Чудото на Божието въплъщение
П-р Симеон КРЪСТЕВ
Знамението на Рождество Христово е бебето в яслата. Когато за първи път го разбрах, това беше като небесно откровение за мен. Бях решил да подготвям проповед върху Лука 2 гл. и докато го четях и се питах, кое е най-важното нещо в текста, Святият Дух насочи вниманието ми именно върху това. В разказа има три сцени и във всяка от тях фокусът е върху бебето в яслата. Първо се казва, че когато Мария роди малкия Исус, тя го положи „в ясли“, защото нямаше място за тях в гостилницата (ст.7). Но, според ангелите, за овчарите именно това щеше да знамението или „знакът“ по който те ще познаят, че това бебе е дългоочаквания Месия (ст.12). И наистина, когато те отиват във Витлеем, намират бебето в яслата (ст.17). Бебе в ясла? Не е ли странно? Когато нашите бебета се раждат, те се раждат в специални условия, изолирани са, пазят ги от болести и зарази. А Исус се роди в един обор. Бебе в ясла – това не е нещо обикновено, това е знамение, знамението на Рождество! Бебе в ясла? Това е нещо, което ни кара да се замислим „Какво?“ и да се запитаме „Защо?“.
Знамението на Рождество Христово е младенецът в яслата. И това знамение поражда в нас два въпроса. Първо, кой е този младенец, и второ, защо той лежи именно в ясла? Всъщност младенецът в яслата е чудото на Божието въплъщение. Бебето в тази ясла е Бог изявен в плът. А яслата разкрива целта на това въплъщение – изкуплението. Ако се замислим малко повече, ще видим, че младенецът в яслата ни разкрива личността и мисията на Христос.
ЛИЧНОСТТА НА МЛАДЕНЕЦЪТ В ЯСЛАТА
Кой е младенецът? Неговата личност е изявена по няколко начина. Първо чрез „благовещението“ – думите на ангел Гавриил към девицата Мария (Лука 1:26-38):
"А в шестия месец ангел Гавриил бе изпратен от Бога в галилейския град наречен Назарет, при една девица, сгодена за мъж на име Иосиф от Давидовия дом; а името на девицата бе Мария. И като дойде ангелът при нея, рече: Здравей благодатна! Господ е с тебе, [благословена си ти между жените]. А тя много се смути от думата му, и в недоумение беше какъв ли ще бъде тоя поздрав. И ангелът й рече: Не бой се, Марио, защото си придобила Божието благоволение. И ето, ще зачнеш в утробата си и ще родиш син, Когото ще наречеш Исус."
Виждате ли, още преди да се роди, бебето в яслата имаше своето име. Какво беше то? Исус, на еврейски Йешуа. Какво означава това име? „Яхве спасява“. Исус означава Спасител. Той ни спасява. От какво? От греховете ни. Евангелист Матей ни разказва как името на бебето беше известено по свръхестествен начин не само на майка му, но и на татко му (Матей 1:18-21).
"А рождението на Исуса Христа {Помазаника.}†биде така: след като бе сгодена майка му Мария за Иосифа, преди да бяха се съединили тя се намери непразна от Светия Дух. А мъжът й Иосиф, понеже беше праведен, а пък не искаше да я изложи, намисли да я напусне тайно. Но, когато мислеше това, ето, ангел от Господа му се яви насъне и каза: Иосифе, сине Давидов, не бой се да вземеш жена си Мария; защото зачнатото в нея е от Светия Дух. Тя ще роди син, когото ще наречеш Исус {което значи Спасител}; защото Той е Който ще спаси людете Си от греховете им."
И така, името на бебето е Исус – Спасителят от греховете ни, а каква неговата титла? В Лука 1:32-33 ангелът казва на Мария, че Той „ще се нарече Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давида“. Бебето е не само Спасител. То е Цар. Неговата титла е „Син на Всевишния“. Това означава, че Неговото царуване е най-върховното, по-висше от всяко друго. Неговото царство е вечно.
Исая пророкува за Него така (Исая 9:6-7):
"Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; и управлението ще бъде на рамото Му; и името Му ще бъде:Чудесен Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира."
Исус е цар. Той е Цар на царете и Господ на господарите. Източните мъдреци с право го потърсиха, за да Му принесат дарове и да му са поклонят (Матей 2:1-12).
Името на бебето – Исус – изявява неговия характер. Титлата на бебето – Син на Всевишния – изявява царската му слава. А начинът по който то се роди изявява естеството Му. Защото то не е само човек, а Богочовек – Божий Син и Човешки Син.
"А Мария рече на ангела: Как ще бъде това, тъй като мъж не познавам? 35 И ангелът в отговор й рече: Светият Дух ще дойде върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; за туй, и светото Онова, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Божий Син."
Освен в благовещението божествената природа на Младенецът в яслата беше изявена и чрез поздрава на Елисавета, майката на Йоан Кръстител към Мария (Лука 1:39-45).
