Авраамовите олтари – битка в небесни места

 

 

Джон МУЛИНДЕ

Ще започна с разказ за онова, което се случи в моята страна през последните петнадесетина години. Навсякъде по света хората са чули, че в Уганда има национално съживление, което дойде след като преминахме през тежки ситуации - война след война и епидемия от спин. От 1962 до 1986 имахме 10 президенти и кръвопролитие след кръвопролитие. Църквата търсеше Бога в пост и молитва, като най-вече задаваше въпроса: „Боже, какво не е наред с нашата страна? Защо постоянно се случват лоши неща в Уганда?
Тогава Бог ни изяви, че Църквата не е познала врага си. Ние мислехме, че наши врагове са Идди Амин или Оботе, или военните, но Бог ни каза, че не хората са тези, които тябва да държим на прицел, а дяволът и делата му против нас.

Видението

Заедно с други духовни лидери питах Бог: „Какъв е пътя пред Уганда? Защо като народ се самоунищожаваме? Защо се избиваме? Съседни страни като Танзания и Кения затвориха границите си за нас. Ние сме опозорени пред целия свят заради постоянните ни проблеми и травми.”

По време на продължителното си търсене на Бога, получих видение. Видях се да отивам с други свои братя по служение на риболовна експедиция. Когато стигнахме до езерото и хвърлихме мрежите си, разбрахме, че се е хванала много риба. Започнахме да теглим мрежите, но те се оказаха твърде тежки за нас. Тогава се обърнах към останалите и им казах: „Идете в различните мисии и служения и потърсете хора, които да ни помогнат да изтеглим мрежите от водата. След известно време много хора започнаха да идват при езерото. Някои идваха на малки групички, а други на по-големи, но всяка група идваше с две неща: със своето собствено име и с въже.

Това бяха хора от различни служения и църкви. Някои бяха от църквите на пълното Евангелие, други - лютерани, баптисти, методисти, католици... Каква е всяка група се разбираше от знамената и плакатите, върху които бяха изписани имената на служенията и мисиите им. Някои идваха по стотици, а други по десетки или по петима.

Когато дойдоха до езерото, те вързаха въжетата си за мрежата и започнахме да теглим. Работата беше тежка, но всички работехме заедно и успяхме. За голямо учудване обаче, когато издърпахме мрежата от водата, в нея нямаше риба, а голяма скала с формата на картата на Уганда! Докато се чудех какво означава този “улов”, чух глас, който ми каза: “Джон, дай ми мрежа и с нея Аз ще извадя твоята нация от водите на трудностите.”

Това беше края на видението ми. Тогава се отдадох на молитва, питайки Бог какво е имал предвид под мрежа и защо тези хора, които дойдоха при езерото, носеха имената на своите служения. Отговорът, който получих беше: “Ако не започнете да създавате обединена молитвена мрежа по цяла Уганда, няма да успеете да надделеете силите на злото, които владеят над нацията ви. Ако нямате видение, надхвърлящо границите на вашето служение или деноминация и не виждате по-широката картина на Моите цели за Уганда, никога няма да надделеете над злите власти, нито ще установите Моето Царство в Уганда. Всяко отделно служение, деноминация и църква има своето специфично помазание. Под мантията на обединението ще имате легална почва да възлезете против властите, управляващи над вашата нация.”

Издигане на молитвени олтари

Продължих да молитствам и да питам Бог как можем да организираме тази молитвена “мрежа”. Тогава чух следното: „Точно както видя да е изплетена рибарската мрежа - където два конеца се събират, там има възел. Нека всеки възел бъде молитвен олтар във вашата нация.” За първи път чувах за молитвен олтар в този контекст. И попитах “Боже, какво е олтар? Как можем да поставим олтари по цялата земя? Какво имаш предвид?”

