Съвестта – начин на употреба

Тя е фундаментален свидетел за вечния живот, за който Бог е създал човека

Веселин МИРЧЕВ

Повечето хора дълбоко в себе си съзнават, че има Бог, но поради това, че не ГО познават, имат и различни представи за Него. Вселената и нашата планета Земя, предлагат достатъчно свидетелства за съществуването на Господ – това са Неговите видими и невидими творения. Но Творецът е запечатал Своя закон и в сърцата на хората, “за което свидетелства и съвестта им, а помислите им ги осъждат, или ги оправдават” (Римляни 2:14, 15). Именно съвестта ни предупреждава да не нарушаваме този закон. Когато го престъпваме, тя ни изобличава, че вършим зло и ни изпълва с чувство за вина. Така всички хора съзнават чрез съвестта си, че са съгрешили срещу Бога. Вината хвърля сянка и обгръща с атмосфера на разложение и мрак цялото естество на човека и всичко, което той прави. Никакви волеви усилия, нито религиозност, състояща се от безмълвни празнични церемонии и ритуални умивания (Матей 15) не могат да го очистят от гузната му съвест. Това може да стори единствено нашият Господ, защото “кръвта на Исуса Христа ни очиства от всеки грях.” (І Йоана 1:7). Тя очиства нашата съвест и ни освобождава за да можем да познаем Бога, да се покаем, да повярваме в Него и да Му служим.
Няма сила, която да попречи на съвестта да се събуди и да заработи. Тя апелира към волята на човека да взима решения и да носи отговорност за тях, като по този начин определя по-нататъшната насока в развитието му към добро или зло.
Това е основната

структура на съвестта

Да приканва човека да осъзнае и разкрие личната си вина, а оттам и да потърси Бога.
Светът в който живеем днес е носител на какви ли не зарази. Има глобално замърсяване на околната среда, на моретата и океаните, но духовната среда, в която живеем е далеч по-замърсена от физическата. Затова се нуждаем от нещо по-различно и по-добро, което да ни защити и опази от тази зараза. Съвестта ни се бунтува, но отчаяно. Тя произнася присъдата си въз основа на определени познания, без дори да има такива относно Бога. Така оплетен от чувство за вина и за грях, човекът е в нарушение спрямо вечния Божий закон. Сигурното познаване на Бога и на Неговата воля е помрачено, но съвестта будува…

Този процес е драматично онагледен от ап. Павел в Посланието му към римляните: “Понеже, това, което е възможно да се знае за Бога, на тях е известно, защото Бог им го изяви. Понеже от създанието на света това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така, щото, човеците остават без извинение.” (Римляни 1:19,20)

Блез Паскал казва: “Познаването на Бога без познаването на нашата нищета ражда високомерие. Осъзнаването на нашата нищета без Бога ражда отчаяние. Познаването на Исус Христос създава средата, понеже в Него намираме, както Бога, така и нашия живот.” Явно големият учен има предвид една от най- разпространените фатални заблуди, а именно тази, при която хората, въз основа на съвестта си, започват да боготворят природата, сиреч творението, насочвайки се към различни ритуали и суеверия, вместо към вяра в Твореца.
На такива хора съвестта им се формира под въздействието на различни обществени влияния, които нямат нищо общо със съвестта на един християнин, придържащ се с вяра към Божието откровение. Една такава разлика виждаме в интерпретирането на абортите, евтаназията и брака. Оправданието, че “всички правят така” притъпява чувството за вина и приспива съвестта.

На всеки е известно, че в ръцете на садиста, който изтезава жертвата си, скалпелът е дяволски инструмент, но в ръцете на хирурга - той спасява живот. Така сатана злоупотребява с инструмента “съвест” при убийства и самоубийства, в моменти на отчаяние. Бог обаче лекува, когато чрез Словото и Духа Си я пробужда. Изобличението и ясното съзнание за вина довеждат човека до покаяние и изповед на вяра. Чрез Святия Дух телесните страсти биват умъртвявани. За това “пред Бога ние сме Христово благоухание за тия, които се спасяват, и за ония, които погиват. На едните сме смъртоносно ухание, което докарва смърт, а на другите животворно ухание, което докарва живот.” (ІІ Коринтяни 2:15,16)

