Християнство и ислям

Патрик СУКДЕО

Ислямът е най-бързо разрастващата се световна религия. Въпреки това много западни християни знаят твърде малко за него. Те се чувстват объркани. Ислямът религия на мир ли е или има и войнстваща страна? Мъжете, които проведоха атаките на 11-ти септември, изолирани екстремисти ли са, които не могат да бъдат наречени мюсюлмани, или те фактически представят легитимна традиция в исляма? Съществува широко разпространено мнение, подържано и от християни, и от невярващи, че етично и морално ученията на всички религии са еднакви; че всички проповядват любов и толерантност, осъждат насилието и защитават обичайните основи на морала. Но отново трябва да се запитаме, дали това е истина или не? Каква точно е природата на исляма и с какво тя се различава от християнството?

Ислямът в същността си е много простичка вяра. Мюсюлманите вярват, че Аллах е единственият истински бог и Мохамед е бил човешкия пророк, чрез когото Аллах е избрал да изяви корана - този подробен план за човешкия живот на земята. Задължение е на посветените мюсюлмани да практикуват тези учения в собствения си живот, семейства, общности и нации и да ги разпространяват, докато целият свят последва пътя на исляма. Борбата за разпространяване е истинската цел на Джихад. Така или иначе, в контекста на тази борба, насилието е приемлива стратегия и за това има дълга история в исляма. Известният "стих на меча " в корана заявява: " Воювай и порази неверниците, където и да ги срещнеш. " ( Сура 9:5 ) В последните години често бе заявявано, че значението на думата "коран" е "мир". Фактически обаче той означава "покорност" ( на законите и волята на Аллах )- нещо твърде различно.

В сърцевината на ислямската теология стои вярата, че Бог е единствена, неопровержима личност и да се мисли, че Той има множествена природа или да се описват негови партньори е дълбоко богохулно. Коранът казва, че " Бог няма да прости въздигането на партньори с него…да въздигаш партньори с Бог е да изобретяваш най-гнусен грях. " ( Сура 4:48 ) Този възглед за Бог очевидно рязко се различава от християнската доктрина за Триединството. Християнското вярване в Бог Отец, Бог Син и Бог Святи Дух е най-фундаменталното различие между християнската теология и тази на исляма. Следствието от това основно различие е отношението на мюсюлманите към Аллах, подчинено изцяло и единствено на покорност, докато християнството учи че общуването с Бог е основано на любовта. Тази разлика влияе на начина, по който християнството и исляма действат по света. Дейността на мюсюлманството е главно в покоряване на исляма и волята на Аллах, докато християнството информира за любов и простителност.

Двете вероизповедания имат и различно разбиране за човека. Според корана, Бог е направил човека от глина ( Сура 23:12 ), той е част от творението и ясно различен от Бога. Според християнското учение, обаче, той е създаден по Божие свято подобие ( Битие 1:26-27 ) и животът му е вдъхнат чрез дъха на Бог ( Битие 2:7 ) Това изцяло разграничава човеците от останалото творение. Тази решителна разлика в учението е довела юдео-християнската традиция до мисълта, че човекът притежава ключови права, просто заради реалността да бъде човек. Тази концепция е напълно чужда на традиционния ислям, който е по-склонен да мисли в терминологията на задължения и отговорности, възложени на човека, отколкото за предоставени му права.

Мюсюлманското и християнското учение за спасението също се различават. Християните държат на вярването, че, чрез покаяние и вяра, Исусовата жертвена смърт на кръста и възкресението Му от смъртта осигурява спасението им. За мюсюлманите спасението идва чрез следване и преживяване на учението на Аллах. Християнското служение и свидетелстване става посредством изразяването на любов и благодарност към Бог, докато основната мотивация на мюсюлманското служение е покорност, с надеждата за постигане на спасението. Това ислямско разбиране за работата по спасението, се отразява на начина, по който посветените мюсюлмани действат в света. Теологията на мюсюлманите ги кара да правят джихат, както е заповядано от Аллах. Това е основата, на която стъпват самоубийствените терористи, вярвайки, че тяхното мъченичество, в името на исляма, ще надмогне всичките им минали грехове и ще им гарантира място в рая. За разлика от това, делата на посветените християни, които вярват, че са получили спасението си, се характеризират с повече любов и простителност.