"През тия дни Мария стана и отиде бързо към хълмистата страна, в един Юдов град, и влезе в Захариевата къща и поздрави Елисавета. И щом чу Елисавета Марииния поздрав, младенецът заигра в утробата й; и Елисавета се изпълни със Светия Дух, и като извика със силен глас рече: Благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба! И от какво ми е тая чест, да дойде при мене майката на моя Господ? Защото, ето, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми. И блажена е тая, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното й от Господа"
Забележете, тук изрично се казва, че Елисавета говори изпълнена със Святия Дух. Тя благославя Мария и я нарича майката на нейния Господ. Мария не е майка на обикновен човек. Тя е майка на Господ. Не че Исус започна своето съществуване чрез раждането Си, защото като част от Троицата Той няма начало, но чрез чудото на въплъщението Той се роди като човек, чиято майка беше Мария. Затова с право тя може да се нарече богородица. Не, че е по-висша от Бога или пък че е равна с Него. Нито пък, че е ходатай между човеците и Бога, който по-добре разбира нашите мъки, защото едно такова вярване омаловажава истината на въплъщението. Но, тя е инструментът чрез който Бог се въплъщава и това, че е наречена Богородица подчертава не толкова нейния характер, колкото характерът и достойнството на Сина й, това че Той е Бог.
И накрая, божественото естество на Бебето в яслата беше изявено чрез думите на ангелът към овчарите (Лука 2:10-11):
"Но ангелът им рече: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всичките люде. 11 Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ."
„Спасител“ – това е значението на името Исус – спасител от граховете ни. За да можеше да ни изкупи, Христос трябваше да стане един от нас, и Той го направи!
Христос – това е Неговата титла: на еврейски – Месия; на гръцки – Христос; на български – Помазаник, Цар. Така започва своето евангелие Матей – проследявайки родословието на Исус до цар Давид, той демонстрира царския Му произход.
Господ – това е Неговото естество. То се обяснява най-ясно в Евангелието според Йоан 1:1-4, 14, 18. За да разберем тези стихове, трябва да знаем, че името, което Йоан дава на Исус е Логосът. Логосът е този чрез когото според гръцката философия Бог създава всичко. Логосът – на български „Словото“ – не е просто думите или знанието или културата. Логосът е Исус Христос. Той е Бог, който става част от творението си.
"В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. То в начало беше у Бога. Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това, което е станало. В Него бе животът и животът бе светлина на човеците."
От тези първи стихове разбираме, че Словото или Логосът, Исус Христс е Бог. Но, малко по-надолу, в ст.14 ни се казва, че същото това Слово става „плът“.
"И словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина."
Целта на това въплъщение е Бог да ни се изяви и привлече при Себе Си (ст.18).
"Никой, кога да е, не е видял Бога; Единородният Син, който е в лоното на Отца, Той Го изяви."
Младенецът в яслата е Господ Исус Христос – Богочовек и Цар. Но защо тази най-възвишена и върховна личност в цялата велена лежи в една ясла всред мизерията на витлеемския обор? Не трябваше ли Той да бъде поставен в най-изкусно извезаните завивки в най-прекрасния дворец на земята? Отговорът на този въпрос ни насочва към мисията на младенецът в яслата.
МИСИЯТА НА МЛАДЕНЕЦА В ЯСЛАТА
Яслата изявява мисията на бебето, което лежи в нея. Най-кратко тази мисия би могла да бъде обобщена с думите „изкупление“ и „примирие“.
Вече видяхме, че името на Исус означава Спасител – Спасител от греховете ни. В Римляни 3:23 се казва:
"Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога."
Според човешките или според нашите собствени стандарти ние може и да не сме толкова грешни, но трябва да ви кажа, че колкото и да сме добри, ние сме напълно отпаднали от Божиите класации за праведност. Ние сме роби на греха, а това с което грехът ни се отплаща за нашето служение към него е смърт (Римляни 6:23). И така, ясно е от какво трябва да бъдем спасявани – от греха, Сатана и смъртта. Но как може да стане това спасение? Само чрез откуп. Бог е едновременно милостив и справедлив. В своята милост, Той ни изпраща Спасител, но в Неговата справедливост изисква жертва за греховете ни. Златният стих на евангелието според Лука ни казва, че „Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото“ (Лука 19:10), а златният стих на евангелието според Марко ни казва, че това спасение става чрез откуп (Марко 10:45): "Защото наистина Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина."
За да може да даде Своя живот за нашия живот и Своята кръв за нашата кръв, Христос трябваше да остави небесната си позиция и атрибути, да се смири и да се унижи до там, че да са въплъти и да стане един от нас, да стане човек. Във Филипяни 2:6-8 ап. Павел казва следното за което се счита, че е част от древен християнски химн: "Който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога, но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците; и, като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст."
Бебето Исус се роди в един обор и беше положено в една ясла. То се роди там, където се раждаха жертвените животни. Дори самото му раждане определяше мисията му на откуп и на жертва. Кръстната Му смърт беше заложена в раждането Му. Колкото и да се опитваме, на Рождество ние не можем да избегнем въпроса смъртта и за кръста, защото именно затова се роди Исус, именно това беше Неговата мисия. Целта на Христовото въплъщение е Неговата жертва, защото именно жертвата е начинът по който Той ни спаси.
