"Изкупувайте благовремието, защото дните са лоши" /Ефесяни 5:16/
Ноември, 2017
Май, 2016

Хвалението – стил на живот

 

 

Жанета ИВАНОВА

Когато повярвах в Бога, през 1997 г. , ми беше странно как хората изразяват вярата си чрез песни и музика. Беше различно от това, което съм виждала в православната църква. Хареса ми този начин на поклонение, да си вдигаш ръцете, да пляскаш, да пееш, да танцуваш и да се чувстваш свободно пред Твореца. Бях силно привлечена и реших да кандидатствам в DTS – YWAM „Младежи с мисия”. Това беше училище за последователи на Бог и мисионери, създадено от Лоурен Кънингем, което имаше бази по целия свят, включително и в България. Приеха ме и така започна изграждането на християнските основи на вярата ми. Научих се да свиря на китара и от тогава се занимавам с хваление.

Постепенно преминах през различни измерения на хвалението: пророческо, ходатайствено, духовно воюване. На всяка мисия в DTS за основаване на църкви в ромската и турската махала в Габрово, се включвах с китарата. Така тя стана моя най-близък приятел след Христос. В „Младежи с мисия” се научих да търся Господа и да издигам името Му във всяка една ситуация. Той изливаше текстове и мелодии, които записвах и свирех.

След завършването на DTS' 98, почувствах призив да служа на Бога, като проповядвам Евангелието. Заедно с Ермила Петрова създадохме служение за рехабилитация на наркомани, където активно водех хвалението. Ермила, като старши лидер на служението, се грижеше основно за наркозависимите, а аз им благовествах и ги канех у дома. Процесът на възстановяване на наркоманите се случваше в къщи. Моята майка се съгласи да предостави жилището ни за тази цел, въпреки риска, който съществуваше, защото къщата беше общинска и можеше да ни я отнемат. По-късно се случи точно това и ние останахме без дом. Научих се, че когато Бог ни призовава, трябва да сме готови да жертваме всичко, за да бъдем употребени за Неговото Царство. Плащането на цена е стъпката към призванието ни.

След като служението за наркомани се разви, бяхме поканени в Пловдив да го представим пред петдесятната църква и служението на Леви Петрус. Давахме си свидетелствата и тогава за първи път свирих и пях пред много хора. Да издигаш Бог пред людете Му, е наистина вълнуващо. Хвалителят стои пред Бог, а не пред хората и това е голямата разлика между светската музика и хвалението. Хвалението не е за хората, то е за Господа. Бог запечтва хвалителя със Своя печат и го поставя в това свято служение: „...и когато зидарите положиха основите на Господния дом, поставиха свещениците в одеждите им с тръби и ливитите, Асафовите потомци, с кимвали, за да хвалят Господа, според наредбата на Израилевия цар Давид. Те пяха ответно, като хвалеха Господа и Му благодареха, защото е благ, защото е довека милостта Му към Израил.“ (Ездра 3:10-11)

Дейността ни се разрастваше. Празнувахме и хвалехме Господа всеки път, когато някой бивш наркоман вземаше решение да тръгне по тесния път. Думата халал от староеврейски означава хваля, величая, празнувам, силно ликувам, блестя, издавам звуци. Споменава се 99 пъти в Стария Завет. Описва картина на влюбен човек към любимия /любимата/. Изразява отричането на егото и издигането на Господа. Халал се употребява заедно с името на Бога. Да се отречеш от стария живот, е първата стъпка към спасението и посвещението. С това е свързано и водното кръщение. Служението ни празнуваше всеки ден освобождение, изцеление или нещо друго, подарено от Небесния ни баща. Следващите ни спирки бяха в Банкя и Мездра. Бог издигна за хвалители и други между нас и активираше различни дарби. Преминавахме през финансови затруднения. Скоро заминахме няколко човека за Пазарджик, където служението ни започна да се финансира от Леви Петрус, по тяхно предложение. В петдесятната църква ни канеха редовно да говорим и да даваме свидетелствата си. Все повече осъзнавах силата на хвалението и поклонението, като форма на общуване с Бог, което е нещо уникално. Винаги сме вярвали, че когато вдигаме шум за Господа и ръкопляскаме, Той излива Своето помазание върху нас. Писано е: „Ръкопляскайте всички племена, викнете към Бога с тържествен глас.“ (Пс. 47:1)

Именно поради този шум,обаче, който правехме за Господа, мисията ни в Пазарджик приключи. Пастор Тимотей Брандиев не възприе духовното ни воюване, като битка чрез хвала, тъй като вярваше, че християните не могат да имат демони. Така до Леви Петрус стигна заключението му, че имаме сериозни отклонения във вярата и това допринесе до спиране на финансирането ни.