Тогава Бог ми даде слово от Библията, в което се говори за стратегията, която Авраам използва за да превземе Ханаан. Днес, дори и ако нациите воюват против Израел, колкото и много да са те, не могат да превземат земята, защото имаше човек, който премина през страната и построи молитвени олтари, превземайки земята за Царството на живия Бог.

Бог ми каза: “Тази е стратегията, която ще използваш не само в Уганда, но и във всяка друга нация, където те изпратя. Те също трябва да я използват, за да прочистят земята, да подготвят духовната почва и да призовават присъствието Ми. Вие ще имате успех във физическата реалност, само когато спечелите битката в духовната реалност.”

Какво се случи всъщност, когато Бог каза на Авраам да напусне родното си място и да отиде в нова, чужда земя? Авраам се покори и тръгна към Ханаан. Когато пристигна там, Бог му каза: „Това е земята”. Библията казва: „И там издигна олтар на Господа, Който му се яви”. От там нататък, където и да отидеше, Авраам издигаше олтар на Господа и поддържаше останалите в действие. На местата, където не издигаше олтар, там духът на тази земя го завладяваше. Пример за това е Египет.

Ако четем внимателно Библията, ще забележим, че за всяка нова територия, спомената в Битие 12, непременно се посочва народа, който владееше земята и неговото състояние. Когато Авраам дойде в Ханаан, ханаанците населяваха земята. В пътя си към Египет Авраам описва египтяните като лоши хора, които биха го убили заради красивата му съпруга. И отново, когато се разделиха с Лот, Библията казва за народа на Содом: “содомските мъже бяха твърде нечестиви и грешни пред Господа”. Това трябва да ни научи, че на териториите, в които влизаха Авраам и Лот, живееха хора, които бяха нечестиви и грешни.

Тяхното състояние не бе по-различно от нашето днес. Земята ни е населена с нечестиви хора, които имат практики, напълно противни на царството Божие. Днес всичко около нас е обхванато от греха. Много християни не искат да се занимават с духовно воюване над общностите си, защото нямат вяра, че Бог може да промени техните “твърде грешни” нации.

Авраам живееше всред много нечестиви и грешни хора в земята. В Битие 15:16-21 Бог говори, че ще съди обитателите на Ханаан, когато беззаконието им стигне до върха. Хората на земята имаха свои си богове, на които се покланяха. Имаха различни олтари, издигнати в земята, но там човекът, наричан Авраам прилагаше точно тази стратегия, да издига олтари на Живия Бог. Той бе първия човек в земята, който призоваваше името на Живия Бог Йехова. Библията може да го казва с едно изречение: “И Авраам издигна олтар”, но това не е било лесна работа.

Където и да е казано това изречение, то носи голям товар. Авраам се е преборвал с демонските богове, които са управлявали над земята Ханаан. А те не биха могли да управляват земята, ако не са имали завет с народа й. Издигайки олтари на Живия Бог, Авраам заличаваше делата на врага. Той разрушаваше ханаанската система на поклонение на фалшиви богове. Когато Авраам се върна от Египет след глада, той започна служението на възстановяване контакта си със своя Бог или построяване на нови олтари в Ханаан.

Когато Бог ми говореше за стратегията на Авраам, словото което ми даде беше от Битие 13:17: “Стани, обходи дължината на земята, защото на теб ще я дам” . Каза ми още: “И където отидеш, издигни олтар и призови името Господне!”

Където и да отидеше Авраам, той трябваше да издигне олтар и да призове името Господне. Това означава, че той воюваше с демонските богове на тази област. След това трябваше да отиде на друго място, за да воюва с други демонски богове. Защо? Един от ефектите на издигането на молитвени олтари, както ще видим по-късно, довежда Божието присъствие. Олтарът дава на бога, на когото служите легалното право да действа в земята. С други думи, когато вие издигнете олтар на Живия Бог Йехова, тогава казвате: “Да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята”.