До онова време цялото човечество стенеше под игото на греха и властта на тъмнината. Ситуацията изглеждаше така, като че ли Сатана и смъртта щяха окончателно да ни унищожат. Но, ето, че на този ужасяващо мрачен фон блесна звездата на бебето в яслата. Той е олицетворението на всички човешки копнежи и въжделения, единствената надежда – надежда за спасение и вечен живот. Той стана жертва за нас. Изкупи ни със собствената си кръв… Но, не остана в гроба. Възкръсна от мъртвите. Той живее! И ще дойде отново, за да се възцари над земята и да съди света.
Младенецът в яслата дойде, за да ни донесе не само изкупление от греховете, но и примирие с Бога. Именно за това небесното войнство пееше (Лука 2:13-14):
"Слава на Бога във висините, и на земята мир между човеците,в които е Неговото благоволение."
рехът беше поставил човекът на страната на Божиите противници. Бог не можеше да благоволи в човешкия грях. Но, с раждането на Исус на земята дойде и Божият мир. С чудото на въплъщението, ние човеците отново придобихме Божието благоволение. В Колосяни 1:19-23 ап. Павел казва: "Защото Отец благоволи да всели в Него съвършената пълнота, и чрез Него да примири всичко със Себе Си, и земните и небесните, като въдвори мир чрез Него с кръвта, пролята на Неговия кръст. И вас, които бяхте някога отстранени и по разположение врагове в злите си дела, примири сега чрез Неговата смърт в плътското Му тяло, да ви представи пред Себе Си свети, непорочни и безупречни, ако останете основани и твърди във вярата, и без да се помръднете от надеждата, открита вам в благовестието, което сте чули, и което е било проповядано на всяка твар под небесата, на което аз Павел станах служител."
Благодарение на въплъщението, благодарение на Рождество ние отново можем да се радваме на Божието присъствие с нас. Именно това ни говори рождественото име на Христос – Емануил – „Бог с нас“ (Матей 1:22-23): "А всичко това стана за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка който казва:„Ето девицата ще зачне и ще роди син; и ще го нарекат Емануил“(което значи, Бог с нас)."
Да, Христос дойде, за да ни донесе мир, дойде за да ни възвърне Божието присъствие, което ние бяхме отблъснали с греха си. Но, цената на Божият мир, на благоволението му в нас е кръвта на Христос. Единствено тя можеше да бъде достатъчна, за да бъдат платени нашите грехове; единствено тя можеше да удовлетвори Божията святост; единствено тя можеше да възстанови нарушената хармония и да донесе примирие между праведния Бог и грешния човек.
Апостол Павел обяснява процесът на примирение и участниците в него във 2 Коринтяни 5:18-6:2: "А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез [Исуса] Христа, и даде на нас да служим за примирение..."
Примирението е от Бога. Той е този, който ни примирява със себе си. Но, това примирение има два етапа. Първият е този извършен от Исус, а вторият е този извършен от апостолите. Ролята на Христос е да задоволи Божият справедлив гняв към греха като пожертва себе си заради нас. Бог възложи нашите грехове върху него, за да може те да не ни бъдат вменени: "...сиреч, че Бог в Христос примиряваше света със Себе Си, като не вменяваше на човеците прегрешенията им, и че повери на нас посланието на примирението."
Жертвата на Христос, обаче е само първият етап в Божия процес на примирение. Вторият е занасянето на вестта за Христовото изкупително дело до погиващото човечество и приемането и повярването на тази вест от наша страна. Апостолите са Божии и Христови посланици, които ни умоляват от името на Бога да се примирим с Него, с Този, който е доказал любовта си към нас като е пожертвал Сина си за нас: "И тъй от Христова страна сме посланици, като че Бог чрез нас умолява; молим ви от Христова страна, примирете се с Бога, Който за нас направи грях Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога."
Каква чудна и прекрасна вест! Но, за да подейства за теб, ти трябва да я приемеш днес и сега!
"И ние, като съдействуваме с Бога, тоже ви умоляваме да не приемате напразно Божията благодат. (Защото казва: „В благоприятно време те послушах,и в спасителен ден ти помогнах“; ето, сега е благоприятно време, ето, сега е спасителен ден)."
Чрез Христос Бог ни примири със Себе Си. Но, ти лично, примирен ли си с Бога? Празник ли е Рождество Христово на твоето примирие с Бога? Донася ли ти то Божият мир в твоето собствено сърце? Имаш ли Божието присъствие в сърцето си? От отговорите на тези въпроси зависи дали Рождество Христово ще ти донесе неизказаната небесна радост или ще бъде само още един суетен повод да се наядеш и да се напиеш.
Но, днес, и ние, заедно с апостолите те умоляваме: „Не приемай напразно Божията благодат!" Ела при бебето в яслата. Повярвай в Него! Приеми Го в сърцето си! И Той ще те спаси от греховете ти. Ще ти донесе Божият мир, Божието присъствие, Божието благоволение и една неимоверно голяма, „неизказана и преславна радост“ – радостта на спасението, радостта на Рождество.