Върнахме се отново в София, разочаровани, а някои от нас – силно разколебани, но решихме да простим на пастора и да продължим напред. Божието величие и великолепие се откриваше пред нас, въпреки утесненията, лишениеята и трудностите. Сърцата ни изразяваха любовта към Исус и всички сплотено издигахме гласовете си в Алелуя. Преминавахме през долината на мрачната сянка, защото имаше рецидиви между нас, но Бог ни държеше и продължава да ни държи в ръката си, заради Името си и това, за което ни е призовал! Един от методите на сатана е да ограби времето на християните в странични неща, които не носят плод и да спре дарбата от Святия Дух, да спре поклонението и да се превърнем в едно религиозно събрание или служение. Воювахме чрез издигането на ръцете, според Псалом 134:2, в който се казва: „Издигайте ръцете си към светилището и благославяйте Господа.” Тези от нас, които не се върнаха назад в тинята на наркотиците, подкрепяха останалите. Думата „ядах” означава покланям се с протегнати ръце, вдигам ръцете във въздуха, благодаря на Бог; в някой преводи този вид хваление се нарича благодарение, в буквален превод означава хвърлям, издигам ръка и се споменава над 50 пъти в Стария Завет.
Разбрах, че това е ключа към победата, да издигаме постоянно ръцете си!

По онова време групата ни започна да посещава църква Прелом, чийто пастор тогава беше Георги Бакалов. Имахме нужда от подкрепа и Ермила Петрова реши да поставим служението си под властта на този пастор. Това беше генерална грешка! Много скоро след това служението ни беше разформировано, а Ермила, жената, която бдеше денонощно над страдащите наркомани, беше освободена публично като лидер на служението.

Ударът, който понесохме се оказа фатален. Хората от служението ни се огорчиха, други се депресираха, а трети се върнаха обратно към дрогата. Положението беше необратимо. Не можехме да помогнем на никого по никакъв начин в този момент. Единственото ценно нещо, на което опитът ни научи бе, че едно решение, взето по човешки, без водителството на Святия Дух, може да бъде фатално, както се случи. Служението ни не бе издигнато от човек и резултатите бяха поради Божията благодат, а не поради човешки знания и способности. Бяхме надденоминационни, с видение, стратегия и цели. Хора от различни църкви се включваха да ни помагат с молитви, с финансии, с каквото могат. Все пак решението на Ермила имаше и позитивни страни. По-голямата част от хората в служението решиха да останат в църква Прелом. Това се оказа тяхната съдба в Господа. Там те намериха половинките си, ожениха се и създадоха семейства. Бог направи от злото добро и ни показа, че, ако изборите, които правим като лидери, за едни са погрешни, за други носят благословение.

Лично аз преживявах всичко това много трудно. Спрях да се моля, да хваля Господа, да чета библията и да Го търся. Никога не съм искала и не съм си представяла, че ще имам такъв период в живота си. Не можех да повярвам - бях жертвала дома си, всичките си спестявания, с които имах идея да създам бизнес, възможността да създам семейство и да се омъжа и сякаш на Господ не му пукаше! Чувствах се осакатяла, абортирала призванието и съдбата си, без смисъл в християнския си живот. Без сили, разочарована и без подкрепа, защото не можех и не намирах с кого да споделя онова, през което преминавах и преживявах.

Но Бог винаги дава сила в подобни ситуации. Помогна и на мен да изляза от това състояние. Вложи сърцето ми да уча теология. Записах се във ВЕБИ и моите студентски години започнаха. Базата в Банкя предразполагаше към учебния процес, природата и взаимоотношенията с другите студенти ми помогна да се възстановя. Успях да простя от сърце на Г. Бакалов за стореното и за всичко, което се случи. Ермила успя да направи същото. Вярвах, че един ден Бог ще ни срещне отново и ще продължи делото си. Кога? Никой не знаеше.

