Съвършено разположено сърце
 

Това е отговорът на въпроса, защо Господ не работи в нашия живот

П-р Николай КОКОНЧЕВ

В Словото Си Бог казва, че, ако го потърсим с цяло сърце, тогава ще го намерим. Някои сигурно си мислят, че Бог е далеч и не се интересува от тях, забравил ги е и не се показва никъде. Но истината е, че Бог не е спрял да се интересува от нас и да ни гледа. Ние сме скъпоценни пред него. Изкупил ни е с кръвта на Исус Христос, платил е невероятна цена за нашите грехове за да ни върне при Себе Си.

Във II Летописи 16:9 четем: “Защото очите на Господа се обръщат /еврейски : тичат/ насам-натам през целия свят, за да се показва Той мощен в помощ на ония, чиито сърца са съвършено разположени към Него.”

Когато Библията използва думата сърце тя няма предвид физическият мускул, който осигурява циркулация на кръвта в цялото ни тяло, а визира нашата вътрешност, духовната ни същност, нашето Аз. Мястото, от където се издават командите - какво да правим и какво не, къде да ходим и как да постъпваме. И Бог казва, че очите Му тичат насам и натам из целия свят за да се показва мощен в живота на някои хора.

Разбира се, Той може да го прави и без нашето присъствие или участие в каквото и да било. Бог няма нужда някой да му асистира. Но от тези стихове разбираме, че Бог желае да прави това чрез посветени Нему хора, в чиито живот да показва Своята мощ. Тук възниква въпросът кои са тези хора? И Словото отговаря: това са “ония, чиито сърца са съвършено разположени към Него”.

Съвършено разположено сърце! Това е отговорът и на въпроса, който ние също често си задаваме - защо Господ не работи в моя живот, защо Той не се показва мощен, къде е този Господ, в Когото вярвам, интересува ли се все още Той от мен, иска ли да направи нещо чрез моя живот? Отговорът е “Да!”. Но как са разположени нашите сърца към Него?

Бог не се интересува от нашата сила. Библията казва, че Той е зает с това да търси по целия свят хора, често слаби, незначителни, чрез които да покаже Своята сила. И тези, избраните, чиито сърца трябва да бъдат разположени към Него нямат понякога дори и понятие за това. Те се борят с всекидневните си грижи и проблеми само и само да оцелеят, да устоят и да видят един ден лицето Му. А Бог има други намерения – да се покаже мощен в техния живот.

Това послание за силата на Господа в слабите хора е послание, което преминава през цялата Библия. Ние виждаме тези личности, които не са били по-различни от нас и са имали често пъти същите слабости. Но тези хора намериха време в живота си да застанат пред Господа, да потърсят лицето Му, да променят себе си и начина си на мислене, сърцата им да станат разположени към Него и Бог да работи чрез тях.

Яков каза, че Илия беше човек като нас, но помоли се и небето беше заключено за три години и половина. След това пак се помоли и Бог даде дъжда Си. Илия беше от същото естество като нас, но стана нещо с него, той започна да се моли и ситуацията в заобикалящия го свят започна да се променя. Човек със същото естество.

Божият критерий

Какъв беше Божият начин на преценка и избор? В І Царе 16:7 се дава отговор на този въпрос. Когато Бог започна сериозно да работи с Израел, народът вече имаше своя първи цар, който вършеше своите си намерения и явно не беше угоден на Господа. Тогава Бог реши да намери човек, чието сърце е съвършено разположено към Него, да го използва по-нататък, да изпълни обещанията Си към цялата нация Израел и да ги направи велик и силен народ – народ, който представя този всемогъщ Бог пред целия свят. И ето изпрати пророк Самуил за да помаже Давид за цар. А пророк Самуил дори нямаше представа за какво и за кого ставаше дума. Словото Божие казва, че той влезе в къщата на Есей, приготви жертвоприношение и каза на Есей да повика всичките си синове за жертването. И когато те влизаха, и Самуил видя първия, най-големия, със сигурност си помисли, че той е помазаникът, когото Господ е избрал. Той виждаше неговата външност, физиономия и ръст, виждаше неговото излъчване, обаче не виждаше нищо, което бе вътре в него, не виждаше сърцето му. И тогава той си каза, че това несъмнено е човека за Господа. Но Бог не мислеше така. Той каза на Самуил: ”Не гледай на лицето му, нито на високия му ръст, понеже съм го отхвърлил; защото не е както гледа човек, понеже човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце.”

