евангелизиране” и концепцията за грижа за обществото, което активно посреща нуждите на изгубените, дълбоко ме докосна и повлия на начина, по който водех нашите ходатайствени събрания.

Като започнахме да викаме за изгубените и съкрушени хора – проститутки, наркомани, онеправдани от всякакъв вид – Господ ни отведе до едно по-дълбоко ниво на съкрушеност и докато стояхме в ходатайство, плачещи със сърцето на Отца, стана пробив. Бог отговори. Една проститутка-наркоманка дойде на едно от събранията ни и предаде живота си на Господа. По-късно заедно със съпругата ми я кръстихме. Последваха и още зависими от наркотици, пласьори на дрога и други изпаднали хора. Те също приеха спасението. Проститутката стана ката за промяна в собствения ни живот. Служейки на нея и други като нея, се изправяхме пред големи предизвикателства.

Тъй като живеят в неблагоприятни обстоятелства и са отхвърлени от обществото, за тях Църквата обикновено е неадекватна и няма нищо общо с потребностите им. За жалост, често виждах как различни хора идваха и си тръгваха разочаровани, неспособни да се впишат или да станат част от живота в църквата. Като продължавахме да ходатайстваме, Господ започна да дава отговор на молитвите ни.

Един ден ни помолиха да се погрижим за неколцина крайно нуждаещи се в един много опасен и пълен с насилие квартал. Това изискваше огромна крачка на вяра, но ние бяхме приели сърцето на нашия Баща, преливащо от любов и състрадание към тези хора. Отначало бяхме шокирани от степента на разпространение на наркотици и свързаната с това престъпност. Младежи от разбити семейства създаваха големи проблеми в квартала и всичко това се дължеше на наркотиците.

Когато кварталът е бил построен, много семейства с проблеми се бяха преселили там от източен Лондон, образувайки това, което аз наричам “кипящ котел”. Атмосферата там бе взривоопасна.

Когато ние, като църква, отидохме при хората, скоро разбрахме, че трябва да преживеем промени в живота си, за да бъдем ефективни. Въпреки, че сме били обучавани в евангелизиране, освобождение и духовно воюване, скоро разбрахме, че ние изцяло трябва да зависим от Господа и от силата на Святия Дух. Стратегиите от миналото не вършеха работа и ние трябваше бързо да се адаптираме към новите условия. Това изискваше много по-голяма гъвкавост, за да се справим с променящите се и необичайни ситуации, с които се сблъсквахме.

Съкрушаване

Да минеш през сътресенията на прехода, не е лесно. Бог Отец съкрушаваше сърцата ни и ни пречистваше. Исус ни показваше, че трябва да минем по “пътя на кръста”, за да бъдем ефективни любящи слуги на Царя.

Ситуациите, с които обикновено се сблъскваме, не са обичайни за църковния живот. Представете си, една вечер 14-годишно момче, изцяло под въздействие на алкохол и наркотици, да трепери от главата до петите, да плаче и да се моли за помощ. Ние го отведохме до Господа и се молихме за него. След 3 години на наркотици и престъпления, ние успяхме да го подложим на рехабилитация. Сега животът му има смисъл и той чете Библията си. В друг случай един алкохолик влезе залитайки в къщата, където се събирахме и започна да смущава събранието. Отначало си помислих да го помоля да напусне. Вместо това аз се помолих за него и го попитах дали е щастлив. Отговорът му ни даде възможност да му кажем колко много Господ го обича. Тази нощ Святият Дух наистина се движеше и докато се молехме за него в другата стая, съпругата ми доведе една млада наркоманка и малката й дъщеря до Христа. И двете бяха изпълнени с Духа и заговориха на езици. За съжаление майката почина от СПИН няколко седмици по-късно. Подобни тъжни случаи дълбоко пронизват сърцата ни.

Насилието понякога се поражда неочаквано. Аз лично съм бил заплашван, както и някои от работниците ни. Една нощ, въоръжена банда нападна една от къщите и семейството било измъчвано. Друга къща беше обрана от група младежи и семейството беше изправено пред реалната опасност да бъде подпалено. По-рано жена ми и наш служител се изправили пред въоръжен сводник и поискали да освободи проститутка, която той държал насила.

Учим се да очакваме неочакваното. Но благословението от това да виждаме живота на хората докоснат от Божията любов, далеч надминава трудностите и с молитвата атмосферата започна да се променя, а нивото на приемане на наркотици и престъпност намалява.
Служителите ни останаха посветени на посрещане на нуждите в заобикалящото ни общество. Като екип ние имаме различен произход. Г-жа T. бивша наркоманка и пласьор, а понастоящем мощно използвана от Господа и като вицепрезидент на асоциацията на местните жители, е силен свидетел за Господа. Г-жа Р. се е занимавала с бяла магия и е била практикуващ медиум. И двете бяха спасени и освободени по чуден начин и сега са нашите най-мощни евангелизаторки, с горяща страст за погиващите.

Заслужаваща доверие любов

Всички ние идваме от различни деноминации – англиканска, петдесятна и др. и акцентираме на поклонението, проповядването и поучаването на Словото, както и на посрещането на духовните, емоционални и практични нужди. Съпругата ми води младите наркомани в съда, при социални работници, рехабилитатори и инспектори. Църквата ни не може да си позволи да плаща заплати, така че ние заемаме и други длъжности, освен ангажиментите ни като пастири. Обучението е важна част от дейността ни, целта ни е служителите ни да могат да обучават и други. Невъзможно е да съдим начина на живот на хората, които идват при нас. Първата ни грижа е да ги обичаме, и ако не го показваме на дело, те няма да ни повярват. Хората, на които служим знаят, че наистина ги обичаме и ни вярват.

Има едно цяло поколение без бащи в заобикалящото ни общество, недостигнато и недокоснато от евангелието. Църквата наистина има нужда да излезе от затвора на своите четири стени. Трябва да напуснем удобните си местенца. Не можем да си позволим да чакаме тези хора да дойдат при нас. Заповядано е да занесем благовестието до кварталите и малцинствата – да срещнем хората в нуждата им. В този двадесет и първи век предизвикателствата, пред които се изправя Църквата са по-големи, от когато и да било, и ако не сме готови да ги посрещнем, ще си останем безсилни и в упадък.