Във ВЕБИ се запознах с други водачи на служения, на църкви и мисии. Всеки споделяше своята опитност, разочаровения и трудности. Тези свидетелства и въобще взаимоотношенията със студентите от ВЕБИ бяха безкрайно полезни за мен. Отново се чувствах като в първата си любов в Господа. Отново бях цялостен и пълноценен човек. Бог ми показа, че това което съм преживяла ще послужи за насърчение на други служители дори в по-тежки ситуации. Това ще бъде благословение, а не проклятие в живота ми. Думата за благословение към Бог и благословение между хората е варак или барак. Споменава се над 200 пъти в Библията и означава: коленича, благославям, поздравявам. Бог ми показа, че никога няма да се върне старото и за това трябва да не живея в миналото, а да се концентрирам върху настоящето. Отново хванах китарата и започнах да Го хваля. Исках просто да се покланям на Христос и да бъда с Него. Не ме интересуваше вече дали ще бъда отново в служение, дали отново ще участвам в някой мисионерски проект. Всичко това изгуби стойност и единствено Исус бе пред очите ми: ... „ Гол излязах от утробата на майка си; гол ще и да се върна там. Господ даде, Господ взе; да бъде благословено Господнето име.“ (Йов 1:21)

Бях втори курс във ВЕБИ, когато останах без работа и беше невъзможно да си плащам семестъра и да продължа. Но Бог отвори друга врата и записах да уча теология в СУ „Св. Кл. Охридски“. Започнах от начало, от първи курс, в съвсем различна атмосфера. Таксите бяха много по-ниски, в сравнение с ВЕБИ. Започнах да опознавам православните християни и що е то православие. До този момент имах бегли представи, да не кажа - никакви. В ранните години на моето обръщане в Христа дори смятах православието за една ненужна религия. Но сега беше различно, освен с религиозни индивиди, се срещах с хора, дълбоко вярващи, истински християни. Да видиш как Святият Дух се движи в православието е уникално изживяване. Това, че родителите ми ме бяха кръстили като дете, изведнъж придоби своя смисъл и значение. Развенча се у мен мита, че малките деца не бива да се кръщават, понеже те сами трябвало да изберат. Та нали в ранната църква апостолите кръщаваха цели домове и не чакаха децата да пораснат. Мнението ми за православните хора се промени. Зад расото и ритуалите, Бог откриваше Себе си. Не във външното, а във вътрешното. Аз съм Му благодарна, че ми откри това.

Завърших с отличен магистратура. Намерих много приятели православни - миряни и духовници. Радвах се на тези пълноценни взаимоотношения, радвам се и до днес. Благодаря на Бога за петте години, прекарани в Богословския факултет на СУ. Наистина инвестицията си струваше. Няма да забравя как бях поканена на един празник да свиря и рецитирам моята поезия в Богословския факултет. Бях 3-ти курс и имах честта да го сторя пред всички колеги и преподаватели в една академична среда. Бог се прославя навсякъде и никой не знае от къде идва и накъде отива Божият Дух. „Пейте на Господа, благославяйте името Му, благовествайте от ден в ден извършеното от Него избавление.“ (Псалом 96:2)

Допълнително ме обогати специализацията ми в Словакия по програма ЕРАЗЪМ, за която бях избрана като богослов. В Братислава, в католическия йезуитски факултет по теология „Игнасио Лайола” изкарах цял един семестър и се потопих в живота на католическия свят. Колегите католици изглеждаха затворени на пръв поглед, но когато ме поканиха да открия тяхната Рождествена програма във факултета, се почуствах щастлива. Радвах се безкрайно, че Бог иска да Го прославя сред християните, католици, с китарата си. До днес поддържам връзка с преподаватели, духовници и студенти от Братислава. Никога няма да забравя това Господно благодеяние, чрез което Той ме промени: „Благославяй душо моя Господа и всичко което е вътре в мене, нека хвали святото Му име. Благославяй душо моя Господа и не забравяй нито едно от всичките Му благодеяния.“ (Пс. 103:1-2)

Днес, когато слушам как християни съдят други християни, които не са от тяхното вероизповедание или деноминация, съм благодарна на Бога, че съм свободна от подобни предразсъдъци. Бог е надденоминационен, надрелигиозен и доктринално необвързан към определена форма на служение. Където е Неговият Дух, там е свобода, там е Неговото владение и Царство, независимо дали сме католици, православни или протестанти.