Авраам издигаше и поддържаше молитвени олтари през целия си живот, като учеше децата си да вършат същото. Затова стратегията не спря с Авраам. Когато Исаак порасна, той също започна да издига олтари. С други думи, той продължи да изисква земята от боговете на ханаанците, за да принадлежи тя на Царя, Бог Йехова. Същото продължи и когато след Исаак дойде Яков. Тази практика продължаваше от поколение в поколение. Те прочистваха земята и я изискваха за Бог Йехова. Те воюваха с демонските богове, които властваха над земята, като призоваваха присъствието на Бога да дойде над нея и да стои там. Те изискваха земята да премине от царството на мрака към Божието царство. Това бе воюване!

Днес пазителят над Израел е Архангел Михаил. (Данаил 12:1) Авраам плати цената. Дори след повече от 4 000 години от дните на Битие, демонските богове не могат да надделеят в земята, защото много години Авраам, Исаак и Яков я прочистваха.

Какво представляват олтарите

И така в контекста на днешното, какво е олтар? Това е място и време, отделени за поклонение на Бог, за застъпничество и общение. Олтарът може да бъде навсякъде, всякога и колкото е възможно по-често. Каква е целта на олтара?

Олтарите са места на поклонение

С други думи, Бог ни призовава да издигнем места на оклонение и ние наричаме тези места олтари. Огънят на олтара не загасва. Върнете се назад и вижте олтара в скинията в дните на Моисей. Бог им бе казал да имат определен вид дърва, така че огънят на олтара да не загасва. Така че ако има хора желаещи да издигат олтари на поклонение навсякъде по света, то това трябва да им стане стил на живот. То трябва да бъде ежедневна молитва. Трябва да бъде дисциплинираност, при която да викаме непрестанно към Бог.

Олтарите създават атмосфера

в която Бог да работи с Неговите хора. Когато издигнем олтар, ние създаваме ясни линии за свръзка между нас и Бог и имаме ненарушимо общение с Него.Тези олтари създават отворени небеса. Те са места за среща с Бог.

Олтарите са места за милост

В ІІІ Царе 1 виждаме, че синът на Давид, наричан Адония обяви себе си за цар. Когато казаха на цар Давидза това, той каза: „не, Соломон трябва да бъде следващия цар след мен”. Затова те поставиха Соломон на царската колесница и го обявиха за цар над Израел. Когато Адония чу това, той разбра, че е в опасност да бъде убит, избяга в Божия храм и се хвана за роговете на олтара. (ІІІ Царе 1:49-53) И понеже се хвана за роговете на олтара, животът му бе опазен. Тоест, ние отиваме да намерим милост във времена на отчаяние и нужда (Евреи 4.16)

В І Летописи 21, след като Давид съгреши против Бога, като проведе преброяването, Бог му каза да избере една от трите беди, която ще падне на него и на целия Израел. Когато падна мор над народа, той издигна олтар и търсеше Божията милост. Бог възпря смъртоносния мор.

Молитвените олтари отварят небето

В Битие 28 четем за Яков, който открадна благословението на брат си и побягна, защото брат му Исав се закани да го убие. След това той отиде при Ветил и там прекара нощта. Когато спеше, той видя сън и в този сън ангели се качваха и спускаха по стълба изправена от земята до небето. Над стълбата видя Бог и Той му каза: "Аз съм Господ Бог на баща ти Авраама и Бог на Исаака; земята, на която лежиш, ще дам на тебе и на потомството ти. Твоето потомство ще бъде многочислено , като земния пясък; ти ще се разшириш към запад и към изток, към север и към юг; и чрез тебе и чрез твоето потомство ще се благословят всички племена на земята. Ето, Аз съм с тебе и ще те пазя, където и да идеш, и ще те върна пак в тая земя; защото няма да те оставя, докле не извърша това, за което ти говорих." Яков бе грешник и не знаеше много за страха от Бога, но когато се събуди той каза: „това е врата небесна”.