По този начин Бог му каза – Аз имам начин на преценка. Вие хората сте си изработили определени правила, с които определяте кой колко струва, но Аз имам други правила и те не са като вашите. Тогава Той извика Давид. Известен е краят на тази история. Дори Давид нямаше понятие, а още по-малко баща му, че ще бъде помазан като Господен избраник. Самуил го помаза за цар над Израел, но трябваше да мине определено време докато той влезе в тази власт.

Ако разгърнем книгата на Псалмите ще разберем какво беше Давидовото сърце, как се отнасяше той към Господа и какъв беше Божият критерий на преценка.

Давид не беше най-съвършения човек, който се е раждал по лицето на земята. Надали е бил най-красивия и най-силния или най-чувствителния. Но неговото сърце беше съвършено разположено към Господа. Ние също може да имаме своите падини и слабости, но ако сърцето ни е разположено към Господа, винаги ще се връщаме и приближаваме при Него. Ще ходим така, както ходеше цар Давид.

Седемте характеристики

Какво беше сърцето на Давид? В Псалом 7:10 се казва: “Моята защита е в Бога, Който избавя ония, които са с право сърце.”

Праведното сърце никога не разделя нещата между Бог и себе си, между своите интереси и Божиите интереси. Когато едно сърце е право пред Господа, това означава че е в изправни взаимоотношения с Бога. Такова беше Давидовото сърце.

Освен право обаче, то беше и непорочно: “Кой ще възлезе на хълма Господен? И кой ще застане на Неговото свето място? Оня, който е с чисти ръце и с непорочно сърце, който не е предал на суета душата си, и не се е клел на лъжа.” (Псалом 24:3,4) Непорочно е сърцето, което не се предава на суета.

Днес думата суета звучи малко архаично и почти е загубила значението си. Някои хора се присмиват на определението суетен човек, а за други това е гордост. Суетен е човек, който се занимава с всичко друго, но не и с взаимоотношенията си с Господа. Суета означава да изместиш центъра от Бога и да го сложиш върху нещо друго. Суета означава да се хващаш за 10 неща и нито едно да нямаш в ръцете си. Суета означава даже и да гониш вятъра.

В Псалом 27:8 четем следното: “Когато Ти каза: Търсете лицето Ми, Моето сърце Ти каза: Лицето Ти ще търся, Господи.” Бог каза, че не иска от нас да просим, защото е готов да ни даде всичко, но Той желае да общува с нас. Затова написаното слово е да търсим лицето на Господа. Тези псалми, на Давид и на Кореевите синове, са написани точно за това - за човека, който търси лицето на Господа и излива пред Него своето търсещо сърце.
Следващата характеристика намираме в Псалом 34:18: “Господ е близо при онези, които са със съкрушено сърце, и спасява онези, които са с разкаян дух.”

Тук се говори за съкрушено сърце, в което няма себеправедност. Сърце, което не си извайва някакви маски или имитации на праведност. Много хора до такава степен свикват с това второ аз, че забравят кое е първото. Сърцето им не се съкрушава, изградили са си някаква мнима себеправедност, че са винаги в Божието присъствие, че Бог ги обича и т.н., но никога не поглеждат по-навътре в себе си. А този псалом ни говори за човекът, чието сърце беше съкрушено, беше меко, податливо, готово да слуша, да се разкайва и да се променя. Някои ще кажат – да, обаче Давид съгреши и беше наказан от Господа. Не случайно целият Псалом е посветен на покаянието на Давид, когато сгреши и Бог му показа греха. Неговото сърце, беше готово да се покайва винаги, когато Бог го информираше за това.

