Соня МИЛЕВА: Бог върна живота на детето ми

 

 

Чудесно е да станеш майка на 41 години и то на трето дете. Много се зарадвах, когато разбрах, че Бог освен двамата ми синове ще ми подари още една рожба. Първата ми молитва беше за една неусетна бременност и Бог ми даде слово, което стана рема за мен: “Господ ще извърши това, което е потребно за мене.” /Псалом 138:8/

 Вече бях уверена, че Бог е промислил и подготвил всичко по раждането на детето. То дойде бързо и лесно на бял свят – живо и здраво. Живо, защото нечестивият се беше опитал да отнеме живота му още в утробата ми. Пъпната връв се беше увила около главичката на детето, но то успяло да промуши ръчичка между нея и главата си и така се спасило от задушаване.

Винаги съм искала да имам момиченце и когато ми показаха моята малка дъщеря, радостни сълзи бликнаха от очите ми. Благодарих на Бога за тази голяма Негова милост.

Йоана, така я нарекохме, промени живота ни. Малкият й батко, който беше на 11 години я обикна още преди да се роди. Големият ми син беше на 14 години и за него беше малко странно да си имаме още едно дете. Но когато му показаха малката Йоана, току-що родена, той искрено се зарадва и тя спечели любовта и нежността му.

Лесно се гледа бебе когато има толкова многобройни и всеотдайни помощници. Неусетно изминаха два месеца. Йоана порасна, започна да се усмихва. И тогава, в един съботен ден, се случи нещо, което ме накара още веднъж да усетя, колко е безпомощен човек, ако Бог не му помогне.

Двете с Йоана бяхме сами. Докато я хранех тя се задави. Отгледала съм две деца, а и доста книги за това бях изчела. Направих всичко по правилата, но детето така се задави, че спря да диша. Телцето му се сви на топка. Очичките му побеляха, а бялото личице започна да посинява. Изтичах да съседката, но в тях нямаше никой. Върнах се в къщи и с малкото безжизнено телце в ръце почти обезумях от ужас. С пълен глас викнах към Господа: “Моля те Господи, не вземай детето ми, Ти си ми Го подарил, не ми го отнемай!” Лицето на Йоана почерня съвсем. Нямах време да викам “Бърза помощ”, нито да се обадя на съпруга си. Знаех, че в този миг само Бог може да спаси детето ми.

С треперещи ръце успях да набера телефона на майка ми и изкрещях с нечовешки глас, че детето си отива. Чух как тя се молеше: “В името на Исуса, живот влез в това тяло!” И изведнъж, без дори да се закашля, без да изхрипти дори, без да заплаче, бебето ми започна да диша. Бог бе върнал живота му. Лицето му порозовя, то отвори очички, усмихна ми се и веднага заспа. Дишаше равномерно и спокойно. Прегърнах малкото си момиченце и благодарих на Бога за Неговата милост към мен, нищо незаслужаващия човек.

В трагичен и радостен момент си припомних колко много пъти Бог ми е подавал ръка, за да ми помогне. Спомних си за Неговата най-велика милост към мен – да ме приеме отново при Себе Си, след като аз веднъж го бях отхвърлила.

Аз съм от онези щастливи хора, които са родени в християнски семейства и от малки са познали Исус Христос. Като дете тичах в Божия дом, четях Словото и учех псалми наизуст. Но така и не можах да си намеря приятелка – младежите в църквата бяха или по-големи, или по-малки от мен. Това оказа пагубно влияние върху моя живот. Моите приятелки бяха от света и чрез тях неусетно истинската светлина Исус Христос бе изместена от фалшивия блясък на този свят.

Завърших гимназия и започнах работа като екскурзовод в Слънчев бряг. Една моя мечта се беше сбъднала. Работех най-интересната, най- забавната и вълнуваща професия. Пътувах непрекъснато в страната и в чужбина. Срещах се с много хора, бях независима и свободна. Този нов за мен живот така ме увлече, че аз не намирах време да се връщам в Бургас, за да посещавам Божия дом.

Така малко по малко аз се отдалечих от църквата и от Бога. Не се срамувах от вярата си и всички мои колеги знаеха, че съм християнка, но искрено търсех Исус само, когато бях в нужда. И въпреки това Той винаги ме е пазил и ми е помагал. Измина една цяла година, аз бях доволна от живота си, но нещо вътре в мен не беше наред. Чувствах някаква празнина, която така мечтаната робата не можеше да запълни.

През следващите години се втурнах в учението. Завърших полувисше и висше образование. Записвах се във всевъзможни курсове. Това ми доставяше удоволствие, но не и вътрешен мир.

След време срещнах бъдещия си съпруг. Любовта изпълни живота ми. Чувствах се желана и обичана и аз реших, че онази празнота, която се промъкваше в самотните ми мигове, най-после е изчезнала завинаги. Омъжих се с голяма любов. Моят милостив Бог ми подари чудесен съпруг.

През следващите няколко години Бог ни благослови с двама чудесни сина. Децата растяха здрави и умни. Нямахме семейни проблеми, нямахме и материални проблеми. И въпреки цялото това човешко щастие в моето сърце имаше една тъга, един непознат копнеж по нещо, което съм изгубила.

Една пролет отидохме с моя съпруг на почивка. В чантата сложих и Библията, която доста отдавна не бях разгръщала. Още щом пристигнахме отворих с голямо желание Словото Божие. Погледът ми се спря на Ефесяни 1-ва глава, където прочетох: “Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос,…в Когото имаме изкуплението си чрез кръвта Му, прощението на прегрешенията ни, според богатството на Неговата благодат.”

Четях и топли сълзи се стичаха по лицето ми. Сълзи на срам и мъка, сълзи за пропилените години в безсмислено търсене на щастие, сълзи на покаяние. Сърцето ми бе изпълнено с безкрайна тъга, която постепенно отстъпи място на един нов чудесен мир. Чувствах се изпълнена с нов живот, всичко в мен се радваше и благославяше Господа, този Бог, който е безкрайно търпелив и молостив, който ме е чакал да го потърся, за да ми прости.

Бързах да зарадвам моята майка с добрата новина – Исус Христос отново ме прие, Той отново е мой Спасител.

Когато влязох в Божия дом, разбрах, че ще остана в него завинаги. Пеех с цяло сърце: “Нуждая се повече от Теб / и думите не стигат веч / и не ще се върна никога в живота стар.”

Една голяма и продължителна битка за моята душа бе спечелена от Исуса.
Седемнадесет дълги години Бог е влагал ходатайствени молитви в сърцата на моите близки. Те не са се отчаяли, не са се отказали, защото са знаели, че Бог е верен на обещанието си.

В своята молитва за спасението ми, те са били подкрепяни от мили сестри, с които Бог така ме свърза, че днес те са не само мои добри приятелки, а твърде близки хора. Насърчени от тази победа в моя живот ние с вяра се молим за спасението на нашите домове и не се отчайваме, въпреки дългото очакване, защото знаем, че Бог е същият вчера, днес и до века. И днес Той върши чудеса и показва любовта и милостта си към всички човеци за прослава на Неговото велико и свято име.

Бел.ред. Неотдавна малката Йоана стана на десет години.