Когато ние се молим, откриваме че портите небесни се разтварят поради нашите молитви. За други надделяването на ситуациите може да е трудно, но след като имаме това отворено небе, то ние сме в общение с небето. Понякога откриваме, че хора са били привлечени при Бога чрез нас, дори и да не сме им проповядвали. Между нас и небесната реалност съществува свободен достъп. Няма нищо което да възпира Божието присъствието.

Видяхме че след като Авраам дойде от Египет, той възстанови контакта си с Бог при Ветил. След повече от сто години там отиде неговият потомък Яков - човек, който не мислеше за Бога. Той преспа във Ветил и понеже Авраам беше издигнал олтар там, дори и след всичките тези години, небето бе разтворено на това място. Авраам бе платил цената. Авраам бе живял на това място преди повече от 100 години. Яков отиде там, намери небето разтворено и каза: „това е врата небесна”.

Олтарите разтварят небето. От това което вършим днес, ще се възползват нашите деца, и техните деца. Те ще намерят много ясна атмосфера. И до днес никой не може да вземе земята на Израел, защото Авраам и неговите потомци платиха цената.

Днес хората в много части на западния свят, дори и да твърдят че са „пост-християни”, всъщност се радват на Божиите благословения, защото предците им са платили цената, като са търсили Бог и са сключвали завет с Него за земята си. Добър пример за това са поклонниците и пуританите, които са се заселили в Америка. Те са се покланяли на Бог и са завещавали всичко на Него.

Олтарите са места на снабдяване

Бог каза на Авраам в Битие 22: „Вземи сега единствения си син, когото любиш, сина си Исаака, та иди в местността Мория и принеси го там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа.” И така, Авраам взе момчето и тръгна. Когато стигнаха до мястото и можеха да видят планината, той остави слугите си долу, взе дървата за всеизгарянето, натовари ги на сина си Исаак и отиде. Те показаха че дори и Исаак започваше с идеята за олтарите. Като отиваха той каза: „Тате! А той рече: Ето ме, синко. И рече Исаак : Ето огъня и дървата, а где е агнето за всеизгарянето?” Авраам му отговори: „Синко, Бог ще си промисли агнето за всеизгаряне”. И така, те се изкачиха на планината. Авраам взе Исаак, върза го и го постави на олтара. След това той вдигна ножа си да го убие, но Бог го повика и му каза: „да не вдигнеш ръката си върху момчето, нито да му сториш нещо; защото сега зная, че ти се боиш от Бога, понеже на пожали за Мене и сина си, единствения си син”. За жертвата Той му достави овен. Авраам нарече мястото Йехова-Ире на Бога на снабдяването.

Олтарите могат да възпрат Божие осъждение

 Едно от нещата, които могат да възпрат Божие осъждение над района, е издигането на олтари на непрестанна молитва и застъпничество. Давид разгневи Бога и Той му каза да избере едно от трите бедствия: Глад, мор или преследване от враговете. Давид каза: „нека паднем в ръката на Бог” и Бог порази земята с мор. Когато търсеше Бога, пророкът Гад му каза: „Възлез, издигни олтар Господу на гумното на евусееца Орна”. И когато той го направи, язвата между хората престана.

Ние не желаем да платим тази цена на време и енергия. Ние казваме: „Пасторе, моли се за нас, застъпници молете се за нас”. А какво каза Давид на Орна? „Не, но непременно ще го купя с пълна цена; защото не ща да взема за жертва Господу това, което е твое, нито ще принеса всеизгаряне без да платя.” Изграждането на олтар има цена. Давид настояваше да плати пълната цена. Настояваше да даде всичко, за да изгради олтар. Бог ни зове на лично, така че да има легално основание да действа. Ние не сме в дните на Стария завет, когато свещеникът отиваше пред Бог от името на целия народ. Бог иска от нас да влезем в свещенство и да застанем в пролома. Днес всички които вярват в Исус Христос и следват Неговото пълно Слово са свещеници пред Бога.