Ние днес сме в по-благоприятно отношение от него, защото Святият Дух живее в нас и винаги ни изобличава. Няма нужда да идва пророк Натан или някой друг, за да ни каже, че сме сгрешили. Святият Дух ни информира за това. Има една духовна чувствителност, която, ако я подминеш започваш да закоравяваш.

В Псалом 86:11 се казва:  “Научи ме, Господи, пътя Си, и ще ходя в истината Ти; дай ми да се страхувам от името Ти с неразделено сърце…”

Това е следващата характеристика - сърце, което не се разделя и не е в двоумение. Това имаше предвид Яков казвайки: ”... на който не му достига мъдрост да иска от Господа и Той ще Му даде, и никой да не се съмнява, защото който се съмнява прилича на вълните, които се блъскат от ветровете. Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа.” (Яков 1:5-8)

Нераздвоеното сърце не се разделя между светския и Божия начин на мислене. То е сърце, което не се съмнява в Божието Слово и не казва за него - това е за мен, а това не е, това ми харесва, а това - не. Това са симптоми на раздвоеното сърце. Дяволът идва често в живота ни за да раздвои сърцето ни, да ни накара да живеем с двоен стандарт, по начин, който се разминава с този на Божия Дух, да ни вкара в грях, да изкриви мисленето ни, да ни заведе на място, където не трябва да отиваме.

А Бог иска неразделено сърце. Иска също и благодарно, хвалещо сърце: “Ще Те хваля, Господи Боже мой, от все сърце, и ще славя името Ти до века.” (Псалом 86:12)

Разбира се ние не можем да обхванем всичко, което има предвид Словото Божие, когато говори за съвършено разположеното сърце. Но дори само тези седем неща, които касаят цар Давид, неговото сърце и взаимоотношенията му с Господа, са достатъчни да ни покажат посоката, в която трябва да ходим.

Необходимост от намеса

Ако вземем всяка една от тези характеристики и искаме нашето сърце да е по този начин поставено пред Бога, ние непременно ще имаме нужда от помощ. Защо? Защото дяволът веднага се прицелва в теб – ето го човека с потенциала, в чийто живот Бог ще започне да се показва мощен. Дяволът не го интересува какво ще стане с целия свят? Той се интересува от хора, които могат да изявят славата на Господа на тази земя. Затова се насочва срещу тях. Няма нужда да питаме – Господи, защо става това с мен? Ние знаем, че ще стане, няма начин. Настроиш ли сърцето си така, решиш ли да търсиш Господа, да промениш начина си на мислене, да пренастроиш вътрешния си човек, сърцето ти да стане неразделено, или съвършено разположено, тогава врагът тръгва срещу теб. Събира демоните си и казва – ето личността, в която трябва да се прицелите. Направете живота му ад, не го оставяйте на мира нито за миг, всичко което можете да си представите направете го, само и само да може да се отдалечава от Господа, да започне да протестира…

Точно тези моменти има предвид Бог, когато говори, че ще оказва помощ на онези, чиито сърца са съвършено разположени към него. Тогава се явява нуждата от Неговата реална намеса. И Бог показва Себе Си като помага точно на такива хора. Той знае, че се нуждаят от помощ и веднага мобилизира другата армия. В Словото Божие се говори за войните на Давид. Във всяка една от тях имаше свръхестествена намеса. Бог винаги се показва в помощ на онези, които търсят лицето Му. И това е същността на нещата – човекът, който съвършено разполага себе си към Господа знае, че без Него не може да направи нито една крачка. А другият, който не разполага сърцето си към Господа казва – аз мога да се справя с много от нещата, няма нужда Бог да се намесва чак толкова. Едва когато съвсем изпадна, тогава ще викам към Господа. Една човешка гордост, която се надига в нас.