„Благославяйте Господа вие, ангели Негови, мощни със сила, които изпълнявате словото Му, като слушате гласа на словото Му. Благославяйте Господа, всички негови войнства, Негови служители, които изпълнявата волята Му. Благославяйте Господа, всички Негови дела, на всяко място на владението Му. Благославяй душо моя Господа!“ (Псалом 103:20-22)

Осъзнах, че винаги ще има спънки, изкушения, съблазни и какво ли още не, за да се отклоним от Пътя. Единственото, за което обаче ние, християните, сме родени на тази земя, е да прославяме Исус.

Днес се радвам на семейството ми, на детето ми, които изместиха китарата и са на второ място, след Бог. Имам чудесно време, което Бог ми дава и нови стихове, с които да Го славя. Издадох своя книга с християнска поезия, сега подготвям издаването на втора книга с песните, с които Бог ме вдъхновява. Да бъдеш хвалител и да решиш да живееш в измерението на поклонение, е достъпно за всеки християнин. Растежът в Господа е свързан с познанието за Него, а хвалението е едно от най-силните средства да се доближаваме до Бога. Чрез музиката и песните можем да благовестваме, да помогнем на отхвърлените, наранените и страдащите, защото Святият Дух се движи, докосва сърцата индивидуално и извършва велики дела, а ние можем да Го прогласим по цялата земя.

Старозаветното принасяне на жертви е различно от новозаветното. То е иззето от старозаветната дума тодах, във връзка с принасяне на жертва, което значи - издигам си ръцете в жертва на хваление. Бог не иска кръвни жертви от нас, а единствено да Го прославяме с хвала. В това измерение Той може да ни изцелява, освобождава, да ни даде откровение за да разрешим даден проблем. Значението на думата тодах носи Божествено освобождение, хвалим Бог за разрешението на даден проблем и Му благодарим предварително: „Който принася жертва на хвала, той Ме прославя; и на онзи, който оправя пътя си, ще покажа Божието спасение.“ (Псалом 50:23)

Темата за хвалението е неизчерпаема. Искам да насърча онези, които имат същото призвание. Ако за период от време сте спрели да живеете в дух на хвала, изправете се и се върнете към Святия. Да хвалим Бог, това е решение на нашата воля, а не на чувствата!
Да се молим, потопени в хвала! Точно когато нямаме желание за молитва, идва на помощ хвалението, което помага по естествен път да отворим сърцата си към Бога: „Молитвата ми нека възлезе пред Тебе като тамян; повдигането на ръцете ми нека бъде като вечерна жертва.“ 
(Псалом 141:2)

Да насърчава онези, които са отпаднали от вярата, това е мисията на хвалителят, да издига Божието име пред вярващи и невярващи, да връща в Божия Дом отпадналите и да привлича нови души. Да активира дарбите и призванията, чрез помазанието, което слиза по време на хваление. Самите инструменти са хваление към Бог. Светът се опитва да изземе музиката за душевни и демонични нужди, но истинското й предназначение е да издига Бог. Това може да стане с всеки един вид музикален инструмент на Земята. (Псалом 150) Много важно е да стоим изправени по време на хваление. Това говори за уважението ни към Господа. Ако Бог ни предизвика да правим странни неща по време на хваление, нека не мислим, че те са странни. Например падането по очи и колениченето може да се стори религиозен акт или ритуал в очите на някои, но в Откровение 19:4 четем: „...и двадесет и четиримата старейшини и четирите живи същества паднаха и се поклониха на Бога, Който седи на престола, и казаха: Амин! Алилуя!“

Нека нашият Небесен Баща ни благослови и ни заведе в необятните измерения на хвалението, за да Го опознаем по-добре! Танцувайте пред Него, веселете се и бъдете свободни като Давид. Целта на танцуването е да се освободи духът ни, въпреки че то не е критерий за духовност, както и обратното. (Изход 15:21; 2 Царе 6:14-16 )

Хвалението ни прави единни и сплотени, което е много важно за Тялото Христово. „Елате да запеем на Господа, да възкликнем към Канарата на нашето спасение. Да застанем пред Него със славословие, с псалми да възкликнем към Него, защото Господ е велик Бог и велик Цар на всички богове.“ (Псалом 95:1-3)