Олтарите довеждат Божието присъствие, те са места на милост и снабдяване, отварят небето и са места, където можем да предложим най-доброто си. Давид каза: „непременно ще го купя с пълна цена”. Бог търси хора като него. Той каза, че е човек по Неговото сърце. Въпреки че Давид имаше пропуски, той всякога прибягваше при Бог и се връщаше към общението си с Него.

Като влизаме във време на молитва, Бог знае, че ние сме родени с егоистична природа, но въпреки това, дори и когато грешим пред Него, Той пак търси общение с нас. Можеш ли да се върнеш? Като си създаваш общение, Той бавно ще те очиства и отмахва този грях, слабост, лошота, стига да предоставяш себе си и Бог ще работи в живота ти. Не гледай на своите грешки, вина и осъждение. Когато разгневиш Бога, връщай се и възстановявай връзката и общението си. Нека викаме към Бог да ни покаже милост, да поставим олтари в сърцата ни, в семействата, в църквите, в служенията и в бизнеса, в който сме. Нека се молим Бог да ни даде товар за молитва и застъпничество. Товар да събираме онези, които са около нас в молитвен олтар. Бог казва в Словото Си: „Идва време когато земята ще се изпълни с присъствието на Господа както водата покрива морето”

Кой е достоен да има олтар

Вашето сърце е първото място за общение с Бог. След това са семейството, работното място или училището и други обществени места. Това може да е църковен олтар, олтар на населеното място, където се събират повече от една църква, а може да бъде и национален олтар, където хората се събират в специфични времена и случаи, с цел заедно да издигнат молитва и застъпничество.

Бог ни каза: „Нека всяко семейство стане олтар. Нека всички семейства да се събират заедно да се молят, защото Аз искам там да се срещам с моя народ”. Нека църквата да се събира всеки ден, а може би сутрин и вечер и да вика към името на Живия Бог.

След това Той ни каза да имаме олтар на населеното място; може би едно събиране всеки месец, което ние нарекохме молитвена кула. Тук се събират заедно различни хора, от различни църкви и всички се молят и призовават името на Господа. Когато всеки по отделно и всички заедно издигаме олтари, тогава Бог работи чрез нас. Ще откриете, че като започнете, Бог ще действа в нещата които индивидуално ви засягат. Когато се събирате семейства, Бог започва да изявява и да действа с въпросите касаещи семействата. Същото касае и църквата, населената общност и нацията, когато всяка група се събира често. Скоро личностите, семействата, работните места, църквите, населените общности и нацията ще започнат да се променят. Ако ние печелим духовни победи и резултатите от молитвите ни ще се изявяват във физическата реалност.

В Уганда ние решихме да поставим в действие тази Авраамова стратегия. Много трудно беше и ние бяхме много малко и неизвестни хора. Днес откриваме, че в Уганда е много лесно да се молиш, не защото ние сме мощни и сме толкова много, но защото смирено приехме призива и всичките му изисквания. Имаме молитвен олтар всяка година, който призовава за молитва към цялата нация и към всички нации – Африканската сборна молитвена конференция, която е международен молитвен олтар. Бог ни призовава всеки ден и всяка вечер.

Къде започва олтара? Бог желае да направите личен олтар в сърцето си. Истинската молитва и хваление започват в сърцата ви. Вашето сърце трябва да бъде първият молитвен олтар, при който да призовавате името Господне. Но както виждаме, когато Авраам призоваваше Господа, той воюваше с други богове в земята. В нашите сърца ние откриваме, че незаконно са се подслонили други богове. Те могат да са толкова много идоли на гняв, огорчение, непростителност, ревност, любов към светските неща и т.н. Това ни прави пренаселени отвътре. На първо място е нужна промяна във вашите сърца. Бог ни казва: Вие трябва да сте първите олтари, раздвижващи молитвата. Работата трябва да започне във вашия живот. Като предоставяте сърцата си, тогава ще можете да предадете огъня и на другите. Ние ще призоваваме Бог и ще предаваме сърцата си на Него. Ще предаваме всичко, което е възпирало влизането на Бог в живота ни. В Римляни Павел казва:
"И тъй, моля ви, братя, поради Божиите милости, да представите телата си в жертва жива, свята, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение."