Тук искам да припомня добре известната история с Голиат, описана в І Царе, 17- та глава: “…понеже нямаше нито един със съвършено разположено сърце, нито един не вярваше, че Бог ще застане на негова страна.”

Бог започна да гледа в редиците на тази армия. Той погледна царя и видя, че от него нищо не става, после погледна хилядниците – и в тях не видя нищо, стотниците – също нищо, десетниците, отделните войни – Бог не видя нито едно сърце съвършено разположено към Него. И тогава се появи Давид, овчарчето, което не можеше да понася грамадния Голиат. Той не беше военен, нямаше понятие от бойни тактики и стратегии и въпреки, че царят му даде всичко и го облече, шлемът започна да се клати на главата му. В цялото това бойно снаряжение той по-скоро изглеждаше смехотворно, отколкото респектиращо.Сърцето му обаче беше съвършено разположено и знаеше, че за Господа няма никакво значение как ще те избави - с меч или с камък, с прашка или с някакво съвременно, лазерно оръжие.Давид каза, че ще се справи с този гигант, за да им покаже, че тук въпроса не е кой е по-силен или по-слаб, а е въпросът между дявола и Господа. Бог никога няма да остави името Си поругано, а ще търси човек със съвършено разположено сърце.
Когато дяволът активира цялата си сила и положението изглежда безнадеждно, когато се оглеждаме наляво и надясно и не знаем от къде ще дойде избавление, Бог винаги намира човека със съвършено разположеното сърце. Намира го и го използва.

Често ние крещим към Господа за помощ, а Бог чака да стане тази трансформация, наречена съвършено разположено сърце. За Бог проблемът не се нарича Голиат, нито филистимска армия, нито Сатана, който ни атакува, нито ситуацията, през която минаваме, нито болестта, която е върху тялото ни. Нито едно от тези неща не е проблем. Проблемът е вътрешността, сърцето на човека, и ако то успее да се промени, тогава Бог започва да се показва мощен.

Възможната промяна

Това, което четем във ІІ Летописи 16:9 дава ясна представа, че желанието на Бог да намери хора със съвършено разположени сърца е много по-голямо, отколкото желанието на хората да променят начина си на мислене и да трансформират сърцата си.
В книгата Притчи се казва: “Сине мой, варди сърцето си повече от всичко, защото от него са изворите на живота.” Пази сърцето си или внимавай на това, което става в него, защото консумативното мислене казва – ние желаем да вземем от Господа всичко най-добро, но искаме да заобиколим тия неща. Искаме го сега и веднага, нямаме време да се покаем и да разполагаме сърцето си, нямаме време да се съкрушаваме, дори нямаме време да Го хвалим. А Божиите очи се движат с такава скорост, че минават покрай нас и продължават в друга посока. Спират се върху други хора, които Той е избрал, хора, които се наслаждават да слушат Словото Му и да се поучават в него, които имат на разположение Божия Дух за да осветляват това Слово, които имат всички предпоставки да трансформират себе си от тъмнина в светлина и от незнание в знание.

Божията сила и благодат е уникална, тя е индивидуална и Бог продължава да търси с очите Си. Те продължават да тичат, да се обръщат насам и натам в този свят, изпълнен с мрак и страдание, с демонстрация на дяволска сила. А Бог гори от желание да използва свои хора за да спре всичко това, за да покаже Своята сила и славата Си чрез Църквата. Така или иначе Божията воля ще бъде изпълнена и Църквата е призвана да бъде проводник на тази сила тук на тази земя. Исус каза на учениците си: “Делата, които аз върша и вие ще вършите и по-големи от тях ще вършите…” Това са обещания, дадени за всеки един от нас от един мощен Бог, Който демонстрира силата Си във всяка област на живота ни. Единственото условие е – съвършено разположено към Него сърце. Само тогава Бог ще продължи да работи в сърцата ни, защото няма нещо, което може да го спре. Освен ти и аз…