Отричане на Бога

Когато човек постоянно се противопоставя на гласа на съвестта си, този чувствителен сензор отслабва. С течение на времето съвестта губи способността да реагира ясно, а това неминуемо води до самодоволство, самоизмама и самовнушение. Човек се опитва на всяка цена да оправдава своите действия. Някои, колкото и да се стремят да забравят минали престъпления, не могат да се освободят чувството си за вина– съвестта не им дава покой. Други, с не така добре функционираща съвест, успяват лесно да пренебрегнат миналото си. Ако наречем това безотговорност, то тя в никакъв случай не премахва наличието на истинската вина.
Взаимоотношенията на много хора с Бога изглеждат точно по този начин. Спомените или гузната съвест ги карат да осъзнават дълбоко в себе си, че ако има Творец, Той би трябвало да е против техните грехове, тоест - против самите тях, както те си мислят. Затова, вместо да признаят греховете си, те отричат, че има Творец. Или пък обвиняват Бога, че допуска толкова много страдание по света. По този начин тяхното отчуждение от Твореца продължава и животът им остава сив, под мрачната сянка на безсмислието и безнадеждността…Гузната им съвест, осветлявана само от моментни протести, отказва да се укроти и да замълчи завинаги. Човек се опитва на всяка цена да оправдава своите действия. Нещо повече – за да отхвърли обвиненията на съвестта си, такъв човек се научава изкусно да мами. И това продължава, докато съвестта напълно онемее. Такива хора вече не са нормални – често те стават алкохолици, наркомани, блудници, хора, които без страх лъжат, крадат, убиват…
Но Бог е разкрил Своя закон. Той го е вложил в човешката съвест за да може да съди правилно. Затова ап. Павел говори така ясно за тези, които са под закон и ще бъдат

съдени чрез закона

защото “Божият гняв се открива от небето против всяко нечестие и неправда на човеците, които държат истината в неправда”.
Откакто човек съзнателно е отвърнал лице от Бога, той вече не е такъв, какъвто Господ го е създал. Грехът се издига като гранитна стена между Създателя и Неговото творение. Далече от своя жизнен източник, човешката съвест отслабва, става неясна и притъпена. Човек започва да презира Божията благост и дълготърпение, без да знае, че тя е предназначена да го води към покаяние. Относно такъв човек, апостол Павел заключава: “с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога, Който ще въздаде на всеки според делата му.” (Римляни 2:2-4)
Исус Христос ни предупреждава за всичко това чрез Евангелието, а светите апостоли -чрез посланията си към църквите. От там научаваме истината за “последните времена”, за това какви ще бъдат хората, за нашествието на лъжепророци и лъжеучители, за идването на Антихрист – всички те целящи да отклонят хората от Бога, от познанието за тези усилни времена, а от там и от нуждата им от Христос и спасението. Именно те заблуждават хората, които им се доверяват и приспиват тяхната съвест. Защо? Защото именно тя действа като алармен сигнал.
От волята на човека зависи дали ще остави съвестта си и за напред да вика и да предупреждава или ще я отслабва и дори задушава. Според Чарлз Спържън в нашия дом няма по-неспокоен гост от съвестта, когато започне да се бунтува. Чиста съвест е тази, която е освободена от вина чрез Божията прошка. Чистата съвест дава смисъл на целия живот на човека, дава тиха и дълбока радост, дава щастие и блаженство, които само Господ може да даде. Хората търсят сигурност за дома си чрез алармени сигнализации, инвестиции и застраховки. Но истинската сигурност е тази, която не зависи от материални източници, а от Господ Исус Христос.
В посланието си до Тимотей ап. Павел казва: “Духът изрично казва, че в последните времена някои ще отстъпят от вярата и ще слушат измамливи духове и бесовски учения, чрез лицемерието на човеци, чиято съвест е прегоряла.” Затова апостолът приканва да се върнем към първоначалното си предназначение, към смисъла на живота.
“Защото сме Негово творение създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим.” (Ефесяни 2:10)
До тази истина е дошъл и Мартин Лутер, когато е трябвало да избира на кого да служи – на една мъртва церемониална религия, отдалечила се от Бога чрез канони и догми или на живия Бог. Застанал пред императора и пред папските пратеници, той твърдо заявил: “Аз не мога да ви се покоря, защото често сте грешили, моята съвест е пленница на Божието Слово.” Разбрал смисъла на думите “праведният чрез вяра ще живее” , изречени от пророк Авакум, той решил, че не може да прави повече компромиси и със себе си.
Погледнете хората около нас – как живеят, какъв е смисъла на живота им – само и единствено в материалните неща. На големи християнски празници слушаме сърдечни пожелания за здраве, за късмет, да бъдем по-добри, да се обичаме…Но как като в човека, отделен от Бога, не живее доброто, макар, че има желание да върши добро. Избиваме се като на война вече 20 години – завист, омраза, отмъщение изпълват душите на много хора около нас, които нямат никакъв страх от Бога, не Го познават, не знаят че Той твори добро и зло, познава сърцето на човека. За това Исус ясно и авторитетно предупреждава: “Не си отмъстявайте, възлюбени, но дайте място на Божия гняв; защото е писано: "На мене принадлежи отмъщението, Аз ще сторя въздаяние, казва Господ". Но, "Ако е гладен неприятелят ти, нахрани го;
Ако е жаден, напой го; защото, това като правиш, ще натрупаш жар на главата му". "Не се оставяй да те побеждава злото; но ти побеждавай злото чрез доброто.” (Римляни 12:19-21)
Тази