Вие първи трябва да дойдете като жертва при олтара. Издигането на олтар не е лесно нещо. Вие трябва да сте готови да платите цената. Дори и в Стария завет това не беше лесно нещо. Това не беше нещо обикновено. На олтара се жертваше най-доброто от овцете и овните, от произведеното от земята. Това означава, че ако сте издигнали олтар, за цялата година ще ви са нужни 365 овце и овни, което е твърде скъпо. Не си мислете, че днес това ще е по-евтино. Видяхме примера на Давид. Исус каза на самарянката, че идва час, когато няма да е нужно вярващите да отиват на поклонение пред Бога на планина, но ще се покланят в дух и истина.

Преди да правим това, ние трябва да предложим телата си като жива жертва. Това е мястото, където Бог може да приеме истинска жертва. Не е време да даваме овце и овни, а да предадем старата си грешна природа. Много хора днес могат да дадат всичко- пари, построяване на църкви и други скъпи неща, но най-доброто, което вие можете да дадете на Бог, е себе си. Затова много хора не харесват такъв тип благовестие. Те могат да дадат всичко, но не и себе си. Те могат да понесат трудни времена в служение, но ако Бог изисква от тях да предадат егоистичната си природа, това е много трудно. Но с рискада направя въпроса толкова труден, първия олтар е във вашите сърца.

В Осия 10:12 се казва: "Посейте за себе си по правда, Пожънете с милост, Разработете престоялата си земя; Защото е време да потърсите Господа, Докле дойде и ви научи правда." Бог ни зове във време като това да посеем себе си в праведност и да орем некултивираната земя, за да посети нациите, така че те да се движат в съдбите си. Когато Бог казва: „Аз ще посетя земята”,  Той се нуждае да намери култивирани сърца. Когато земеделците очакват дъжд, те бързат да обработят земята. Те я подготвят за идващия дъжд, така, че влагата да попие в земята и тя да е готова за засяване. Бог ни зове да орем твърдата земя в нас. 

Два са начините, чрез които Той действа. Бог изпраща вестители, така че хората да могат приготвят земята за Неговото идване. Ако хората започнат да търсят Бога и да Му предават живота си, това означава, че започват да подготвят сърцата си. Че ги правят меки, готови за дъжда на Святия Дух и в резултат идва съживление.

Ако хората откажат, Помазанието пак ще дойде, но намери ли твърда земя и каменни сърца, то ще донесе осъждение.

Само погледнете земята. Ако тя не е обработвана за известно време, когато паднат на нея дъждовете, тя ще стане още по-твърда. Това означава, че ако вие не търсите Бог сега, когато дойде помазанието вие ще станете още по-твърди, ще бъдете отдалечени от Бога и ще срещнете Неговото осъждение. Не се налива ново вино в стари мехове Обработвайте сърцата си за Бога.

В Еремия 15:19 Бог казва: „Ако се върнеш от тоя си ум, тогава пак ще те възстановя, за да стоиш пред мене; и ако отделиш скъпоценното от нищожното, тогава ще те направя да бъдеш като Моите уста. Те нека се обърнат към тебе, но ти не се обръщай към тях”. Той обещава да ни употребява. Време е да проверим живота си. Първият олтар е нашият живот, така че, където и да отидем, нека огнения стълб на Неговото присъствие да бъде над живота ни и да бъдем ефективни в земята. Нуждаем се да приведем живота си при олтара. Нуждаем се да бъдем погълнати като от огън. Огънят на олтара може да погълне цялата жертва. Само пепел ще остане. Бог желае да погълне цялото наше старо естество, така че вече не ние да бъдем виждани, но Христовият живот да бъде виждан.