Християнството и исляма се различават и по отношението си към морала и етиката. Ислямът предписва пълен списък от правила, покриващи всеки аспект на живота: ядене, молитва, миене, продаване, дори и спане. Християнството е склонно да предлага водещи принципи и примери, чрез които вярващите трябва отговорно да изработват за себе си съответното поведение във всяка ситуация. Докато предоставя по-голяма свобода и гъвкавост, в същото време християнското учение за моралност изисква по-голяма отговорност и поставя по-големи ударения на индивидуалната вяра, отколкото на колективния конформизъм. Ислямът принципно е заинтересован от външната среда, подчинявайки мъже и жени на закона на Аллах и далеч по-малко се интересува от вътрешното състояние на отделния вярващ. Християнството изцяло набляга на вътрешността на сърцето, на мотивите и вярата на хората, така както и на изграждането на вътрешната вяра във външния свят.

При исляма общността е далеч по-важна от отделната личност, докато християнството е склонно да дава приоритет на индивида над групата. Това е направило исляма основно номокрация, подчертавайки легализма и покорството на закона на шариата. Противно на това християните са склонни да дават приоритет на милостта и съчувствието. Тези две форми на поведение рефлектират в отношенията с другите. Мюсюлманите са склонни да бъдат легалистични и негъвкави, докато християните са любящи и съчувствителни.

Друга фундаментална област на различия между християни и мюсюлмани е в отношението им към политиката и държавата. При исляма няма различие между вяра и държава: учението на Аллах не само трябва да бъде лично следвано, но трябва да бъде и публично заставяно за доброто на обществото. Има много правила, които инструктират мюсюлманите как трябва да се ръководи държавата. Противоположно на това, християнството няма спуснат правилник за начина на управление на държавата. Ученията на християнството, най-вече след Реформацията, са виждани основно като нещо, практикуващо се от индивидите, като въпрос на лична вяра, а не като закони, които да бъдат налагани от държавата. Това е позволило на християнството да си изработи критична традиция, подчертавайки избора и промяната и допускайки критичност и изпитване. Няма такъв еквивалент при исляма. За индивидите ислямът е като еднопосочна улица, позволяваща на повярвалите да влязат, но не и да напуснат. Отказването от исляма е измяна, която, според неговия закон, е наказуема със смърт.

Промяна на разбирането ни за исляма

В последните години гледната точка на църквата и на обществото на Запад, по отношение на исляма, се промени. Линията, възприета от политици и църковни лидери е, че войната е против тероризма, а не срещу исляма. И тъй като ислямът е религия на мир, извършителите на различни терористични атаки не са посветени мюсюлмани, а безумни терористи, членуващи във фундаменталистки организации. Християните, които посочват проблемите, свързани с исляма, като например третирането на жените и немюсюлманските малцинства, все повече срещат обвинения в нетолерантност.
А в същото време агресивният ислямизъм се разраства бързо, с множество войнстващи лидери, нападащи евреи и християни. Появява се нова тревожна форма на специфичен ислямски антисемитизъм.

Затова трябва да е ясно, че основните учения на исляма са фундаментално различни от тези на християнството. В климата на плурализъм и толерантност на днешния западен свят, много от ключовите разлики между ислямските и юдео-християнските възгледи са недоизказвани или потулвани, в интерес на изграждането на толерантно общество от много култури.

Наистина Бог не изисква от нас като християни да имаме агресивно и параноидно отношение към исляма и мюсюлманите. Важно за нас е да разпознаваме и разбираме разликата между исляма, като религиозна система, и мюсюлманите, като индивидуални човешки същества. Защото преобладаващото мнозинство от тях не искат нищо друго, освен да живеят в мир и сигурност и да се радват на живота със семействата си, както повечето от мъжете и жените на тази планета. Но е важно също да не замазваме и да не проявяваме слепота за реалните проблеми, които наистина съществуват. И накрая, ние трябва да живеем заедно и да се отнасяме с нашите съседи мюсюлмани с любов и в същото време да подържаме ясно разбиране за изключителното естество на нашата вяра и ключовите й различия с исляма.

Авторът е директор на Фондация „Варнава”