жар на главата

е съвестта. Когато човек с кротост отвърне на оскърбленията, все едно, че запалва огън в душата на противника си, събужда съвестта му, която започва да го измъчва и пари със своите спасителни изобличения. Съвестта укротява разгневения човек. Така става ясно, че Христовото оръжие на доброто и кротостта е по-силно от злото (І Петрово 3:16,17). Като е така нека християните да не съдим само невярващите или хората от други религии, но и тези от нашата местна църква. “Даже е голям недостатък у вас, гдето имате тъжби помежду си. Защо по-добре не останете онеправдани.” (І Коринтяни 6:6,7)
Когато в онзи съден ден човеците се изправят пред Исус Христос “Който ще съди живите и мъртвите”, тогава “всеки сам за себе си ще отговаря” (Римляни 14:12).
Всеки ще има възможност да разбере и дали е направил правилния избор, като ще получи заслуженото си. За мнозина обаче ще бъде невъзможно да променят съдбата си. Това са хората, които съзнателно, с непокаяно сърце, не са се вслушали в Господния глас, а са живели до края на земния си път в беззаконие и грях. (Откровение 21:8)
Идеята за “добър живот”, в който “да правим добро” са думи, които често слушаме, особено при по-големи християнски празници. Но такива идеи, без Христос се основават на двойна грешка. Първо, те не могат да бъдат осъществени и второ – като поставяме “доброто”, което вършим, за своя крайна цел, ние пропускаме самия смисъл на нашето съществуване, на това, което ни е обещал Бог в Христа Исуса – вечен живот! А Той ни е показал що е добро и какво иска от всеки човек (Амос 6:8).
Освен това, преди още да чуе за Бога, човекът притежава един невидим орган – съвестта, която действа, предупреждава, алармира. Съвестта се обръща към неговата съзнателна воля, напомня за правото на свободно решение в добро или зло.

Угризенията на съвестта

помагат на човека в такова решение. Много често те са по-силни дори от страха пред смъртта. От едва забележимо безпокойство, помрачената съвест може да стигне до отчаяние. Има престъпници, които сами се предават на полицията. Целта е най-после да се освободят от угризенията на съвестта. Така дори подсъзнателно всеки човек, въз основа на изобличаващата го съвест, стига до заключение за съществуването на Бога. Това е така за всеки народ и племе, колкото и да изглежда загадъчно. Затова ап. Павел казва, че действието на закона е написано в сърцата и на езичниците, като и съвестта им свидетелства за това, а мислите им или ги осъждат, или ги изобличават помежду си (Римляни 2:15). Със сърцето си човек разбира, че над него стои нещо по-висше, една воля, един закон, съобразно който трябва да се живее. Той съзнава близостта на Божията воля, на закона на Създателя. Но човешкото своеволие и непокорство противоречат на знанието за Божията воля. Въпреки това съвестта е фундаментален свидетел за вечен живот, за който Бог е създал човека.В Еклисиаст 3:11 е записано, че Бог е положил вечността в човешкото сърце. А чрез пророк Йеремия, Бог казва: “Ще положа закона Си във вътрешностите им и ще го напиша в сърцата им.” (Йеремия 31:33)
Въпреки че съвестта функционира у всички хора по един и същ начин – като вътрешен сензор – нейната присъда е индивидуална. Затова личното решение по съвест не трябва да се налага на някой друг, както и не трябва да съдим другите. Съвестта не е абсолютен мащаб за добро и зло. Тя се манипулира от непокорство и вина и за да стане отново “чиста съвест” е необходимо ново сверяване, правилен критерий на оценка. А това е ориентиране по Божията воля така, както тя ни е разкрита в Библията. Но както един съдия съди според действащите закони, а сам той не ги създава, така и съвестта действа въз основа на индивидуалния характер и познание на отделния човек. Затова, когато четем и изучаваме Библията, трябва да знаем, че тя е послание до всеки човек: “Идете по целия свят и проповядвайте на всяко създание. Всеки който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва ще бъде осъден.” (Марк 16:15)
Затова нашата работа като Христови ученици е да занесем Евангелието на всеки, с когото общуваме. Така и според посланията на ап. Павел “всеки, който призове Господното име ще се спаси. Но как ще призоват Този, в Когото не са повярвали? А как ще чуят без проповедник?” Ето затова сме ние, всеки от нас, и за това е Църквата на земята – за да прогласява Евангелието, та всички да чуят и мнозина да се покаят, да повярват и да се спасят.
Божието време е “Днес”, когато чуеш за Христа. Христовото учение и днес докосва най-нежните и фини струни на човешката душа. А онова, което не можем да направим, може да стори само кръвта на Исус Христос, защото “кръвта на Исус Христос ни очиства от всеки грях”. Тя очиства и нашата гузна съвест и ни освобождава от всяко зло, за да служим на живия Бог.